Кой печели и кой губи от санкционната война с Русия

Актуално
Typography

В началото на февруари 2019 в Сената на САЩ беше внесен законопроект за разширяване на санкциите срещу Русия. Според вносителите му - сенаторите Линдзи Греъм (републиканец) и Робърт Менендес (демократ), следва да бъдат наложени санкции на онези руски банки, които "поддържат усилията за намеса в изборите в САЩ", да се забрани изкупуването на руски държавен дълг и да бъдат наложени нови санкции срещу руския енергиен сектор, включително върху инвестициите в проектите за добив на втечнен природен газ в страната.

Както е известно, против подобни санкции обаче се обявяват такива мощни транснационални компании, като BP, Shell, Eni, Exxon и Chevron. Въпреки това, за налагането им гласуваха повечето сенатори от двете големи партии. Както вече посочих, този път те са насочени срещу руския банков сектор, петролния отрасъл и сферата на информационните технологии. Освен това, САЩ планират да наложат санкции на отделни лица, за които се смята, че пряко или косвено подкрепят "незаконните и корупционни действия от името на Путин". В същото време, законът предвижда американското правителство да продължи да оказва мощна подкрепа за НАТО, въпреки постоянните критики на президента Тръмп срещу начина на функциониране на пакта. След приемането му, евентуално излизане на САЩ от НАТО (за което неколкократно намекна Тръмп) вече ще е възможно само, ако бъде подкрепено от 2/3 от членовете на американския Сенат.

Очевидно САЩ искат налагането на още по-сурови санкции срещу Русия, което моментално провокира рязката реакция на Кремъл, според който това не е никак добър знак, особено предвид факта, че беше инициирано непосредствено преди началото на тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността, провела се на 15-17 февруари 2019. В отговор, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков квалифицира действията на САЩ като "яростна и абсолютно емоционална русофобия". Според него, налагайки новите санкции, "граничещи с открития рекет", американците преследват най-вече собствените си търговски интереси. Песков обаче смята, че руската икономика "отдавна функционира в условията на едни или други санкции" и вече знае как да гарантира стабилността си в подобна среда. Впрочем, аналогични аргументи изтъкват и представителите на т.нар. "либерално крило" в руското ръководство. Така според финансовия министър на Руската Федерация Антон Силуанов, макар новите санкции да са "нещо неприятно", те ще засегнат най-вече интересите на чуждестранните инвеститори в страната. Тоест, на първо място - тези на западноевропейските и най-вече германските компании.

Както посочва кореспондентът на германския "Ханделсблат" Андре Балин, повече от половината от германските бизнесмени смятат, че наложените от САЩ и ЕС санкции срещу Русия, както и ответните санкции на Москва, са фактори, които затрудняват развитието на немските компании, особено на тези, които имат филиали в Руската Федерация. В тази връзка изпълнителния директор на Източния комитет на германската икономика Михаел Хармс подчертава, че: "очевидно е налице сериозна несигурност заради евентуално ново изостряне на политическите конфликти и налагане на нови пакетни санкции от страна на САЩ".

Това не бива да ни очудва, особено, ако анализираме последните дискусии във Вашингтон по темата. Санкционните планове на американския Сенат, насочени против газопровода "Северен поток 2", бяха разкритикувани не само от германските икономически кръгове, но и от федералното правителство в Берлин. В тази връзка, Хармс се обявява не само против екстериториалния характер на новите санкционни мерки, но и против това, че те не са съгласувани с ЕС и нямат ясно очертани политически цели. На този фон едва ли е изненадващо, че 95% от германските бизнесмени искат не нови ограничения, а по-скоро отмяна на санкциите срещу Русия. Ето защо, Михаел Хармс подчертава необходимостта от "политическо разведряване" в отношенията с Москва. На свой ред, председателят на Руско-германската търговска палата Матиас Шеп дори препоръча да се стартира "постепенната отмяна на санкциите" и то на фона на кризата в Керченския пролив, през ноември 2018.

Според Хармс, разведряването е необходимо не само от икономическа гледна точка, но и с оглед на политическата перспектива: "санкциите стимулират развитието в Русия на един процес, който ние - западните икономически кръгове и държави, бихме искали да всяка цена да избегнем, а именно - към укрепване на протекционизма и позициите на руските ястреби".

Тук е мястото да напомня, че само преди няколко дни, по време на преговорите си с Тръмп, австрийският канцлер Себастият Курц заяви, че страната му изцяло подкрепя изграждането на газопровода "Северен поток 2", както и, че ще продължи и занапред да внася природен газ най-вече от Русия. Стана ясно също, че той е обяснил на американския президент, че ЕС би могъл да купува повече втечнен шистов природен газ от САЩ, но само, ако цената му стане конкурентоспособна: "по принцип, ние сме отворени за доставките на американски LNG, но в момента цената му е прекалено висока, затова и занапред Австрия ще разчита най-вече на природния газ от Русия".

Впрочем, докато в Сената на САЩ вървяха дискусиите по въпроса, как да бъде прекратено изграждането на газопровода "Северен поток 2", в Палатата на представителите (долната камара на Конгреса) изглежда вече са наясно относно пълната неефективност на американските санкции срещу Русия. Така, на поредното заседание на Комисията по финансови въпроси на Палатата, провело се на 12 февруари 2019 и посветено включително и на санкциите срещу Русия, Венецуела, Северна Корея и Иран, нейното ръководство разпространи меморандум, в който откровено се признава, че санкциите на Вашингтон не са могли да попречат на Москва да "навлиза в зоната на американските интереси и да продължи да посяга на глобалните ценности".

В меморандума се посочва, че мнозина американски експерти акцентират върху липсата на обща позиция в администрацията на САЩ по "руския проблем", да не говорим за необходимостта от формулирането на единен подход по отношение на Москва. Освен това се подчертава липсата на последователна "руска стратегия" на Белия дом, което ерозира ефективността на антируските санкции.

Членовета на комисията смятат, че Русия вече е успяла да намали значително зависимостта си от Запада и днес нейните компании могат успешно да функционират и при ограничаване на достъпа и им до външно финансиране. Паралелно с това, Москва укрепва деловите и политическите си връзки със своите съюзници. Показателно е, че наред с Китай и Индия, сред последните се посочва и Саудитска Арабия. В тази връзка следва да напомня, че на 27 януари 2019 Управлението за контрол на чуждестранните активи на Департамента по финансите на САЩ извади от санкционния списък руските компании En+, Русал и Евросибeнерго, свързани с бизнесмена Олег Дерипаска. Според мнозина, подобно решение може да доведе до това, тези компании да се окажат в т.нар. "бял списък", което би им позволила да ползват чуждестранно финансиране.

Както посочва Хенри Фой от "Файненшъл таймс", западните санкции, които трябваше да отслабят режима на Путин и основните отрасли на руската индустрия, в крайна сметка така и не проработиха. Москва продължава активно да продава своето въоръжение и съумя да подобри връзките си с редица държави, някои от които са близки съюзници на Вашингтон. Всички големи европейски икономики, както впрочем и някои по-малки, като България например, продължават тихомълком да развиват бизнеса си с Русия. Още повече, че както става ясно от редица публикации в западните медии, същото правят и много американски компании.

Както е известно, в заключителния доклад на тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността се посочва, че САЩ постепенно губят статута си на единствен глобален лидер и светът навлиза в епоха на конкуренция между големите държави, за каквато ЕС се оказва отчайвашо неподготвен, включително и заради несамостоятелната му роля в международните политически и икономически отношения.

Показателно е също, че в публикувания на 13 февруари 2019 доклад на Фондация "Фридрих Еберт" (Wake-up call for Europe!) се посочва, че мнозинството от европейците подкрепят премахването на санкциите срещу Русия. Към такава позиция се придържат, в частност, 43% от французите (санкциите се подкрепят от 33%), 75% от германците (само 17 подкрепят санкциите) и т.н. Което, само по себе си, е достатъчно основание ЕС да прекрати въпросните санкции, без да се съобразява с позицията на Вашингтон.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите