25
Нед, Авг
4 New Articles

Геополитическите игри около проекта "Турски поток" и българската позиция

Актуално
Typography

В интервюто си за сръбските издания "Политика" и "Вечерни новости" от 16 януари 2019 руският президент Владимир Путин за пореден път заяви, че ако държавите от ЕС са заинтересовани от доставките на руски природен газ, Брюксел трябва да ги гарантира, вместо да прави всичко възможно за да провали изграждането на втората тръба на газопровода "Турски поток".

Според него, маршрутът на доставките, който официално все още не е определен окончателно, ще бъде съобразен с позицията на Европейската комисия (ЕК). Путин обаче се обяви против евентуално "произволно политическо решение" от страна на Брюксел и "препоръча" на заинтересованите страни членки на ЕС да поискат и получат гаранции, че против проекта "Турски поток" няма да бъде предприета същата мащабна кампания, като онази против изграждането на газопровода "Южен поток", довела в крайна сметка до неговото прекратяване.

Руският президент потвърди, че един от възможните варианти за продължаването на сухопътния газов транзит по "Турски поток" е маршрутът България-Сърбия-Унгария/Австрия, макар че, както е известно, Москва все още не е отхвърлила официално и възможността втората тръба на газопровода да премине през територията на Гърция. Преди това, сръбският президент Александър Вучич пък заяви, че страната му няма никакво намерение да се отказва от руския тръбопроводен газ за сметка на значително по-скъпия втечнен природен газ (LNG).

Всъщност, истината е, че Газпром вече е избрал маршрута, по който ще премине европейското продължение на "Турски поток", като най-вероятно по него ще се транзитира газ не към Южна, а към Централно-Източна Европа (поне на първо време). Тоест, във фактическо продължение на "Турски поток", след Унгария и Австрия, ще се превърне газопроводът Eastring. Както е известно, този проект беше лансиран още през 2014 от Словакия, която предложи изграждането на тръбопровод, който да свърже газовите мрежи на Словакия, Чехия, Украйна, Унгария, Румъния и България, като плановете бяха това да стане факт до 2021.

 

                                                           Проектът Eastring

 

Газопроводът Eastring се подкрепя от ЕС за да намали енергийната зависимост на Европа от руските газови доставки. В негова основна ресурсна база следва да се превърне т.нар. Южен газов коридор, само че капацитетът на този газопровод е едва 10 млрд. куб. м годишно. При това основната част от природния газ, който ще се транзитира по него, е предназначена за Италия и Гърция. В резултат от това ЕС няма друг изход, освен да свърже Eastring с "Турски поток". Това е най-оптималното решение, освен ако Брюксел отново не реши да политизира въпроса. Тук е мястото да напомня, че в края на миналата 2018 Атина за пореден път декларира, че има силни аргументи в полза на преминаването на газопровода "Турски поток" през нейната територия. А за това, че Русия може да "присъедини" към "Турски поток" и Италия спомена през миналата 2018 премиерът на тази страна Джузепе Конти, след преговорите си с Путин.

С други думи, голямата игра около "Турски поток" продължава. Русия все още не е обявила официално решението си, по кой маршрут възнамерява да изгражда втората тръба на газопровода. Разбира се, експертите са единодушни, че е за предпочитане той да мине през България, тъй като това ще означава съкратен вариант на "Южен поток" чиито маршрут беше щателно проучен и разработен още преди няколко години. По-важното обаче е, че както нееднократно е посочвал и самият Путин, Москва очаква "железобетонни гаранции" от ЕС, че не само няма да пречи на реализацията на проекта, но и ще гарантира закупуването на определени обеми от транзитирания по тръбопровода газ.

Впрочем, експертите напомнят и, че тепърва предстои да видим, какво ще предприемат САЩ, които въобще не са заинтересовани от изграждането на втората тръба на "Турски поток". Стратегическата цел на Вашингтон е да пласира в Европа максимално количество от своя шистов LNG и тъкмо поради това американците ще упражнят максимален натиск върху потенциалните участници в проекта, както и върху държавите, през чиято територия ще преминава газопроводът. А логиката сочи, че вероятно най-голям ще бъде този натиск върху България, която Вашингтон не без основание смята за слабото звено в транзитната газова верига Турция-България-Сърбия-Унгария-Австрия.

Междувременно, по време на срещата си с турския президент Ердоган в Москва в края на януари 2019 руският лидер Путин подчерта, че разчита работите по изграждането на сухопътния участък на газопровода "Турски поток" да се осъществяват със същите бързи темпове, както и тези в неговият морски участък, така че той да влезе в експлоатация до края на настоящата година. В тази връзка, Путин напомни, че "в рамките на този изключително важен проект за по-малко от година и половина по дъното на Черно бяха положени две тръби, всяка от които позволява транзитирането на 15,75 млрд. куб. м природен газ  годишно". Тук е мястото да напомня, че турският президент обяви началото на строителството на сухопътната част на "Турски поток" в края на декември 2018, като тръбата ще тръгва от селището Кайъкьой (Мидия), където продължава и изграждането на крайбрежния газов терминал. Според руския министър на енергетиката Александър Новак, подаването на газ по тръбопровода ще стартира не по-късно от 1 януари 2020.

Мястото на България

И така, вече е почти сигурно, че Газпром е избрал "българския вариант" за маршрута на втората тръба на "Турски поток". В момента Булгатрансгаз осъществява икономическия тест за заявки на интерес за резервиране на капацитета на евентуалния нов български газопровод, който да транзитира от Турция до Сърбия газа от "Турски поток", като в документите директно се посочва, че входната точка "Странджа/Малкочлар" е мястото където българската газопреносна система ще се свърже със сухопътното продължение на "Турски поток". Чрез нея в страната ни теоретично ще може да постъпва до 20 млрд. куб. м газ годишно. При това, свързващият участък на газопровода с дължина 11 км на границата вече е изграден и е подсъединен към действащата 155-километрова газопреносна система, стигаща до бъдещата газоразпределителна станция "Нова Провадия", в Източна България. Оттам обаче следва да бъде изграден газопровод с дължина 484 км до границата със Сърбия, при село Киреево. Освен това, Булгартрансгаз планира да изгради още две компресорни станции. Общата стойност на строителството в българския участък на газопровода е около 1,6 млрд. долара. Булгартрансгаз планира през 2020 да подава на границата със Сърбия около 4 млрд. куб. м природен газ, а след 2021 - над 12 млрд. куб. м. От тази разлика става ясно, че най-вероятно целият руски транзит към България (и Гърция), заобикаляйки Украйна, ще започне да се реализира през 2020, а целият транзит към Европа, през Сърбия - най-рано през 2021. При това ще се използва съвсем нова схема за организиране на доставките, като за транзита вече ще отговарят местните газови оператори, без каквото и да било участие на Газпром.

Очаква се, че с влизането в експлоатация на газопровода "Турски поток", което е планирано за края на 2019 или (най-късно) за 1 януари 2020, той изцяло ще замени сегашния балкански маршрут за транзитиране на природен газ от Русия, преминаващ през територията на Украйна. По данни на украинската компания "Укртрансгаз", през миналата 2018 по този маршрут са били транзитирани 20 млрд. куб. м газ. Смята се, че те са донесли на компанията приходи от над 500 млн. долара. Тоест, след влизането в експлоатация на първата тръба на "Турски поток" Украйна автоматично ще загуби тези приходи, тъй като балканският газов маршрут ще се окаже излишен. В същото време, според българския енергиен министър Теменужка Петкова, в периода 2020-2040 индикативната печалба за страната ни от "Турски поток" ще надхвърли 4, 358 млрд. лв.

Както е известно на 31 декември 2019 изтича срока на договорите между Газпром и Украйна за доставка и транзит на природен газ от Русия към Европа, включително към България. Без подновяването им, газовият транзит през територията на тази страна ще бъде прекратен. Междувременно, на 21 януари в Брюксел се проведоха тристранни преговори между Русия, Украйна и Европейската комисия (представена от еврокомисаря по енергетиката Марош Шефчович) за удължаване на въпросните договори, които обаче се оказаха безрезултатни. Интересно е, че редица европейски компании демонстрират интерес да закупят 49% от украинската газопреносна мрежа, която може да запази цената си само, ако работи, т.е. ако продължи да транзитира газ от Русия. При това обаче, въпросните компании водят разнопосочна игра, като едните настояват цената да се намали, т.е. на практика украинците да не успеят да сключат нови договори с Газпром, докато другите настояват договорите за доставка и транзит на руски газ да бъдат удължени, тъй като това би им гарантирало печалби, ако действително станат собственици на мрежата. На фона на тези интриги, редица чиновници от ЕК, включително еврокомисарят Шефчович, който очевидно разчита на сегашното румънско европредседателство, както и САЩ, усилено лобират за спирането на газовите проекти, които са конкурентни на украинския маршрут - т.е. на "Северен поток 2" и "Турски поток".

В отговор Германия, в лицето на министъра на икономиката Петер Алтмайер, обяви, че няма да се меси в реализацията на проекта за газопровода "Северен поток 2", тъй като той е изцяло търговски, реализира се по съществуващите правила и разполага с всички необходими разрешения, включително от германската държава. Към сходна позиция впрочем, се придържа и Виена, само че по отношение на проекта "Турски поток", към който Австрия проявява силен интерес.

Проектът "Турски поток" беше подкрепен за пореден път и от сръбския президент Александър Вучич, по време на срещата му с неговия руски колега Владимир Путин в Белград, през януари 2019. В същото време той изрази недоумение, защо тази подкрепа често е обект на критики от страна на държави, които също ползват руски природен газ, т.е. "онези, които използват 99% от руския газов експорт в Европа, критикуват Сърбия, която използва едва 1% от него" и иска да го купува на по-ниска цена.

В тази ситуация, България следва да е съвършено наясно, че всяка проява на колебание по отношение на участието и в проекта "Турски поток", би могла да доведе до сериозни негативни последици за националната икономика и да застраши енергийната ни сигурност. Още повече, че веднъж вече си позволихме да проявим слабост пред външния натиск, отказвайки се от проекта "Южен поток", което ни донесе единствено пасиви. В тази връзка ще напомня, че ЕК се опитва да лансира като алтернативен на "Турски поток" проекта за газопровода "Бял поток" (Туркменистан - Азербайджан - Грузия - Черно море - Румъния - Западни Балкани) който заобикаля страната ни и който на теория би трабвало да заработи през 2022. Разбира се, ситуацията може да се промени, предвид факта, че през март 2019 в Украйна ще се проведат президентски избори, а през май - избори за Европейски парламент. България обаче следва да се опита да коригира позицията на ЕК в своя полза още днес.

 

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера