09
Чет, Апр
9 New Articles

ПОЛИТИЧЕСКА ПЛАТФОРМА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА УСЛУГА

Актуално
Typography

Железопътната услуга е от стратегическо значение за обслужване на гражданското общество и икономиката с по-евтина и ефективна транспортна услуга. През последните години Европейската комисия предприе години редица мерки за по-активно участие на железниците в пазара на транспортни услуги и заради проблемите с безопасността по пътищата, опазването ма околната среда и чистотата на въздуха.

Транспортът представлява около една четвърт от всички емисии на парникови газове, като 73% от тях идват от пътищата. Интермодалността и мултимодалността се разглеждат като средство за по-устойчива мобилност. Това се постига чрез оптимизиране и интегриране на предимствата на отделните видове транспорт в една интегрирана транспортна мрежа.

Европейският път за развитие на железниците

Европейската комисия взе редица законодателни и политически решения с цел да се преустанови автомобилният превоз на товари на дълги разстояния заради неефективността на транспортната услуга, интензивността на трафика по магистралите, състоянието на пътната безопасност и чистотата на въздуха.

Реформирането на транспортната услуга при превоза на товари има за цел прехвърляне на повече товари от автомобилния към железопътния транспорт за да се намали трафика по магистралите, както и да намалее броя на жертвите и произшествията и да бъдат ограничени за вредните емисии.

Товарните превози са три-четвърти от всички превози в Европа и са по-голям източник на външни фактори, като шум, злополуки, замърсяване на въздуха и емисии на парникови газове.

Прогнозите са през следващите 20-30 години общото търсене на товарни превози да се увеличи с 60%. За да се пресече тази опасна тенденция, редица европейски институции предприеха мерки в рамките на петгодишна програма за подобряване конкурентоспособността на алтернативните видове транспорт – железопътния и интермодалния. Железопътната услуга се разглежда като стратегическа  алтернатива за ефективността на транспортната услуга. Чрез модернизация и устойчиво развитие се предвижда железопътният транспорт да стане по-удобен за потребителите и по-конкурентен на пазара на транспортни услуги, като се създаде обща база за комбинирания транспорт. Честите проблеми и задръствания на граничните преходи също са проблем на товарните превози, чието решението е увеличаване на превозите по железниците.

Въвеждането на справедлива такса за ползване на автомагистралите и показателите за вредните емисии на превозните средства правят железопътната услуга по-ефективна и предпочитана.

В областта на пътническите превози стартира т.н. „отворен достъп“ в конкуренция със съществуващите железопътни оператори. Отварянето на пазара за пътническите железопътни превози е най-бързият начин да се модернизира пътническата услуга, чиито проблеми у нас не се решават през последните години. С приемането на Четвъртия железопътен пакет,, железопътните компании могат да осъществяват вътрешни пътнически превози в конкуренция със  съществуващите превозвачи. Монополът, който сега съществува у нас (само БДЖ да извършва такава услуга), направи железопътната услуга неконкурентна, бавна и с лошо качество, което пък доведе до загуба на значителен пазарен дял. Господстващото положение на БДЖ в сферата на пътническите превози трябва да бъде ограничено само до определени видове превози на пътници.

Какво е състоянието на железопътната услуга у нас

През двата програмни периода 2007-2013 и 2014-2020  инвестициите бяха насочени основно за модернизация на железопътната инфраструктура по направленията София – Пловдив – Бургас, Пловдив – Свиленград и София – Драгоман. При осигурено финансиране, все още не е завършен участъкът София – Пловдив. Това не позволява да се реализират ползите от инвестициите по тези направления. По успоредното пътно и железопътно направление София – Пловдив – Бургас интензивността по магистралите е много висока, а капацитетът на железниците се използва една на 15-20%. По останалите направления: Кулата – София - Видин, София - Русе и някои други, железопътната инфраструктура е в тежко техническо състояние (ниски скорости), което не позволява на жп транспорта да бъде алтернатива на товарните превози по успоредните пътни направления.

Финансирането на тези железопътни направления след 2020 е с много неизвестни и поставя железниците в трудна ситуация, тъй като са неконкурентни на пазара на транспортната услуга.

През изминалите два програмни периода държавните железници изпаднаха в тежко техническо и технологично състояние. Пазарния дял е на БДЖ е под 9%, при 22-25% за страните от Югоизточна Европа. Финансовото състояние на държавния превозвач не му позволи да инвестира в нов подвижен състав, в нови технологии, в резултат от което остана без локомотиви, вагони и влакове. Железопътната услуга стана неконкурентна. През този период се редуваха програми за  оздравяване, реформиране, преструктуриране, имитация на финансова стабилност и т.н. Пред опасността железниците да загубят своя дом, държавата ги спаси  чрез покриване на дълговете. В същото време БДЖ полуми от бюджета  над 2 млрд. лв, но продължи да се управлява непрофесионално, ден за ден, без визия за развитие. Професионалната (не)компетентност се превърна в решаващ фактор за провала в управлението на БДЖ. Сега се закрива Холдинг БДЖ – едно мъртво звено което редуваше грешни решения в продължение на години. Едни „купуваха“ нови влакове, други ще купуват нови вагони, нови локомотиви. Нито едните, нито другите обаче не решиха проблема с технологичното състояние на съществуващите мотрисни влакове. Само след 12-15 годишна експлоатация те се оказаха в такова техническо състояние, при което 40% от тях вече не са в експлоатация. Не се поема отговорност както за парите, които държавата наля в БДЖ, така и за лошото и рисково техническо състояние на локомотивите, влаковете и вагоните.

Политика за модернизация и устойчиво развитие на товарната железопътна услуга

Необходимото е обемът на товарните превози, осъществявани от държавния товарен жп превозвач БДЖ-ТП да достигне 12-15 млн. тона товари, с което да се осигури финансова стабилност на дружеството и възможност да инвестира в нов подвижен състав и нови технологии.

За целта е необходимо:

  • Индустриалните зони и железопътната инфраструктура да осигурят свързваща инфраструктура и технологии за пренасочване на част от товарните превози по железопътен транспорт.
  • Доставка на специализирани товарни вагони за развитие на интермодалните технологии и превози по успоредните пътни и железопътни направления за вътрешни превози и в международно съобщение.
  • Изграждане на интермодални терминали на територията на индустриалните зони, пристанищата.
  • Рационализиране на мрежата от товарни влакове съобразно изискванията на потребителите на товарната услуга и във взаимодействие с автомобилните превозвачи.
  • Преразглеждане на инфраструктурните такси за достъп и ползване на железопътната инфраструктура, с цел развитие на товарните превози.
  •  Въвеждане на справедливи такси за достъп и ползване на пътната инфраструктура по успоредните пътни и железопътни направления от страна на МТИТС, МОСВ и МРРБ.

Политика за модернизация и устойчиво развитие на пътническите жп превози

Обемът на превозите на пътническия ни жп превозвач БДЖ-ПП следва да достигне 25-27 млн. пътници, с което да се осигури част от финансовият ресурс за модернизация на влаковете, вагоните, локомотивите, технологията на превозите и съпътстващата инфраструктура за подготовка на влаковете.

За целта е необходимо:

Разработване и приемане на петгодишна програма за модернизация на съществуващите вагони и влакове, както и за доставка на нов подвижен състав.

Приемане на тригодишна програма за модернизация на съществуващите и изграждане на нови бази за техническо поддържане и подготовка на влаковете.

Разработване на интегрирана транспортна схема за свързаност и достъпност до железопътната пътническа услуга в национален и регионален план, заедно с автобусните превозвачи.

МТИТИС да разработи и утвърди законодателно и технологично интегриране на железопътната и автобусна пътническа услуга по схемата направление – влакове –автобуси – свързващи гари.

Приемане на дългосрочна финансова рамка между държавата и БДЖ „Пътнически превози“ ЕАД за инвестиции за модернизация на пътническата услуга  в полза на гражданското общество, за намаляване интензивността на пътищата и като дългосрочна алтернатива за пътната безопасност.

Ограничаване на монопола на БДЖ по отношение на пътническата услуга чрез достъп и на други железопътни оператори, като най-бързия и ефективен начин за устойчиво развитие на пътническите железопътни превози.

Проучване на възможността за съвместно партньорство между БДЖ и стратегически оператори за устойчиво развитие и модернизация на превозите на средно, далечно разстояние и в международно съобщение.

Политика за модернизация на железопътната инфраструктура

Съществуващите скорости на железопътната мрежа ограничават използването на влакове със скорости над 160 км/час. Само по част от направлението София - Пловдив - Свиленград и до Бургас е налице хомогенна инфраструктура а скорост 160 км/час. Скоростите се разпределят в следните зони:

  • до 100 км/ час – 40 % от дължината на жп. мрежата
  • 100-130 км/час -15%
  • 130-160 км/час -45%

В 52% от дължината на жп мрежата по главните жп направления проектната скорост е недостижима заради постоянни и временни намаления.

За направлението София – Пловдив – Бургас, скорост 160 км/час ще може да бъде постигната само по 33% от дължината на трасето и то след 2024.

За останалите главни жп линии проектната скорост от 160 км/час е само за отделни  междугария.

Приемане на 10 годишна програма и финансова рамка за модернизация и повишаване на проектните скорости за железопътните линии, където се реализира  значителна част от превозите по успоредните пътни направления.

Реформиране на транспортната услуга, съобразно предимствата на видовете транспорт в една интегрирана транспортна мрежа за по-безопасна, по-екологична и по-икономична услуга в полза на българската икономика и гражданското общество

МТИТИС да предложи законодателни и политически решения за развитие на комбинирания транспорт с цел опростяване на административната и регулаторни процедури и увеличаване на интермодалните товарни превози.

Професионалната компетентност да бъде водеща при определянето на управителния орган на дружествата в железниците.

МТИТС да внесе в МС десетгодишна програма за устойчиво развитие на железопътния транспорт, в съответствие със Закона за железопътния транспорт (чл. 5 ЗЖТ).

Заключение

Европейският път на развитие на железниците изисква да се приеме дългосрочна политика не само по отношение на инфраструктурата, но и по отношение на  технологията и управлението на железопътната услуга. Точно в тази сфера българските железници изостават много в сравнение с политиката в останалите европейски железници. Наред със законодателните и политически мерки, модернизацията и устойчивото развитие на българските железници, спрямо НК „Железопътна инфраструктура“, БДЖ „Товарни превози“ ЕАД, БДЖ „Пътнически превози“ ЕАД, както и реформирането на транспортната услуга да се основават на утвърдени програми – десетгодишна програма за инвестиции и продължаване на модернизацията на железопътната инфраструктура  по направленията със значително въздействие върху пазара на транспортни услуги (София – Кулата, София – Видин, София – Горна Оряховица – Русе  и др.)

 петгодишна програма за инвестиции в растеж на превозите и приходите, както и по отношение на качеството на пътническата услуга.

петгодишна програма за инвестиции в нови интермодални технологии за по-активно участие в разпределението на пазара на товарните превози.

 петгодишна програма за реформиране на железопътната услуга, съобразно предимствата на видовете транспорт и в съответствие с политиката на Европейския съюз за по-активно участие на железниците на пазара на транспортни услуги като по-безопасна,  по-екологична и по –икономична услуга.

Ако това не се случи и не се въведе мониторинг, БДЖ ще продължи да бъде бреме за бюджета с много по-големи от сегашните размери на държавно участие и ще продължи да създава сериозни проблеми за българската икономика и гражданското общество.

Българските железници изостават от европейските път на развитие, което ги прави неконкурентни на транспортния пазар и финансови нестабилни.

Въвеждането на новите справедливи ТОЛ такси за ползване на пътната инфраструктура ще увеличи разходите за транспорт. Алтернативата са железниците, но тяхното техническо, технологично и финансово състояние не позволява да се реформира транспортната услуга и да се използват предимствата им  за по- икономична , по-безопасна и по-екологична услуга.

Именно това е целта на предлаганата Политическа платформа, чиято практическа реализация може да даде старт на ново начало в политиката за развитие на железниците.

 

*Авторът е бивш генерален директор на НК БДЖ (1997-1998) и председател на Парламентарната транспортна комисия (2001-2009). Координатор на Движението на европейска развитие на българските железници (ДЕРБЖ).