21
Сря, Авг
4 New Articles

Според доклад на ООН, в навечерието на президентските избори, в Украйна цари атмосфера на страх

Актуално
Typography

 

На 12 март 2019 Службата на Върховния комисар за правата на човека на ООН (UNHCHR)) публикува доклад за ситуацията с човешките права и гражданските свободи в Украйна (1), който визира периода 1 януари 2018 - 15 януари 2019. В него се посочва, че в Украйна цари атмосфера на страх, която пречи на гражданите да изразяват несъгласие с политиката на управляващите.

Подчертава се, че редовно се извършват нападения срещу журналисти и граждански активисти. Между другото, според редица украински анализатори, именно това е позволила на Порошенко, който доскоро ще смяташе за аутсайдер в кандидат-президентската надпревара заради ниския си рейтинг, да се издигне до второто място, непосредствено след временния фаворит на избирателите - актьорът комик Владимир Зеленски. Очевидно целта му е да стигне до втория кръг на изборите, планиран за май 2019, което ще му даде още два месеца, начело на управлението и възможност да продължи да оказва натиск и да манипулира общественото мнение.

Както е известно, редица елемента на политиката на Киев отдавна са обект на критики от всички съседи на Украйна. Унгария например открито заплаши, че няма да позволи каквото и да било развитие на процеса на просъединяване на Украйна към НАТО и ЕС, заради грубите нарушения на правата на унгарската малцинство в страната. Същите проблеми, впрочем имат Полша, Румъния и Словакия (да не говорим за Русия), които открито обвиняват правителството в Киев, че потиска националните малцинства в Украйна. На тови фон изглежда повече от странно, че българското правителство не обръща почти никакво внимание на ситуацията с нашето малцинство в тази страна, макар че то е най-голямото (след руското, разбира се) и по официални данни наброява над двеста хиляди души.

В доклада Службата на Върховния комисар за правата на човека на ООН, в частност, се посочва, че от началото на 2018 насам, UNHCHR отделя специално внимание на въпроса за гражданското пространство и основните свободи в Украйна. В тази връзка Службата акцентира върху безнаказаността на извършителите в повечето документирани случаи на нападения срещу журналисти, граждански и политически активисти и адвокати.

Посочва се, че в навечерието на президентските и парламентарните избори, които ще се проведат, съответно през март и октомври 2019, както и на местните избори, планирани за октомври 2020, продължаващите и дори усилващи се посегателства срещу човешките права във връзка с изборите, могат да повлияят върху практическата реализация на правото на участие в следващите изборни процеси, поставяйки по този начин под въпрос тяхната честност и достоверност.

През периода, визиран в доклада, UNHCHR е документирала 164 нарушения, въз основа на които очертава сферите, където е налице ограничаване на гражданското пространство и, в частност, неспособност или нежелание да бъдат защитени рисковите групи в украинското общество. Освен това са констатирани опити за ограничаване на гражданското пространство, чрез внасянето на промени в съществуващото законодателство на страната. Изрично се подчертава, че в много от регистрираните инциденти правонарушителите са пряко свързани с ултранационалистически и неонацистки групи, които свободно действат в Украйна.

Тези нападения създават в страната атмосфера на страх, която пречи на нейните граждани да говорят открито по обществено значимите проблеми и да изразяват несъгласието си с политиката на управляващите. Освен това, се посочва, че в редица случаи украинските съдилища са предоставяли на прокуратурата достъп до личните данни на разследващи журналисти, включително за техните източници на информация, с което са поощрили по-нататъшните опити на властите да сплашват журналисти и да налагат цензура. Паралелно с това се фиксира тенденция към нарастване на броя на нападенията, извършвани от активисти на ултранационалистическите и неонацистки групировки срещу украински адвокати.

В доклада на UNHCHR се споменават редица случаи на преследване на активисти на политически партии, включително физически нападения и нападения срещу партийни централи. В същото време се изразява загриженост от непрекъснато нарастващите законодателни инициативи, целящи да ограничат свободата на обединяване и създаване на неправителствени организации и позволяващи репресирането на антикорупционните активисти.

Отбелязва ръст на нарушенията на свободата на мирни събрания, организирани от представители на различни етнически малцинства или опозиционни политически партии, като и в този случай техни извършители за най-вече ултранационалистически и неонацистки групировки.

В доклада се обръща специално внимание на натиска и заплахите, осъществявани от властите срещу Украинската Православна църква на Московската Патриаршия (УПЦМП), след началото на процеса на предоставяне на автокефалия на украинската църква. Посочва се, в частност, че след отказа на УПЦМП да се присъедини към новосъздадената Православна църква на Украйна, украинската Служба за сигурност е предприела систематични преследвания срешу йерарси на УПЦМП, а на 20 декември 2018 Върховната Рада е гласувала за задължителното преименуване на организациите, свързани с религиозни центрове в Руската Федерация, което касае на първо място именно УПЦМП. В тази връзка, в доклада се подчертава, че подобни действия са в очевидно противоречие с чл.18 (3) на Международния пакт за гражданските и политически права, тъй като съображенията, касаещи сигурността, не са допустимо основание за ограничаване на свободата на религиите или на политическите убеждения.

Във връзка с констатираните в доклада груби нарушения в сферата на човешките права и гражданските свободи, UNHCHR, препоръчва на правителството в Киев:

- до осъди публично всички жестоки нападения, включително извършените от ултранационалистическите и неонацистки групировки, срещу жарналисти, граждански и политически активисти и адвокати;

- да разледва обективно и ефективно всички подобни случаи;

- да отмени ограниченията върху дейността на антирупционните организации и техните активисти;

- да прекрати всякакви опити за дискриминиране от страна на държавните институции на групи от лица, по религиозен или политически принцип (което на практика означава призив към Киев да се откаже от натиска срещу УПЦМП);

- стриктно да спазва международните ангажименти на Украйна в областта на човешките права, т.е. не само да гарантира правото на всеки да изповядва своята религия и убеждения, но и да вземе ефективни мерки за прекратяване на дискриминацията от страна на която и да било държавна институция срещу групи и лица, или отделно лице, осъществявана по религиозен или политически признак.

Впрочем, в доклада се правят и важни препоръки към международната общост, която се призовава:

- да използва всички налични дипломатически инструменти за да накара Киев да започне да спазва основните свободи и да се въздържа от предприемане на репресивни мерки, визиращи гражданското пространство, особено в навечерието на президентските, парламентарни и местни избори;

- да поиска от правителството на Украйна да спазва стриктно съответните норми и стандарти на международното право в сферата на човешките права и защитата на гражданското пространство;

- да призове украинските власти официално да осъдят и да прекратят всички форми на насилие по отношение на журналисти, граждански и политически активисти и адвокати, както и против представителите на различните етническа и религиозни общности и и малцинства.

- да се обърне към политическите субекти в Украйна с искане да преследват своите цели изключително с мирни средства и стриктно да уважават човешките права.

Очевидно е, че досегашната практика ЕС да подкрепя всички украински проекти, без оглед на политиката на Киев в сферата на човешките права и гражданските свободи и особено - на правата на етническите малцинства, следва най-сетне да приключи и украинското правителство да бъде накарано да се съобразява с европейските стандарти в тази сфера.

 

Бележки:

 

  1. https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/CivicSpaceFundamentalFreedoms2019-2020_RU.pdf

 

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа