Политическите процеси в Молдова в контекста на проекта Unirea

Актуално
Typography

Въпреки че пълномощията на молдовския парламент приключват в края на ноември 2018, депутатите насрочиха следващите парламентарни избори в страната чак за 24 февруари 2019.

Според председателя на Парламента Андриан Канду, това се налага от факта, че този път изборите ще се проведат по смесена система и е необходимо повече време за подготовката им, освен това в Конституцията на Молдова се посочва, че парламентарните избори следва да се проведат не по-късно от три месеца след приключване пълномощията на предишния парламент.

По-различна интерпретация на това решение даде президентът Игор Додон, според който, сегашните управляващи са наясно, че "дните им са преброени, но се опитват да удължат агонията си, отлагайки до последно парламентарните избори".

Проблемите на властите в Кишинеу

Действително, молдовските власти са изправени пред изключително сериозни проблеми, основният от които е липсата на достатъчна подкрепа от страна на избирателите, позволяваща им да се опитат да съхранят сегашното статукво, в чиито рамки Молдова на практика се управлява от един, единствен човек - местният олигарх Влад Плахотнюк. За целта, той използва собствената си Демократична партия на Молдова (DPM), формиралото се около нея парламентарно мнозинство (включващо доскоро и Либералнодемократическата партия), а също послушното правителство и собствените му протежета в силовите скруктури и местната власт. По данни на Международния републикански институт (IRI), чиито председател е американският сенатор Дан Съливан и който осъществява постоянен мониторинг на предизборната ситуация в Молдова, в края на август 2018 подкрепата за основните политически сили в страната е била, както следва: за Партия на социалистите - 36%, за Партията на действието и солидарността на Мая Санду (PAS) - 16%, за DPM и партията "Достойнство и истина" (DA) на бивщия прокурор Андрей Нъстасе (спечелил през юни 2018 анулираните по-късно от Конституционния съд избори за кмет на Кишенеу) - по 9%. Само няколко месеца преди това, социалистите се подкрепяха от 36,9%, PAS - от 14,1%, DPA - от 6,5%,  а DA - от 6,5%.

Това означава, на първо място, че в бъдещия парламент на Плахотнюк вероятно ще се наложи да взаимодейства с Мая Санду (PAS) и Андрей Нъстасе (DА), чиито личен рейтинге доста по-висок от неговия и които подкрепят обединяването на Молдова и Румъния. В същото време обаче, тандемът на "юнионистите" Санду-Нъстасе традиционно се позиционира като опозиция както на Плахотнюк, така и на президента Додон, обвиняван от тях, че се заиграва с молдовския олигарх. Що се отнася до социалистите, въпреки изключително високия им рейтинг, те трудно ще могат да си намерят партньори, доколкото и DPM, и PAS се смятат за техни идеологически противници.

На този фон, ключова роля вероятно ще изиграят мажоритарните депутати, които ще са половината от всички избрани в новия парламент. Тук са възможни всякакви варианти, особено предвид факта, че DPM разполага със "свои хора", както по места, така и в централните органи на управлението. Тоест, както показва и българският опит, "административният ресурс" може да прави чудеса и лесно да превърне 9-те % на Плахотнюк в далеч по-сериозна цифра. Неслучайно, юнионистката опозиция още от самото начало се обяви против смесената система на изборите и продължава да настоява за отмяната и. Между другото, Санду и Нъстасе са пряко свързани с резолюцията на Европейския парламент, приета след анулирането на спечелените от Нъстасе избори за кмет на Кишинеу, в която се призовава ЕК да спре финансовата помощ за Молдова до провеждането на парламентарните избори. Сред причините за това се посочва именно преходът към смесена система, който се възприема от Венецианската комисия и ОССЕ като "ненавременен". Очевидно, брюкселските "еврократи" се опасяват, че с нейна помощ олигархът Плахотнюк ще може да запази контрола си над Молдова. Затова помощта на ЕС за страната от 100 млн. долара беше замразена, като се посочва, че занапред тя следва да бъде обвързана с провеждането на парламентарните избори "в съответствие с международно признатите стандарти".

Отлагането на изборите за февруари 2019 означава, че Плахотнюк се нуждае от повече време за да направи така, че победата на неговите кандидати в мажоритарните избирателни райони да не поражда въпроси в Европа. Тоест, въпреки твърденията на президента Додон за "неизбежната смърт" на DPM, в партията на Плахотнюк въобше не смятат да се предават. Затова пък, социалистите са изправени пред изключително сериозни предизвикателства: на първо място, те следва да затвърдят рейтингите си и по места, така че да си гарантират поне 35-40 место в бъдещия парламент (където има общо 101 депутати). След това ще трябва да получат подкрепата на 11-16 независими депутати за да разполагат с парламентарно мнозинство, да формират правителство и да реализират на практика инициативите, лансирани от президента.

На свой ред, самият Додон разчита, че Партията на социалистите от раз ще спечели над половината депутатски места в Парламента, само че засега това не се потвърждава от социолозите. Затова президентът също не изключва варианта за споразумение с "част от независимите депутати", проблемът е, че "независимите" могат да се окажат прекалено малко, ако въобще се появят. Що се отнася до евентуално взаимодействие с DPM на Плахотнюк, президентът категорично отхвърля подобна възможност, а пък договорките с юнионистите от PAS и DA просто няма как да се случат. Ето защо, Додон разчита на резултатите от евентуални извънредни парламентарни избори, ако след редовните не може да бъде формирано правителство, очевидно вярвайки, че на тях "социалистите ще получат още повече депутати".

На практика обаче, перспективите пред Партията на социалистите не са чак толкова оптимистични. Ако последните данни от социологическите анкети се запазят до изборите, на социалистите може да се наложи или да се споразумеят с партията на Плахотнюк, или отново да се окажат в опозиция, ако - въпреки разногласията - DMP все пак намери общ език с PAS и DA. Другият вариант е продължителна политическа криза и поредица от избори. Което пък, може да улесни осъществяването на поредната "цветна революция" в Молдова. Подобно развитие обаче е изключително опасно за страната, тъй като тук революционните преврати могат да доведат не просто до смяна на системата на властта, но и до открита намеса на Румъния и изостряне на ситуацията в населеното предимно с етнически руснаци Приднестровие (представляващо отделна квазидържава), както и в автономния район Гагаузия, където живеят и много българи.

Както е известно, войната в Приднестровието приключи преди повече от четвърт век, а днес молдовският президент Игор Додон призовава проблемът с него да се решава след изборите през февруари 2019. Впрочем, президентът несъмнено демонстрира голяма гъвкавост по този въпрос, съумявайки да постигне някои компромиси с противопоставящата му се управляваща коалиция, като очевидно разчита да привлече на своя страна част от електората на Демократическата партия (който вече е силно разочарован от т.нар. "политика на евроинтеграция"), или поне да си гарантира неговата лоялност. В изказванията си напоследък Додон непрекъснато акцентира върху необходимостта "Молдова да се превърне в мост между Изтока и Запада" и изглежда склонен да продължи диалога с европейските и американски партньори, но при изричното условие, че те няма да се опитват да променят наутралния статут на страната.

Междувременно, в навечерието на изборите, Плахотнюк настойчиво търси подкрепа от Запада: той много често пътува до САЩ, впрочем същото може да се каже и за редица членове на правителството и ръководството на Парламента, като всички те разчитат на Вашингтон да помогне за "гарантиране на прозападния курс на Молдова". Очевидно, нито партията на Плахотнюк, нито "опозиционните" PAS и DA могат самостоятелно да постигнат това, тъй като по-голямата част от населението на страната продължава да гледа по-скоро към Русия отколкото към Запада и предпочита страната да остане неутрална, вместо да търси интеграция в НАТО. Ето защо, активистите на PDM използват проблема с Приднестровието, но вместо да предложат решение за предоставяне на специален статут и гаранции за сигурността на областта, се стремят единствено към "изтласкването" на руския миротворчески контингент оттам, както и към промяна на състава на Миротворческата мисия в Приднестровието (включваща руски, молдовски и приднестровци миротворци), по модела, предлаган навремето от бившия украински президент Юшченко. Паралелно с това се правят опити в ООН да бъде прокарана резолюция за Приднестровието, поставяща под въпрос споразуменията от 1992.

Сред поредните стъпки на Плахотнюк за укрепване на връзките му с Вашингтон беше назначаването на Кристина Балан, която е част от най-близкото му обкръжение, за молдовски посланик в САЩ. Между другото, още първата изява на Балан на новия пост провокира скандал с Москва, след като в кратко изявление от само 12 реда, тя цели 9 път използва фразата "руска заплаха". По време на срещата си с Атлантическия съвет, новият молдовски посланик заяви, че "проруската социалистическа партия, зад която стои президентът на Русия Владимир Путин, има немалко шансове да спечели предстоящите избори, ако нашите партньори не увеличат подкрепата за прозападните партии от управляващата в Молдова коалиция". Този опит на Балан да призове за директна американска намеса в парламентарните избори, провокира гневната реакция на президента Додон, според който "госпожа посланичката очевидно не е наясно, защо е изпратена в САЩ". Между другото, скандалното и изказване съвпадна с поредното посещение във Вашингтон на самия Плахотнюк, в компанията на неговия съпартиец и председател на парламента Андриан Канду.

Хибридната румънизация на Молдова

Преди известно време, румънският политолог Богдан Дука изложи редица аргументи, относно това, че евентуалният алианс между Румъния и Молдова, който с течение на времето да доведе до пълното им обединение (т.нар. unirea), в момента няма особен смисъл. На първо място, според него, процентът на "юнионистите" сред молдовските граждани не е особено голям. На второ място, Молдова, в качеството си на "пропадната държава" не е необходима нито на Европейския съюз, нито на НАТО. На трето място, издръжката на 3,5-милионното население на "историческите румънски територии" би излязло прекалено скъпо на Букурещ. На четвърто място, при евентуално обединяване, Румъния неминуемо ще се изправи пред проблемите с Приднестровието и Гагаузия. И, накрая, в Молдова има прекалено много "рускоезични", освен това с голямо влияние там се ползва "руската култура и духовност".

В тази връзка Дука съветва сънародниците си да бъдат реалисти и да не се опитват да реанимират идеята за Велика Румъния, а "по-скоро да помислят за това, как нашите бесарабски братя и сестри биха могли да ни помогнат, придобивайки румънско гражданство и нова родина".

При всички случаи обаче, тезите на Богдан Дука очевидно не са в състояние да спрат процеса на "пълзяша ромънизация" на Молдова. Сегашната ситуация в тази страна е изгодна за Букурещ, тъй като процесът си върви и (дори и сам по себе си) в определен момент може да осигури реализацията на "мек сценарий" за т.нар. unirea, в чиито рамки молдовската държава на практика ще се управлява от румънски граждани и в интерес на Румъния. В същото време, на самата Румъния не се налага да поема някакви конкретни ангажименти пред гражданите на Молдова - т.е. хибридната румънизация излиза много по-евтино от директното "поглъщане".

В хода на реализацията на този сценарий процентът на "юнионистите" в Молдова не е чак толкова важен: от една страна, той нараства с всяка изминала година, средно с 2,5%, а от друга - броят на румънските граждани в институциите на централната власт в Молдова позволява вземането на нужните на Букурещ решения. Тоест, ако днес различните социологически анкети сочат, че броят на молдовските граждани, подкрепящи обединението с Румъния варира от 23% (по данни на Institutul Politici Publice) до 32% (според IMAS Marketing și Sondaje), очакванията са, че всяка година той ще нараства, тъй като опашките през румънското посолство в Кишинеу не намаляват.

Така, ако през 2015 румънски паспорти са получили 45 507 жители на Молдова, през 2016 броят на "новите румънци" е нараснал до 62 206, а през миналата 2017 е достигнал 68 626. През целия период на независимостта румънски парспорти са получили общо 616 хиляди молдовски граждани.

По-важното в случая обаче не е количеството, а динамиката на този процес: ако през първото десетилетие след прокламирането на независимостта (1991-2001) румънски паспорти са получили 94,6 хиляди молдовци, през следващите петнайсет години цифрата скача до 521 хиляди души. Ако през 2003 само 6 граждани на страната са получили румънски паспорт, през 2005 те са били 1317, при положение че броят на подадените молби е бил 15 567. По официални данни на Националния орган на Румъния по въпросите на гражданството, през 2016 са подадени 94 461 молби, а през 2017 - 78 088. Тоест, дори на фона на сегашните високи темпове на "пълзяща румънизация" на Молдова, броят на подадените молби надхвърля този на издадените паспорти.

Прогнозите сочат, че в началото на 2019 около 20% от жителите на Молдова ще притежават и румънско гражданство. При това, тази една пета от населението на страната може да се похвали с безпрецедентно високо представителство в парламента, правителството и Конституционния съд на Молдова. Още през 2012 молдовските медии изнесоха данни, че около 80% от високопоставените държавни чиновници имат и румънско гражданство и работят в интерес на "втората си родина". 65% от депутатите в сегашния парламент на страната са граждани и на Румъния, като този показател е още по-висок в правителството (70%) и Конституционния съд (между 85% и 100%, през различни периоди от време!).

При това положение едва ли следва да се изненадваме от решенията на молдовския Конституционен съд, които не подлежат на обжалване: например, за прехвърляне пълномощията на законно избрания президент към председателя на парламента, когато става дума за подписване на закони или за утвърждаване на назначения, с които държавния глава не е съгласен; за отмяна на статута на руския език, като средство за междунационално общуване или за това, че държавният език в Молдова е румънския (а не молдовския), в съответствие с решението на Конституционния съд от 5 декември 2013.

Макар, че за повечето молдовци получаването на румънски паспорт е важно само дотолкова, доколкото им позволява да отидат да работят в Европа, в Букурещ разглеждат ръста на дела на своите граждани в Молдова най-вече от геополитическа гледна точка. Там отчитат, че само след пет години,  румънските граждани ще са 1/3 от населението на страната. А какъв ще бъде този дял след десет години, или пък ако Румъния реши да форсира процеса? Данните сочат, че дори ако стратезите в Букурещ решат да не пресилват нещата, вероятно планът за румънизация на молдовското население (т.е. прехвърлянето на знаковата граница от 51%) ще бъде изпълнен още през 2029. Разбира се, при необходимост, процесът може да бъде забавен, или - напротив - ускорен, с оглед на развиващите се в региона събития, или пък под натиска на определени външни сили. По-важното е, че поне в момента не съществуват ефективни механизми за сдържане на "хибридната румънизация" на Молдова.

В полза на румънската стратегия работи и административната реформа, която променя териториалното деление на Молдова: сегашните 32 района ще бъдат ликвидирани, като вместо тях ще се появят нови териториални структури - Център, Север и Юг, като Гагаузия и община Кишинеу ще си останат отделни образувания. Вместо досегашните 810 кметства (т.е. местни органи на властта - т.нар. "примерии") ще останат само 110 (преди се говореше за 289). Правителството обяви, че парламентарните избори на 24 февруари 2019 ще се проведат при новите административно-териториални условия. Уловката е, че това ще позволи значително да бъде увеличен делът на чиновниците с румънски паспорти сред представителите на местните власти в Молдова, извън рамките на столицата. Тук е мястото да напомня и за проведената наскоро кампания за подписване на декларации за обединяване с Румъния от страна на местните власти. В тази акция активно участваше румънският генерален консул във втория по големина град в страната Белци - Михай Бачу. През май 2018 броят на въпросните декларации надхвърли 150 (от общо 810 "примерии"). Административната реформа значително ще улесни този процес, тъй като вече няма да се изисква декларация от властите във всяко молдовско село.

Поне на теория, пълзящата румънизация на Молдова се сдържа от съществуването на автономната област Гагаузия и непризнатата Приднестровска молдовска република. Само че, числеността на населението на Гагаузия не е от критично значение за румънските планове, а що се отнася за Приднестровието, в Букурещ поне засега нямат претенции към него. Тъкмо поради това и сегашните молдовски власти не демонстрират особен стрежем към реинтеграцията на Приднестровието в състава на Молдова, например под формата на федерация, в чиито рамки Тираспол ще има право да налага вето на онези закони, които не съответстват на интересите на жителите на областта. А обединението с Румъния със сигурност не е в техен интерес.

Между другото, в самата Румъния е широко разпространена тезата, че Приднестровието всъщност никога не е било част от Бесарабия, затова следва да се разглежда по-скоро като "разменна монета". Само че не в отношенията с Русия, а с Украйна, т.е. в Букурещ разчитат, че биха могли да разменят Приднестровието за части от Одеска и Черновицка области (последната е в границите на Румъния до 1945). В момента, съществуването на Приднестровската молдовска република е пречка пред форсирането на процеса на "поглъщане" на Молдова, тъй като евентуално споразумение за обединяването и с Румъния би било възможно само в признатите от международната общност граници на двете държави. От друга страна обаче, Приднестровието не може да попречи на "пълзящата румънизация" на Молдова. Всъщност, някои негови граждани също подават молби за румънски паспорти за да могат да отидат да работят в ЕС. Според властите в Тираспол, подобна тенденция е налице от 2016 насам.

Истината е, че постепенното "интегриране" на Молдова напълно устройва Букурещ: властите в Кишинеу и без това дайстват в румънски интерес, населението се реди за паспорти пред румънското посолство, румънският беше обявен за държавен език, а в местните училища децата учат "история на румънците". Освен това, при сегашните темпове на "румънизация", само след десет години над половината жители на Молдова ще са и граждани на Румъния. Ако пък се наложи процесът да се ускори, Букурещ и НАТО биха могли да предприемат определени мерки в тази посока.

Възможната алтернатива

В същото време обаче, по-голямата част от молдовските избиратели, които пряко или косвено подкрепят Партията на социалистите и лично президента Додон, виждат бъдещето на страната като суверенна и неутрална държава, поддържаща добри и взаимноизгодни отношения с Русия, както и с ЕС. Към тях следва да добавим и друга част от обществото, която не изпитва доверие към социалистите, обвинявайки ги в таен сговор с Плахотнюк, но въпреки това се обявява за запазване суверенитета на Молдова и подкрепя укрепването на връзките с Москва. Както показа провелият се на 20-22 септември 2018 в Кишинеу Молдовско-руски икономически форум, руските компании са готови да инвестират в местната индустрия, строителството, туризма и други сектори на молдовската икономика, а участието им в сферата на винарството може да реши всичките му сегашни проблеми. Единственото условие за това е политическата стабилност в страната. Както заяви в тази връзка пълномощникът на руския президент Путин по защита правата на предприемачите Борис Титов: "не можем да рискуваме да инвестираме там, където липсва сигурност и постоянно възникват едни или други политически бариери. Затова очакваме ясен сигнал от молдовската държава, че нашите инвестиции и собственост ще бъдат защитени". Според него, ако това стане факт, Молдова би могла да се превърне в своеобразен "мост" между Русия и ЕС.

За пореден път противниците и привържениците на "румънизацията" на Молдова се сблъскаха на 31 август, във връзка с националния празник на страната - Денят на националния език (Limba noastră). В обръщението си по този повод, президентът Игор Додон подчерта, че: "Молдовският език, който е наследство от дедите ни, беше признат за официален в страната. Молдовският език, който е роден за голямото мнозинство граждани на Молдова, е признат за държавен в Конституцията на републиката". Според нето: "днес е изключително важно да запазим своя език и особено неговото название, т.е. да го наричаме така, както са го наричали нашите деди и прадеди, предавайки го от поколение на поколение. Изключително важно е да създадем необходимите условия всички граждани на страната да могат да говорят молдовски".

За разлика от него, в речта си пред паметника на молдовския княз Стефан Велики (управлявал през 1467-1504 и защитил независимостта на страната от турските нашественици), лидерката на опозиционната PAS Мая Санду призова "жителите на Молдова да се радват, че можем да говорим на румънски език. Започна битката за румънския език". Другият лидер на опозиционерите юнионисти Андрей Нъстасе от DA пък заяви, че "румънският език трябва да обедини всички ни, той е навсякъде, защото това е моята родина".

В същото време обаче, председателят на прозападната Либерална партия на Молдова (която до май 2017 беше част от управляващата коалиция) Михай Гимпу призна, че руският език продължава да се използва по-често в страната, отколкото румънския: "Румънският език, все още не се чувства достатъчно добре. Притеснява го руският. Единственото, което успяхме да направим през последните години е да дадем на румънския официален статут". Между другото, след като през 1989 беше решено страната да премине към латинска азбука, единствената зона, където все още се запазва кирилизирания молдовски език е Приднестровието.

Провалът на опита за юнионистка "цветна революция"

Както е известно, в края на август 2018, когато Румъния беше разтърсена от масови антиправителствени протести, подобни събития се случиха и в съседна Молдова, където привърженици на лидера на платформата Достойнство и истина Андрей Нъстасе протестираха срещу анулирането на изборите за кмет на столицата Кишинеу, спечелени от него. Освен това, демонстрантите настояваха да се засили борбата срещу корупцията, премиерът Павел Филип да подаде оставка, а парламентът да отмени разработената от правителството данъчна реформа (предвиждаща данъчна амнистия за компаниите от "сивия сектор", която да ги стимулира да излязат на светло). Протестите бяха разкритикувани от президента Додон, но получиха подкрепата на ЕС и САЩ, които ги квалифицираха като "проява на демокрация".

Въпреки очевидното си желание да свали сегашните управляващи колкото се може по-бързо, юнионистката опозиция в Молдова не съумя да организира достатъчно масови протестни действия на 26 и 27 август, т.е. в навечерието и в Деня на независимостта на Молдова. Невъзможността да бъде събрана критична маса от хора в центъра на Кишинеу с цел поне да бъде имитирана "цветна революция" в страната, доведе само до незначителни сблъсъци между полицията и активистите на PAS, DA и Либералнодемократическата партия.

Прорумънската опозиция, водена от Мая Санду и Андрей Нъстасе силно се надяваше, че демонстрациите ще променят в тяхна полза общата политическа ситуация в Молдова. Както е известно, през юли те прекратиха временно протестната си активност, свързана с решението на съда да не признае резултатите от предсрочните избори за кмет на Кишинеу, спечелени от Нъстасе. Юнионистите очевидно разчитаха,че ще могат да използват лятната ваканция за да привлекат колкото се може повече хора на Площада на Великото национално събрание в столицата, което - в комбинация с подкрепата на западните и най-вече румънските политици - трябваше да доведе до преформатиране на властта при условията на опозицията. В тази връзка, през юли и август те организираха серия от малки "мобилизационни митинги" в районните центрове, активно агитираха молдовските "гастарбайтери" в Европа да се включат в предстояащите протести и активно подкрепяха уличните действия на опозицията в съседна Румъния.

Разбира се, власттасъщо не стоеше със скръстени ръце и активно работеше за дискредитацията на юнионистката опозиция, включително опитвайки се да я представи за "проруски настроена", въпреки очевидната и прозападна (и, в частност, прорумънска) ориентация. Тоест, беше направен опит да се създаде впечатление, че Москва се опитва да използва прозападното опозиционно движение за да ерозира позициите на прозападната власт, в лицето на Демократическата партия и нейния лидер - олигарха Влад Плахотнюк.

В самото навечерие на "големите протести", насрочени за 26 и 27 август 2018, основният въпрос беше, колко хора ще успее да привлече акцията на юнионистите? В последно време, проявите им регистрираха стабилно висока активност, но беше ясно, че тя е доста по-ниска, в сравнение с януари 2016 например, когато юнионистите протестираха съвместно с левицата против управляващата Демократическа партия. Освен това властите се бяха погрижили да затруднят допълнително действията на опозицията, допускайки паралелно с нейния митинг да се провеждат и мероприятия на други политически сили, включително партията на още един известен молдовски олигарх - Илан Шор, кмет на град Орхей. В крайна сметка, юнионистите съумяха да мобилизират не повече от 10 хиляди свои привърженици, при това до вечерта броят им пад под 3 хиляди.

Освен това юнионистите планираха да заемат редица символични места в центъра на Кишинеу (и най-вече пространството пред паметника та Стефан Велики). Но тъй като не съумяхя да съберат достатъчно протестиращи, местната полиция лесно успя да ги изтласка за да позволи на представителите на официалната власт да положат цветя пред паметника на княза във връзка с Деня на независимостта. При това, според местните медии, силите за сигурност действително са използвали сила, но са действали в рамките на закона. По този начин, опитът на юнионистите да организират нещо подобно на "цветна революция" в Кишинеу се провали и в момента не им остава друго, освен да обвиняват управляващите в "авторитаризъм". Въпреки че те силно разчитаха да провокират смяна на властта по "арменския сценарий", стана ясно, че не разполагат с достатъчно ресурси за целта. Липсата на подкрепа от всички слоеве на молдовското общество, прекаленото румънофилство, което традиционно отблъсква рускоезичните граждани на страната, както и съществуващите противоречия между юнионистките формации и президента Игор Додон, значително ограничават възможностите на прозападната опозиция. На този фон, дори и откритата пропагандна подкрепа, която и оказват западните медии и редица политици от ЕС, не дава очакваните резултати и управляващите продължават невъзмутимо да подготвят парламентарните избори при условията, обявени още през март 2017, когато беше предложено те да се проведат по смесената система.

В същото време, юнионистите вече не могат да се откажат от публично декларираните си безкомпромисни позиции и очевидно ще се опитат да продължат протестните действия, които обаче могат да разчитат само на локален успех. Освен това, съвсем скоро ще им се наложи да вземат решение, дали да участват на парламентарните избори през февруари 2019. Което никак няма да е лесно, защото евентуално участие в изборите би означавало определен компромис, т.е. приемане на новите правила на играта, наложени от Демократическата партия на Плахотнюк. От друга страна, бойкотът на изборите ще демонстрира очевидната политическа неадекватност на юнионистките партии. Поне засега, изборът на юнионистите остава неясен.

Всъшност, истината е, че и протестиращите, и управляващите, реализират една и съща политика. Затова, според повечето молдовски анализатори, протестите са по-скоро своеобразна подготовка за далеч по-мащабни демонстрации, които трябва да залеят страната, ако на парламентарните избори през февруари 2019 победи партия, която не е достатъчно "удобна" за евроатлантическите партньори на Кишинеу.

Тук е мястото да напомня, че според прогнозите на американската агенция Stratfor, публикувани в началото на 2018: "Усилията на Кремъл най-вероятно, ще се окажат успешни в Молдова, където проруската Партия на социалистите има добри шансове да измести управляващата коалиция, ориентирана към Запада, и впоследствие да отмени някои стъпки към евроинтеграцията на страната, предприети през последните години, за сметка да по-тесните връзки с Москва". В тази враъка, агенцията напомня, че мнозинството граждани на Молдова продължават да са против евентуалното членство на страната си в НАТО и настояват тя да остане неутрална. Предстои да видим, дали тази прогноза ще се сбъдне.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите