15
Вт, Окт
4 New Articles

(Не)възможното бъдеще на ЕС

Актуално
Typography

Европа и Брекзит (Какво е бъдещето на Европейския съюз), 254 стр. BISFRIM, 2019

Издателство BISFRIM току що пусна от печат най-новата си книга, „Европа и Брекзит (Какво е бъдещето на Европейския съюз?“. В нея са събрани разработки на едни от най-известните и популярни български изследователи на процесите на европейската интеграция – учени, дипломати и политици. Основната теза която обединява отделните текстове е, че процесът на излизана на Обединеното кралство от Европейския съюз може да има по-сериозни последици за европейската цивилизация, отколкото в момента предполагаме.

В популярното си съчинение „Русия и Европа“ (1820) известният руски естествоизпитател, социолог и  основоположник на цивилизационния подход в историята, Николай Данилевский подчертава, че всяка цивилизация възниква „под влияние на собствените си морфологически начала“ и след като обогати общочовешката културна съкровищница залязва, често пъти без да остави свое специфично и естествено продължение. Макар и от други позиции и развивайки своята концепция за социокултурните флуктуации, американският социолог Питирим Сорокин достига до сходни изводи. Той смята, че обществените (социокултурните) изменения нямат генерално направление, те често сменят посоката си, могат да се самоповтарят, а съставящите ги социални процеси нерядко се разделят, отново се пресичат, а понякога, достигайки „точката на насищане“, кардинално изменят направлението си и да тръгнат назад. Тази особена „флуктуираща“ картина е видна по цялото протежение на световната история.

В сборника „Европа и Брекзит (Какво е бъдещето на Европейския съюз?)“ са представени анализи и прогнози на онова, което се случва около процеса на излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз, стартирал с референдума от 26 юни 2016 г. На  този референдум британските граждани трябваше да отговорят на въпроса „Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?“ Крехкият превес на привържениците на т. нар. Брекзит отключи поредица от процеси, развиващи се не само в самото Обединено кралство и дори не предимно в пределите на Европейския съюз, а и далеч отвъд границите на стария континент. Един от логичните въпроси при осмислянето на тези процеси е накъде ще тръгне западноевропейската цивилизация оттук - насетне? Върху кого ще се стоварят по-тежките последици от процеса на раздялата – върху поданиците на Нейно величество или върху оставащите 27 страни-членки на Съюза? И в крайна сметка как ще се отразят тези събития върху пренареждането на световната „шахматна дъска“, което и без това се отдалечава все повече от утвърдените следвоенни правила на играта?

Няма как да осмислим социално-политическата каузалност на сегашните събития, които се разгръщат на стария континент, ако пренебрегнем тяхното минало и не вникнем в икономическите, историческите и психологическите им корени. Това не само ни позволява да съставим свързана картина на ставащото, но и да формулираме по-конкретни очаквания за предстоящото. Върху тази обща методологическа нагласа са изградени анализите на проф. Искра Баева, на проф. Динко Динков, на доц. Захарин Марков, на доц. Борислав Градинаров и на гл. ас. д-р Мариана Тодорова.

Върху разпределението на последиците от „развода“ между Лондон и Брюксел и възможността те да отключат по-нататъшни дезинтеграционни процеси в Европейския съюз поставят ударението разработките на проф. Никола Аврейски, на бившия външен министър и вицепремиер на Република България Ивайло Калфин,  на посланика на Република България в Лондон (2009-2012 г.) д-р Любомир Кючуков, на д-р Радослав Деянов.

 Друг поглед върху Брекзит предлагат разработките на проф. Иван Кацарски, на гл. ас. Христо Христов, на гл. ас. Ива Манова и на д-р Ива Куюмджиева. Те извеждат същността на дезинтеграционната тенденция, която всъщност никога не е преставала да съществува в Европейския съюз, от ерозията на установилия се след Втората световна война междудържавен ред и засилването на недемократичните политически тенденции, а също и от кризата на европейските ценности, подхранващи евроскептицизма и национализма.

Военните и геополитическите аспекти на процеса на напускането на Обединеното кралство са основният предмет на изследване в разработките на Симеон Николов и на ас. д-р Вихра Павлова.

Как ще се отрази напускането на Обединеното кралство върху процесите на миграция и на свободното движение на работната сила в Европейския съюз пък анализират в своите статии доц. Силвия Трифонова и гл. ас. Камелия Петкова

Дали Брекзит е следствие на нетърпимостта на британците към намирисващото на корупция лобиране на европолитическия и евробюрократичния брюкселски „елит“ или по-скоро от невъзможността те да определят  и да се дирижират правилата на тези практики е отворен въпрос. Върху него разсъждава адвокат д-р Любомил Иванов.

Но може би най-важният въпрос, който следва да си зададем след запознаването с анализите, предложени в сборника „Европа и Брекзит“, е дали оттеглянето на Обединеното кралство от проекта „Европейски съюз“ не е само един от много признаци на изчерпването на западноевропейската цивилизация? Тази цивилизация, която въпреки своето глобално присъствие е вътрешно нехомогенна  – секуларна и същевременно с дълбоки, но предимно християнски корени, либерална, но и проявяваща културно и институционално високомерие, материалистически ориентирана и заедно с това заслепена от представата за своята уникалност и непобедимост, прокламираща идеите на универсализма и толерантността, но и дълбоко подозрителна към всяка проява на несъгласие. Това води до риторичния въпрос  не сме разтворили последните глави на европейското цивилизационно повествование?

Според американския антрополог и историк Джузеф Тейнтър  основният "виновник" за колапса на цивилизациите е безконтролно нарастващата им сложност. Тя води до загуба на два много важни за оцеляването им качества - адаптивност и контрол върху системните ресурси. Главният белег на обществения колапс, смята Тейнтър, е бързата и значима загуба на установеното до този момент ниво на социополитическа сложност.

Основната причина за колапса на сложните общества и цивилизации е достигането на онази точка в еволюцията им, при която производството на материалните блага и функционирането на социалните институти, породили разцвета им, стават неефективни. След този момент тези системи вече не са в състояние да обезпечат и гарантират благосъстоянието и сигурността за членовете си.  Точният момент, в който ще настъпи колапсът, не може да се предскаже с точност, тъй като процесът на разпад често се  отключва от елементарни, но внезапни събития като природни бедствия и катаклизми. Обикновено рухването на  цветущи, могъщи и изтънчени обществени системи и дори на цели цивилизации става за много кратък период. Според Тейнтър той рядко надвишава едно-две поколения.

Носителят на Пулицър, Джаред Дейманд, в изследването си "Колапсът" (2006)  формулира пет ключови според него системи от причини (фактори) за рухването на човешките общества. Първата е свързана с щетите, които хората нанасят на околната среда. Втората са климатичните промени, върху които обществата нямат контрол или ако имат, той е частичен и косвен. На трето място Даймънд поставя враждебните съседи като прави уговорката, че "въоръженият конфликт с някой по-силен противник може да бъде само една от проксималните причини за колапса. Основната е онзи фактор, чиято промяна е предизвикала упадъка" Четвъртият фактор е намаляването на подкрепата от страна на приятелски настроените съседи, най-вече в икономическо и военно отношение. Не е възможно, смята той, едно общество или каквато и да социална система да просъществува дълго, ако се намира във враждебно обкръжение и не може да разчита на търговски, културен и друг обмен с тези, който се намират непосредствено до границите му. Но най-важна и деликатна е петата група фактори – начинът, по който обществото решава проблемите си и реагира на заплахите, независимо от техния характер. Тук ключова е ролята на политическите, икономическите и социалните институции, а също и на културните  ценности.

Най-трудното, според Даймънд, когато едно общество или цивилизация се изправи пред сериозни проблеми, е да налучка евентуалната печеливша стратегия. Всяко решение при тези условия е и „донякъде хазартно, защото никога не е ясно какво ще спечелиш, ако отстояваш докрай дадена ценност или пък ако се разделиш с нея.” По-често като че ли успяват онези общества, които са имали куража да направят труден избор в една неясна ситуация, но и късметът е бил на тяхна страна. Но винаги ще има както печелещи, така и губещи. Следователно съществува нещо, което не можем докрай да анализираме и манипулираме и което е определящо не само за това накъде и колко бързо ще се развива дадена цивилизация (или общество, или индивид), но и дали изобщо ще оцелее или ще загине.

Всичко това ни поставя пред далеч по-сложен проблем, в който турболенциите в Европейския съюз са само един щрих – проблемът за дългосрочните последици от нашите днешни и изглеждащи оправдани от обстоятелствата действия.

Дори когато те ни изглеждат единствено правилните.

 

* Институт за изследване на обществото и знанието към БАН