27
Чет, Фев
5 New Articles

"Мозъчната смърт на НАТО" - не е ли време да изключим системите?

Актуално
Typography

Ако наречем провелата се в началото на декември 2019 в Лондон среща на върха на НАТО "илюстрация за кризата на пакта", би означавало сериозно да подценим ситуацията около пакта. Всъщност "кризата" е толкова дълбока, че в края на въпросната среща президентът Тръмп дори отмени пресконференцията си, обяснявайки своето решение с това, че вече е участвал в достатъчно брифинги за медиите. По-вероятно е обаче, че по този начин и при наличието на толкова силно конфликтна атмосфера в отношенията между партньорите в НАТО, той просто да не е искал техните разногласия да се изнасят публично пред света.

Да започнем с това, че в началото на срещата президентът на Франция Макрон недвусмислено потвърди позицията си, че НАТО се намира в състояние на "мозъчна смърт". И този път той е напълно прав. На свой ред, Тръмп разкритикува Макрон заради "неуважителното му отношение" към пакта. Според него, думите на френския президент са не само неуместни, но и откровено нагли.

Тръмп отправи остри нападки срещу Макрон и всички онези, които си позволиха да демонстрират каквито и да било съмнения относно това, доколко е оправдано по-нататъшното съществуване на НАТО. Както е извество, американският президент напусна срещата на върха преди края и. Според някои, това негово решение е било свързано със "собствения" му нахален дневен ред, чиято цел беше да убеди европейските членове на НАТО да увеличат военния си бюджет поне до 2% от своя БВП, което (както и можеше да се очаква) не му донесе много аплодисменти в Лондон. Просто защото е ясно, че тези допълнителни средства за отбрана ще бъдат пропилени без полза. Повечето страни членки на пакта биха предпочели да ги изполват за толкова необходимите им социални програми.

Сред големите губещи от срещата в Лондон се оказаха и Тръмп, и НАТО и, разбира се, марионетката на американския президент Йенс Столтенберг - най-високопоставеният чиновник в пакта, която заема тази длъжност рекордно дълго време (от 2014 насам). На пръв поглед, Столтенберг, който може да се похвали със завидна кариера в норвежката политика, би трябвало да може да мисли и действа самостоятелно. Тогава, защо се е захванал с предварително обречена кауза? Той несъмнено е наясно, че Русия и Китай не са врагове на Запада, а са нарочени за такива от Вашингтон. Просто, защото Империята винаги се нуждае от враг за да може да продължи да разпалва и да води войни и конфликти. И всичко това - в името на интересите на собствения си военно-индустриален комплекс, гарантирайки му многомилиардни печалби.

Горчивата истина е, че в нашия неолиберален и склонен ком неофашизъм свят, убийствата се оказват полезни за бизнеса. Всъщност, убийствата са най-големия бизнес в западния свят. Можете ли да си представите подобно нещо? НАТО на практика институционализира убийствата като "нова нормалност". Замисляли ли сте се за това? За да поддържаме тази "вечна война срещу тероризма", която захранва икономиката на САЩ, са ни необходими все нови (и нерядко фалшиви) терористични атаки. За да поддържаме страха, да поддържаме оръжейния трафик и производството на въоръжения, да поддържаме насилието от страна на полицията и военните, жестокостите и репресиите.

Това насилие ще продължи да се разраства дотогава, докато ние, американците и жителите на Запада, като цяло, не се окажем под пълния контрол на военните, до степен, че дори няма да е нужно да бъде обявявано "военно положение". Това вече ще става автоматично. На практика, за това настояват самите американците, опасявайки се от постоянните операции "под чужд флаг". Тоест, осъдените молят палача си да ги наглежда! Ето докъде стигнахме.

Тук е мястото да си зададем въпроса, дали онези, които продължават да пропагандират и защитават "безмозъчната" НАТО, нямат най-голяма заслуга за "мозъчната смърт" на пакта? Всъщност, това не е задължително, защото пропагандистите и защитниците на НАТО следват съвсем ясен дневен ред (или няколко такива програми). С американски бази и под американско ръководство, но с европейско финансиране, НАТО не служи на нито една от онези, цели, които официално твърди, че следва.

Ръководството на пакта лъже, когато твърди, че той представлява сила, защитаваща Европа от евентуална руска инвазия. Съвсем наскоро този аргумент беше отхвърлен от мнозинството членове на НАТО. Сега пък се твърди, че НАТО е средство за защита от "бързо надигащият се и войнствен Китай". Тоест, налице е опит да се оправдае съществуването на все по-безмислената НАТО с "китайската заплаха". Истината обаче е, че Китай е сред най-миролюбивите страни в света, при това той се стреми към сътрудничество със Запада, а не към конфронтация и война с него.

Изглежда този път дори и европейските лидери започват да се замислят. При всички случаи си струва да го направят. Длъжни са да се събудят. Реалността е, че и Китай, и Русия предлагат на Европа търговски и бизнес отношения, основани на приятелството и взаимната изгода, а не на принудата. И китайската инициатива "Един пояс, един път" (ЕПЕП), в крайна сметка, се оказва достатъчно привлекателна, напук на острите критики от страна на някои европейски политици, опитващи се по този начин да угодят на началниците си от Вашингтон.

Сплашването на Европа с т.нар. "заплаха от Изток" е толкова нелепо и неефективно, че изглежда като последна и отчаяна стъпка на лидерите на Империята. Или по-скоро на онези, които дърпат конците на въпросните "лидери", един от които е и президентът Тръмп.

Втората точка в дневния ред на "не чак толкова безмозъчните" стратези от НАТО е свързана с причината, поради която толкова се настоява за повишаване на военния бюджет на европейските членове на пакта до 2% от техния БВП. Ясно е, че (почти) цялото въоръжение, което ще се достави в резултат от това повишаване, трябва да бъде купено от САЩ, а не от Русия или от Китай. Макар че вече има държави членки, опитващи се да нарушат американските правила. Като Турция например, която купува руски системи за противовъздушна отбрана С-400, вместо значително отстъпващите им американски системи Patriot.

Допълнителните средства, изразходвани за отбрана, следва да бъдат похарчени именно в САЩ за да увеличат още повече печалбите на американския военно-индустриален комплекс. В същото време, това трябва да отслаби Европа, която и без това балансира на ръба на рецесията. А както е известно, една слаба Европа по-трудно ще може да се конкурира със САЩ и ще е по-лесно податлива на контрол и манипулации. Европейските лидери би трябвало да са наясно с това. Всяка голяма банкова рецесия, провокирана от Федералния резерв, т.е. от Уолстрийт, удря най-вече по Европа. Достатъчно е да анализирате резултатите от последната - през 2008-2009 - която между другото все още не е преодоляна. И това съвсем не е случайно.

Очертава се поредна вълна на мощна рецесия. И ненужните допълнителни военни разходи само ще влошат ситуацията. Може би европейците трябва да се замислят, дали да не похарчат тези "излишни" пари за задълбочаване на отношенията с Изтока - с Русия, Китай, страните от Централна Азия и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС)? Това обединение от държави несъмнено би могло да помогне да бъде предотвратено свличането на Европа в пропастта на поредната криза. Китайската инициатива "Един пояс, един път" е в състояние да изгради интеграционни мостове, които да не допуснат нова европейска рецесия.

На трето място, когато Европа бъде въоръжени до зъби в интерес на НАТО, ще бъде сложен край и на всички приказки за т.нар. европейска система за отбрана - друга идея на Макрон, подкрепяна открито или мълчаливо от мнозинството членове на ЕС. Поне в обозримо бъдеще. Освен това, разполагайки с толкова много оръжие и защитни механизми, Европа ще започне да се нуждае от враг, за да оправдае своето въоръжаване. Според Вашингтон, в този случай, тя ще се ориентира към оказване на по-силен натиск върху Москва и Пекин, което пък отново ще я доближи до орбитата на САЩ.

От друга страна, ако демокрацията беше истинска демокрация и, ако някой си даде труда да попита самите европейци, доколко предани са на каузата на НАТО, огромното мнозинство от тях - средно около 70% - вероятно биха заявили, че искат страните им да излязат от пакта. Впрочем, в някои държави, като Италия например, този дял може да надхвърли и 80%.

Ясно е, че НАТО е обречена и, че от нея вече няма нужда. Съществуването на пакта няма оправдание, също както и Европа не е заплашена от някакви реални врагове. Всичките и врагове са измислени с цел да бъдат оправдани войните и убийствата, а също производството на въоръжения за унищожаването на хора и разрушаването на техните страни. Вашингтон е единствената очевидна и реална заплаха не само за Европа, но и за цялата планета. Създаването на все нови и нови врагове от страна на Вашингтон, води до икономически растеж, основан на разрушения и убийства. В какъв свят живеем! И не е ли време да се събудим и да изключим системите на намиращата се в "мозъчна смърт" НАТО?

 

* Авторът е американски икономист и геополитически анализатор. Бил е високопоставен служител на Световната банка, а през последниге години чете лекции в различни университети в САЩ, Европа и Южна Америка.