20
Нед, Окт
4 New Articles

Каква ще бъде съдбата на бившия украински президент?

Актуално
Typography

На 13 септември 2019, в изказването си на провеждащата се в Киев 16-та годишна среща на Ялтенската европейска стратегия (YES), президентът на Украйна Владимир Зеленски изрази увереност, че корупцията в страната може да бъде победена, а отговорните за нея - изправени пред съда. Тази година логото на срещата беше "Щастието днес: нови подходи за света в криза". Както заяви самият Зеленски пред участниците в нея: "за мен е щастие е да видя, че крадецът е в затвора, а не на Малдивите", очевидно визирайки предшественика си Петро Порошенко и предизвикалата голям обществен скандал негова почивка на Малдивските острови.

Както е известно, в началото на август украинското Държавно бюро за разследвания съобщи, че разследва редица осъществени бившия президент пътувания в чужбина, при които той е използвал "очевидно фалшиви документи". Твърди се, че през последните две години семейството на Порошенко и самият той са пътували тайно до Малдидиве, Испания, Норвегия и Франция с фалшиви документи и под измислени имена. Според бившия заместник ръководител на президентската администрация по времето на Виктор Янукович - Андрей Портнов, тези тайни пътувания вероятно са свързани с новите офшорни сметки и фирми на Порошенко.

Междувременно, самият експрезидент неколкократно игнорира изпратените му призовки да се яви на разпит в Държавното бюро за разследвания във връзка със заведените срещу него дела за злоупотреба с власт, както и за организиране на държавен преврат. Това бе потвърдано, в частност, от говорителя на Бюрото Анжелика Иванова.

Преди това, Порошенко на два пъти даде показания в Държавното бюро за разследвания във връзка с приватизацията на корабостроителницата Завод „Кузница на Рыбальском“ и неплатени данъци при покупката на телевизия "Прямой канал". Бившият президент е свидетел по пет и фигурира в общо 13 наказателни дела. Според украинските медии, на 13 септември той все пак се е явил на поредния разпит, като следващите са насрочени за 18 и 27 септември и 3 октомври 2019.

Без оглед на това, дали новият президент на Украйна Владимир Зеленски ще поведе страната си по нов път, или ще продължи политиката на своя предшественик Петро Порошенко, политическият провал на последния се оценява почти единодушно от западните анализатори като поражение на САЩ и ЕС. Както вече споменах, човекът на който Вашингтон и Брюксел (или по-точно Берлин) заложиха по време на т.нар. "февруарска революция" от 2014, днес е обвиняем по цели пет дела, като едното от тях е за държавна измяна. Ако последното обвинение се докаже, излиза че докато е бил държавен глава на Украйна, ползвайки се с пълната подкрепа на Запада, Порошенко на практика е работил против националните интереси на страната си. В тази връзка ще напомня, че сред най-влиятелните му покровители беше канцлерът на Германия Ангела Меркел, която и по време на последните президентски избори в Украйна не криеше подкрепата си за него, за сметка на конкурента му Владимир Зеленски. Впрочем, украинският политолог Андрей Окара не изключва, че "Порошенко може да е получил някакви гаранции от определени западни кръгове и затова се надява, че разследванията срещу него могат да бъдат квалифицирани от тях като политическо преследване, което пък да доведе до прекратяването им".

На този фон въпросът, който мнозина в страната, а и извън нея, си задават е, дали тази подкрепа продължава и след катастрофалната загуба на Порошенко на изборите през април 2019. Сред основанията за това е демонстративният отказ на бившия президент да се явява пред следователите, които водят въпросните дела, както и нежеланието му да отговори на поставените от тях въпроси. Както е известно, последните касаят извършването на държавен преврат в Украйна през 2014, фалшифицирането на документите с, които се формира управляващата в страната през 2014-2019 коалиция "Европейска Украйна" (създадена през ноември 2014 и разпаднала се окончателно през май 2019, няколко дни преди Зеленски официално да заеме президентския пост); злоупотребата с президентските пълномощия, конфликтът на интереси в сделката с корабостроителницата Завод „Кузница на Рыбальском“; неплащане на данъците от продажбата на телевизия "Прямой канал"; намесата в работите на съдебната власт и държавна измяна (във връзка с действията му по време на инцидента в Керченския пролив през ноември 2018).

Всъщност, от това как ще се развитие занапред сагата с делата срещу бившия украински държавен глава ще стане ясно и що за човек всъщност е подкрепил демократичният Запад през 2014, очевидно ръководейки се от максимата на бившия американски президент Франклин Рузвелт, че "той може да е кучи син, но е наш кучи син" (визираща тогавашния никарагуански диктатор Анастасио Сомоса - б.р.).

 

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа