11
Пон, Ное
22 New Articles

Политическата ситуация в Молдова изисква от София да защити правата на българската общност в страната

Актуално
Typography

Политическите анализатори са единодушни, че Молдова отново е на ръба на политическа криза, като този път тя може да бъде провокирана от премиера на страната Мая Санду. След като Санду декларира, че ще внесе промени в закона за прокуратурата, нараства вероятността на правителството да се наложи да подаде оставка.

Именно за да не допусне нова криза, на 6 ноември президентът на Молдова Игор Додон иницира среща с председателя на парламента Зинаида Гречани и премиера Санду, на която предложи тя да оттегли спорния си законопроект. Междувременно, Санду се срещна и с посланиците на САЩ и ЕС в Кишенеу, които също са изразили определени резерви към решението и. На следващия ден двамата посланици, както руският посланик в Молдова, се срещнаха и с президента Додон, който заяви пред тях, че инициативата на Санду не само противоречи на подписаното Споразумение между участниците в управляващата коалиция (която включва Партията на социалистите на Молдова - ПСРМ и прорумънският блок АCUM, обединяващ Партията за действие и солидарност на Санду и Платформата за достойнство и истина на Андрей Нъстасе), но и молдовската конституция, което е недопустимо. Макар че подкрепящите президента социалисти вече подготвят вот на недоверие към правителството, самият Додон смята, че най-доброто решение за страната би било запазването на сегашната парламентарна коалиция, за да бъдат избегнати предсрочни избори.

Тук е мястото да припомня, че провелите се в края на октомври и началото на ноември местни избори в Молдова дадоха възможност на свързаната с президента Додон Партия на социалистите да укрепи позициите си. Както е известно, изборите за кмет на столицата Кишинеу бяха спечелени от кандидата ПСРМ Йон Чебан, победил представителя на прорумънската партия "Достойнство и истина" (част от блока АCUМ, който управлява страната в коалиция със социалистите) Андрей Нъстасе. Това лиши нейните партньори в правителството от юнионисткия (т.е. прорумънски) блос АCUM  от възможността да диктуват условията на сътрудничеството вътре в управляващата коалиция. Тоест, поне в момента влиянието на прорумънските сили в Молдова е ограничено, а плановете за реформи в страната, които да улеснят евентуална "уния" с Румъния (т.е. поглъщането на Молдова от нейната западна съседка), са почти спрени. В тази ситуация и особено предвид отслабването на "прорумънския импулс" в молдовската политика, пред България се разкриват повече варианти да работи за стриктното спазване правата на значителното българско малцинство в Молдова. Както е известно, по официални данни то наброява 80 хиляди души, макар че според редица български експерти броят на молдовските българи е 300 хиляди. Следва да сме наясно обаче, че този "времеви прозорец" може и да не продължи дълго, както и, че евентуално падане на сегашното правителство може да доведе до връщането на власт на Демократическата партия на местния олигарх Влад Плахотнюк и рестартирането на всички предишни проекти, накърняващи правата на молдовските българи. В тази връзка ще напомня, че по време на посещението си в Молдова през септември 2019 президентът Румен Радев получи категорично уверение от молдовския си колега Игор Додон, че териториално-административната реформа, предприета от Молдова, няма да засегне статута и целостта на населения с етнически българи район на Тараклия. Необходимо е обаче, страната ни да получи и необходимите официални, включително писмени,гаранции за това и тъкмо сега е моментът да ги поискаме от управляващите в Кишинеу.

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа