11
Пон, Ное
22 New Articles

Македонската политика на София: имаме ли полезен ход?

Актуално
Typography

На 9 октомври 2019 българското правителство обяви позицията си във връзка със започването на преговорите между Европейския съюз и Северна Македония, а ден по-късно Народното събрание също излезе с декларация по този въпрос. Условията правителството ни да подкрепи македонското членство в Съюза са: прекратяване езика на омразата към България и българите, признаване резултатите от работата на историческата комисия и историческата истина, премахване на обидния език от табелите и историческите места в Северна Македония и прекратяване на претенциите за признаване на македонско малцинство в България.

Народното събрание пък призова властите в Северна Македония да реабилитират жертвите и репресираните от югославския комунистически режим и всички преследвани заради българското си самосъзнание, да се придържат към клаузата за официалния език на Северна Македония и да прилагат изцяло договореностите, постигнати в рамките на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Бълария иска те в най-кратки срокове да бъдат отразени в учебните програми и материали. В декларацията се добавя и искане за възстановяване на българските военни гробища в Северна Македония.

Що се отнася до Албания, властите в Тирана се призовават да приемат законодателство, позволяващо прилагането на Закона за малцинствата, да гарантират в максимална степен правото на българското национално малцинство да изучава книжовния български език като майчин и да проведат преброяването на населението съгласно на най-високите европейски стандарти.

В отговор, македонският премиер Зоран Заев заяви, че "изпълнението на споразумението е задължение на двете страни и вярвам, че ще продължим да намираме решения с приятелска България". В характерния за него йезуитски стил той посочи, че: “Като политик, осъзнаващ чувствителните теми на Балканите, напълно разбирам дебатите в България и Северна Македония по отношение на революционер като Гоце Делчев, когото България също смята за свой. Вярвам, че са възможни решения по всички въпроси". В случая обаче, особено показателно е изразеното от Заев очакване България да бъде един от най-лоялните привърженици на решението за дата за преговори за присъединяване към ЕС.

Както е известно, в края на септември 2019, на страницата си във Фейсбук, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов написа: "Не съм оптимист, че македонската страна ще надмогне себе си, дано се лъжа. На 17 октомври предстои Европейски съвет, на който се очаква лидерите на страните от ЕС да вземат решение за начало на преговори за членство на Македония и Албания в ЕС. България винаги е имала принципна позиция в подкрепа на Македония както по отношение на нейната евроатлантическа интеграция, така и на нейната стабилност и териториална цялост. Тази подкрепа е била винаги ясна, но и обвързана с това, каква политика спрямо България се води в съседна Македония и дали тя отговаря на принципите на ЕС за добросъседство и най-вече на българските национални интереси".

В крайна сметка, страната ни все пак реши да подкрепи, макар и условно, началото на преговорите за европейската интеграция на Северна Македония, вероятно разчитайки, че в хода на преговорите София ще има достатъчно възможности да наложи стриктното спазване на поставените от нея условия пред македонската страна.

Оставяйки настрана въпроса, дали това породило доста спорове решение е било взето в резултат от внимателно обмисляне или под силен външен натиск, истината е, че в течение на първите две години след подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, почти никой у нас не се опита да направи трезва оценка, как се развиват нещата в западната ни съседка и дали между двете ни страни действително се очертава някакво реално сближаване. Сред малкото изключения в това отношение беше негативният коментар на евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки по повод първото изявление на македонския премиер Заев в Европейския парламент, през септември 2018. Причината беше, че според Джамбазки, в него Заев е приписал основната заслуга за преодоляване на досегашната изолация на Македония на Гърция, а не на България.

След като в резултат от Преспанското споразумение, Скопие беше принудено да се откаже от конституционното име на страната, големият въпрос е, какви алтернативи има пред него оттук нататък. Макар в София да смятат, че македонците са част от българския народ, дори и след оповестяване на официалната позиция на правителството и Народното събрание относно "условната" подкрепа на членството на Северна Македония в ЕС, продължава да липсва ясна визия относно "македонската политика" на страната ни в кратосрочен и средносрочен период. В същото време, концентрацията на вниманието единствено върху нежеланието на Скопие да ревизира фалшивите си исторически претенции и да се откаже напълно от езика на омразата по отношение на България и българите, води до пренебрегване на съвсем реалната перспектива за постепенна албанизация и ислямизация на Северна Македония. При това не по "българския модел", а чрез пълзящата федерализация на страната. Както е извество, албанците вече разполагат с гарантирано представителство във всички държавни органи, а от януари 2018 албанският е втори официален език в Македония. Тоест, нищо чудно, само след няколко години, вместо приятелска и населена предимно с етнически българи съседна държава, България да получи за съсед "Велика Албания". Неслучайно някои политически анализатори от региона смятат, че с подписването на Преспанското споразумение, Македония на практика е предадена в ръцете на "американските играчи на Балканите" - т.е. на албанците. Според тях, това е било премислен ход, с който Вашингтон за пореден път е наградил най-верния си съюзник в региона, съумявайки паралелно с това да тушира и конфликта между Гърция и Македония. Според тях, благодарение на тази стъпка САЩ са укрепили позициите си на Балканите, при това до голяма степен за сметка на влиянието на Германия в него. Освен това, американските действия в Македония са своеобразен отговор на руско-турския проект за изграждането на газопровода "Турски поток" и продължението му през територията на България (т.нар. "Балкански поток"), както и на китайските опити за икономическо проникване в Европа през Западните Балкани.

Впрочем, ако в София бяха обърнали по-голямо внимание на появилия се през ноември 2017 доклад на Атлантическия съвет, озаглавен "Напред Балкани: новата стратегия на САЩ за региона", едва ли щяха да разчитат толкова на договора за приятелство с Македония. Както е известно, Съветът се смята за основния мозъчен център на НАТО, който оказва голямо влияние върху формулирането на неговата идеология и стратегия, както впрочем и върху стратегията на самите Съединени щати. В него, освен всичко друго, се посочва, че САЩ следва да се опитат да постигнат "историческо помирение" със Сърбия. Според доклада, Белград може и трябва да стане близък партньор и съюзник на Америка в региона, но това може да се случи само, ако Сърбия бъде "откъсната" от Русия. Освен това се препоръчва на Вашингтон да възстанови имиджа си на "сериозен и честен посредник", като американската дипломация положи допълнителни усилия за да подготви Атина и Скопие за бъдещ алианс (както помежду им, така и със САЩ). Накрая, Съединените щати трябва да обединят усилията си с ЕС за да подкрепят и ускорят преговорите между Белград и Прищина и да съдействат за по-бързото им успешно приключване.

Видно е, че през изминалата две години от появата на въпросния доклад, събитията в Западните Балкани се развиват в рамките на очертания в него сценарий. Лошото е, че в доклада на практика се говори за формиране на "проамериканска ос" между Гърция и Македония, както и за "помирение" със Сърбия, но нищо не се споменава за законните интереси на България в региона. Истината е, че с договора от Преспа бяха удовлетворени повечето гръцки претенции към Скопие, особени онези, свързани с т.нар. Антична Македония, докато (както окончателно стана ясно през последните седмици) договорът за приятелство с България, не решава нито въпроса за "македонския език", нито за "общата история", нито дори гарантира решителното пресичане на антибългарските прояви от страна на македонските власти (въпреки че днес в Скопие управлява "демократично" правителство, за разлика от предишното - обявено за "авторитарно"). Сред доказателствата за това е и направеното в края на септември 2019 изявление на министър-председателя на Северна Македония Зоран Заев, че:„Гърция трябва да поеме лидерството на Балканите, тъй като е най-старата държава-членка на Европейския съюз и най-старата държава-членка на НАТО“ от региона. В интервю за IBNA Заев спомена първата си среща с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в кулоарите на 74-ата сесия на Общото събрание на ООН: „За мен винаги е удоволствие да се срещам с представители на приятелска страна, а Гърция е приятел на нашата страна. След подписването на Преспанското споразумение, единственото ни намерение е да изградим приятелство, да преминем към просперитет на двете страни. Обсъдихме изпълнението на договора, който е много важен и за двете страни… Ние трябва да изпълним определени задължения, някои от тях бяха изпълнени по-рано, отколкото беше необходимо, за да подготвим гражданите си и да покажем на гражданите на Гърция нашето искрено приятелство“.

Пак по това време гръцките медии обявиха, че Гърция измества България в охраната на небето на Македония. В интервю за вестник "Катимерини" гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос заяви, че: “България няма необходимите средства да се включи в споразумение за наблюдение на въздушното пространство на Скопие” и настоя началниците на Генералните щабове на Гърция и Северна Македония да подпишат такова споразумение за въздушното пространство, което е наложително към този момент и е в гръцки национален интерес. Както е известно, през април 2019,  по време на посещение в Скопие на вече бившия гръцки премиер Алексис Ципрас и министри от неговото правителство, бяха подписани двустранни споразумения между министъра на отбраната Радмила Шекеринска и тогавашния министър на националната отбрана на Гърция Евангелос Апостолакис. Беше парафирано ново цялостно споразумение за сътрудничество в областта на отбраната (20 години след първото). То обхваща области от взаимен интерес – стратегически диалог, отбранителна политика, развитие на способността за отбрана, планиране на отбраната, логистика и др.

Добре известно е, че България разчиташе, че именно тя ще охранява въздушното пространство на Северна Македония след като получи новите осем американски изтребители F-16. Както заяви в тази връзка премиерът Борисов: "С колегата Зоран Заев говорихме, че – живот и здраве, сега, като придобием новите изтребители, ще пазим въздушното пространство и на Северна Македония“. Проблемът обаче е, че тези самолети ще дойдат най-рано след три години. Все пак, по време на последното си посещение в Атина, през октомври 2019, президентът Радев разговаря с гръцкия премиер Мицотакис като двамата постигнаха принципно съгласие "военновъздушните сили на България и Гърция да си сътрудничат и за охраната на въздушното пространство на Република Северна Македония".

На целия този фон е твърде показателно, че според проф. Ангел Димитров, който е съпредседател от наша страна на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси, зелената светлина за НАТО и очакваното решение за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, вместо да смекчат, само са втвърдили позициите на македонските историци в комисията: „Наблюдавам едно втвърдяване на позициите на нашите колеги, което не е продиктувано само от професионални мотиви. Има връщане към една стара, стара нагласа, че ето виждате ли българите всъщност ни обичат и те ще ни помагат, но ние ще правим каквото си искаме. Това разбира се няма да се случи, поне в съвместната комисия“. В тази връзка, Димитров препоръчва: "Ние трябва да се освободим от прекомерните очаквания за бързи резултати в едно общество, в което вече четири поколения са моделирани по един начин, който за нас е неприемлив. Две години след подписването на договора за приятелство и добросъседство ние очакваме известно разпукване на тази обвивка, която ги задържа в това съдържание на национална македонистка екзалтираност. Такива признаци има, това разпукване е налице. Но мисля, че трябва да бъдем малко по-внимателни в очакванията си, за да постигнем нужните резултати по договора“.

Впрочем, тук е мястото да напомня, че докато България твърде бързо смекчи позицията си и склони да подкрепи - макар и "условно" - кандидатурата на Северна Македония за ЕС, други (включително водещи) европейски държави очевидно гледат негативно на нея. Стана ясно например, че Франция иска да предложи нова методология за преговорите за присъединяване към Европейския съюз в рамките на министерска среща в Люксембург през следващата седмица, което може за пореден път да забави решението за започване на преговорите за членството на Албания и Северна Македония. Въпреки че засега тази позиция не е официална, Париж отдавна твърди, че настоящият процес на преговори за присъединяване не е достатъчно успешен. Затова французите предлагат страните от ЕС да се „върнат към въпроса“ чак през март 2020. Очаква се Франция да отправи молба към Европейската комисия за изготвянето на доклад в допълнение към този, който ще бъде представен през април 2020. В Брюксел се разпространяват множество информации, според които съпротивата на френския президент Еманюел Макрон срещу решението за откриване на преговори може да нарасне след като неговата кандидатура за еврокомисар Силви Гулар бе отхвърлена от Европейския парламент. Както е известно, Париж настоява и за разделянето на Албания и Северна Македония в преговорите, тъй като според французите пред Тирана почти не съществуват перспективи за „зелена светлина“. На свой ред, Италия настоява на двете страни да бъде разрешено да водят преговори в пакет, което пък поражда очаквания за сериозна конфронтация между Рим и страни като Франция и Нидерландия по въпроса. В тази връзка си струва да се замислим, дали подкрепата ни за стартирането на преговорите между ЕС и Албания трябваше да бъде обвързана единствено с признаване правата на нищожното българско малцинство в тази страна. Макар че този въпрос действително е изключително важен за нас, София не би трябвало да си затваря очите за очевидно недемократичните действия на сегашните управляващи в Тирана, за тяхната подкрепа на усилията за създаване на т.нар. "Велика Албания", за изключително силното влияние и позиции на албанските престъпни кланове в страната, както и за легалното присъствие там на чуждестранни радикални ислямисти и екстремисти.
Както официалната позиция на българското правителство, така и декларацията на Народното събрание поставят редица условия на Скопие, проблемът обаче е, че остава неясно, кой и как ще следи и ще решава, дали Северна Македонияа наистина ги изпълнява. Или, по-точно, кой ще има решаващата дума по въпроса. Несъмнено правителството ще гласува, въпросът е, кой ще докладва за напредъка в тази област?

В момента у нас се лансират най-различни и често взаимноизключващи се аргументи в полза за присъединяването на Северна Македония към ЕС. Някои твърдят, че по този начин няма да бъде позволено страната да попадне в обятията на Сърбия и Русия, други пък, че това е начинът тя да не се окаже мишена на радикалните ислямисти. Всички обаче споделят общите опасения, че отказът ни от "битката за историята", ще означава карт-бланш за нейната фалшификация в Северна Македония - при това този път наистина безвъзвратно, защото тази фалшификация ще бъде "узаконена" и на европейско ниво.

Всичко това означава, че процедурата за "оценяване" поведението и практическите действия на Скопие по изпълнение на българските условия трябва да бъде максимално открита. Тоест, тя не следва да се реализира само в рамките на правителството и парламента. Тази оценка, както и предложените от президента Радев и премиера Борисов критерии, би трябвало да се обсъждат редовно и с участието на всички партии и неправителствени организации, включително чрез създаването за тази цел на специална временна парламентарна комисия. Така българската позиция ще може да бъде отстоявана по-добре през целия процес на интеграцията на Северна Македония в ЕС и ще можем да реагираме навреме, ако Скопие реши да се отклони от поставените му условия. При всички случаи обаче, следва да сме наясно, че занапред полезните ходове на България по отношение на Северна Македония вероятно ще стават все по-малко, затова следва да действаме изключително внимателно, без забавяне и - при нужда - достатъчно решително.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите