Санкциите срещу Москва: все по-лицемерни и безмислени?

Актуално
Typography

Както е известно, взетото в началото на август 2018 решение на Държавния департамент на САЩ за налагане на нови санкции срещу Русия (този път във връзка с т.нар. "случай Скрипал") беше квалифицирано от руския премиер Медведев като "обявяване на икономическа война".

Други пък, видяха в него практическо потвърждение на тезата на постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хейли, че "Москва никога няма да бъде приятел на Вашингтон".

В същото време обаче, поне ако съдим по резултатите от досегащните санкции срещу Русия, наложени на няколко етапа от 2014 насам, съществуват сериозни съмнения, че новите мерки, приети от Държавния департамент, могат да засегнат наистина сериозно руснаците.

Както посочва в един от най-авторитетните американски интернет-портали The Hill директорът на програмата за Русия и Евразия на Фондация Карнеги Юджин Румър, т.нар. "Акт за защита на американската сигурност от агресията на Кремъл", предвиждащ налагането на "съкрушителни санкции" на Москва "е обречен на провал, както се провалиха и всичките му предшественици. Според него, обсебеността от Русия "ни вкарва в дълбоко заблуждение и може да се окаже опасна", тъй като заплахите за американските избори и за киберсигурността на САЩ не идват само от Москва, но и от други държави (1).

"Струва ми се, че външната политика на Вашингтон спрямо Русия повтаря едни и същи действия с неизменно незадоволителен резултат, при това, кой знае защо, винаги очакваме, че този път ще се получи нещо различно. Последният законопроект, известен като "Акт за защита на американската сигурност от агресията на Кремъл", предложен от шестима американски сенатори, повтаря същата порочна схема".

Впрочем, един от авторите на въпросния законопроект - сенаторът републиканец Линдзи Греъм признава, че "досегашният санкционен режим няма да попречи на евентуална  руска намеса в предстоящите през ноември 2018 междинни избори в САЩ". Въпреки това обаче, той, както и петимата други водещи американски демократи и републиканци, продължават наивно да разчитат, че новите санкции ще "накарат Русия да промени своята политика". Повечето експерти обаче са убедени, че той едва ли ще постигне целта си, също както това не успяха да направят и неговите "предшественици", като поправката Джексън-Ваник, законът Магнитски или законът "За противодействие на противниците на Америка чрез санкции" (подписан от Тръмп през март 2018). Всички тези законодателни инициативи бяха приети с цел "да се попречи на Москва да нарушава правата на своите граждани, да се съдейства за връщането на Крим на Украйна и да се попречи на намесата в американските избори - напомня Румър - И всички те се провалиха. Така, след приемането на закона Магнитски през 2012 политическият климат в Русия се влоши, Крим продължава да е част от Русия, а краят на конфликта в Източна Украйна все още не се вижда". Според него, новият законопроект също е обречен да повтори съдбата на предишните.

"Нашите избори ще продължат да бъдат застрашени, при това далеч не само от Русия, но и от много други субекти - както вътрешни, така и външни. Фиксирането ни върху Русия е голяма грешка, която може да се окаже опасна, защото проблемът се нуждае от комплексно решение". В тази връзка Румър иронично отбелязва, че някои аспекти от законопроекта "пораждат само смях", особено призивът разузнаването на САЩ да публикува данните за "богатството" на Владимир Путин, с които уж разполага. "И това се прави в момент, когато собственият ни президент отказва да даде каквато и да било информация за финансовото си състояние" - напомня той.

Нещо повече, според Румър, предложените в законопроекта санкции могат "да се окажат от полза за Путин". Той смята, че Кремъл би могъл да използва санкциите в своята "пропаганда" за да убеди руснаците, че Западът е техен враг и, че народът следва да се сплоти около своя лидер.

"Вместо да се занимаваме с новите законопроекти за "съкрушителни санкции" срещу руснаците, в краткосрочен план следва да концентрираме усилията си за укрепване на нашата киберсигурност и стабилността на американската избирателна система за да ги защитим от евентуална намеса - при това не само от руска, но и от вътрешна или пък свързана с други държави" - подчертава Румър.

Според публикувания в началото на 2018 доклад на Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания -EPRS (смятана за един от "мозъчните центрове" на Брюксел), за реалния резултат от наложените на Русия санкции, те не са успели да влошат живота на обикновените руснаци, затова пък в резултат от провала на редица експортни сделки, ЕС, като цяло, се е лишил от над 30 млрд. евро печалби (2). Според авторите на доклада, причината за това е "липсата на стратегическо планиране". Те посочват, че обикновено санкциите, които Съюзът налага на редица държави, са "избирателни" и "непоследователни", а при вземането на подобни решения Брюксел често се ръководи от определени политически и икономически интереси (в тази връзка се посочва, че в ЕС далеч не реагират по същия начин при "сходни нарушения на човешките права" в някои страни-членки например). Други анализатори пък акцентират върху това, че очакваното в резултат от санкциите "натрупване на протестен потенциал и рязко влошаване на качеството на живота в Русия" така и не се случиха. За сметка на това, както вече посочих, през последните четири годиния страните от ЕС са загубили над 30 млрд. евро печалба от неосъществен износ на руския пазар.

Както е известно, Европейският съюз е втория, след САЩ, най-голям привърженик на политиката на налагане на санкции. Оказва се обаче, че тя не носи осезаеми резултати, а най-вече негативи.

Въпреки че санкциите срещу Руската Федерация са в сила от 2014 насам, като на няколко пъти бяха разширявани, статистиката сочи, че през миналата 2017 например, търговията между Русия и повечето държави, участвали в налагането на въпросните санкции, демонстрира устойчив растеж. Така, ръстът на търговския обмен между Русия и Германия е с цели 23% (при това без да се броят сделките, свързани с проекта за газопровода "Северен поток 2"). Според Германско-руската търговска камара, през 2017 взаимният стокообмен между двете държави е достигнал 41 млрд. евро, като руският внос на немски стоки е нараснал с 25%, а пък този на руски стоки в Германия - с 21%. В тази връзка председателят на камарата Матиас Шеп прогнозира, че тази позитивна тенденция ще продължи и през настоящата 2018 (3).

През 2017 е започнала отново да нараства и взаимната търговия между Франция и Русия, като ръстът е с 26%, а обшият обем на техния стокооборот е достигнал 13,2 млрд. евро. Това се дължи най-вече на рязкото нарастване на френския внос (с цели 37%, достигайки 7,59 млрд. евро), което донякъде е свързано и с ръста на цените на петрола, както и с продължавашия ръст на френския износ в Русия (с 14%, като той е достигнал 2,25 млрд. евро). Френските компании присъстват в много отрасли на руската икономика и най-вече в селскостопанския, финансовия и банковия сектори, а също в енергийната и автомобилната индустрия. През миналата година Франция отново се оказа втория най-голям пряк чуждестранен инвеститор в Русия, след Германия (4).

Русия е сред петнайсетте най-големи търговски партньори на Белгия и е на трето място по ръст на вноса в тази страна (17%), изпреварвайки Китай (5). Между другото, пак през 2017 най-драстичен спад бележи вносът на САШ в Белгия (с цели 10,5%).

Изглежда парадоксално, но дори и Полша, чието сегашно правителство се смята за едно от най-антируски настроените в Европа, е регистрирала ръст на износа си за Руската Федерация с близо 50% (6).  Впрочем, въпреки войната с Грузия преди десет години, и въпреки че Тбилиси също е част от санкционния режим срещу нея, днес Русия е втория най-голям вносител в тази страна и първата дестинация на грузинския износ. Тук е мястото да напомня, че през миналата 2017 стокообменът между България и Русия също е нараснал значително (с 42%).

Тоест, вижда се, санкционният режим системно не се спазва - очевидно, защото вече няма смисъл, нито пък са налице достатъчно аргументи за продължаването му. Става все по-ясно и, че в съвременния свят единственото средство за постигане на реални резултати са равнопоставените преговори. Санкциите няма да променят ситуацията в Украйна например, при положение, че властите в Киев нито искат, нито са в състояние да изпълняват всички поети от тях ангажименти във връзка със ситуацията в източната част на страната. В същото време, всяка държава би искала да печели от външната си търговия, особено с такъв важен източник на стратегически ресурси, какъвто е Русия. На практика, в момента санкциите служат само на няколко държави, които ги използват като инструмент за нечестна конкуренция, опитвайки се да извлекат определена финансова изгода от санкционния режим. А големите губещи в тази ситуация се оказват онези страни, които по една или друга причина, се стараят да спазват санкциите, без да осъзнават, че собствените им съюзници и партньори се възползват от това за да заемат освободените от тях ниши на руския пазар.

Непосредствено след посещението си в Русия през юли 2018 (като част от американска парламентарна делегация) сенаторът-републиканец от Уискънсин Рон Джонсън заяви, че санкциите на САЩ срещу Москва са се оказали "абсолютно безполезни". В този връзка, той посочва, че въобще не е забелязал те да са постигнали някакъв сериозен икономически ефект и признава, че да се твърди че наложените ограничителни мерки са се оправдали означава, че онзи който го казва "се намира под силен натиск".

Пред The Washington Examiner, сенаторът заяви: "ние приемаме някакви мерки, но никой дори не се замисля, дали те работят". Макар че споделя тезата за необходимостта

да бъде ограничено нарастващото влияние на Москва, Джонсън подчертава, че "това в никакъв случай не означава, че трябва да станем врагове с руснаците" (7).

 

Бележки:

  1. thehill.com/.../400773-here-we-go-again-with-russia-sanctions-that-will-do- nothing
  2. http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2018/614665/EPRS_BRI(2018)614665_EN.pdf
  3. https://www.dw.com/en/german-russian-trade-picking-up-sharply/a-42564278
  4. https://www.diplomatie.gouv.fr/en/country-files/russia/france-and-russia/
  5. http://www.worldstopexports.com/belgiums-top-import-partners/
  6. https://tradingeconomics.com/poland/export/russia
  7. https://www.washingtonexaminer.com/policy/defense-national-security/gop-senator-ron-johnson-revisiting-russia-sanctions-moscow-trip

 

* Център за мониториннг и превенция на конфликтите