20
Пет, Сеп
24 New Articles

САЩ: "премълчаваният конкурент" на ЕС на Балканите

Актуално
Typography

Наскоро френският президент Еманюел Макрон се изказа скептично относно по-нататъшното разширяване на Европейския съюз. Очевидно е обаче, че не всички в Съюза споделят мнението му. Така, на провелата се в началото на юли 2019 в Познан Среща на върха на ЕС за Западните Балкани, лидерите на повечето страни членки, включително германският канцлер Ангела Меркел заеха съвсем различна позиция. Както заяви Меркел: "макар че съм съгласна с президента Макрон относно необходимостта от усъвършенстване на механизмите на ЕС, не свързвам този процес с отказ от преговорите за присъединяване към Съюза".

Разбира се, когато става дума за разширяването на ЕС, на първо място се имат предвид балканските държави, които все още не са част от него. На Македония например беше обещано, че преговорният процес за нейното членство ще стартира още през юни 2019, веднага след като страната се преименува на Република Северна Македония. Това обаче не се случи, най-вече защото държавите от Северна Европа, подобно на Макрон, са против по-нататъшното разширяване на Съюза. Все пак, визирайки преговорите за членството на (Северна) Македония, Меркел заяви, че е оптимистично настроена за началото им през есента.

Въпросът за евроинтеграцията на Северна Македония

Въпросът с Македония е деликатен, защото е ясно, че промяната на името и беше направена единствено с цел страната да стартира т.нар. "евроатлантическа интеграция", т.е. да стане част от НАТО и ЕС. Затова, ако преговорите за присъединяването и към Съюза така и не започнат, мнозина в Скопие могат да сметнат, че тя напразно си е сменила името. В интервю за "Ройтерс", еврокомисарят за съседската политика и преговорите за разширяване Йоханес Хан изрази увереност, че в момента забавянето на преговорите не е най-доброто решение: "Когато страните партньори изпълняват ангажиментите си, ЕС също е длъжен да ги изпълни. Не бива да допускаме вакуум в този регион и да демонстрираме нерешителност и бездействие, тъй като от това със сигурност ще се възползват конкурентите ни, като Русия, Турция и Китая, което не е в наш интерес".

Хан обаче забрави да спомене още един потенциален "конкурент". При това го направи съвсем умишлено и по чисто политически съображения. Този конкурент са Съединените щати. Факт е, че в Европа отдавна няма място за някогашната политика на неприсъединяване (особено след разпадането на Югославия), което означава, че всички "останали" държави на Балканите, в определен момент ще трябва да се присъединят към някого.

Всички те - Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Албания - се стремят към Европейския съюз. Разбира се, вътре в тях се водят спорове. Впрочем, такива спорове се водеха и Хърватска, на която бяха необходими цели десет години за да приключи процеса на преговори (от момента, когато подаде молба за членство през 2003 до присъединяването и през 2013). Тези спорове обаче, по-скоро създават видимост за демократично взето решение, тъй като последната дума винаги имат елитите, преследващи собствените си политически и бизнес интереси. А те са изключително заинтересовани да се окажат в общата икономичека зона. Що се отнася до обикновените граждани, те ще трябва просто да се "приспособят", като примерът на Хърватска показва, че това обикновено не свършва добре, особено предвид сегашната вълна на емиграция от страната.

Да се върнем обаче към казаното от Йоханес Хан. Той действително е прав, твърдейки, че Русия, Китай и Турция са "конкуренти", които биха искали да укрепят влиянието си на Балканите и със сигурност ще се опитат да го направят, ако споменатите по-горе държави от региона останат извън ЕС. Русия и Турция вече разполагат с определени зони за политическо влияние на територията на Балканите и всички са наясно, кои са те (разбира се, политическото влияние винаги се съпровожда и с икономическо, в края на краищата именно това е и смисълът от неговото разширяване).

Предвид това, както и предвид факта, че в близко време ситуацията няма да се промени, за самите Балкани вероятно е добре, че отношенията между Москва и Анкара се развиват в положителна посока. Защото, ако тези две държави решат да се конфронтират, пренасяйки конфронтацията си и в региона с помощта на едни или други местни "посредници", Балканите биха се оказала в голяма опасност. Това се отнася на първо място за Сърбия и Босна и Херцеговина.

Китай заслужава специално внимание. Тъй като тази страна не е интегрирана нито политически, нито културно в определени балкански общности, Пекин ще предпочете просто да използва Балканите като транзитен коридор за проникването си в Европа, разчитайки на своята икономическа мощ. И това ще се случи много скоро, освен ако Западът не стигне до извода, че се налага да спусне в региона нова "желязна завеса", този път срещу Китай и китайското влияние. В края на краищата, Пекин е заинтересован да си гарантира не толкова трайна политическа лоялност, колкото благоприятен бизнес климат. Става дума за конкретен проект: китайският "Нов път на коприната" трябва да премине през Балканите, което означава, че ще трябва да бъде усъвършенствана логистиката едновременно в няколко части на региона.

Но дори, ако всички изброени по-горе балкански държави по някакво чудо успеят в съвсем кратки срокове да станат членове на Европейския съюз (което няма да се случи), влиянието на Русия, Турция и Китай няма да изчезне. Йоханес Хан предпочита да премълчава това, но не крие тревогата си, че тяхното влияние може да нарасне до такава степен, че управляващите елити (политически и икономически) в тези страни да променят радикално сегашната си ориентация, т.е. да стигнат до извода, че ЕС не им е чак толкова необходим. Наистина, Хан едва ли би следвало да се безпокои от подобно развитие на събитията (ако наистина е разтревожен), тъй като споменатите "конкуренти" на ЕС, поне досега не са предложили привлекателна алтернатива.

Балканската политика на САЩ

Какво обаче може да се каже за "съзнателно премълчавания конкурент" на ЕС, в лицето на Съединените щати? Това е тема на отделен и много интересен разговор, преди чието начало следва да обърнем внимание на няколко важни предпоставки. На първо място, какво точно представляват САЩ в момента? Дали днешната Америка на Тръмп е просто режим, притиснат между двете доминиращи партии, или става дума за наистина нови Съединени щати, движещи се в различна от досегашната посока? От това, в крайна сметка, ще зависи и съдбата на Балканите. Защото Тръмп е последния, който би подкрепил разширяването на Европейския съюз. Нещо повече, по време на втория си мандат той вероятно ще се стреми към "орязването" на вече съществуващия ЕС (Брекзит и възможните бъдещи "екзити"), при това много по-активно, отколкото днес. Освен това, както вече споменах, Макрон също даде да се разбере, че е склонен да подкрепи позицията на Тръмп, ако сметне, че това е по-добре за Франция и лично за него (отношението към Сирия, критиките срещу иранската балистична програма и т.н.). И най-вероятно ще го направи, тъй като очаква, че срещу това Вашингтон ще подкрепи претенциите му за водеща роля в ЕС (или онова, което ще остане от Съюза).

При това положение, защо - ако приемем, че Вашингтон действително е поел в нова посока, следвайки мотото "Америка преди всичко", САЩ да не решат да подчинят Балканите директно на себе си? При подобно развитие, всяко друго външно влияние в нашия регион ще зависи от желанието или нежеланието на американците да го допуснат.

Сред основните инструменти, с чиято помощ САЩ се опитват да си гарантират лоялността на "неприсъединилите се" държави в света, е разбира се Американската агенция за международно развитие (USAID). Наскоро тя публикува новата си Голяма стратегия за Балканите, а в края на юни представи своя план за "действия за блокиране на вредното влияние на Кремъл" (1). В него са изброени четири основни цели: да бъдат защитени европейските държави от външно политическо влияние и намеса; да се попречи на провеждането на дезинформационни кампании; да бъде намалена европейската зависимост от руския природен газ и да бъде намалена зависимостта на ЕС от търговията с Русия.

В центъра на този план са именно Балканите, което се потвърждава и от заявлението на USAID: "С наша помощ 11 стратегически медийни партньори в Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, ще увеличат своята аудитория, ще диверсифицират приходите си и ще разширят присъствието си в сферата на дигиталните технологии". С други думи, следва да очакваме поредното вливане на милиони долари в регионални медии, от които се очаква да заемат подчертано проамериканска и антируска позиция. Разбира се, да бъдат наричани подобни медии "независими" е просто абсурдно, но в случая се залага (при това съвсем правилно) на това, че средната аудитория едва ли ще се стреми да открие, кой точно стои зад една или друга медия.

Тоест, става дума за целенасочена борба срещу руското влияние на Балканите, като Русия е избрана за основна мишена само, защото отдавна е нарочена за "дежурната Баба Яга", т.е. за новата "империя на Злото". USAID просто не може да публикува план за борба с - да речем - турското влияние, което разбира се не означава, че Агенцията не възнамерява да се бори с него. Борбата с китайското влияние пък се подразбира от самосебе си, но това не отменя и възможността USAID да реши в определен момент да се заеме и с борба против "експанзионизма" на Европейския съюз на Балканите. Разбира се, не си струва да очакваме каквито и да било официални изявления в тази посока, тъй като, въпреки цялата си изобретателност, САЩ не разполагат с достатъчно аргументи. Каквото и да говорят, но в Европа ситуацията с човешките права и демокрацията (а именно те се използват от Вашингтон като основен предлог за намеса в различни точки на света) е много по-добра, отколкото в самите Съединени щати.

Заключение

Очевидно е, че в ЕС не се замислят за това, че в съвсем близко бъдеще могат да се сблъскат на Балканите с много по-сериозен конкурент, отколкото Русия, Турция и Китай. И този конкурент са САЩ. Вътре в Съюза традиционно кипи борба между отделните региони. Източна Европа например, е дълбоко убедена, че нейните представители съзнателно не биват допускани до ръководните постове в Брюксел, особено след като на тях отново бяха назначени французойка и германка (Кристин Лагард и Урсула фон дер Лайен). На свой ред, видният съюзник на Вашингтон - полският президент Анджей Дуда, призовава за ускоряване на преговорите за присъединяване на (западно)балканските страни, и най-вече на Северна Македония и Албания, към ЕС. На срещата на върха за Западните Балкани в Познан той заяви, че: "Съюзът не може да се отнася така към държави, осъществяващи трудни реформи в името на бъдещата си евроинтеграция". Защо Дуда толкова настоява за по-скорощното разширяване на ЕС? Най-вероятно, защото самата Полша от няколко години насам води собствена "малка война" срещу Брюксел и появата на неколцина потенциални съюзници от Югоизточна Европа би била много полезно за нея.

Възможно е, че тъкмо тези сметки пораждат определени опасения у Макрон и някои други (западно)европейски лидери, които вече пресмятат бъдещото съотношение на гласовете при вземането на решенията на ниво ЕС. На свой ред, Меркел подкрепя разширяването, защото е наясно, че първата, която ще спечели от него, е Германия.

И така, възможно ли е да се окаже, че Македония напразно си смени името? Вероятно ще и се наложи да чака дълго присъединяването към ЕС, особено ако сегашните трансатлантически съюзници - САЩ и ЕС, се превърнат в конкуренти.

А при управлението на Тръмп нещата вървят именно в тази посока. Разбира се македонският премиер Зоран Заев твърди, че македонците са готови да направят всичко за да променят мнението на скептично настроените членове на ЕС: "Надяваме се, че с осъществяваните от нас реформи ще убедим Франция и другите страни членки на Съюза да вземат положително решение и да ни позволят да стартираме преговорите за членство. Според мен, пътят към това е в диалога и общуването". Впрочем, самият той вече направи достатъчно, така че би следвало да се успокои и през следващите години да следи внимателно как се развиват европейско-американските отношения, защото именно те ще окажат много сериозно влияние върху бъдещето на Балканите. Засега Северна Македония може да претендира само за "утешителната награда", т.е. за членство в НАТО. От икономическа гледна точка, то не е особено изгодно за страната, но вероятно ще обнадежди онези, които искат евроатлантическата интеграция да се придвижи напред, поне до средата на пътя. Възможно е обаче и целият процес да приключи дотам, защото Македония не е Норвегия.

 

Бележки:

  1. https://www.usaid.gov/documents/1863/countering-malign-kremlin-influence-development-framework

 

* Авторът е външнополитически анализатор на хърватския Аdvance