23
Вт, Юли
22 New Articles

Провалът на санкционната (гео)политика: причини и последици

Актуално
Typography

Според бившия американския конгресмен (и двукратен кандидат за президент на САЩ) Рон Пол, санкциите не са по-хуманна алтернатива на войната, а по-скоро следва да се разглеждат като една от нейните разновидности. Която при това често се оказва по-жестока, тъй като основната и мишена не са въоръжените сили на противника, а гражданското население.

Както е известно, през последните десетилетия САЩ наложиха санкции на много държави (Северна Корея, Куба, Ирак, Иран, Йемен, Либия, Сирия, Русия и т.н.) опитвайки се този начин да накарат местното население или елитите да свалят неудобните за Вашингтон техни лидери. В повечето случаи обаче, те не постигнаха целите си, макар че причиниха смъртта на стотици хиляди невинни мирни граждани (в Ирак например, санкциите причиниха гибелта на почти половин милион деца, а в Йемен от глад са починали над 85 хиляди деца под петгодишна възраст). Затова, както в Ирак, така и в Либия, се наложи предприемането на военни операции за свалянето на управляващите там режими.

Междувременно, все по-малко хора по света виждат в санкциите ефективен инструмент за постигане на желаните политически промени. Най-критично към санкциите са настроени гражданите на ЕС, като според Gallup International, 52% от тях ги смятат за безполезни. Експертите на агенцията твърдят, че "хората по света поставят националните интереси на първо място и не са убедени в ефективността на международните санкции". Впрочем, както посочи наскоро и българският вицепрезидент Илияна Йотова, поради санкциите срещу Кремъл, страната ни може да загуби Русия, като бизнес партньор.

На този фон Европа вече предприема първите си стъпки за преодоляване на американския натиск за перманентно удължаване на санкциите срещу държави като Русия и Иран и се опитва да води по-самостоятелна политика. Така, през април 2019 ЕС обяви, че няма да подкрепи американските санкции срещу Куба. Пак през април, изпълнителния директор на Източния комитет на германската икономика Михаел Хармс заяви, в интервю за OWC Verlag, че американските санкции срещу европейските фирми, работещи с руски компании, са грубо нарушение на международното право и немският бизнес ще намери начин да ги заобиколи.

Германският бизнес инвестира все повече средства в Русия

Както е известно, през последните години руската икономика се сблъсква с доста проблеми, включително непрекъснато ескалиращия санкционен натиск от страна на САЩ, нестабилният курс на рублата или недостатъчно високия икономически растеж (според МВФ, през миналата 2018 той е бил 1,6%).

Въпреки това, както посочва германският Handelsblatt, немските компании инвестират все повече средства в Русия. Така, по данни на Deutsche Bundesbank, от началото на 2019 преките инвестиции са нараснали с 14%, т.е. почти с 3,3 млрд. евро, като това е най-интензивния им растеж от световната финансова криза през 2008-2009 насам.

Само през 2007 германските предприятия инвестираха в Русия над 7,4 млрд. евро. Тогава обаче, голямата част от тези средства – 4,6 млрд. евро, бяха инвестициите на концерна Uniper в руския енергиен гигант Сургут ГРЕС-2, който днес е негов филиал.

Впрочем, нарастват не само инвестициите, но и търговията между Германия и Русия, чиито обем през 2018 се е увеличил с 8,4%, достигайки 61,9 млрд. евро. При това вносът от Русия е нараснал с 17,7%, достигайки 36 млрд. евро. По данни на Федералната статистика, ръстът на износа от Русия пък е регистрирал ръст от 0,6%, като е достигнал 25,9 млрд. евро. Паралелно с това значително е нараснал и броят на работещите в Русия германски компании, който в края на 2018 е бил 44 861.

Първата причина за склонността на немския бизнес да инвестира в Русия е настойчивостта на руснаците: така през април 2019 председателят на Управителния съвет на концерна Daimler Дитер Цетше откри в присъствието на руския президент Владимир Путин и германския министър на икономиката Петер Алтмайейр най-новия завод на „Мерцедес”, който се намира в околностите на Москва и чиято стойност е 250 млн. евро. Според Цетше: „Заводът Mercedes-Benz Moscovia е поредният елемент на нашата стратегия да произвеждаме там, където са клиентите ни”. На свой ред, малко преди това шефът на концерна „Фолскваген” Херберт Дис заяви непосредствено след личния си разговор с Путин, че „онзи, който иска да продава нещо в Русия, следва сам да инвестира в тази страна”.

Според президента на Германско-руската търгоска палата Матиас Шеп: „За да си гарантират изгодни държавни поръчки, чуждестранните компании следва да започнат да произвеждат в Русия. Местните закони предвиждат, че в рамките на обявените от държавата търгове, обществените поръчки следва да се възлагат на първо място на фирмите, локализирали производството си на руския пазар”. В случая, ключовата дума е „импортозаместване”. Както признава Дис, на срещата си с Путин той е искал да обсъди възможността за данъчни облекчения, ако „Фолксваген” реши да локализира значителна част от производството си в Русия. Концернът вече има заводи в Калуга и Нижни Новгород, а през 2014 инвестициите му надхвърлиха 500 млн. евро. По данни на Външнотърговската палата, освен гигантите«Даймлер», „Фолксваген”, или пък «Винтерсхал» (дъщерна компания на BASF) и Uniper, които инвестираха по 950 млн. евро в лансирания от Газпром проект за газопровода „Северен поток 2”, в Русия активно работи и германският среден бизнес.

Евтината работна ръка

Освен изискванията на руските власти за локализациа на производството, има и други причина, поради които германските компании се стремят да работят в Русия. Както посочва Шеп, през последните години руската рубла е поевтиняла два пъти, което е много привлекателно за компаниите със собствено производство в Русия, изнасящи продукцията си на други пазари за по-твърда валута, но купуващи суровините на място, за по-евтините рубли.

Шеп твърди, че разходите за труд в Русия вече са съпоставими с тези в Китай, поне що се отнася до текстилната индустрия. Освен това, „Фолксваген” вече изнася всеки четвърти автомобил, произведен в Русия. Според Шеп: „евтината рубла прави новите инвестиции в руската икономика изключително привлекателни”.

Третата важна причина е, че населението на Русия е 140 млн. души, което – от гледната точка на пазара – представлява „много сериозен потенциал”.

Четвъртата причина – макар и имаща само временен характер – е свързана с големите поръчки, които германските компании получиха през миналата 2018 в рамките на подготовката на Световното първенство по футбол в Русия. Такива поръчки изпълняваха редица компании от немския среден бизнес като фирмата Wilo например, която произвежда помпи за дренажните системи на стадионите. Днес Wilo също има собствен завод в Русия. На свой ред, технологичният гигант „Сименс” тясно си сътрудничите с руските железници в изграждането на първата в страната високоскоростна жп линия.

Ето защо, коментирайки думите на президента на Източния комитет на германската икономика Волфганг Бюхеле, че над Русия е надвиснал „дамоклевият меч” на американските санкции, Шеп оптимистично прогнозира, че „именно немските компании, които добре познават Русия, няма да позволят да бъдат сплашени със санкции или политически проблеми”.

Кои членове на ЕС лобират за отмяна на санкциите срещу Русия

В едно от последните си интервюта за руски медии, италианският вицепремиер и вътрешен министър (а също лидер на „Лигата”) Матео Салвини заяви, че идеята за членството на Русия в ЕС му харесва повече, отколкото тази за присъединяването на Турция към Съюза. Според него, „Русия е много по-близка до нащата история, нашата култура, нашата икономика и нашите традиции, отколкото Турция (която със своето 80-милионно население е с 65 млн. души по-малка от Русия и с която ЕС преговаря от 2005 насам).

Думите на Салвини, които бяха оценени от някои европейски медии като провокация, на практика са опит за съживяването на старата идея на Шарл Дьо Гол. Както е известно, още през 1935 той се обявява за сключването на пакт между Франция и Съветския съюз, в опит да бъде „сдържана” мощта на нацистка Германия. През 1944Дьо Гол излага визията си за Европа, включваща и Русия, в своята книга „Професионалната армия”. Според биографа му Кнут Линзел, след като става президент на Франция, Дьо Гол се стреми към създаването на Европейска икономическа общност без участието на Великобритания и без отказ от националния суверенитет на държавите участнички. За него, „това е също толкова недопустимо, както и пълната военна интеграция в рамките на НАТО”, от която той частично изважда Франция през 1966 (това негово решение беше ревизирно едва 43 години по-късно от Никола Саркози). Когато през същата 1966 Дьо Гол посещава Съветския съюз, той използва визитата за да изложи пред домакините си своята визия за Европа, включваща в себе си и руснаците.

Сегашният френски президент Еманюел Макрон обаче, се отдръпна още повече от Русия, в сравнение с един от предшествениците си – Саркози. Като е известно, той е твърд привърженк на наложените във връзка с присъединяването на Крим санкции срещу тази страна и постоянно подчертава, че Москва представлява опасност за Европа. В това отношение, той стои на сходни позиции с германския канцлер Меркел, и лидерите на Полша и балтийските постсъветски държави. В същото време обаче, правителствата на Австрия, Чехия, Унгария и Италия открито се обявяват за подобряване на отношенията с Руската Федерация, но като най-решителния противник на антируските санкции се очертава именно италианският вицепремиер Салвини.

Както заяви той през март 2019, сегашното правителство на Италия се стреми да промени ЕС така, че неговите членове да „могат да съхранят чувството си за самоуважение и достойнство”. Малко по-късно тази негова позиция беше подкрепена и от френската му съюзничка Марин Льо Пен, лидер на Националния сбор. Впрочем, към подобни схващания се придържат и много от новите консервативни и национал-популистки партии и движения в Европа, които се надяват да осъществят сериозен пробив на предстоящите на 26 май 2019 избори за Европейски парламент. И, ако това наистина стане факт, сред въпросите, които те вероятно ще поставят пред ЕС ще бъде именно преразглеждането на провалилата се санкционна политика по отношение на Русия (а и не само на нея).

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите