25
Нед, Авг
4 New Articles

Шансовете на „антиолигархичната коалиция” в Молдова

Актуално
Typography

В началото на юни 2019 изглеждаше, че Молдова е навлязла в дълбока политическа криза, заради неспособността на парламентарно представените партии да формират мнозинство и да изберат ръководство на парламента, както и да  постигнат споразумение за ново правителство на страната. При това съществуваха само два варианта за формиране на управляваща коалиция. Първият беше тя да се формира от Партията на социалистите и Демократическата партия на Плахотнюк, който между другото е обявен за издирване в Русия за криминални престъпления.

Вторият пък, който първоначално изглеждаше доста „екзотичен”, беше постигането на коалиция между прозападния (и прорумънски) блок ACUM и проруски ориентираните социалисти. От ключово значение в случая е, че Русия склони да подкрепи именно последния вариант, най-вече за да освободи страната от контрола на Плахотнюк.

Преговорите между социалистите и проевропейския блок АCUM (обединяващ партиите „Действие и солидарност” на Мая Санду и „Платформа Достойнство и истина” на Андрей Настасе) и Партията на социалистите на Молдова (PSRM, която до 2016 се ръководеше от сегашния президент Игор Додон, а днес от Зинаида Гречани) на няколко пъти се оказваха в задънена улица заради прекалените претенции за ACUM. В същото време управяващата Демократическа партия, контролирана от молдовския олигах Владимир Плахотнюк, заемаше изчаквателна позиция, подготвяйки се за предсрочни избори, в случай, че Парламентът не съумее да сформира правителство и бъде разпуснат.

Именно в този момент инициативата беше поета от президента на Молдова Игор Додон, който внимателно следеше процесите в новоизбрания (още през февруари 2019) Парламент и нееднократно предприемаше опити за деблокиране на ситуацията. За целта той организира политически консултации между онези политически партии, които можеха да формират стабилна коалиция и да стартират работата на законодателния орган, като предупреди, че ако това не се случи, ще подпише указ за разпускането на Парламента.

Междувременно, на 3 юни в Кишенеу се появиха едновременно трима ключови чуждестранни представители – руският вицепремиер Дмитрий Козак, еврокомисарят по разширяването и политиката на съседство Йоханес Хан и директорът на Бюрото за Източна Европа на Държавния департамент на САЩ Брад Фридън, които се срещнаха с президента Додон.

Както е известно, неофициално, абсолютната власт на олигарха Плахотнюк в Молдова се възприемаше на Запад, и особено в Европа, негативно, като дори продължаването на финансовата помощ от ЕС се поставяше в зависимост от разрешаването на проблема със системаната корупция в страната. От друга страна обаче, докато в Русия беше започнато наказателно дело срещу Плахотняк, досега нито на Запад, нито в самата Молдова той е подложен на съдебно преследване, макар дори привържениците му да не се съмняват, че е забъркан в многобройни престъпления. Както правоохранителните органи в ЕС, така и американското ФБР, разполагат с необходимите за това доказателства, но поне публично не декларираха намерение да ги използват срещу "молдовския диктатор в сянка". За това не е учудващо, че при посещението си в Кишинеу еврокомисарят Хан уклончиво посочи, че съставът на евентуалната бъдеща коалиция не е от чак такова значение, колкото представения от нея план за реформи и неговата реализация. Още по-откровено беша изказването на Фридън, който заяви, че САЩ са готови да приемат всяка коалиция, като повечето местни анализатори възприеха това като еднозначно изразена готовност да се работи и с Плахотнюк. Всичко това очевидно разочарова молдовската "проевропейска десница" и я накара да потърси среща с руския вицепремиер Козак. Впрочем, за разлика от Хан и Фридън, декларирали готовност да приемат каквато и да било коалиция, което бе изтълкувано като прикрит призив за диалог с молдовския олигарх, Козак - макар и не открито - даде да се разбере, че Москва няма да приеме коалиция с участието на Демократическата партия на Плахотнюк.

На своята пресконференция Хан ясно заяви, че „Ако в Молдова не бъде формирано правителство и се наложат извънредни парламентарни избори, МВФ най-вероятно ще замрази програмата за финансиране, освен това ще възникнат и проблеми с финансовата подкрепа за страната от ЕС”.
На свой ред, непосредствено след срещата си с ръководството на ACUM, Фридън отбеляза, че не е дошъл за да съдейства "за бързото формиране на правителство, защото това не е наша работа. Планирах посещението си още преди няколко седмици. При всички случаи обаче, за мен беше изключително интересно да бъда тук именно сега”. Той не уточни, какво точно е обсъждал с лидерите на „проеовропейския” блок, но добави, че „САЩ ще работят с всяко правителство, което бъде формирано в Молдова”.

Що се отнася до посещението на Козак, то беше по-продължително, тъй като включваше и откъсналото се от Молдова, т.нар. Приднестровие (виж картата).

Коментирайки политическата ситуация в страната, руският вицепремиер използва доста по-твърда и конкретна реторика. Според него, в парламента на страната са се оказали три политически сили с взаимноизключващи се позиции по отношение на нейното бъдеще, поради което формирането на дългосрочна и стабилна коалиция ще бъде доста трудно, но „ако това все пак се случи, бихме искали ясно да изразим своята позиция”. В тази връзка Козак препоръча на основните политически сили в Молдова „да се вслушат в препоръките на Венецианската комисия и международната общност относно изборната система на страната, така че на изборите да се конкурират различни програми и идеологии, а не личните мнения и интереси на отделни политици. Особено, ако се наложи провеждането на извърнредни избори”.

След това посещение на тримата високопоставени чуждестранни представители, преговорите между PSDM и ACUM получиха нов тласък и, въпреки съществуващите и на пръв поглед непримирими противоречия, процесът бавно и постъпателно еволюира към постигането на споразумение. Последният кръг на преговорите се проведе в нощта на 7 срещу 8 юни, като още на 8 юни сутринта депутатите от двете формации проведоха среща в пълен състав в Парламента, където подписаха споразумение за сътрудничество.

След това стартира и заседанието на Парламента, на което присъствиха 61 от общо 101 депутати, т.е. всички без представителите на групата на Демократическата партия, партията „Шор” (ръководена от молдовския олигарх от еврейски произход Илан Шор) и тримата независими народни представители. На него, за председател на парламента беше избрана водачката на PSDM Зинаида Гречани и бе утвърдено правителството на Молдова, начело с Мая Санду, което моментално положи клетва пред присъстващия на заседанието президент Додон.

Освен това парламентът взе решение за уволнението на шефовете на Службата за информация и сигурност (СИБ) Василе Ботняр и Националния антикорупционен център Богдан Зумбряну, като върна СИБ и Службата за държавна охрана отново под контрола на държавния глава (както е известно, те бяха прехвърлени към правителството след избирането на Додон на президент). Впрочем, още на първото заседание на правителството на 11 юни, новият вътрешен министър Андрей Настасе съобщи, че е уволнил и началника на Главното управление на полицията Александър Пинзар.

Парламентът прие и специална декларация „За завладяната държава”, в която в частност се посочва, че „държавните и правови институции в страната за завладени”, в Молдова се шири корупция, а олигарсите разполагат с тотален контрол над съдебната власт.

Веднага след края на парламентарното заседание, присъстващите на него посланици на САЩ, Русия и ЕС, както и останалите представители на дипломатическия корпус, признаха наличието на ново парламентарно мнозинство, както и новото правителство на Молдова, декларирайки готовността си да сътрудничат с тях.

Това развитие обаче, не беше прието от всички политически сили в страната. Контролираният от олигарха Плахотнюк Конституционен съд взе решение, с което отмени всички решение на Парламента, а на 9 юни „отстрани от длъжност” президента Додон, назначавайки за „временно изпълняващ длъжността държавен глава” бившия премиер Павел Филип. Като капак на всичко Конституционният съд обяви, че разпуска парламента и насрочва извънредни избори на 6 септември 2019.

Абсурдният и незаконен характер на тези решение беще очевиден. Очевидно олигархът Плахотнюк се опита да използва последния си шанс да повлияе по някакъв начин върху развитието на събитията с помощта на единствения държавен орган, с изключение на Генералната прокуратура, останал под негов контрол. Впрочем, подобен жест на отчаяние беше и опитът в центъра на Кишинеу да бъде организиран голям митинг в подкрепа на Демократическата партия (PDM). На него обаче присъстваха едва между 5 и 7 хиляди души, което е малко, дори за мащабите на Молдова, и беще поредното доказателство, че PDM не разполага с необходимата обществена подкрепа.

Осъзнавайки това, Демократическата партия се опита да инициира нови преговори, но в отговор получи само предложение от правителството да деблокира контролираните от нея министерства и да започне да работи в парламента като нормална опозиция. Тоест, става все по-очевидно, че времето на демократите и на техния лидер – олигарха Плахотнюк, постепенно остава в миналото.

В същото време обществените очаквания са, че новото парламентарно мнозинство, ще започне да приема законите, съгласувани в хода на преговорите между PSDM и ACUM. Редица от тях са свързани с по-нататъшната деолигархизация на страната. Специално внимание заслужава и новият закон за езиците на територията на Молдова, която ще върне на руския статуса на език за общуване на национално ниво, отнет му преди една година от Конституционния съд, и ще възстанови в пълен размер правата на българската общност в страната.

При анализа на случилото се през последните три-четири месеца след парламентарните избори, специално следва да се отбележи ролята на президента Додон за формирането на парламентарно мнозинство. Постоянните му усилия за създаването на условия за постигане на компромис, както и в процеса на самото му оформяне, се оказаха от ключово значение. Същото се отнася и за неговото решение да привлече и външни партньори към този политически процес. Днес това се признава дори от онези, които не само критикуваха президента, но и го обвиняваха в таен сговор с демократите и Плахотнюк. Макар че е много силен политически играч, последният очевидно не си даваше сметка, че се е сблъскал с превъзхождащ го противник и пропусна да забележи, че изпада в цайтност, който внезапно се трансформира за него в своеобразен цугцванг.

Битката за наследството на Плахотнюк

Най-вероятната алтернатива на коалиционното правителство бяха предсрочните избори, като подобно решение еднозначно би облагодетелствало Плахотнюк, тъй като би позволило на Демократическата партия да укрепи позициите си в парламента и да осъществи още по-голям натиск по време на самите избори, използвайки за целта всички възможни средства, включително откровен шантаж и подкупи.

Истината е, че ролята на външния фактор за формирането на коалицията не бива да се подценява, защото всички играчи редовно уточняваха позициите си с ключовите посолства в Кишинеу. Освен това Додон на няколко пъти се появи в Москва, Санду и Нъстасе посетиха Берлин, Брюксел и Букурещ, а пък Плахотнюк съсредоточи основните си усилия за да получи подкрепата на САЩ. Така, когато дойде време за разпускане на парламента, вече не ставаше дума за традиционния пазарлък за едни или други постове, а по-скоро за опит за създаване на система от гаранции от страна на всеки от бъдещите коалиционни партньори. Сред "препъни камъните"в преговорите между социалистите и прозападния блок беше постът на председателя на парламента, за който претендираха Гречани и Нъстасе. При това последният беше склонен да го заеме дори и само за един ден (или малко повече), през който депутатите да приемат "антиолигархичния пакет", след което да отстъпи поста на водачката на социалистите. Интересен момент беше и отсъствието в разгара на преговорите на президента Додон, заради участието му на Санктпетербургския икономически форум. Още по-интересно обаче беше предсрочното му завръщане в Кишинеу в навечерието на официалното обявяване на новата коалиция.

Последвалите преговори между социалистите и Плахотнюк изненадаха мнозина, включително в Москва, където ги възприеха крайно негативно. Оказа се обаче, че те са били просто инструмент за натиск върху "проевропейския блок" за да бъде накаран да смекчи позициите си и да стане по-сговорчив.

В крайна сметка, социалистите наистина формираха алианс с блока ACUM, като изглежда, че в Москва са най-доволни от това развитие. В отговор притежаваните от Плахотнюк медии момендално обвиниха лидерите на ACUM, че са се "продали на Кремъл" и се опитаха да организират "масови" протести в Кишинеу. Те обаче се провалиха, също както и опитът на контролирания от Плахотнюк Конституционен съд да извърши фактически държавен преврат, като разпусне парламента и отстрани президента Додон от поста му.

Осъзнавайки, че е загубила битката, Демократическата партия на Молдова заяви на 14 юни, че се оттегля от властта и разпуска правителството на премиера Павел Филип. Ден по-късно самият Плахотнюк избяга от Молдова (макар официално да бе съобщено, че е отишъл да види семейството си), а новият премиер Мая Санду предупреди, че той със сигурност ще бъде съден. На свой ред, президентът Додон изрази съжаление, че сегашното правителство все още не контролира напълно летищните и правоприлагащите органи и не е съумяло да предотврати бягството на олигарха.

Битката за наследството на Плахотнюк и проблемите пред новата коалиция

Мнозина очакват, че предстои да станем свидетели на задълбочаващо се съперничество между сегашните съюзници в управлението на Молдова, което би могло условно да се характеризира като "битка за наследството на Плахотнюк". При това става дума не само и не толкова за контрола над материалните активи, колкото за привличането на недискредитиралите се кадри на Демократическата партия, които имат възможност и желание да останат в политиката, а също за медийни ресурси, за контрол върху натрупаните от службите по време на управлението на демократите "компромати" и т.н.

По-сериозните проблеми обаче са свързани с различните визии на участниците в новата коалиция за бъдещето на Молдова. Промяната на конституцията на страната отдавна е назряла и можем да очакваме сблъсък между два конкуриращи се проекти за това. Ясно е, че концепцията за федерализацията на Молдова, в съответствие с "плана Козак", няма да бъде подкрепена от ACUM, още повече, че дава възможност на Гагаузия и Приднестровието в бъдеще да блокират реализацията на подкрепяния от "проевропейския блок" юнионистки проект (т.е. присъединяването на Молдова към Румъния). Ситуацията допълнително ще се усложни от предстоящите през 2020 президентски избори (които могат да бъдат изтеглени и в края на 2019). При това е много вероятно двете страни да се споразумеят предварително за разширяване на президентските пълномощия, като всяка ще разчита, че тъкмо тя ще се възползва от това. Своеобразно премерване на силите между двамата членове на новата коалиция ще стане схватката между Нъстасе и кандидата на социалистите за кметския пост в Кишинеу през есента на 2019.

Тоест, има доста основания да се прогнозира, че Молдова е застрашена от продължителна криза, като това само донякъде е свързано с взаимното доверие и способността за постигане на консенсус вътре в управляващата коалиция. От друга страна, много важен за разбиране на ситуацията е фактът, че този консенсус трудно може да бъде постигнат без активното участие на Русия.

Основният проблем е свързан с несъвършенството и слабостта на институциите и неразвитото гражданско общество в Молдова. Неслучайно Плахотнюк в течение на толкова години беше фактически диктатор на страната, което е типичния сценарий за всяка слаба държава, в чиито рамки нейните функции се подменят от по-ефективни, но не и по-полезни за обществото и безперспективни в дългосрочен план механизми. Като може да става дума за олигархични групировки (а, конкретно в Молдова, за един олигарх), корпорации, мафиотски, племенни и религиозни или пък военни структури. В течение на дълги години Плахотнюк беше своеобразен "стабилизатор" на отношенията в страната, но предимно в негативния симъл на това понятие. Ако обаче, след отстраняването му, той не бъде заменен с еквивалентен неолигархичен механизъм, Молдова може да бъде застрашена от хаотизиране, доколкото въпросът за неефективността на държавните институции не може да бъде решен бързо, да не говорим, че липсват универсални механизми за целта. И тъкмо с това е свързано най-голямото предизвикателство за бъдещето на Молдова.

Заключение

Формираната в началото на юни 2019 в Молдова коалиция се определя от почти всички анализатори както в страната, така и извън нея, като "антиолигархична". За местния олигарх и лидер на доскоро управляващата Демократическа партия на Молдова Влад Плахотнюк обаче, евентуален пълен успех на тази коалиция между социалистите (чиито лидер до 2016 беше президентът Игор Додон) на Зинаида Гречани и блокът ACUM на Мая Санду и Андрей Настасе би означавал само едно - затвор. Впрочем, да не забравяме, че най-близките му партньори (Вачеслав Платон и експремиерът Флад Филат) вече се намират там.

Ето защо, в момента пред Плахотнюк има само една възможност да избегне затвора и да се опита да съхрани властовите си позиции и тя е да си гарантира подкрепата на САЩ. Неслучайно в последните дни от управлението си подкрепяният от него експремиер Павел Филип изпрати на Вашингтон радица изгодни "оферти", включително обещавайки да му предостави безплатно голям парцел в центъра на Кишинеу, където да бъде изграденото новото американско посолство. При това е без значение, че американският посланик лично присъства при формирането на коалицията между социалистите и ACUM и досега не е казал нищо против нея. През годините  имаше много примери, когато САЩ първоначално подкрепяха, а след това рязко се обявяваха против едни или други политически проекти (сред жертвите на тази тяхна стратегия са бившите лидери на Сърбия - Милошевич и на Украйна - Янукович, както и покойните диктатори на Нигарагуа - Нориега и Либия - Кадафи). Впрочем, ако Съединените щати и този път решат да променят поведението си на 180 градуса и да застанат зад напусналия страната олигарх Плахотнюк, това би ги изправило не само срещу Русия, но и срещу ЕС, които подрепиха новата коалиция в Молдова. Предвид поведението на Плахотнюк и симпатизантите му, които доскоро протестираха в Кишинеу, опитвайки се да хвърлят страната в хаос, както и на склонността на САЩ да действат агресивно и безскруполно, не бива напълно да изключваме възможността да станем свидетели на пореден опит за "цветна раволюция" в Молдова, по модела на онази в Украйна, отпреди пет години. Като единствената разлика е, че този път ролята, която тогава изигра Мадлин Олбрайт, сега вероятно ще бъде възложена на Майк Помпео.

 

*Център ма мониторинг и превенция на конфликтите