30
Пон, Мар
25 New Articles

Полските геополитическите амбиции и оста Варшава-Букурещ

Актуално
Typography

Полското правителство традиционно, макар и безуспешно, се стреми да реализира своя геополитически и геоикономически проект, известен като "Междуморието". При това, от няколко години насам, Варшава се опитва да привлече към този формат на сътрудничество и държавите от Балканския регион, като в началото усилията бяха насочени най-вече към по-тясното взаимодействие с Хърватска, а напоследък в центъра на полското внимание се оказва Румъния.

Както е известно, за първи път проектът за създаване на конфедерация на държавите, разположени Централно-Източна Европа е лансиран след края на Първата световна война от водача на възродената Полска държава маршал Юзеф Пилсудски. Според неговата идея, "Междуморието" е трябвало да включва Полша, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Унгария, Румъния, Югославия, Чехословакия и, евентуално, Финландия. Тоест, да покрива значително пространство от Черно и Адриатическо до Балтийско море, като целта на създаването и е да се избегне доминацията на Германия или Русия над държавите от Централна Европа. В своя съвременен вариант този проект беше актуализира след разпадането на Съветския съюз през 1991. По онова време, някои политически партии от Украйна, Беларус и Полша разработваха идеята за т.нар. Балтийско-Черноморска общност.

На практика, Румъния, наред с Полша и постсъветските държави от Прибалтика, се смята за важна част от т.нар. източен фланг на НАТО в Централна и Източна Европа. Именно поради това за Варшава е много по-лесно да работи с Букурещ, отколкото с другите страни от региона. За това стана дума и на провелата се на 28 ноември 2019 в полския Сейм конференция, чиито организатори бяха Центърът за източни изследвания във Варшава (OSW) и букурещкият Център за нова стратегия (NSC). Тя беше подкрепена и от зам. председателя на полския парламент Ришард Терлецки от управляващата в страната партия "Право и справедливост" (PiS). Участниците акцентираха върху специфичното значение на Централна Европа от гледна точка на "укрепването на трансатлантическите връзки", както се изрази румънският посланик в Полша Овидиу Дранга, и изразиха подкрепата си за установяне на по-тесни отношения между т.нар. "Нова Европа" и САЩ. Именно тази гледна точка беше в основата на изказването на Терлецки и на заключителната прескоференция.

Спирайки се на необходимостта от задълбочаване на полско-румънското сътрудничество, той подчерта, че то е необходимо, предвид съществуващите заплахи: "имам предвид Украйна, Грузия и ситуацията в Молдова, т.е. всичко, което е свързано с непредсказуемата политика на Русия". Според Терлецки, "Румъния е много важен участник във всички проекти за сътрудничество в Централна и Източна Европа", като сред тях той изрично посочи Инициативата "Трите морета", "Букурещката девятка" и траъгълника Варшава-Букурещ-Анкара.

Сред участниците в конференцията бяха бившият румънски външен министър Лазар Команеску, представители на външните министерство и генералните щабове на двете страни, както и депутати от парламентарните групи на PiS и "Гражданската коалиция", както и от Румънската социалдемократическа партия. Показателно е, че модератор на дискусията беше Томаш Сакевич, главен редактор на проправителствения вестник Gazeta Polska, известен с твърдите си антируски позиции.

В същото време, скромният интерес към конференцията нагледно демонстрира, че опитите за създаване на проамерикански структури за регионална интеграция в Централна и Източна Европа са обречени на провал. Ако анализираме всички инициативи от този тип, ще видим, че в повечето случаи те се лансират именно от Полша, но истинският им вдъхновител е Вашингтон. Както изглежда обаче, днес САЩ са концентрирали вниманието върху други проблеми на международната политика.

В същото време, за разлика от периода между двете световни война, Париж например, не демонстрира никакъв интерес към задълбочаване на сътрудничеството в региона на Централна Европа. По-скоро обратното, французите се опасяват от евентуалната поява на проамерикански блок на държави от т.нар. "Нова Европа", което стана ясно когато Франция на практика наложи вето на приемането на Албания и Северна Македония в ЕС. Освен това, изглежда, че френският президент Еманюел Макрон сериозно обмисля варианта за презареждане на отношенията с Русия.

Би могло да се каже, че Германия, на свой ред, съумя да реализира основната си геополитическа задача, а именно създаването на собствена икономическа зона Mitteleuropa, отчитайки структурата на товарооборота в региона (и зависимостта на страните в него от икономическото сътрудничество с Берлин). Великобритания пък се самоотстрани от играта Централно-Източна Европа, особено в хода на т.нар. Брекзит.

Що се отнася до Инициативата "Трите морета" (представляваща своеобразна еманация на проекта за "Междуморието", която цели да установи регионален диалог и да стимулира сътрудничеството между Австрия, България, Хърватска, Чехия, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Полша - б.р.), след осъществените от 2016 насам няколко срещи на върха, нейната реализация на практика е замряла. А причината за това е, че участниците в инициативата имат съвършено различно разбиране относно приоритетите на своята външна, включително и източна, политика.

На практика, цялата тази група може да се раздели на две части (като не е изключено в бъдеще те да формират и два отделни блока). Първият, който условно може да се нарече "войнствения" и който представлява интересите на САЩ в региона, включва Полша, Румъния и балтийските постсъветски държави. Естествено, Варшава претендира за лидерство в него, но и румънците имат своите амбиции.

Що се отнася до Австрия, в геополитически план, тя е свързана по-скоро с Германия, макар че има и собствени интереси в Западните Балкани.

Унгария, Словакия, Чехия и Словения пък са склонни към балансиран и мултивекторен подход в своята външна политика.

Остава висящ въпросът за външнополитическата и стратегическа ориентация на Хърватска и България, но тук, по ред географски причини, е преждевременно да се говори за пълноценното им участие в регионалните инициативи.

"Букурещката девятка" (която представлява платформа за диалог на държавите от източния фланг на НАТО и включва Румъния, България, Чехия, Унгария, Словакия, Полша, Естония, Латвия и Литва - б.р.) представлява по-скоро временен, технически формат, отколкото интеграционен блок. За това че създаването на "девятката" на практика е опит за формиране на група, подкрепяща американската политика в региона, свидетелства и фактът, че на съвещанията на министрите на отбрана на страните членки (напук на дипломатическия протокол) присъстват и служители на Пентагона. Най-малко трима участници в този формат - Унгария, Словакия и Чехия - на практика не са особено заинтересовани той да продължи да съществува.

Що се отнася до поредната "площадка за консултации" с участието на Румъния и Полша - триъгълника Варшава-Букурещ-Анкара - той на практика вече не съществува. Причината е, че междувременно векторът на турската външна политика съществено се промени. Неслучайно напоследък полските правителствени среди представят Турция едва ли не като "член на вражеския алианс, в който участват Русия и Иран".

При това положение остава форматът на северния фланг на НАТО, в лицето на Полша, и на южния, в лицето на Румъния. На практика обаче, това - само по себе си - съвсем не е достатъчно за да се говори сериозно за някакво стратегическо полско-румънско партньорство.

 

* Авторът е полски политолог и политик, бивш депутат в парламента на страната