16
Нед, Юни
26 New Articles

Крим с претенции за нанесени вреди по време на "украинската анексия"

Актуално
Typography

Докато германските медии коментират "икономическия ренесанс на Крим", вниманието на онези, които отразяват "кримската проблематика" е привлечено от решението на властите на Кримската република да поставят въпроса за ущърба, който и е бил причинен (особено на местната икономика) в резултат от пребиваването на полуострова в състава на независима Украйна, през 1991-2014.

Наскоро, председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин възложи да бъде изготвен доклад за икономическите загуби, претърпени от Крим в периода 1991-2014, с цел да бъде поставен въпросът за компенсирането им от страна на Украйна. Плановете са този доклад да бъде представен от зам. председателя на Думата Пьотр Толстой в Съвета на Европа. Коментирайки идеята на Володин, първият зам. председател на Държавния съвет (парламента) на Република Крим Ефим Фикс прогнозира, че икономическите загуби от пребиваването на полуострова в състава на независима Украйна ще се превърнат в тъжна статистика за сегашните управляващи в Киев: "Става дума не за милиарди, а вероятно за стотици милиарди, или дори за трилиони рубли и то по минимални оценки. Само един пример в това отношение е разрушената в резултат от действията на украинските власти система на Севернокримския канал, чиито индустриални предприятия съзнателно бяха фалирани и разграбени, а подобни примери има много". Според Фикс: "когато станат ясни всички икономически загуби от пребиваването на полуострова в състава на Украйна, може би онези политици в Киев или Брюксел, които непрекъснато искат нещо от нас, най-сетне ще ограничат алчността и стремежа си да спечелят нещо от жителите на Крим".

Разбира се, Киев не само няма да се съобрази с искането за покриване на причинените вреди, но и ще се опита да омаловажи изводите от подготвяния доклад по темата. За жителите на Крим обаче е важно да покажат пред света истинските резултати от почти четвъртвековното украинско управление, което мнозина оценяват като "период на фактическа анексия". Както посочва в тази връзка самият Володин: "Украйна се отнесе към Крим изключително несправедливо: бяха нарушени фундаменталните права на гражданите, включително правото им да говорят собствения си език и да получават образованието си на него. Освен това Украйна буквално разруши икономиката на полуострова, включително тази на ключовото му пристанище Севастопол".

Тук е мястото да напомня, че веднага след като Крим стана част от Руската Федерация, един от първите укази на президента Путин беше за трите езика на територията на републиката: руския, украинския и татарския.

Както е известно, западните анализатори често се опитват да изчислят вредата, причинена на Украйна от конфликта в Донбас и присъединяването на Крим към Русия. Андреас Аслунд от Атлантическия съвет например, я оценява на 100 млрд. долара. Впрочем, напоследък в Киев също се опитват да правят подобни "оценки". Така, през лятото на 2018, представители на една от организациите на кримските татари в Украйна, подкрепяща президента Порошенко, обявиха, че общата стойност на загубите от отделянето на полуострова е около 40 млрд. долара. На свой ред, през есента на миналата година един от претендентите за президентския пост в Украйна - Юлия Тимошенко обеща, че ако спечели изборите за държавен глава ще поиска от Кремъл компенсации от 100 млрд. евро, заради присъединяването на Крим.

На този фон, беше съвсем нормално кримският Държавен съвет да отправи насрещни претенции към Киев да бъдат компенсирани загубите, нанесени в резултат от действията на укрианското правителство, включително от енергийната блокада, прекъсването на Севернокримския канал и продоволствената и транспортната блокада на полуострова. В тази връзка, вицепремиерът на Кримската република Дмитрий Полонский напомни и за другите загуби - резултат от "проточилата се 23 години "украинска анексия", включително за напълно разрушените през 90-те и 2000-те години инфрастрактура, пътно стопанство и жилищна система на полуострова.

В коментар за руския вестник "Взгляд", представителят на Република Крим в Съвета на Федерацията (горната камара на руския парламент) Сергей Цеков оценява тези вреди на десетки милиарни рубли.

Тук е мястото да напомня, че в началото на ХХІ век обемът на индустриалното производство на Крим, беше паднал до едва 54% от това през последната (при това кризисна) година от съществуването на СССР - 1990. При това износът на основни средства на машиностроенето намаля с 40%, а разпределението на газа и водата - също с 40%. Според Цеков: "докато управляваха Крим, украинските власти разрушиха индустриалните и селскостопански предприятия и инфраструктурата и почти напълно унищожиха туристическия и здравния сектори, да не говорим, че нанесоха огромна екологична вреда на полуострова".

В тази връзка ще напомня, че по време на Санктпетербургския международен културен форум, провел се през ноември 2018, кримският архитект Елена Манцигина изнесе, данни от които става ясно, че украинските власти съвсем сериозно са планирали пълното изсичане на горите по южното крайбрежие на Крим, за да освободят място за частни строежи, под предлог, че става дума за "млади гори", нямаши практическа стойност. Според Манцигина обаче, въпросните гори могат да се видят на гравюри още от началото на ХІХ век.

На свой ред, Цеков акцентира върху факта, че по време на "украинската анексия" жителите на Крим са били лишени от правото си на безплатно здравеопазване, а смъртността значително е нараснала. В същото време, според министъра на здравеопазването на Руската Федерация Вероника Скворцова, от 2014 насам, средната продължителност на живота на населението на полуострова е нараснала с две години (от 70 на 72 години), което значително превишава средните световни показатели. През същия период детската смъртност е намаляла с 40%, а тази от сърдечни заболявания - с 20%.

В тази връзка Цеков посочва, че: "Когато в Киев зачестиха декларациите за "окупацията на Крим", нямаше как да не реагираме, защото, за каква окупация може да се говори, след като "окупаторите" плащат по-високи заплати и пенсии, отколкото в Украйна? Или, когато влагат огромни средства в инфраструктурни проекти на полуострова. През тези пет години бяха изградени мостът до континентална Русия, голям терминал, две електроцентрали, магистралата "Таврида", много детски градини и училища...".

Освен това, според Цеков, когато се коментира вредата, нанесена на Крим от Украйна, не бива да се забравя и за нейните морални измерения: "Например за тоталното нарушаване на човешките ни права. На улицата и в къщи говорехме на руски, но съдебните решения и нотариалните документи се издаваха на украински, филмите бяха озвучавани само на украински, същото се отнася и за цялата преписка в учрежденията, подчинени на централната власт в Киев. Тоест, освен всичко друго, бяхме подложени и на огромен морален натиск. Нарушаваха се правата на руснаците и на националните малцинства, дори бяха променяни имената ни в паспортите. Ето защо смятам, че през целия този период Крим беше в състояние на окупация. Ще напомня само, че според действащото през 1991 съюзно законодателство, при разпадане на СССР и излизане на някоя република от състава му, съдбата и трябваше да бъде определена чрез общонароден референдум. На нас обаче, не ни дадоха подобна възможност. Затова още от самото начало, т.е. от "кримската пролет" през 2014, когато в Украйна започнаха да обвиняват Русия, че е анексирала Крим, ние им отговорихме, че именно Украйна беше анексирала нашата територия и именно тя не ни позволи сами да определим бъдещето си, след разпадането на Съветския съюз".

На фона на всичко, казано по-горе, едва ли следва да се изненадваме, че според председатела на координационния съвет на международната група "Приятели на Крим" и бивш премиер на Словакия Ян Чарногурски, резултатът от референдума за присъединяване на автономната република към Руската Федерация е бил единственото правилно решение за жителите на полуострова. На същото мнение е и кандидатът за евродепутат от френския Национален сбор (и бивш държавен секретар по транспорта в правителството на Франсоа Фийон) Тиери Мариани, според който ЕС следва да наложи санкции на Украйна, заради нежеланието на правителството в Киев да спазва Споразуменията от Минск. Впрочем, в същия тон са издържани и репортажите на представители на различни медии от Италия, България, Сирия, Франция, Полша, Ливан и Куба, които посетиха Крим във връзка с петгодишнината от присъединяването му към Русия.

Жителите на Крим се опитват да преодолеят информационната блокада, наложена на републиката от Запада. Така, на последното заседание на ОССЕ във Варшава, кримскит журналист Денис Симоненко отново защити тезата, че референдумът от 2014 е предотвратил окупацията на полуострова от страна на Украйна. Преди това, на заседанието на Съвета на ООН по правата на човека в Женева, през есента на 2018, известният руски правозащитник Александър Молохов успя да направи изявление, в което обрисува накратко реалната ситуация в Крим. На свой ред, зам. председателят на Държавния съвет (парламентът) на Република Крим Ефим Фикс покани делегация на Европейския парламент да посети полуострова, а председателят на Българската автономна културна асоциация "Паисий Хилендарски" в Крим Иван Абажер отправи подобна покана към делегация на ОССЕ, както и към официални представители на България.

 

* Магистър по международни отношения