20
Чет, Юни
7 New Articles

Сблъсъкът между ЕС и САЩ в сферата на въоръженията и българската позиция

Актуално
Typography

Както се посочва в коментар на испанското издание El Pais, "САЩ заплашват Европейския съюз с налагането на икономически и политически санкции, ако ЕС продължи да развива собствени проекти в сферата на отбраната, предвиждащи привличането на трети страни, но само ако интелектуалните права останат изключителна собственост на Съюза".

В тази връзка се цитира писмото на заместник държавния секретар Елън Лорд до Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, според което сегашните планове на Брюксел застрашават интеграцията между западните държави, реализираща се през последните седем десетилетия най-вече в рамките на НАТО.

Освен това във Вашинтон са крайно недоволни от приемането на Регламента на Европейския фонд за отбрана, позволяващ на страните от ЕС да канят за участие в своите военни проекти и трети държави (което очевидно не визира само САЩ).

Освен това, в писмото се изразява възмущение от условията на вътрешноевропейската програма на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO), която според Лорд, дублира някои военни системи, създадени в рамките на сътрудничеството между САЩ и ЕС. Американският зам. държавен секретар твърди, че това е причина за ненужно увеличаване на разходите за отбрана и поражда излишно съперничество, както и че, програмата цели да стимулира по-тясното сътрудничество между страните членки на ЕС, за сметка на това със САЩ.

Като изход от създалата се ситуация, Вашингтон предлага да бъдат преразгледани условията на програмата, включително ЕС да се откаже от изключителните си права върху интелектуалната собственост и от правото на вето на държавата членка, която осъществява конкретния отбранителен проект.

Според някои анализатори, тези американски опасения вероятно са свързани и с eвентуалния Brexit, в резултат от което Берлин напоследък започна да си сътрудничи по-активно във военната сфера с Париж, вместо с Лондон (традиционно подкрепящ САЩ). Други пък смятат, че зад демонстрираното от Вашингтон недоволство, свързано с плановете на ЕС да създаде и развие собствена отбранителна сфера, се крие желанието на американците да продължат "окупационната си политика" в Европа, чието начало беше поставени още в края на Втората световна война.

Както е известно, след 1945 Европа на практика беше разделена на две, като западната и част се оказа под контрола на САЩ, а източната - на СССР. С разпадането на Съветската империя в началото на 90-те години на миналия век съветските войски се изтеглиха от Европа, а Москва се отказа от окупационната си политика. САЩ обаче, продължават да прокарват такава политика и все още контролират финансовите потоци в Европа и нейната информационна мрежа, очевидно опасявайки се да не загубят влиянието си на Стария континент.

За САЩ, независимостта на Европа, гарантирана от нейна собствена силна армия, ще означава загуба на огромни икономически и политически дивиденти, тъй като те вече няма да могат да продават в същите обеми своето въоръжение на европейския пазар, както и да диктуват на ЕС към какви позиции да се придържа по един или друг актуален въпрос на глобалната политика. Именно това обяснява и сегашния безпрецеденттен американски натиск върху Брюксел, включително в сферата на отбраната.

Несъмнено, това поведение на Вашингтон не устройва европейските му партньори, но истината е, че освобождаването им от американската зависимост ще изисква много сериозни усилия и ще се окаже доста трудно. Още повече, че значителна част от представителите на сегашния европейски елит продължават да са явни или прикрити привърженици на американското влияние на континента. Според тях, независимо от всичко, САЩ са по-скоро положителен фактор за развитието на сигурността на ЕС и затова те ще продължат да подкрепят усилията на Вашингтон за съхраняване на позициите му в Европа.

В същото време обаче, както показаха и току що приключилите избори за Европейски парламент, в средите на европейския елит разширяват позициите си противниците на американската доминация на континента. Именно те настояват за провеждането на самостоятелна европейска политика, включително и в сферата на отбраната, т.е. за освобождаването на Европа от продължаващата на практика американска окупация. Според мнозина експерти, именно тази тенденция ще надделее в крайна сметка, макар че процесът очевидно няма да е бърз и може да се проточи с десетилетия.

Както е известно, преди време Европейската комисия предложи в бюджетния период 2021-2027, ЕС да увеличи инвестициите си в сферата на сигурността и отбраната с 40% и да създаде т.нар. Европейска фонд за отбрана. В Брюксел разчитат с помощта на инвестициите от този фонд Съюзът да се превърне в един от четиримата най-големи инвеститори в областта на военните изследванията и технологии в Европа. Планира се, че в рамките на този бюджет, 4,1 млрд. евро ще бъдат предназначени за финансирането на "конкурентоспособни и съвместни изследователски проекти". При това, освен инвестициите от страна на държавите членки, за сметка на съвместното финансиране на разходите ще бъдат отпуснати 8,9 млрд. евро за разработването на прототипи и свързаните с това изисквания в сферата на сертифицирането и изпитанията.

На този фон, Съединените щати все повече използват НАТО като инструмент за разширяване на бизнеса на американския военно-индустриален комплекс. Така, освен че се стремят да принудят Турция да се откаже от покупката на руските зенитно-ракетни комплекси С-400, те пречат и на европейците да направят на Анкара конкурентно предложение. Става дума в частност за произвежданите от френско-италианския консорциум Eurosam системи за противовъздушна отбраната SAMP-T. Както съобщи в края на май 2019 турския министър на отбраната Хулуси Акар, Франция е предложила временно да разположи в Турция (в базите в Инджирлик и Кахраманмараш) системи за противовъздушна отбрана SAMP-T. Според него, ако президентът Ердоган сметне този вариант за приемлив, разговорите между двете страни ще продължат до октомври и при успещен завършек ще бъдат стартирани официални преговори за закупуването на тези комплекси от Турция.

На този фон, Вашингтон постоянно усилва натиска върху Анкара за да я накара да предпочете пред руските и европейски системи за ПВО, произвежданите от американската корпорация Raiytheon Co системи Patriot.

Междувременно, в средата на май посланикът на САЩ в ЕС Гордън Съндланд предупреди ЕС, че плановете за разширяване на военното сътрудничество в сферата на отбраната в рамките на Съюза могат да ерозират дългогодишното трансатлантическо сътрудничество и да навредят на НАТО. САЩ, в частност, критикуват предлаганите правила, които могат да изключат американския военно-индустриален комплекс от бъдещите европейски военни проекти, като в писмото си Съндланд дори заплашва, че в тази връзка на ЕС могат да бъдат наложени санкции. В отговор, Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини нарече американски опасения неоснователни и подчерта, че "на практика в момента оръжейния пазар на ЕС е много по-отворен, отколкото например този на САЩ, където достъпът на европейските оръжейни компании е затруднен". Тя напомни също, че в момента 81% от международните сделки за доставки на въоръжения се осъществяват именно с американски компании. Подобна беше и реакцията на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен.

Очевидно, тревогата на Вашингтон е свързана с Фонда за европейска отбранителна индустрия и неговия бюджет от 13 млрд. евро, който беше одобрен от Европарламента през април 2019, както и с Пакта на ЕС за Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO). Както е известно, той визира сътрудничеството между страните членки на ЕС в сферата на отбраната, включително разработването на нова военна техника, като нови изтребители и безпилотни летателни апарати, както и на системи за поддръжка. САЩ се опасявят, че това може да доведе до намаляване дела на американските компании на европейския оръжеен пазар. Всъщност, истината е, че американците работят за още по-голямата монополизация на този пазар. Това обаче може да принуди ЕС да се замисли, дали - по примера на трите енергийни пакета - да не разработи и три "оръжейни пакета" с чиято помощ да се опита да укроти апетитите на американския военно-индустриален комплекс.

Тук е мястото да напомня, че що се отнася до България, при закупуването на въоръжение и техника би трябвало да ни е ясно, че присъединяването на страната към Фонда за европейска отбранителна индустрия ще изисква тя да се ориентира към въоръжение произведено в Европа, тъй като в ЕС не биха погледнали с добро око на всеки опит с пари от Фонда да се купува неевропейско въоръжение. Както посочва в тази връзка военният експерт Симеон Николов: "Съпротивата на САЩ срещу укрепващата европейска отбранителна индустрия ще се увеличава, но България не бива да загърбва европейската солидарност заради чисто икономическите интереси на големите американски оръжейни компании".

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите