11
Пон, Ное
22 New Articles

Търговската война на Тръмп срещу останалия свят кара ЕС да преосмисли санкционната си политика

Актуално
Typography

След ожесточаването на санкционната война с Русия и на търговската война с Китай, администрацията на Тръмп изглежда склонна да стартира подобна война и с Европа (ЕС). След като Световната търговска организация (СТО) реши в полза на САЩ съдебния спор относно европейските субсидии за самолетната компания Airbus, Вашингтон не изключва налагането на мита върху европейските вина и сирена.  Това заяви в интервю за Sky TG24 държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео.

Както е известно, самият Европейски съюз също очаква решението на СТО относно протeкционистките мерки на САЩ в подкрепа на американските производители. Възможно е обаче така и да не го дочака, тъй като Вашингтон междувременно блокира избора на нови членове на апелативния съд на СТО, в резултат от което той може да прекрати дейността си още през декември 2019. Което пък означава, че освен загубите от санкционната война с Русия (в резултат от наложените от Москва контрасанкции), ЕС ще претърпи сериозен ущърб и в търговията си със САЩ.

Използването от страна на Вашингтон на американското лидерство в глобалните финанси за политически цели отдавна поражда недоволство извън пределите на САЩ. В съвременния свят съществуват най-малко два големи икономически центъра, чиято мощ би могла да се използва за създаването на алтернативни системи за разплащане с цел защита от американските санкции. Най-сериозни възможности в това отношение има ЕС (другият такъв център е Китай), който разполага с развита икономика, собствена валута и глобални търговско-икономически връзки. На европейските компании, доста по-често от останалите, се налагат глоби за нарушаване на американските санкционни програми, при това тези глоби са и най-големите.

Санкционните войни като инструмент на геополитиката на САЩ

В същото време САЩ запазват водещата си роля, като основен инициатор на едностранни икономически ограничения. Вашингтон води както по общия им брой, така и по възможностите на своя държавен апарат, ангажиран в политиката на санкции. В тази сфера американците натрупаха огромен опит и умения. Те разчитат на мощта на своята икономика и уникалната си роля в световната финансова система. Доминацията на долара в глобалните разплащания дава на американските власти възможност да проследяват огромен брой финансови транзакции, да разкриват нарушенията на наложените от тях санкционни програми и да "наказват" нарушителите, с помощта на вторични санкции.

Под вторични санкции се разбира използването на ограничения против онези компании, държави или физически лица, които осъществяват транзакции със страни държави, организации или лица - обект на санкции. "Санкциите за нарушаване на санкциите" се използват от САЩ против собствените им граждани и компании, доколкото американските закони са приложими само в рамките на юрисдикцията на Вашингтон. Поне през последните трийсетина години обаче, тези ограничения все повече се превръщат в екстериториални, т.е. засягят компании и организации от много други държави. Самата възможност за екстериториални санкции се определя от огромната нужда на американската финансова система от международни разчети и тесните връзки на много големи компании с американския пазар. Нормите на националното законодателство се разпространяват върху всички чуждестранни играчи, които по един или друг начин са свързани с американските финансови институции, компании или пазари. Освен чисто икономическите ползи, тази тяхна роля в глобалната икономика, представлява и сериозен политически лост в ръцете на САЩ.

Въпреки икономическата му мощ и нарастващият брой санкционни програми, Европейският съюз засега не разполага с подобни лостове. Нещо повече, европейските компании нерядко се оказват жертва на вторичните санкции на САЩ. Американците сравнително рядко включват компании от ЕС в своя SDN-списък (Specially Designated Nationals and Blocked Persons List), т.е. в списъка на компаниите, с които е забранено да се поддържат икономически отношения. В същото време обаче, Департаментът по финансите на САЩ често налага глоби на компаниите-нарушители. Нещо повече, сред преобладаващото мнозинство от глобените през последните десетина години чуждестранни субекти са тъкмо компаниите от ЕС. Именно те са платили и най-големите глоби на американската хазна.

Поне от 90-те години на ХХ век насам, ЕС се опитва да предприема мерки за защита от вторичните санкции на САЩ. Сериозен стимул за това стана излизането на Вашингтон от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), касаещ иранската ядрена програма. Както е известно, САЩ едностранно възобновиха мащабните финансови и секторни санкции срещу Иран, в резултат от което застрашени от налагането на вторични санкции и последващи глоби се оказаха голям брой компании, работещи на иранския пазар, включително европейски фирми. В отговор ЕС възобнови действието на т.нар. Блокиращ статут от 1996, който трябва да защити европейските компании от вторични санкции. В същото време обаче, голям брой големи компании от ЕС вече напуснаха Иран.

Европа – една от основните мишени на американските санкции?

През последното десетилетие (2009-2019) Департаментът по финансите на САЩ е глобил 191 компании и десет физически лица за нарушаване на наложените от него санкционни режими, т.е. общо 201 случая. Общата сума на платените глоби е 5,6 млрд. долара. На практика обаче, реалните плащания са значително по-големи, тъй като в редица случаи, паралелно с Финансовия департамент, претенции към някои компании предявяват и други регулатори, като департаментите по правосъдието или търговията например.

В повечето случаи, глобите се налагат на американски граждани и компании - такива са 133 от споменатите по-горе 201 случая. С други думи "санкциите за нарушаване на санкциите" се използват най-вече против самите американци. Въпреки това обаче, 68 случая (34%) са свързани с разследвания срещу чуждестранни компании или лица, като громното мнозинство от тях са европейски компании. На ЕС се падат 40 такива случая (20% от всички), като към тях можем да добавим още пет дела срещу швейцарски компании.

На политическо равнище, европейците доскоро се опитваха да защитят позициите си само, когато американските санкции застрашаваха стратегическите им интереси. Така стана например по време на студената война, когато САЩ се опитаха да попречат на изграждането на съветските газопроводи към Европа. ЕС действаше доста успешно и през 90-те години. Както е известно, през 1995-1996 администрацията на Бил Клинтън и Конгресът на САЩ се опитаха да интернационализират санкциите си срещу Иран. ЕС реагира като прие т.нар. Блокиращ статут, който трябваше да защити европейските компании от екстериториалните санкции на САЩ. На онзи етап Вашингтон не се реши да наложи вторични санкции на европейците. Впоследствие обаче, американците все пак постигнаха сериозни успехи в прокарването на своите санкционни подходи. През първото десетилетие на ХХІ век ЕС подкрепи санкциите срещу Иран, Северна Корея и ред други страни, солидаризирайки се, като цяло, с позицията на САЩ. В случая с Иран, ЕС изигра активна роля в преговорите за СВПД и постигането на "ядрената сделка", която беше възприета в Брюксел като голяма дипломатическа победа.

Ситуацията обаче се промени след едностранното излизане на САЩ от СВПД през май 2018 и възобновяването на американските санкции, съществували преди постигането на "ядрената сделка" през 2015. Администрацията на Тръмп смяташе, че Иран следва да изпълни още редица искания на Вашингтон (т.нар. "12 точки на Помпео"), което на практика би означавало външнополитическа капитулация на Техеран по редица направления. Сред най-чувствителните огранечения, наложени от Вашингтон, е забраната за внос на ирански петрол и неговия транзит, която американците наложиха на всички негови купувачи. Тоест, санкциите отново бяха обявени за екстериториални.

ЕС и участниците в сделката (Великобритания, Германия, Китай, Русия, Франция и, разбира се, Иран) реагираха остро на демарша на Тръмп. За Брюксел ерозията на СВПД беше изключително чувствителен проблем както в политическо, така и в икономическо отношение. ЕС дълго време прокарваше идеята за многостранната дипломация. Освен това, след отмяната на основните санкции срещу Иран, европейските компании започнаха активно да работят на неговия пазар. Едностранните действия на САЩ слагаха кръст на всички тези усилия. Европейците се опитаха да решат проблема по два начина. Първият беше да защитят компаниите си на иранския пазар, а в перспектива да създадат алтернативна платежна система, позволяваща им да не попадат в обсега на радарите на Държавния департамент на САЩ. Вторият - да окажат дипломатическа подкрепа на Техеран и да не допуснат той да откаже да изпълнява СВПД, въпреки действията на САЩ.

На 17 май 2018 (девет дни след решението на Тръмп да излезе от СВПД) европейците обявиха, че възобновяват действието на Блокиращия статут от 1996, като това решение беше подкрепено от Европейския съвет на 7 август 2018. Документът ограничава действието на чуждестранни санкции на територията на ЕС. Междувременно, някои европейски политици изразиха подкрепа за създаването на собствена платежна система с цел да бъде укрепен суверенитетът и финансовата независимост на Европа. За това в частност заявиха германският външен министър Хайко Маас и френският министър на икономиката и финансите Бруно Льо Мер през август 2018. През януари 2019 във Франция (с участието на Германия и Великобритания) беше регистрирана компанията INSTEX SAS, която трябваше да гарантира транзакциите на европейските компании с Иран, заобикаляйки санкциите на САЩ. Впрочем, засега съдбата на тази инициатива остава неясна. Доста съмнително е, тя да бъде одобрена и от другите членове на ЕС. В крайна сметка, нищо не пречи на американците да включат и INSTEX в своя списък SDN, обявявайки я за "токсична", или пък да и наложат глоба, пропорционална на обема на сделките и с Иран.

Реакцията на ЕС и позицията на България

Натискът, упражняван от администрацията на Тръмп върху ЕС и очертаващата се заплаха за санкционна война на САЩ срещу Европа, накара мнозина европейски политици – както в Брюксел, така и в Париж, Берлин, Рим или Виена – да преосмислят досегашната санкционна политика на Съюза спрямо Русия. Така, през август 2019 председателят на икономическата комисия на германския Бундестаг Клаус Ернст призова правителството в Берлин да отмени санкциите срещу Русия, изтъквайки, че те имат единствено негативен резултат за националната икономика на Германия. Сходни инициативи бяха лансирани и в Италия и Австрия. Там смятат, че е крайно време да се нормализират отношенията с Русия, предвид факта, че тези със Съединените щати прогресивно се влошават (нарес с гореспоменатите, тук са налице и редица други сериозни проблеми, като американските санкции срещу онези европейски компании, които участват в руските газопроводни проекти). Впрочем, през юли 2019, проекторешение за отмяна на санкциите срещу Русия беше внесено и в българското Народно събрание.

В тази връзка ще напомня, че по време на срещата си със своя австрийски колега Александър Ван дер Белен, провела се във Виена през май 2018 (т.е. в навечерието на посещението му в Москва), българският президент Румен Радев подчерта, че страната ни ще бъде в авангарда на общата европейска политика по отношение на Русия. На фона на случващото се в Европа в момента, България все още има шансове да направи това, включително инициирайки – заедно с другите заинтересовани европейски държави – прекратяването на санкционната война с Москва.

Несъмнено, засегнатите от американските санкции държави ще търсят ниши за развитие на връзките си с външния свят. По един парадоксален начин влиянието на санкциите може да бъде ограничено и от тясната интеграция на "целевите държави" в глобалната икономика. Големите икономики, интегрирани в световното стопанство, каквато е и руската, запазват възможностите си да се адаптират към санкционните режими, дори и в сегашните условия. САЩ действително продължават да разполагат с мощен инструмент за причиняване на вреди на "целевите държави", както и на нарушителите на санкциите. Много е съмнително обаче, дали американците ще съумеят да използват тази мощ за да решат поставената от тях политически задача - да променят политическиу курс на въпросните "целеви държави". В тази ситуаци, България също следва да  преосмисли досегашното си пасивно отношение по такъв важен въпрос, като санкционната войа, и да се включи активно в очертаващите се усилия на ЕС за нейното прекратяване, поне що се отнася до европейския континент, т.е. в отношенията с Русия. Всъщност, както посочва Кенет Рапоза в един от последните си анализи си за „Форбс”, самите САЩ също вече нямат реални причини за санкциите срещу Русия. Според него: „Ако не станем свидетеи на геополитическа изненада от страна на Украйна (което изглежда малко вероятно при новия президент Зеленски), Сирия (което не бива да се изключва, особено на фона на турските действия в северната част на страната) или Иран (което е възможно), ескалацията на американските санкции срещу Русия скоро ще бъде прекратена. Което пък означава, че ще бъде премахната много сериозна пречки пред инвистииите в руската икономика. Последната съумя успешно да се справи със „санционната буря”, а добрата новина за Москва е, че в близко бъдеще вече няма да и се налага да мисли как да преодолее евентуални нови санкции”.

 

* Българско геополитическо дружество