Ще стане ли България новия газов хъб на Европа?

Актуално
Typography

Германската подкрепа за плановете на Русия да удвои капацитета на газопровода "Северен поток" стимулира стремежа на България да създаде с помощта на Москва газов хъб на своя територия.

София се опитва да постигне аналогично споразумение с Газпром за гарантиране транзита на руски природен газ през България чрез преминаващо по суша или по дъното на Черно море отклонение на изграждащия се в момента газопровод "Турски поток". Според изискванията на Европейската комисия обаче, за да бъде одобрен проектът за газовия хъб, България следва да стане газов трейдър, а не просто транзитна държава (каквато е и в момента), осигурявайки като минимум три различни източници за доставка на природен газ.

Двата нови руски тръбопровода - "Северен поток 2" (с максимален капацитет 55 млрд. куб. м) и "Турски поток" (с максимален капацитет 32 млрд. куб. м) ще пренасочат почти целия руски газов транзит, който в момента преминава през Украйна, към Германия и Турция.

По данни на специализирания информационен портал oilprice.com, през миналата 2017 Газпром е доставил 155 млрд. куб. м природен газ в държавите членки на Европейския съюз, плюс още 23 млрд. куб. м в страни, които са извън Съюза (включително в Турция), като газовият транзит през територията на Украйна е достигнал 93,5 млрд. куб. м.

Ако бъде изграден "Северен поток 2", над 70% от руския износ на природен газ за ЕС ще се осъществява по един маршрут и към една държава - Германия. Ако пък и "Турски поток" стане реалност, почти 90% от целия руски газов износ за Европа и Турция ще се реализира в две страни - Германия и Турция.

Българският премиер Бойко Борисов лансира идеята за изграждането на балкански газов хъб недалеч от Варна, скоро след като президентът на Русия Владимир Путин нареди прекратяването на проекта за газопровода "Южен поток" през декември 2014. Както е известно, преди това София беше принудена да спре строителните работи по проекта под натиска на ЕС, а вероятно и на САЩ.

Тогава Борисов се надяваше, че Европейската комисия и Газпром все пак ще се споразумеят относно съответствието на проекта със законодателството на ЕС и в резултат от това България ще се превърне в сериозен транзитьор на руски газ като паралелно с това ще си гарантира и обещаните от Москва ниски цени, мащабни инвестиции и хиляди нови работни места.

Когато обаче тези мечти се сринаха, България се изправи пред перспективата да започне да плаща големи глоби на Газпром заради отказа си да изпълни договорените ангажименти след спирането на "Южен поток". Тази заплаха беше преодоляна през май миналата година, когато Европейската комисия помоли Москва да оттегли иска си против София на стойност 800 млн. евро, под формата на глоби за прекратяването на договора, в рамките на споразумението за прекратяване на антимонополното разследване на ЕС срещу Газпром.

Борисов обаче продължава да е обезпокоен от отношението на Путин към България, тъй като президентът на Русия открито обвини София за провала на "Южен поток". По време на личната си среща с руския лидер през май 2018 българският премиер очевидно се опита да постигне помирение с него, както и да обсъди евентуалните доставки на руски газ за балканския газов хъб.

Както е известно, българското правителство възобнови преговорите с Москва за възраждане на проекта "Южен поток" през 2017, на фона на активното изграждане на газопровода "Турски поток". След предложените тогава варианти беше изграждането на морско отклонение на газопровода към Варна, където би могло да се построи голямо газохранилище. Друг вариант би могло да стане свързването на "Турски поток" с българската газопреносна мрега, чрез тръбопроводна връзка с Турция.

Алтернативните варианти за износ на руски газ в Европа включват изграждането на нов тръбопровод от Турция, през Гърция, към Италия, или използването на капацитета на бъдещия Транадриатически тръбопровод (ТАР) - един от трите тръбопроводи на Южния газов коридор, предназначен за транзитирането на азербайджански газ към Европа. Нито един от тези варианти обаче не е изгоден за България.

Газпром вече обяви, че иска да се възползва от газовата директива на ЕС, предвиждаща резервирането на капацитет за други доставчици на природен газ във всички европейски тръбопроводи. Първочаналният капацитет на ТАР обаче (10 млрд. куб. м), е "освободен" от действието на европеските регулации за период от 25 години, освен това, когато той достигне пълния си капацитет от 20 млрд. куб. м, само половината от тях ще е достъпна за алтернативни доставчици.

Това превръща двата варианта за изграждане на газопровод през България по-перспективни за Газпром, още повече, че българското правителство обеща да се нагърби да преговаря за решаването на всички проблеми с ЕС.

Но, въпреки че Борисов си осигури подкрепата на президентите на Турция - Реджеп Ердоган, и на Русия - Владимир Путин, относно изграждането на хъба, няма да е никак лесно да се гарантира доставката в него на природен газ от три различни източника, каквито са изискванията на Европейската комисия.

През март 2018 българското правителство подписа договор с компанията Consult за изготвянето на технико-икономическа обосновка на балканския газов хъб, определяне на неговия бизнес модел, както и представянето на препоръки относно механизма за финансиране на проекта.

Предварителните резултати от анализа на Consult бяха представени в Брюксел през юни 2018. В доклада на компанията се посочва, че от създаването на балканския газов хъб потенциално са заинтересовани 11 държави, а газовите доставки в него ще се осъществяват от три източника: Русия, Азербайджан и местният газов добив в България и Румъния.

Проблемът обаче е, че добивът на български природен газ е незначителен, а Румъния едва ли ще е склонна да доставя черноморски газ на южната си съседка. Тоест, местният газов добив следва да бъде изключен от списъка на потенциалните източници.

Освен това България има договор с консорциума "Шах-Дениз" за доставката на само 1 млрд. куб. м азербайджански газ. В бъдеще този обем може да нарасне, но едва ли някога ще достигне 15 млрд. куб. м, за да бъде съизмерим с обема на руските газови доставки, които София обсъжда с Газпром. Следователно, балканският газов хъб ще се захранва предимно с руски природен газ.

В същото време, за Европейската комисия ще е трудно да забрани на София да създаде регионален газовм хъб, ако на Газпром бъде разрешено да довърши "Северен поток 2". Нерешителното поведение на ЕС по отношение на разширяването на "Северен поток" в Балтийско море, създава прецедент, който почти сигурно ще бъде използван и другаде.

 

* Эксперт Online