25
Нед, Авг
4 New Articles

Венецуела е на ръба на войната: намесата на САЩ може да се окаже фатална

Актуално
Typography

Очевидно е, че режимът на венецуелския президент Мадуро създаде много сериозни проблеми, включително милиони бежанци, ужасна криза в сферата на здравеопазването и обедняване на населението в една страна, която по принцип би трябвало да е много богата. Ясно е също, че причината за това не се изчерпва с американските санкции и други мерки, а е свързана и с некомпетентността и фундаменталните провали на социалистическата идеология на режима.

От тази гледа точка, подкрепям усилията на венецуелската опозиция да промени положението в страната. Не съм сигурен обаче, че тактиката на САЩ по отношение на случващото се във Венецуела ще сработи. Мисля си, че ако признаването на председателя на Националната асамблея за президент може и да има някакъв чисто символичен смисъл, то не променя властта на място. Затова се опасявам, че всичко ще завърши в задънена улица, или дори с нещо още по-лошо – с гражданска война.

Освен това, както и в много други ситуации, свързани с администрацията на Тръмп, подозирам, че тактиката на САЩ по отношение на Венецуела въобще не е била сериозно обмислена и вероятно никой не се е сетил да си зададе простичкия въпрос „какво следва оттук нататък?”.

Генерал Матис вече не е в Пентагона и се опасявам от възможността САЩ да предприемат поредната военна авантюра. Само че опитът от американските военни интервенции в Латинска Америка не изглежда особено обнадеждаващ. Затова бих бил изключително предпазлив и по-скоро бих поощрил другите латиномерикански държави да поемат инициативата за разрешаване на кризата.

Ясно е, че подобна интервенция много лесно може да бъде започната, но е изключително трудно да бъде успешно приключена. Затова, на мястото на САЩ, бих подходил изключително предпазливо към рещаването на този проблем.

 

*Авторът е старши вицепрезидент на Центъра за анализ на европейската политика (СЕРА) във Вашингтон и бивш главен редактор на британския „Икономист”, материалът публикуваме с любезното съдействие на „Апостроф”.