22
Чет, Авг
4 New Articles

Целите и цената на "Новата НАТО" на Тръмп

Актуално
Typography

В днешна Европа въпросът за разполагането на допълнителни военни контингенти на САЩ се усложнява не само заради позицията на Русия, но и заради сериозните противоречия в отношенията между Вашингтон и водещите държави от ЕС. След избирането на Тръмп за президент, в основни принципи на американската външна политика се превърнаха протекционизмът, национализмът и приоритетът на "твърдата" (hard power) пред "меката сила" (soft power).

Вместо по-нататъшната интеграция в рамките на проекта за Трансатлантическото партньорство от времето на доминирането на идеологията на "отворения свят" на администрацията на Барак Обама, сега американците и европейците балансират на ръба на търговската война. Твърдата позиция на Вашингтон по въпроса за финансирането на НАТО и отношенията с Русия и Иран, превърна доскорошните съюзници в директни опоненти.

Неслучайно, коментирайки сегашното състояние на отношенията между ЕС и САЩ, председателят на Европейския съвет Доналд Туск отбеляза че "с приятели като Тръмп Европейският съюз не се нуждае от врагове".

Ето защо, в ключовите европейски столици все по-често се замислят за същността на дипломатическите отношения със САЩ и необходимостта от радикалното им преформатиране. В тази връзка, в края на лятото на 2018 френският президент Еманюел Макрон и германският външен министър Хайко Маас практически едновременно лансираха твърде сходни идеи. В речите си пред дипломатическите общности на двете страни, те подчертаха, че европейците трябва сами да гарантират сигурността си и да възстановят своя суверенитет за да могат самостоятелно да определят приоритетите на външната си политика. Освен това Макрон откровено заяви, че, според него, в реорганизацията на системата за сигурност на Стария континент следва да се включат всички партньори на ЕС, включително и Русия.

На заседанието на Европейския съвет от 20 юни 2018, представителите на страните членки на Съюза постигнаха консенсус относно необходимостта Европа да се ориентира към своята "суверенизация" и да укрепва собствената си сигурност за да може да се превърне в отделен стълб на Северноатлантическия алинс, като по този начин съдейства за укрепване на позициите на пакта и повишаване на общото ниво на сигурност.

В този контекст, разширяването на военното присъствие на САЩ в Европа с цел "борба срещу руската агресия", всъщност цели да реши една далеч по-важна за Вашингтон политическа задача, а именно запазването на американското влияние и позиции на континента. Изместването на активността на НАТО към Източна Европа е елемент от американския шантаж по отношение на т.нар. "Стара Европа", целяща да принуди западноевропейските партньори на САЩ да приемат и да се съобразяват с новия дневен ред на Вашингтон. Освен това, повишавайки изкуствено напрежението в Източна Европа, САЩ формират в региона своеобразен буфер, позволяващ им да контролират отношенията между Западна Европа и Русия и, паралелно с това, да упражняват натиск върху тях. На практика, днес Вашингтон се опитва да реанимира идеята, лансирана след Първата световна война от британския външен министър Джордж Кързън за създаването на "санитарен кордон" между болшевишка Русия и Западна Европа.

Разбира се, политическите последици от усилването на американското военно присъствие в Източна Европа не се изчерпват само с това. Освен конфликта си със САЩ, Европейският съюз преживява и сериозна вътрешна криза. Така например, несъгласие с политиката на Брюксел все по-често демонстрират държавите от т.нар. Вишеградска група - Полша, Чехия, Унгария и Словакия. През последните няколко години те постигнаха високи темпове на икономически растеж (около 6% от БВП годишно), значително изпреварвайки по този показател държавите от Западна Европа. Нормативите на ЕС се оказват препятствие пред тяхното по-нататъшно развитие, затова нараства и броят на спорните аспекти в отношенията между Вишеградската група и брюкселските "еврократи": като се започне от бежанския проблем и се стигне до нормите за регулиране на добива на изкопаеми ресурси и селското стопанство.

Другият въпрос, по който членовете на ЕС силно се разминават, касае отношенията със САШ. Освен Вишеградската група, където най-активния американски съюзник е Полша, претендираща за ролята на основния военно-политически партньор на Вашинтгон в Европа, измествайки Германия, за по-активното участие на САЩ във вътрешните работи на континента настояват и балтийските постсъветски държави, Румъния и повечето балкански страни. Вашингтон активно използва тези настроения, формирайки позитивен имидж на новите си източноевропейски съюзници в очите на американското общество. Показателна, в частност, е американската активизация в региона на Балканите, където с ускорени темпове върви процесът на присъединяване на Северна Македония към НАТО, като за целта САЩ дори се намесиха за да постигнат разрешаването на стария спор между Скопие и Атина за името на бившата югорепублика.

Подкрепяйки политическите амбиции на част от държавите от Източна Европа, САЩ съзнателно задълбочават вътрешноевропейските противоречия и стимулират ерозията на процесите на евроинтеграция, както и формирането на нови политически квазиалианси в Европа. Формално ангажирайки се с укрепването на сигурността на съюзниците си от Северноатлантическия алианс, САЩ на практика повече му вредят, което, предвид усилването на ролята на военния компонент в европейската политика на Вашингтон, може да доведе до много сериозни политически последици.

Както е известно, публикуваните наскоро от американския архив за национална сигурност документи, които могат да се видят на сайта на Университета "Джордж Вашингтон" (1) разбиват на пух и прах твърденията на атлантиците, че Западът не е обещавал нищо на Горбачов. От въпросните документи става ясно, че САЩ действително са уверявали Москва, че ако подкрепи обединението на Германия, НАТО няма да се разширява на Изток, т.е. в постсоциалистическото пространство.

Независимо от тези разкрития, пактът продължава да трупа войски в близост до границата на Русия. В същото време, в някои източноевропейски държави се намират ентусиасти (у нас такъв е Соломон Паси например), призоваващи военното присъствие на САЩ в региона, включително в България, да стане още по-голямо.

Междувременно, както посочват редица специализирани медии, администрацията на Тръмп замисля промени, предвиждащи държавите, в които са разположени американски военни бази, да плащат разходите за тях, плюс още 50% допълнително заради привилегията да имат военнослужещи на САЩ на своя територия. Във Вашингтон разглеждат това като един от начините партньорите им от НАТО да бъдат накарани да повишат разходите си за отбрана или по-скоро да ги повишат над официално очертания минимален праг от 2% от БВП (с оглед на задължителното купуване на американско оръжие, както е в случая със закупуването на самолетите F-16 от България например). Впрочем, в историята на Европа, и по-точно в нашата собствена история, подобна логика е била практикувана и друг път. Както е известно, по време на турското робство, турците имали право без покана да влизат в която и да било българска къша, да ядат и пият там, а след това, като капак на всичко, да поискат от домакина си и т.нар. "диш-хакъ" (зъбен данък), т.е. такса, задето „правоверният“ си е хабил зъбите с неговата „гяурска“ храна. Между другото, това е бил и един от начините българите да участват в укрепването на отбраната на Османската империя, която - подобно на САЩ днес - е претендирала, че ги защитава от външните врагове (включително от същата тази Русия).

Този нов американски "диш-хакъ" за партньорите на САЩ от НАТО е поредната причина европейците да поискат и да се опитат да постигнат на практика по-голяма самостоятелност от Вашингтон. Впрочем, ако си припомним думите на един от участниците в сегашната управляваща коалиция Волен Сидеров, казани по време на провелата се в средата на март Кръгла маса "Бъдещето на НАТО": "Когато говорим за НАТО, трябва да се запитаме, има ли смисъл участието на България в него. Пред страната ни стои въпросът, какво ще е мястото и в този фронт, който изгражда пактът в момента". А отговорът е, че както изглежда поне засега, това място ще е на първата линия на въпросния фронт.

 

Бележки:

  1. https://nsarchive.gwu.edu/briefing-book/russia-programs/2017-12-12/nato-expansion-what-gorbachev-heard-western-leaders-early

 

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите