Антон КИССЕ: Многообразието от нации, култури и езици само обогатява Украйна

Актуално
Typography

Председателят на Асоциацията на българите в Украйна и депутат във Върховната Рада за т.нар. "Закон за езика" и опитите за създаване на Украинска автокефална църква

Във връзка с усилията на правителството в Киев за създаване на афтокефална православна църква в Украйна, Антон Киссе посочва в интервю за телевизия "Рада" (1), че не е подкрепил обръщението на Върховната Рада към Вселенския патриарх Вартоломей да издаде т.нар. "томос" (т.е. разрешение) за предоставяне на автокефалия. Според Киссе: "Най-важна за мен е Конституцията на Украйна, в която директно се говори за ненамеса на държавата в църковните дела. Освен това, се съобразявам с мнението на моите избиратели, при гласуването на едни или други решения".

Той смята, че: "На първо място, днес следва да се работи за това Украйна да разполага с нормални пътища, да развива икономиката си и да се гарантират добри условия за живот на хората. Обаждат ми се много избиратели, обикновени енориаши в православните църкви, които са разтревожени от тази ситуация и питат, дали сега няма да бъда отнемани православни храмове, като например Александровския манастир в Александровка (Болградски район) или символът на православието в Бесарабия - Спасо-Преображенския събор в Болград, който беше възстановен след пожар".

В тази връзка, Киссе цитира историческа справка, че навремето храмовете са строени от всички български преселници, като дава за пример Спасо-Преображенския събор (изграден от бесарабските българи през 1838 и възстановен пак от тях, с помощта и на българските общини Тунджа и Добрич, след пожара през 2012 - б.р.), като всеки е давал каквото може, т.е. не е имало един, единствен спонсор или меценат, "а, ако някой е можел да даде повече, не го е изтъквал, а напротив - дарението му обикновено било записвано на името на друг, по-беден, именно за да се демонстрира, че наистина става дума за общо дело".

Ето защо, Киссе е убеден, че и днес вземането на решение за създаването или несъздаването на автокефална църква в Украйна следва да бъде взето от хората, а не от властта или от държавата: "Доскоро мнозинството енориаши дори не се замисляха на кого точно е църквата, в която се молят, защото знаеха най-важното, а именно че това е православен храм. Тоест, въпросът се повдига от политиците и медиите, а не от обикновените енориаши".

Освен това той изказва опасение, че излишният натиск и бързането по един толкова сложен и деликатен въпрос, какъвто е вярата, т.е. религията, могат да доведат до печални последици и до поредното разделение в обществото. "Припомнете си проблема за езика и, че той не донесе нищо добро на цяла Украйна. Така че и по този въпрос, следва да се внимава за да не се навреди".

Използвайки случаая, Антон Киссе отправя покана към журналистите и всички желаещи да посетят Болград на 30 септември 2018, на празника на Спасо-Преображенския събор, което би им дало добра възможност да разберат, какво е мнението на жителите на южните райони на Одеска област (т.е. на бесарабските българи - б.р.) по въпроса за автокефалната църква. "Хората са далеч от политиката, те просто ходят на църква, строят храмове и се молят на Бог за по-добър живот" - подчертава Кисе.

 

 

Както е известно, през февруари 2018 украинският Конституционен съд отмени приетия през 2012 закон "За основите на държавната езикова политика" (известен също като Закона на Кивалов-Колесниченко), предвиждащ възможността за официално използване на езика на малцинствата в онези украински райони, където те са над 10% от населението. В тази връзка, по-долу публикуваме интервюто на украинския журналист Сергей Ярмоленко с Антон Киссе относно това, как решението на Конституционния съд ще се отрази върху състоянието на регионалните езици (какъвто е и българският), какви са възможните политически последици и какво мислят за това представителите на националните малцинства в страната.

 

- Господин Киссе, как приехте решението на Конституционния съд на Укрйна за отмяна на Закона "За основите на държавната езикова политика", известен като Закон на Кивалов-Колесническо. Дали тук става дума повече за политика, или за право?

- Искам да обърна специално внимание, че в основата на решението на Конституционния съд на Украйна не е смисълът на самия Закон, не неговата същност и постановките му, т.е. не е духът на този закон (както обичат да казват напоследък), а чисто процедурни въпроси. Тоест, решението се основава върху фактите, че приемането на закона на Кивалов-Колесническо не съответства на процедурата за разглеждане на заонопроекти от Върховната Рада. Така например, в решението на съда се посочва, че по време на разглеждането му на второ четене, законопроектът №9073 не е разполагал със сравнителна таблица и е бил вкаран в дневния ред без да има пълно название и регистрационен номер. Като депутат, не ми е приятно да говоря за това, но не мога и да отричам истината - по подобни критерии моат да бъдат отменени и множество други закони, приети между другото от различни украински парламенти. По-важното в случая е друго: излиза, че самото съдържание на въпросния закон съответства на конституционните норми. В тази вразка искам да напомня, че този закон, заедно с други правни документи, гарантираше правото на националните малцинства в Украйна да изучават родния си език в детските градини, училищата и висшите учебни заведения, т.е. да изучават родния си език в държавния компонент на образователния процес.

- Антон Иванович, все пак е ясно, че отмененият Закон, в частта му, очертаваща правния статут на регионалните езици или езиците на националните малцинства, отговаряше най-вече на интересите на рускоезичните граждани на Украйна и целеше именно съхраняването на този език. Но нали, следва да се отчита и сегашната ситуацията в страната...

- Между другото, в тези ваши думи се съдържа и отговорът на въпроса, дали това решение беше политическо. Да, то несъмнено беше политическо. И в Закона на Кивалов-Колесническо, и в решението на Конституционния съд за неговата отмяна, между редовете се съдържа предпоставка, от една страна, руският да бъде подкрепен - според Закона, а от друга - да бъде минимизирано неговото използване - според решението на съда. Нека обаче се абстрахираме от конкретния въпрос за руския език, макар че според преброяването от 2001, преди събитията в Крим и Донбас в страната са живели над 8 милиона руснаци, и да помислим, какво ще се случи с езиците на националните малцинства? Кои правни документи в Украйна ще гарантират тяхното съхраняване и развитие? Още повече, че днес в тази сфера се очертава тревожна тенденция, достатъчно е да си припомним приетия наскоро Закон за образованието (става въпрос за приетия през септември 2017 закон, според който след 5 клас обучението в училищата може да се води само на украински език, протест срещу който изразиха външните министерства на Гърция, Унгария, България, Румъния и Полша , тъй като той огроничава правото на техните малцинства в Украйна да получават образование на майчиния си език - б.р.). Той неслучайно предизвика редица забележки от страна на Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право) и породи несъгласие сред европейските ни партньори, които отбелязаха наличието на редица дискриминационни постановки на Закона по отношение на националните малцинство.

- В тази връзка, искам да Ви попитам, дали позицията на редица европейски държави по отношение на Закона за образованието не е пример за намеса във вътрешните работи на Украйна? За това много се говори напоследък и мнозина политици и активисти са склонни да мислят именно по този начин...

- Следва да сме наясно,че в Европа, дори в т.нар. "нови демокрации" се стремят изключително бързо да реагират на всички прояви и действия на държавната машина, които имат недемократичен характер и нарушават човешките права, като фундаментална ценност. А новият Закон за образованието нарушава международните ангажименти на Украйна и ограничава правата на националните малцинства да учат на родния си език. Още от настоящата 2018 класовете, в които се преподава на езиците на малцинствата, ще останат само в началното училище. От пети клас нататък, преподаването на тези езици се премахва. Впрочем, през 2023 най-вероятно ще изчезне и тази възможност. На практика, представителите на националните малцинства, техните нови поколения, биват лишени от възможността да изучават своя роден език, на който са говорили дедите им, както и от литературното си наследство на роден език. Всичко това не може да не поражда безпокойство и открити протести - какъвто е случаят с Унгария - против опита на официално равнише да бъдат асимилирани представителите на нетитулната нация, което в съвсем близко бъдеще ще доведе до пълна загуба на национална идентичност. Искам да подчертая, че когато изказвах опасенията си на различни международни дискусионни форуми в Съвета на Европа или в разговори с европейските си колеги - народни представители, винаги срещах съчувствие и разбиране относно необходимостта да бъде съхранено етническото многообразие на съвременна Украйна.

- Вие сте председател на Асоциацията на българите в Украйна и представлявате в парламента един многонационален избирателен окръг, в който живеят компактни маси българско население. Как по-конкретно ще се отрази върху украинските българи влизането в сила на Закона за образованието и отмяната на Закона "За основите на държавната езикова политика"?

- До приемането на Закона за образованието, за гражданите на Украйна, принадлежащи към националните малцинства, включително и за българите, в районите, където те присъстват компактно, съществуваше възможност за изучаване на родния им език, като задължителен предмет. Подчертавам - задължителен! И тази възможност беше регламентирана не само от Закона за основите на държавната езикова политика, но на първо място от Конституцията на Украйна, Закона за националните малцинства и международните правни документи - Европейската харта за регионалните езици и езиците на националните малцинства и Препоръките от Хага. Както виждате, налице е сериозна правна защита и гаранция! А ето и конкретен пример за осъществяването на законните права, в частност, на българския етнос: в 39 населени места, компактно населени с българи, такива предмети като български език и литература например, се преподаваха на български от 5 до 11 клас. Сега това се премахва! Тоест, излиза, че на настоящия етап от развитието на демокрацията Украйна тръгва по пътя на СССР. Защото именно в независима Украйна за първи път представителите на националните малцинства, включително българите, получиха гарантирано от Конституцията право за изучаване и съхраняване на родния език и култура. От 1991 до днес, в 39 училища в Одеска област, в които българите преобладават, българският се изучава като задължителен предмет, като оценките се внасят в дипломата, освен това се провеждат областна и общоукраинска олимпиади по български език. В тези училища, децата се обучаваха по типова учебна програма, разработена и утвърдена от Министерството на образованието на Украйна. Сега всички тези завоевания в езиковата сфера ще бъдат ликвидирани и то за съвсем кратко време. И това не може да не поражда тревога не само у представителите на диаспорите в Украйна, но и у нашите международни партньори.

- Смятате ли, че тази ситуация все още може да бъде променена? Като представител на законодателната власт, възнамерявате ли да предприемете някакви инициатива по въпроса за съхраняването и развитието на езиците на националните малцинства?

- Провеждаме консултации с колеги-депутати, с представители на националните малцинство в Украйна, с членове на Европейския парламент от Република България, с юристи и експерти в сферата на защитата на човешките права и т.н. Днес съм готов, в рамките на разработването на проектозакона "За общото сердно образование", с цел да бъде съхранен родният език, историята и културата на българската диаспора в Украйна, да инициирам следното: в типовите учебни планове за училищата, където българските ученици преобладават (а това са 38 училища в Одеска област и 25 училища в Запорожка област) от 1 до 12 клас да бъде задължително включено разширено изучаване на родния език, литературата, историята и културата на българския народ. Като това следва да стане правна норма, която задължително да се спазва. Настоявам за задължителен, а не за препоръчителен акцент. Само по този начин, можем да подобрим ситуацията с изучаването на родните езици на националните малцинства, която в момента е вкарана в задънена улица от Закона за образованието. Освен това, не бива да забравяме, че българската диаспора в Украйна наброява над 204 хиляди души, които населяват компактно 8 южни района на Одеска област, 4 района на Запорожка област, както и в Кировоградска област. Прадедите на украинските българи са дошли по тези земи преди повече от два века и през цялото това време българите се опитват да съхранят родния си език, традиции и култура, като в същото време уважават и подкрепят и правото на другите националности да имат своя историческа памет.

- Не ви ли се струва обаче, че в съвременните условия езиковият въпрос играе ролята на допълнителен дразнител за популярното в Украйна патриотично (разбирай, крайно националистическо - б.р.) движение? Може би е по-добре този въпрос въобще да не се повдига?

- Напротив, убеден съм в обратното. Патриотизмът няма нищо общо с крайния национализъм. И, ако не сме се отказали от стремежа си да станем част от европейската общност, значи трябва да се научим да се интегрираме и по въпросите, касаещи оценката на фундаменталните европейски демократични ценности. А правото да бъде съхранена колективната памет на всеки народ за земята на неговите прадеди е част от цивилизационния път, по който Европа върви вече дълги десетилетия. Убеден съм, че многообразието на култури, традиции и езици само ще направи Украйна по-богата в духовен аспект, а дори и в икономически.

- Благодаря Ви за интересния разговор.

 

Бележки:

 

  1. Оригиналът на интервюто на г-н Киссе, може да се види на адрес:

http://antonkisse.com/dlya-menya-glavnoe-v-to-konstitutsiya-ukrain-i-mnenie-moih-izbirateley-anton-kisse-o-sozdanii-avtokefalii/

  1. Оригиналът на интервюто може да се види на страницата на г-н Антон Киссе, на адрес: http://antonkisse.com/ot-mnogoobraziya-natsionalynostey-kulytur-i-yazkov-ukraina-stanet-tolyko-bogatche-anton-kisse/