Мигрантският проблем и бъдещето на европейския проект

Актуално
Typography

В речта си пред германския Бундестаг на 21 ноември 2018 канцлерът Ангела Меркел заяви, че в интерес на страната и е да подкрепи Глобалния пакт за безопасна, организирана и редовна миграция на ООН. В Берлин разчитат, че пактът, който трябва да бъде подписан през декември в Маракеш, ще намали миграционните потоци към Германия, като гарантира, че те ще могат да очакват хуманно отношение и другаде.

Както е известно обаче, лидерите на редица държави от Централна и Източна Европа категорично отказаха да подпишат инициирания от ООН пакт. Според правителствата на Полша, Чехия, Унгария, Австрия, Хърватска и България, приемането на документа в крайна сметка ще доведе до още по-голям наплив на нелегални имигранти. Макар че пактът би трябвало да има само препоръчителен характер, експертите посочват, че някои точки в него, с основание се възприемат от редица държави като посегателство върху техния суверенитет.

Така, в началото на ноември 2018, на съвместната си пресконференция с Ангела Меркел, полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че е много вероятно "да не участваме в този пакт". Ден преди това същото заяви и чешкият му колега Андрай Бабищ: "пактът не ми харесва и бих предложил на колегите ми от правителството да действаме по същия начин като Австрия и Унгария". Последните две се отказаха да участват в инициативата на Световната организации, тъй като една от основните и тези и, че масовата миграция е "неизбежна, необходима и желана".

Както е известно, работата по изготвянето на инициирания от ООН първи Глобален пакт за безопасна, организирана и редовна миграция стартира през 2016, след като Генералната Асамблея на Световната организация прие т.нар. Нюйоркска декларация за бежанците и мигрантите. Сред основните моменти в пакта е борбата с дискриминирането на мигрантите, гарантиране на достъпа им до основните социални институции на страните-приемници, отказа от настаняването на мигрантите в специални лагери (освен в крайни случаи) и т.н..

Първата държава, която още през декември 2017 заяви, че няма да участва в това споразумение бяха Съединените щати. Според техния представител в ООН Ники Хейли: "Решенията в сферата на миграционната политика винаги следва да се вземат от американците и единствено от тях. Ние сами ще определяме, как по-добре да контролираме границите си и кого да допускаме в страната. Глобалният подход на Нюйоркската декларация е напълно несъвместим със суверенитета на САЩ".

По сходни причини Австралия също реши да се въздържи от подписването на пакта за миграцията, в сегашния му вид. Както заяви по този повод  през юли 2018 австралийският вътрешен министър Петър Дътън: "Нямаме намерение да се отказваме от суверенитета си. Няма да допусна организации, в чиято основа не е залегнало изборното начало, да диктуват своите правила на австралийците”. Пак тогава, отказа си да подпише пакта обяви и Унгария, като според нейния външен министър Петер Сиярто, основната причина е разминаването между подходите на ООН и правителството в Будапеша. Както заяви Сиярто: "Макар че за ООН миграцията е непрекъснат и положителен процес, който следва да бъде подкрепен, в Унгария я възприемаме като негативен феноммен, представляващ сериозна опасност както за собствената ни страна, така и за цяла Европа".

Разбира се, търсенето на решение на миграционните проблеми съвсем не е нешо ново за международната общност. За първи път, бежанският проблем бива официално поставен за разглеждане още след края на Първата световна война, като тогава става дума най-вече за хората, преследвани по политически причини. Именно по онова време Обществото на народите започва да издава т.нар. "нансенов паспорт" (по името на норвежкия полярен изследовател и общественик Фритьоф Нансен) на военновременните, политически и други бежанци. Тоест, световната общност винаги и полагала и продължава да полага усилия за въвеждане на ред в миграционната сфера. Проблемът обаче е, че днес тези усилия и мерки често се оказват в разрез с националните интереси на отделните държави членки на ООН.

Така например, съдържащото се в проекта за Глобален пакт за миграцията твърдение за наличието на някаква "обща воля на съвременната цивилизация по отношение на миграцията", с основание се възприема от държавите, които не желаят да подпишат пакта, като откровено глобалистко послание.

Макар че пактът ще има само препоръчителен характер, съдържащите се в него „препоръки” могат тотално да променят световния дневен ред, демонстрирайки възможностите на глобалистите, които разглеждат миграцията като своеобразна „резервна армия” на транснационалния капитал. В този смисъл, отношението към пакта – безусловното му приемане, исканията за включване на определени поправки, или пълният отказ от него, демонстрира и отношението на едни или други държави не само към миграционния проблем, но и към цялата сфера на международното регулиране, по принцип. Тоест, става дума за сблъсък между две парадигми в международните отношения – реалистичната, според която суверенитетът е над всичко, и либералната, допускаща прехвърлянето на част от суверенитета (ако не и целият) към наднационалните глобални институции.

Разцеплението в ЕС

Както е можеше да се очаква, Европейската комисия реагира крайно негативно на отказа на редица членове на ЕС да подпишат Глобалния пакт за миграцията на ООН. Илюстрация за това е заявлението и във връзка с отказа на Австрия, в което се казва: „Съжаляваме за решението на австрийското правителство, но продължаваме да смятаме, че миграцията представлява  предизикателство и само глобалните решения и глобалната отговорност могат да дадат реален резултат в тази сфера”. Естеествено, в подкрепа на пакта моментално се обявиха и германският канцлер Меркел, и френският президент Макрон.

Всъщност, разцеплението в ЕС относно миграционната политика на Съюза отдавна е реалност и различното отношение към пакта на ООН само потвърждава този факт. Така, държавите, които обявиха, че няма да го подпишат, преди гова оказаха яростна съпротива на опитите да им се натрапи външно регулиране на миграционните потоци в рамките на ЕС. По този ключов въпрос, през последните години в Европа се очерта солидарен фронт, противопоставящ се на обсебените от глобалистките идеи лидери на Франция и Германия. Сега към този фронт се присъединява и Италия, т.е. не бива да се изключва, че съвсем скоро и Рим ще се обяви срещу пакта на ООН.

В същото време не може да се твърди, че обявяващите се за ограничаване на миграцията източноевропейски държави се равняват по САЩ или Доналд Тръмп, следвайки фарватера на американската външна политика. Обратното изглежда по-достоверно, защото Полша и Унгария например, се обявиха против плановете за разселване на мигрантите от Близкия Изток и Северна Африка още през 2015, т.е. много преди Тръмп да влезе в Белия дом.

Пактът на ООН и България

Миграцията продължава да е много чувствителен проблем за Европа, при това той е изключително важен за България, която на практика няма почти никакви възможности да приема т.нар. бежанци. Страната ни притежава специфично географско положение, което я задължава да бъде особено внимателна по този въпрос. Освен че има обща граница с Турция, на чиято територия в момента пребивават няколко милиона мигранти, България стои на пътя им към Европа, т.е. това е страната, където бежанците първо биха влезли и, според правилата на ЕС, тя ще трябва да им предостави убежище.

На другият полюс е Германия, която дълго време приемаше (и дори канеше) мигрантите. Днес обаче и тя (по ред политически причини) иска да се освободи от част от тях. В тази връзка ще напомня, че на 13 ноември 2018 френският евродепутат и член на групата "Европа на свободата и пряката демокрация" Бернар Моно обвини Меркел, че под неин натиск Старият континент е приел на територията си над 4 милиона мигранти, в резултат от което в момента Европейският съюз се намира на ръба на икономическия, социален и културен разпад. Междувременно, започна да се очертава открита конфронтация по мигрантския проблем и по оста София-Берлин, доколкото страната ни засега отказва на Германия да приема връщаните от нея "бежанци" (поредният такъв сблъсък беше в края на юни 2018).

Берлин обаче има и друга възможност да продължи да прокарва в рамките на ЕС политиката на "отворени врати за мигрантите". Както вече споменах, Германия е сред най-големите привърженици на Глобалния пакт за миграция на ООН, улесняващ условията на миграция, в световен мащаб. България обаче, отказа да го подкрепи, като от ВМРО дори предупредиха, че този документ застрашава сигурността на страната. Впрочем, от пакта се разграничиха и редица други европейски държави, включително Австрия, Чехия, Хърватска и т.н.

Проблемът обаче си остава. Берлин продължава да търси възможности да "изведе" от страната поне част от наводнилите я мигранти. На този фон и предвид наказателните мерки (да не говорим за обидните квалификации), които ЕС се опитва да предприеме срещу такива държави членки, като Полша и Унгария, следва да сме наясно, че българската позиция по въпроса за миграцията също може да стане повод за предприемането на подобни мерки от страна на брюкселските "еврократи". Тоест, трябва да сме напълно подготвени да се защитим при подобно развитие на нещата.

Заключение

Както посочва унгарският външен министър Петер Сиярто, много от мигрантите, залели Европа, се появиха на континента, защото разчитаха, че големите европейски държави и по-точко Германия, Великобритания и Франция, както и редица мощни неправителствени организации, от типа на "Отворено общество" на Джордж Сорос, ще им гарантират сравнително достойно съществуване, веднага след като преминат границата на ЕС.

В официален доклад, относно средствата, отпускани за мигрантите, пристигащи в Германия се посочва, че "един възрастен мигрант получава всеки месец средно по 408 евро за разходите си, като в тези средства не влизат наемът за жилище и здравната осигуровка, които се поемат от държавата". При това положение не е чудно, че милиони мигранти вече са запълнили всички кътчета на (Западна)Европа, последиците от което са непредсказуеми. Едно нещо обаче е сигурно. Както посочва американският писател и журналист Робърт Бридж, "Изглежда, че подвигът на такива велики европейци, като полският крал Ян Собески (разбил турците край Виена през 1683), българският владетел Тервел и франкският държавник Карл Мартел (разгромили арабските армии, съответно през 717 и 732) ще се окаже съвършено напразен, заради действията на съвременните европейски лидери, които изглежда не са заинтересовани от бъдещето на собствените си държави, да не говорим за западната цивилизация, като цяло.
Защо днес западният свят изглежда напълно лишен от елементарен здрав смисъл? Не може да се отрича че много от проблемите на Европа, свързани с мигрантската криза, бяха резултат от прекалената и обвързаност със залязващата звезда на американската вънщна политика. Това обаче не може да бъде оправдание за отварянето на границите и пред мигрантите. Ако ЕС, както и някои печално известни НПО, действително искат да помогнат на мигрантите от Близкия Изток, би трябвало да започнат с призив към правителствата да прекратят военните си операции в чужбина. Именно за това трябва да призовават сегашните "борци за социална справедливост", вместо да продължават тотално да игнорират този въпрос. Впрочем, ако действително настояват да бъдат подпомогнати жертвите на войните, които несъмнено заслужават съчуствие, би било далеч по-добре необходимата хуманитарна помощ да бъде изпратена в засегнатите от конфликтите зони, а не мигрантите да бъдат стимулирани да се насочват към европейските брегове. При всички случаи, днес оцеляването на Европа се превръща в задача на онези смели съвременни потомци на Ян Собески, Тервел или Карл Мартел, които са готови на всякакви жертви и са наясно, как може да бъде отразено новото чуждестранно нашествие на континента, повикано на прага на Европа в троянския кон на "добрите намерение". Както знаем обаче, пътят, постлан с добри намерения често води директно към Ада."

 

* Национален консервативен форум