Възможна ли е скорошната реанимация на "Халифата"?

Актуално
Typography

Периодът "след Ислямска държава" в Сирия не бива да се приема автоматично за начало на посткофликтния етап в страната. Там все още съществуват редица проблеми, свързани с необходимостта от политическо трансформация, икономическото възстановяване, завръщането на бежанците и разгрома на все още съществуващите анклави на терористите от ИД и бившата "Джабхат ан-Нусра".

Продължава прочистваането на ислямистките анклави в гъстонаселените райони в Западна Сирия. Съвсем наскоро например, окончателно бяха освободени от терористите районите на Хаджар ал-Асуад и Ярмук. В резултат от това, под контрола на централното правителство най-сетне премина цялата територия на столицата и нейните околности (за първи път от началото на войната през 2011-2012). Остатъците от ИД все още запазват позиции в южната част на страната, в провинция Кунейтра, където се представляват от групировката, известна като "Джейх Халид бен ал-Уалид", която най-вероятно е обречена на същата съдба, независимо от проблема, свързан с необходимостта правителствените части да водят бойни действия в непосредствена близост до границата с Израел.

В зоната на сирийско-иракската граница така и не бе установен пълен контрол над тези територии, нито от страна на подкрепяната от Русия сирийска армия, нито от страна на проамериканските "Сирийски демократични сили" (SDF). Както е известно, техен гръбнак са бойците от кюрдските "Сили за народна самоотбрана" (YPG), свързани със смятаната в Турция за терористична организация Кюрдска работническа партия (РКК).

На американските военни в Сирия вече се наложи да спират придвижването на подкрепяните от тях сили на юг по течението на Ефрат, по време на турската военна операция в Африн, тъй като предимно кюрдските отряди на SDF започнаха да изоставят позициите си, опитвайки се да защитят своя най-западен кантон от турците.

В крайна сметка, нещата приключиха с връщането на по-голямата част от кюрдския контингент обратно в кантоните Кобани и Джазира. Това със сигурност е успокоило американските военни от CENTCOM, които продължават да работят за формирането на нова кюрдско-арабска армия и създаването на мрежа от военно-технически пунктове с разполагането на съответната техника в Източна Сирия (което е в очевидно нарушение на международното право, както впрочем и всички останали действия на САЩ в Сирия).

Всичко това несъмнено говори не за скорошното изтегляне на американските сили от Сирия, както заяви преди време президентът Тръмп, а за запазване на техните бази и укрепване мощта на подкрепяните от тях групировки.

Специално внимание тук изисква фактът, че напоследък доскорошните бойци на Ислямска държава все по-често и масово се предават на SDF (нещо, което американците няма как да не знаят). При това те не само, че не биват съдени и наказани за извършените от тях престъпления, но и получават гаранции за сигурността си, срещу обещание да съдействат за реализацията на американските и кюрдски планове. Този подход обаче е свързан със сериозни рискове, тъй като след време можем да станем свидетели на усилване на подривната активност на "помилваните" ислямисти, на нови терористични нападения и т.н. Освен това, продължава да стои с пълна сила проблемът с отказа на местните арабски племена да приемат доминацията на кюрдите. За това говорят както случаите с арестуването на цивилни граждани от бойци на SDF, така и масовите протести на арабското население срещу несправедливата, според него, кюрдска администрация.

Безспорно, Ислямска държава вече не съществува в качеството си на организация, способна да води пълномащабни бойни действия в течение на продължително време. Тя изпитва сериозни проблеми с финансирането си (петролните находища, които навремето и осигуряваха основните приходи, сега работят за кюрдите и американците). В същото време обаче, формиралата се още по време на американската окупация на Ирак командна структура (по онова време тя беше известна като "Ал Кайда в Ирак") доказа способността си да оцелява и се приспособява към промените, още преди създаването на т.нар. "Ислямаска държава в Ирак и Сирия" през 2014.

Прокламирането на "Халифата" и появата на халифа Абу Бакр ал-Багдади (който очевидно и днес продължава да съществува, някъде извън пространството и времето) промени много малко неща по отношение ролята на членовете на върхушката на тази групировка. Въпреки ликвидирането на водачите на "организациите-майки" на Ислямска държава, терористите съумяваха винаги да съхранят определена степен на организираност и йерархия и да продължат своята активност. Така стана например след убийството през 2006 на водача на "Ал Кайда в Ирак" Абу Мусаб аз-Заркауи, когото привържениците на ИД смятат за свой духовен баща. Тоест, организационната приемственост и наличието на определен идеологически заряд се запазват и днес.

Въпреки рязкото отслабване на организацията и загубата на контрола върху обширни територии и ресурси, ИД запазва способността си да атакува. Пустинната местност и създадената с течение на годините от нейните бойци инфраструктура от тунели, позволява на остатъците на техните отряди да се укриват в района на сирийска-иракската граница и да осъществяват нападения както срещу правителствената армия и нейните съюзници, така и срещу кюрдите от SDF. Продължават и атаките на терористи-самоубийци срещу позициите на сирийската армия, в резултат от които загиват десетки сирийски войници или членове на съюзните им шиитски милиции.

Освен това, остава въпросът за "спящите" клетки на ИД във вече освободените от ислямистите територии (чието разкриване е работа на специалните служби, като тук е мястото да отбележа, че понякога прекаленото усърдие на сирийските служби в това отношение настройва местното население против тях). Освен това, в Сирия продължават да действат отделни терористични групировки, съставени предимно от ислямисти от Кавказ и други мюсюлмански райони на Руската Федерация. Именно те би трябвало да продължат да бъдат цел на руската авиация и специални служби, без оглед на връзките им с определени политически кръгове в някои държави от региона и без оглед на целите, които преследват руските съюзници в Сирия.

Паралелно с това, следва да се работи за продължаване на политическия диалог, приемането на временна конституция на Сирия и свикването на конференция за следвоенното възстановяване на страната, като предварително се анализират и разработят възможностите за участие в нея на Китай, Индия и някои страни от ЕС и Персийския залив.

На фона на отслабването на ИД в Сирия и Ирак, рязко нарасна заплахата от усилването на активността и в други конфликтни региони на света. В тази връзка ще напомня, че още през 2014-2015 Ислямска държава създаде мрежа от свои клетки в Либия, Йемен, на Синайския полуостров в Египет, както и в Афганистан. В момента те се използват от ИД като отправна точка в понататъшното развитие на организацията и възприемането на т.нар. "мрежови подход".

Междувременно, отново укрепи позициите си друга терористична организация, която за известен период беше изместена от ИД - Ал Кайда. В идеологически план, Ал Кайда е далеч по-малко маргинална, в сравнение с ИД, което означава и, че е по-добре приспособена за нелегална дейност.

Въпреки това, най-голямо внимание вероятно заслужава активността на ИД в Афганистан. Поне от две години насам, руските специални служби фиксират нарастващо влияние на групировката в тази страна. Тоест, борбата с тероризма следва да се води не само в Сирия, но и в районите, където се насочват бойците на ИД, като Афганистан и Кавказ например, което пък изисква сътрудничество със специалните служби на заинтересованите държави от региона (Турция, Иран, страните от Южен Кавказ и Централна Азия), включително по линия на такива организации като ОДКС, ШОС и т.н.

В същото време, все още не е отстранена причината за проблемите. Запазването на съществуващата политическа система и консервирането на сегашната ситуация в Сирия, без мащабни чуждестранни инвестиции в реконструкцията на страната и промяна на политическата и икономическа парадигма в мисленето на сирийския политически елит, може да доведе до увеличаване броя на терористичните нападения и силно да влоши сигуацията в сферата на сигурността, която и без това се контролира твърде трудно.

 

* Експерт по проблемите на Близкия Изток