САЩ рискуват да загубят търговската война с Китай

Актуално
Typography

Това, което започна като търговски сблъсък, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп реши да наложи мита върху вноса на стомана и алуминий, днес много бързо прераства в пълномащабна търговска война с Китай.

Хубавото в случая, е че ако постигнатото между Европа и САЩ примирие се запази, тогава Съединените щати очевидно ще водят основната си битка само с китайците, а не и с целия останал свят (макар, че търговският им конфликт с Канада и Мексико постепенно ще се разширява, тъй като нито една от тези страни не може, а и не трябва да приема изискванията на САЩ).

Освен вярното, но вече банално твърдение, че "от това ще загубят всички", какво друго бихме могли да кажем за възможните резултати от търговската война на Тръмп? На първо място, макроикономиката винаги побеждава: т.е., ако обемът на вътрешните инвестиции в САЩ продължи да надхвърля обемът на спестяванията, на Америка ще се наложи да внася капитали, а големият и външнотърговски дефицит ще се запази. Още по-лошо, заради понижаването на данъците, осъществено в края на миналата 2017, бюджетният дефицит на САЩ вече поставя нови рекорди (според последните прогнози, до 2020 той ще надхвърли 1 трилион долара), а това означава, че търговският дефицит практически неизбежно ще нарасне, без оглед на резултатите от търговската война. Това няма да се случи само, ако Тръмп докара САЩ до рецесия, а доходите паднат толкова много, че в резултат рязко намалеят и обемите на инвестициите и вноса.

"Най-добрата" последица от прекалената фиксация на Тръмп върху размерите на дефицита в търговията с Китай ще стане подобряването на баланса в двустранната търговия, което обаче ще бъде съпроводено от аналогично увеличаване на дефицита в търговията с някоя друга страна (или страни). САЩ могат да продадат повече природен газ на Китай и да купят по-малко перални от него, но пък ще продадат по-малко газ на други държави и ще купят перални машини, или нешо друго, например от Тайланд или от някои друга страна, избягнала по чудо внезапните пристъпи на гняв на Тръмп. Впрочем, заради това, че САЩ се месят в работата на пазарните механизми, ще им се наложи да плащат по-скъпо за вносните стоки и да получават по-малко за своя износ, отколкото, ако не го правеха. Като цяло, този "най-добър" резултат означава че ситуацията в САЩ при всички случаи ще се влоши, в сравнение със сегашната.

САЩ действително имат проблем, но той не е свързан с Китай, а е чисто вътрешен: Америка пести прекалено малко. Тръмп, както и мнозина негови сътраждани, е невероятно късоглед. Ако поне малко разбираше от икономика и притежаваше дългосрочна визия, щеше да направи всичко възможно за да увеличи обемите на националните спестявания. Защото именно това би помогнало за намаляването на многостранния търговски дефицит.

Налице са няколко очевидни и прости решения: Китай би могъл да купува повече американски петрол, а след това да го продава на други държави. Това въобще няма да промени ситуациятаь, с изключение може би на незначителното нарастване на транзакционните разходи. За сметка на това обаче, Тръмп би могъл тържествено да обяви, че е ликвидирал дефицита в двустранната търговия.

Впрочем, на практика, същественото намаляване на двустранния търговски дефицит ще бъде твърде трудна задача. С намаляването на търсенето на китайски стоки, обменният курс на юана ще пада, при това без каквато и да била намеса на правителството. Това отчасти ще компенсира ефекта от новите американски мита и, паралелно, ще повиши конкурентоспособността на Китай по отношение на останалите държави. Като това ще се случи, дори ако китайците не се възползват от многобройните инструменти, с които разполагат, като например контрола на цените и заплатите или сериозните усилия за повишаване на производителността. Общият търговски баланс на Китай, както и този на САЩ, се определя от неговата макроикономика.

Ако Китай предприеме по-активна намеса и реши по-агресивно да стартира определени ответни мерки, промените в търговския баланс между САЩ и Китай могат да се окажат още по-значителни. Трудно е да се определи точно степента на вредата, която всяка от страните ще съумее да нанесе да другата. Както е известно обаче, Китай в по-голяма степен контролира своята икономика. Той иска да премине към нов модел на икономически растеж, основан на вътрешното търсене, а не толкова на инвестициите и износа. Тоест, САЩ просто ще помогнат на Китай да направи това, което и без това се опитва да стори. Впрочем, от друга страна, американските действия бяха предприети в период, когато Китай се опитва да се справи с проблема с прекалено големите кредити и излишните производствени мощности, така че (поне в някои сектори) решението на САЩ би могло сериозно да затрудни решаването на тази задача.

Ясно е едно, ако целта на Тръмп е да попречи на реализацията на китайската програма "Произведено в Китай 2025" (която стартира през 2015 за да улесни реализацията на дългосрочната 40-годишна стратегическа цел на Пекин - да бъде съкратен разривът в нивото на доходите между Китай и развитите държави), изглежда почти сигурно, че той няма да я постигне. Точно обратното, действията на Тръмп само ще укрепят решимостта на китайското ръководство да стимулира иновациите и да постигне технологично превъзходство, тъй като то ще разбере, че не може да разчита на другите и, че САЩ се държат изключително враждебно.

Ако една държава реши да започне война - търговска или каквато и да било друга - тя би трябвало да е сигурна, че разполага с добри командващи генерали - с ясно поставени задачи, реализирана стратегия и обществено подкрепа. Именно в това отношение обаче, разликата между САЩ и Китай изглежда огромна. Нито една друга държава не може да похвали с по-неквалифициран икономически екип от този на Тръмп, при това мнозинството американци не подкрепят започнатата от него търговска война.

Впрочем, обществената подкрепа ще отслабне още повече, когато американците осъзнаят, че заради тази война те се оказват двойно губещи: работните места ще започнат да намаляват (и то не само заради ответните мерки на Пекин, но и защото въведените от Тръмп мита ще доведат до ръст на цените на американския износ и ще го направят по-малко конкурентоспособен), а цените но стоките, които те купуват, ще започнат да се повишават. Това може да доведе до спад в курса на долара, което пък допълнително ще увеличи инфлацията в САЩ и ще увеличи броя на противниците на икономическата политика на сегашната администрация. При подобно развитие, Федералният резерв най-вероятно ше повиши лихвените проценти, което ще се отрази негативно върху инвестициите и темповете на икономическия растеж, освен това ще увеличи безработицата.

Тръмп вече демонстрира, как реагира в онези случаи, когато лъжите му стават ясни, или политиката му търпи провал - тогава той обикновено предпочита да действа ва банк. Китай многократно предлагаше на американския президент различни варианти да запази имиджа си, напускайки бойното поле и обявявайки, че е постигнал победа. Той обаче отказва да ги приеме. Все пак, може би има известна надежда ситуацията да се промени и това е свързано с три от качествата на американския държавен глава: вниманието му само към външната страна, а не към същността на нещата, неговата непредсказуемост и привързаността му към политиката на "твърда ръка". Тоест, възможно е на следваща си среща с президента на Китай Си Дзинпин той да реши да обяви, че проблемът е решен: ще бъде осъществена известна корекция на митата или ще бъде направен някакъв нов жест в посока към отваряне на пазарите (какъвто Китай и без това планира да направи) и всеки от двамата ще може да се прибере доволен у дома си.

В рамките на този сценарий Тръмп би могъл да "реши" - при това по едни доста несъвършен начин - проблема, който самият той създаде. Въпреки това, светът след края на неговата глупава търговска война вече ще бъде друг: по-неопределен, по-малко уверен в принципите на международното върховенство на закона и с по-непрозрачни граници. Тоест, Тръмп завинаги промени света към по-лошо. Дори, ако предположим, че станем свидетели на най-добрия измежду възможните изходи от така създалата се ситуация, единственият, който ще спечели от това, ще бъде самият Тръмп (а не Америка), а неговото и без това огромно его ще нарасне ще повече.

 

* Авторът е професор в Колумбийския университет и носител на Нобелова награда за икономика, анализатор на Project Syndicate