19
Чет, Сеп
24 New Articles

Европа следва да се обърне към Урал, за да открие бъдещето си

Актуално
Typography

Днес Голяма Европа е застрашена не толкова от вътрешното противопоставяне и раздори, колкото от двете хищни държави на ХХІ век. На изток, Китай на Си Дзинпин прокарва своите "пътища на коприната", купувайки земи, пристанища и природни ресурси. На запад, САЩ на Доналд Тръмп утвърждават своя цифров, правен, валутен и военен империализъм, превръщайки се в странен съюзник, който непрекъснато обижда и шантажира партньорите си.

В такъв случай, каква ще бъде съдбата на Европа? Дали ще продължи сегашната доминация на САЩ или ще станем свидетели на бъдещето и разграбване от Китай? А може би съществува трети път на стратегическа автономия?

Стратегическите партньори

Днес, когато Великобритания на Борис Джонсън се обръща с гръб към нас, ориентирайки се към руслото на американската политика, Европа следва да насочи своите стратегически инициативи на изток. Възможно е ЕС да изгуби Обединеното кралство с неговите 66 милиони жители, БВП от 2,8 трилиона долара, военен бюджет от 50 милиарда и 215 ядрени бойни глави. И какво от това? Ако превърнем Украйна, Беларус, Грузия, Казахстан и Русия в свои привилегировани стратегически партньори, континентална Европа ще получи 270 милиона души с БВП от 2,4 трилиона долара и огромни природни и енергийни ресурси, плюс 6500-те ядрени бойни глави, с които разполага Русия.

Как обаче бихме могли да постигнем подобно сближаване с една държава, която според мнозина се държи заплашително и дори агресивно?

Истината е, че пред Европа и Русия стоят едни и същи приоритетни проблеми: радикалният ислямизъм и демографските бомби с часовников механизъм в зоните на Каспийско, Черно и Средиземно море; борбата между Китай и Америка за глобално лидерство през ХХІ век; застаряващото население и слабият структурен икономически растеж.

Също както навремето Европейската общност започва да се изгражда около въглищата и стоманата, сближаването с Русия може да стартира с обединяването на ключови навици и ресурси. Това се отнася на първо място за изкопаемата и ядрената енергетика: германските въглища, френските АЕЦ и руският газ. Вторият приоритет е цифровата сфера, където днес Европа ежедневно бива ограбвана и подчинявана от американските инфраструктури и платформи (утре те могат да бъдат заменени от китайски). Тук е мястото да напомня, че Русия разполага със собствена ефективна и независима интернет-търсачка (Яндекс), на която обаче не и достига френската схема на цифрово предприемачество, способна да генерира заетост и богатство.

Във военно отношение, на масата може да бъде поставено всичко, без значение дали става дума за съвместни учения или преразглеждането на непонятното присъствие на Франция в НАТО. В дипломатическата сфера пък ще се наложи да поправим трагичните грешки, допуснати от дипломацията на Саркози (сляпото равняване по Америка, която междувременно се приориентира към Азия; разрушаването на либийската държава, довело до разпиляването на нейния военен арсенал из целия регион, както и до мощна мигрантска вълна към Европа) там, където нашите интереси съвпадат, в частност, в Африка (Либия) и в Близкия Изток (Сирия и Иран).

Море от възможности

Истината е, че съществува цяло море от възможности за сътрудничество между Русия, от една страна, и Франция и Европа - от друга. Успехът в тази сфера обаче е възможен само, ако бъдат изпълнени три условия. На първо място, следва да бъдат създадени условия за провеждане на редовни срещи и проверка на искреността на намеренията на страните. След това, Скандинавия и Източна Европа трябва да бъдат убедени в обосноваността на стратегическото сближаване с Русия. Накрая, следва да бъде постигнат устойчив мир в Украйна, която е гранична държава между католическа Европа и православна Русия и трябва да си остане такава.

Сегашните действия на нашите традиционни англосаксонски съюзници (все още има надежда, че това е само временно явление) доказват необходимостта да бъде подготвено стратегическото обръщане на Европа към Евразия. Разбира се, без да проявяваме излишна наивност и склонност да принесем в жертва съюзниците си от Северна и Източна Европа. При всички случаи, стартираната от президента Макрон в Брегансон шахматна партия очевидно тепърва ще набира скорост.

 

* Авторът е известен френски бизнесмен, основател на медийната група Mediafin, анализатор на Les Echos