11
Сря, Дек
6 New Articles

Проектът „Балкански поток”: София вече няма право на грешки

Актуално
Typography

По време на провелата се в края на октомври 2019 в Будапеща среща между унгарския премиер Виктор Орбан и руския президент Владимир Путин, последният изрично подчерта, че след като домакинит му са толкова заинтересовани от това, газопроводът „Балкански поток” може да стигне много бързо до Унгария. На свой ред, Орбан отбеляза, че „за нас е важно природният газ да постъпва в страната от различни посоки.

Затова, колкото по-бързо успеем да се свържем с газопровода „Турски поток” (чрез преминаващия през България и Сърбия бъдещ газопровод „Балкански поток” – б.а.), толкова по-добре за нас, тъй като вече няма да бъдем уязвими в това отношение”. В тази връзка, той напомни, че в момента успешно тече вторият етап на процедурата “Open Season” за разширяване на унгарската газопреносна мрежа. В Будапеща очакват, че газът, транзитиран по „Балкански поток”, ще започне да постъпва в Унгария още през 2021.

От друга страна обаче, през последните седмици нараства натискът, включително (и дори най-вече) външен, върху българското правителство да спре изграждането на газопровода "Балкански поток". В тази връзка, най-често се изтъкват следните аргументи.

Твърди се, че целият проект за газопровода "Турски поток" (чиято втора тръба ще преминава през територията на България като "Балкански поток", продължавайки към Сърбия и Унгария) представлява "хибридна операция на Москва", целяща да създаде позитивен имидж на Русия, в рамките на която на България се предлага ролята на газов хъб за руския природен газ, при положение, че страната ни не разполага с необходимата инфраструктура и може да е само транзитна държава.

Прокарва се тезата, че цените на втечнения природен газ (LNG) постепенно си доближават до тези на тръбопроводния, поради което проектът "Балкански поток" уж няма да е рентабилен за България, както и, че американският LNG може да се окаже по-изгоден от руския.

Лансира се аргументът, че (въпреки американските санкции срещу Анкара) реализацията на проекта "Турски поток" и продължението му през територията на България ще донесе най-големи печалби и ползи за Турция, която се смята от мнозина за най-голямата заплаха за сигурността в нашия регион.

Напомня се, че съществуват и други проекти за транзит на природен газ, като в очакване на тяхната практическа реализация, руският газ може да продължи да постъпва в България през украинската газопреносна мрежа. В същото време обаче, тристранните преговори по този въпрос между Русия, Украйна и ЕС засега не дават никаква надежда, че ще бъде постигнат някакъв положителен резултат, не само защото позициите на страните са много различни, но и защото Киев фатално закъснява с реформирането на газовия си сектор, включително управлението на въпросната мрежа, чието състояние не е никак добро.

На фона на този натиск обаче (и напук на изброените по-горе съмнителни аргументи), е твърде показателно, че кредитът за практическата реализация на проекта „Балкански поток”, на стойност 200 млн. евро, беше отпуснат именно от водещи западни банки. Както е известно, с тези средства ще бъдат покрити инвестиционните разходи, свързани с проекта, включително авансовите плащания на компаниите, ангажирани с него – консорциумите Arkad и DZZD Ferrostaal Balkangaz». Първият вече започна изграждането на газопровода с дължина 474 км до сръбската граница, а пък вторият ще изгради две комресорни станции по маршрута на газопровода.

Ще припомня, че сред банките-кредитори на „Балкански поток” са Citibank Europe – европейският филиал на една от най-големите американски финансови корорации Citigroup, както и най-голямата българска банка UniCredit Bulbank AD – част от водещата европейска финансова група Unicredit. Останалите са ING Bank (част от една от най-големите финансови групи в света ING) и базираната в Москва Международна банка за икономическо сътрудничество (МБИС). Членове на МБИС са България, Виетнам, Монголия, Полша, Русия, Румъния, Словакия и Чехия. Авансовите плащания на консорциума Arkad са 128 млн. евро, а тези на Ferrostaal Balkangaz – 72 млн. евро. Според оператора на бъдещия „Балкански поток” - Балкангаз, основните средства за изграждането на газопровода ще дойдат от таксите за газовия транзит, като общата стойност на строитеството ще е 1,1 млрд. евро, а на компресорните станции – 179 млн. евро. Изграждането на 474-киломеровия газопровод ще позволи подаването на газ от европейската тръба на „Турски поток”, през България, към Сърбия, а компресорните станции по трасето му ще позволят транзитният капацитет на тръбопровода да се повиши от 4 млр. куб. м до 12 млрд. куб. м. годишно. И двата обекта следва да бъдат готови до края на 2020. Междувременно, в края на октомври беше завършен 11-километровият газопровод (продължение на „Турски поток”) от турската граница до българската газокомпресорна станция „Странджа”. Което означава, че от началото на 2020 България може да започне да получава руски газ по новия черноморски маршрут, вместо по досегашния – през територията на Украйна и Румъния.

Не бива да забравяме, че в случай на спирането на проекта "Български поток”, страната ни не просто ще повтори грешката, която допусна преди време (отново поддавайки се на външен натиск) със спирането на проектите "Южен поток" и АЕЦ "Белене", донесло и много сериозни загуби, при това не само финансови. Както е известно, сега България отново се връща към тях, макар че няма кой да компенсира загубите и пропуснатите ползи от взетото тогава погрешно решение. Освен това, да не забравяме, че при подобно развитие страната ни ще трябва да покрие и разходите на саудитско-италианския консорциум "Аркад", който в момента изгражда газопровода "Балкански поток" на наша територия. Струва ми сее, че много подходяща за избора, пред който е изправена София, изглежда древната римска мъдрост: Errare humanum est stultum est in errore perseverare – „Човешко е да се греши, но да повтаря грешката си е характерно само за глупака”.

 

*Център за анализи и прогнози в енергийната сфера