11
Пон, Ное
22 New Articles

Съседите на Украйна очакват президентът Зеленски да реши проблемите породени от скандалните закони за образованието и езика от „ерата Порошенко”

Актуално
Typography

Въпреки обещанията му отпреди президентските избори, сегашният украински държавен глава Владимир Зеленски официално потвърди, че няма да отмени породилия голямо напрежение сред малцинствените етнически групи в страната Закон за образованието. Което означава, че след като той започне да се прилага през 2022, ще стане невъзможно съществуването в страната на български училища (както е известно, българската общност в Украйна наброява над 200 хиляди души и е втората най-многобройна, след руската). Според анализаторите, това е поредната стъпка на Зеленски в разрез с предизборните му обещания.

Карта на българските анклави в Украйна

  Карта на българските анклави в Украйна

Междувременно, на 16 юли 2019 официално влезе в сила и Законът за езика, който бившият президент Петро Порошенко подписа в последните дни на мандата си като държавен глава. Той провокира сериозен скандал и беше внесен за обсъждане в ООН, като Русия дори поиска да бъде свикан Съветът за сигурност, тъй като според нея законът застрашава правата на десетки милиони украински граждани. Законът предвижда сериозни глоби за онези граждани на страната, които не говорят украински и изисква делът на предаванията на украински по различните телевизии да не е под 90%. Според редица експерти обаче, законът е в очевидно противоречие с чл.10 на украинската Конституция, който гарантира свободното използване и защита на руския език, както и тези на останалите етнически малцинства в страната. Впрочем, по време на предизборната си кампания, сегашният президент Владимир Зеленски обеща много внимателно да анализира закона за езика на Порошенко, подчертавайки, че: "Не бива да заклеймяваме онези, които говорят на други езици, това не е правилно, защото и те са украинци, а в Конституцията е казано всичко: има украински език, който е "държавен", но всеки може да говори на какъвто си иска".

След като вече е държавен глава на страната обаче, Зеленски не обелва и дума за евентуално преразглеждане на скандалния закон за езика, което означава, че на практика подкрепя позициите на Порошенко, според който гражданите на Украйна се делят на "свои" и "чужди", при това въпреки декларациите му, че няма да допусне подобно делене. И то след като още в края на юли 2019 Върховният комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства Ламберто Заниер подчерта, че новият закон за елика въобще не гарантира правата на националните малцинства в Украйна, както и че те следва да бъдат защитени от отделен закон. Създаването на подобен закон беше препоръчано на украинското правителство и от зам. генералния секретар на ООН Розмари Дикарло, която изрично подчерта, че "това следва да стане без никакво забавяне".

Както вече споменах по-горе, законът "За гарантиране функционирането на украинския език като държавен" влезе в сила на 16 юли. Някои негови изисквания обаче ще започнат да се прилагат след две години, а членът относно държавния език в образователната сфера ще влезе в сила от 1 януари 2030. В самата Украйна този закон има както привърженици (особено в средите на местните националисти), така и откровени противници. Първите твърдят, че той ще гарантира "съхраняването на украинската държавност", докато вторите не крият песимизма си. Според повечето лидери на местната опозиция например, новият закон ще разцепи украинското общество, ще лиши от защита езиците на националните малцинства (включително и българският) и ще затрудни възможността техни представители да заемат държавни длъжности.

Що се отнася до откровено дискриминационния украински закон за образованието, приет през есента на 2017, той също е насочен най-вече против русия език, но съвсем пряко засегна и правата на другите национални малцинства в Украйна, най-голямото сред които (след руското, разбира се) е именно българското. Неслучайно цялата минала 2018, както и началото на 2019, преминаха под знака на постоянните скандали между Киев, Будапеща, Букурещ и Братислава (защитаващи правата на унгарската, румънска и словашка етнически групи в Украйна), в хода на които украинските власти дори заплашиха да прехвърлят в граничния с Унгария град Берегово планински пехотен батальон, а в отговор Будапеща редовно блокираше срещите на върха Украйна-НАТО.

По време на провела се наскоро пресконференция, специалният пълномощник на унтарското правителство по въпросите на унгарската общност в украинската Задкарпатска област Ищван Грежа обяви старта на мащабна програма за финансиране на унгарските културни институции в областта на обща стойност 7,5 млн. евро. Впрочем, подобна програма за полската общност реализира и Варшава в украинската Лвовска област.

Според повечето анализатори, Унгария е дала достатъчен времеви толеранс на Зеленски да изпълни обещанието си и да реши проблемите, породени от двата украински закона – за езика и за образованието, дискриминиращи националните малцинства в тази страна. И след като той открито се отказа от това, конфронтацията със съседите на Украйна, и най-вече с Будапеща, вероятно отново ще ескалира.

На този фон са особено показателни настроенията на населението в Задкарпатската област на Украйна. Според провелото се в края на април 2019 социологическо проучване, от 2014 насам броят на привържениите на унитарна украинска държава са намалели с 26%, докато този на привържениците на автономията на региона е скочил два пъти, достигайки 8%. Други 4% пък се обявяват за присъединяването му към Унгария. На пръв поглед броят им не е голям, на за петте години след „февруарската революция” от 2014 той е нараснал цели тринайсет пъти.

В тази връзка, ще напомня и за позицията на българския депутат във Върховната Рада на Украйна Антон Киссе (той беше избран в нея и на последните парламентарни избори през юли 2019), който коментира по следния начин, как ще се отрази върху украинските българи влизането в сила на Закона за образованието и отмяната на закона "За основите на държавната езикова политика":

"До приемането на Закона за образованието, за гражданите на Украйна, принадлежащи към националните малцинства, включително и за българите, в районите, където те присъстват компактно, съществуваше възможност за изучаване на родния им език, като задължителен предмет. Подчертавам - задължителен! И тази възможност беше регламентирана не само от Закона за основите на държавната езикова политика, но на първо място от Конституцията на Украйна, Закона за националните малцинства и международните правни документи - Европейската харта за регионалните езици и езиците на националните малцинства и Препоръките от Хага. Както виждате, налице е сериозна правна защита и гаранция! А ето и конкретен пример за осъществяването на законните права, в частност, на българския етнос: в 39 населени места, компактно населени с българи, такива предмети като български език и литература например, се преподаваха на български от 5 до 11 клас. Сега това се премахва! Тоест, излиза, че на настоящия етап от развитието на демокрацията Украйна тръгва по пътя на СССР. Защото именно в независима Украйна за първи път представителите на националните малцинства, включително българите, получиха гарантирано от Конституцията право за изучаване и съхраняване на родния език и култура. От 1991 до днес, в 39 училища в Одеска област, в които българите преобладават, българският се изучава като задължителен предмет, като оценките се внасят в дипломата, освен това се провеждат областна и общоукраинска олимпиади по български език. В тези училища, децата се обучаваха по типова учебна програма, разработена и утвърдена от Министерството на образованието на Украйна. Сега всички тези завоевания в езиковата сфера ще бъдат ликвидирани и то за съвсем кратко време. И това не може да не поражда тревога не само у представителите на диаспорите в Украйна, но и у нашите международни партньори" (1).

За съжаление, всичко, което досега България е постигнала в усилията си за защита правата на българите в Украйна са устните обещания на бившия президент Петро Порошенко. Това беше неколкократно признато (през март и април 2019) и в Народното събрание от външния ни министър Екатерина Захариева. Проблемът обаче е, че сегашният украински държавен глава очевидно не иска да се ангажира с обещанията на предшественика си. Което пък означава, че на София вероятно ще се наложи да започне преговорите си с Киев от самото начало.

Този път обаче, България задължително следва да подпише обвързващо споразумение с Украйна, защото - както показва досегашният опит - в Киев очевидно не са склонни да спазват устните обещания, пък макар и дадени на най-високо ниво. Сред последните примери в това отношение е и отказът на украинската страна да осъществи договореното раздалечаване на въоръжените формирования от двете страни на границата със самопровъзгласилите си Донецка и Луганска република, макар, че точната дата на това раздалечаване вече беше уточнена. Както се оказва обаче, само на думи.

 

Бележки:

 

  1. https://geopolitica.eu/aktualno/2860-anton-kisse-mnogoobrazieto-ot-natsii-kulturi-i-ezitsi-samo-obogatyava-ukrayna

 

*Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа