23
Вт, Юли
22 New Articles

Да чуем и гласа на другата Грузия

Актуално
Typography

Новата фрактура в грузинско-руските отношения заплашва да прерасне в опасно политическо и икономическо противопоставяне между двете страни. През последните дни емоциите дотолкова са завладели хората, че се оказва изключително трудно да се направи обективен анализ на случващото се и да се води конструктивен диалог за настоящето и бъдещето. Скандалът с депутата от руската Държавна дума Сергей Гаврилов в грузинския парламент беше провокация, планирана предварително от Националното движение на Михаил Саакашвили. Гостът от Москва седна на мястото, предложено му от грузинските домакини на международното мероприятие и тъкмо поради това към него не могат да се предявяват каквито и да било претенции.

Последвалите демонстриации бяха преди всичко протест на мнозина грузинска граждани срещу сегашните власти, които допуснаха изключително груба политическа грешка. По-късно обаче, те прераснаха в антируска истерия сред част от демонстрантите, които сякаш за първи път чуват за проблема с Абхазия и Южна Осетия и сякаш все още сме в 2008, а не в 2019.

Всичко това се правеше съвсем съзнателно с цел свалянето на сегашните управляващи, обвинявани, че "сътрудничат с окупаторите". През последните дни тактиката на Михаил Саакашвили цели създаването на хаос и се ръководи от тезата "след нас и потоп". Този човек очевидно е готов да хвърли страната в пропастта, но на всяка цена да се добере до властта.

Освен с организирането на демонстрации против властта, бившият ни президент се е заел с целенасоченото ерозиране на грузинско-руските отношения. Той е наясно, че скъсването с Русия може да доведе Грузия до икономически колапс, но се опитва да гради политическата си кариера върху нещастието на цялата нация. Впрочем, това е много типично за него.

Справедливостта изисква още веднъж да подчертая, че голямото мнозинство от протестиращите излязоха на улиците за да изразят недоволството си от сегашната власт. Антируските нападки и обиди бяха дело на сравнителна малки групи партийни активисти. За съжаление, в тези дни грузинското правителство демонстрира непростима слабост, хващайки се на въдицата на радикалната опозиция. Вместо да изпрати официално извинение заради инцидента с Гаврилов и руската парламентарна делегация, президентът Саломе Зурабишвили не се сети да направи нищо по-добро от това, да нарече Русия наш враг, а протестиращите "пета колона на Москва".

Следва да подчертая, че всички тези събития не повлияха по никакав начин на сигурността и свободното движение на руските туристи в Грузия. Единичният инцидент с руските журналисти, пострадали по време на поредната бурна демонстрация, не е показателен, защото мнозина други журналисти също попаднаха в аналогична ситуация.

Лично аз отлично разбирам недоволството на руската страна не само от действията на радикалната опозиция, но и от реакцията на грузинските власти. Въпреки това, искам да напомня, че руснаците познават и една друга Грузия.

Умопомрачителните ругатни и обиди, които си позволи водещият по телевизия "Рустави-2", провокираха вълна от справедливо възмущение. Ако в случая с провокацията срещу руската делегация и последвалите скандални прояви по време на демонстрациите и податливостта на властта, можем да констатираме пълния провал на олигархичния режим на Бидзина Иванишвили и продължаващата деградация на Михаил Саакашвили, гнусните ругатни по въпросната телевизия доведоха до появата на обратна вълна. Те бяха осъдени от практически всички - в същата вечер стотици хора излязоха по улиците, демонстрирайки срещу провокацията на "Рустави 2".

Ако анализираме събитията от последните дни в Грузия, ще видим, че те свидетелстват по-скоро за  изтрезняването на мнозинството грузинци. Защото "другата Грузия" - това са мнозинството наши граждани. Което се знае добре и от милионите руски туристи, посетили страната ни през последните години.

Острата реакция на руските депутати и телевизионни журналисти е разбираема, но нима не си струва да спрем и да се замислим, преди да тръгнем към по-нататъшна ескалация на напрежението, за кого ще бъде изгодно изгарянето на възстановените през последните години мостове между двете страни? Не е ли ясно, че именно враговете на Русия и Грузия ще се окажат най-големите печеливши от разделението между нас?

Истината е, че от руските санкции ще пострадат най-силно не последователите на Саакашвили, който е тотално дискредитиран в Грузия. Те едва ли ще бъдат усетени сериозно и от партийния апарат на олигарха Бидзина Иванишвили. В най-тежко положение ще се окажат именно онези, които настояват за приятелски отношения с Русия и за конструктивен диалог с Кримъл. А най-много ще спечелят тези, които съзнателно пречат на диалога между Тбилиси и Москва.

Събитията от последните дни вдъхват надежда, че нашият народ никога няма да се примири с подлостта и предателството. Раните ни, свързани с войните през 1992-1993 и 2008, все още кървят, но разрушителните протестни действия, проклятията и обидите със сигурност не са лекарството за тях. Следва да се опрем на опита от общуването между грузинци и руснаци през последните години и да започнем конструктивен политически диалог в създалата се сложна атмосфера, като взаимното уважение е задължително предварително условие за това.

Мечтите ни за завръщане на грузинските бежанци могат да бъдат осъществени само чрез добронамерен диалог с Москва и представителите на Абхазия и Южна Осетия. Несъмнено, сегашният конфликти скоро ще заглъхне. Тук е мястото да посоча общите ни политически и икономически интереси с Русия: борбата срещу тероризма, взаимната привързаност към традиционните семейни и морални ценности. Заедно можем да направим много за стабилността в Кавказкия регион.

Сигурна съм, че в дългосрочна перспектива една стабилна, единна и наистина независима Грузия ще се окаже по-полезна за Русия, отколкото сегашната раздробена, нестабилна и озлобена страна. От друга страна, наличието на една обединена, просперираща и приятелски настроена Русия несъмнено в грузински интерес. Въпреки известния разнобой в Москва, лично аз съм убедена, че руският президент е заинтересован от нормализацията на отношенията с нашата страна. И тъкмо това обяснява неговото стратегически мъдро решение да не налага допълнителни санкции срещу Грузия. Тоест, той не желае да я задуши икономически, предпочитайки да даде нов шанс на конструктивните преговори и нормализацията на отношенията.

Убедена съм също, че преговорите с Русия могат да доведат до положителни резултати, макар че със сигурност няма да са леки. За целта обаче, на власт в нашата страна следва да дойде нов елит, който да поставя над всичко именно интересите на Грузия, а не на някоя друга държава.

 

* Авторката е бивш председател на грузинския парламент (2001-2008), а на два пъти е временно изпълняващ длъжността президент на Грузия (2003-2004 и 2007-2008). Лидер на партията "Демократично движение - единна Грузия".