Излизането на САЩ от "иранската сделка": поражение за Америка и победа за Тръмп

Актуално
Typography

Излизането на САЩ от т.нар. "иранска сделка", т.е. от Съвместния всеобхватен план за действия (СВПД), породи сериозна тревога в международния корпоративен сектор. Опасенията на бизнеса са свързани с перспективата САЩ да се върнат към политиката на санкции срещу Иран.

Компаниите се безпокоят относно вероятността да им бъдат наложени екстериториални санкции, ако сътрудничат с Техеран. Сходен е резонансът от случилото се и в дипломатическите среди. Ерозията на сделката може да доведе до дестабилизация в Персийския залив и в Близкия Изток, като цяло. Нека видим, какви точно санкции може да наложи Вашингтон, доколко опасна е новата ситуация за Иран и неговите партньори и какъв ще е реалният ефект от новата политика на санкции?

Следва да започнем с това, че цяла група санкции, наложени на Иран от САЩ и ЕС, продължават да действат и в момента, без оглед на СВПД. Те касаят въпроси, които не са свързани с военната ядрена програма на иранците. В американския случай тези санкции са включени в добре известния закон PL 115-44 (CAATSA). Те касаят няколко въпроса. На първо място, иранската програма за създаване и изпитания на балистични ракети - както е известно, Вашингтон е най-последователния противник на програмата, смятайки я за сериозно предизвикателство за сигурността. На второ място, става дума за потенциала от конвенционални въоръжения на Иран - Конгресът задължи американската администрация постоянно да следи как се променя този потенциал и да препятства доставките на въоръжения за Техеран. На трето място, става дума за американските обвинения, че режимът на аятоласите подкрепя терористични движения (като Хизбула например). На четвърто място е въпросът за нарушаването на човешките права в Иран, което е постоянна причини за налагане на санкции от страна на САЩ. На пето място пък следва да спомена санкциите, наложени във връзка със задържането на американски граждани от иранците.

Целият този внушителен списък не безпокои особено нито Иран, нито търговските му контрагенти. Те просто формират (и продължават да го правят) своеобразен "тревожен фон" (затова ги наричат "фонови санкции"), но не повече от това. Санкциите в рамките на CAATSA не засягат най-важното, а именно петролния сектор на Иран. Навремето, през 2013, именно блокирането на иранския петролен износ принуди Техеран да седне на масата за преговори и да склони на "ядрената сделка". Нещо повече, по отношение на санкциите, свързани с човешките права, ЕС последователно подкрепя САЩ.

Съвсем различна е ситуацията със санкциите свързани с иранската военна ядрена програма. Още по време на преговорите за СВПД администрацията на Барак Обама беше подложена на остра критика от редица конгресмени заради "прекалено меката и позиция" по въпроса. Тогава на администрацията се наложи да води война едва ли не на два фронта - вътрешен и дипломатически. Критиките срещу сделката от страна на Доналд Тръмп имат своите вътрешнополитически корени и, разбира се, не следва да се обясняват с прищевките или ексцентричността на сегашния американски президент.

Ето защо Тръмп демонстрираше (и ще продължи да го прави) такава решимост да прекрати ядрената сделка, въпреки мнението на съюзниците на САЩ и членовете на Съвета за сигурност на ООН. Според приетия от Конгреса през 2015 закон за преглед на иранското ядрено споразумение (INARA — PL 114-17), президентът е длъжен на всеки три месеца да потвърждава, че Иран спазва условията на сделката. Отказвайки да даде подобно потвърждение, Тръмп дава възможност да бъдат възстановени санкциите, наложени с приетите навремето закони (CISADA — PL 111-195 от 2010, IFCA — PL 112-239 от 2012, както и законът за санкциите срешу Иран — ISA от 1996 с поправките от 2010).
Конкретно, за какви санкции може да става дума? Най-вече за налагането на екстериториални санкции по отношение на иранския енергиен сектор. Възможно е връщане към изискванията за ограничаване на инвестициите в енергийния сектор на Иран и доставката на петролни продукти (Иран, който е голям доставчик на петрол и газ, страда от недостиг на преработвателни мощности). Американците могат отново (както и през 2012) да се опитат да принудят трети държави да ограничат или въобще да се откажат от закупуването на ирански петрол. Самите американци рязко намалиха вноса му още през 1979, а в началото на 90-те години на ХХ век въобще се отказаха от него. Възможно е и налагането на санкции срещу транспортните компании, превозващи ирански петрол, както и срещу застрахователните компании, които застраховат превозите. Освен това, Тръмп може да възкреси духа и буквата на указ №13590 на Барак Обама. Той определя санкциите срещу американските компании, продаващи на Иран оборудване за енергийния сектор.

По-нататък, може да стане дума и за налагането на финансови санкции. Те са болезнени, както сами по себе си, така и в комбинация със секторните (енергийните). Обект на тези санкции може да стане например всяка "подозрителна" иранска банка, както и чуждестранните банки, които си взаимодействат с Иран. Всички доларови сделки ще станат обект на мониторинг от страна на американския Департамент по финансите. Американците мога отново да поставят трети държави пред избора: или иранския пазар, или пазара на САЩ. Освен това, Вашингтон може да възстанови санкциите, касащи ангажиментите по иранския суверенен дълг.

Накрая, ще стане дума и за по-широк списък от санкции, които пряко ще касаят ядрения сектор, ракетните технологии, тероризма, подкрепата на Техеран за сирийското правителство, човешките права и т.н. В това отношение администрацията на Тръмп разполага с достатъчно широко поле за маневри, осигурено и от CAATSA.

От новите санкции ще пострада най-вече бизнесът. В краткосрочна перспектива, рисковете за него ще нараснат дори и само заради повишената несигурност. Най-вероятно, санкциите ще бъдат "точкови" и избирателни. Това обаче едва ли ще е някакво утешение за бизнеса, тъй като засега не е ясно, кой точно може да бъде ударен от санкциите.

Далеч по-малко очевидна изглежда политическата перспектива на санкциите. Нито един от участниците в СВПД не подкрепи неистовия стремеж на Доналд Тръм да сложи край на ядрената сделка. Действията на САЩ бяха разкритикувани не само от Москва и Пекин, но и от американските съюзници в НАТО - Франция, Германия и дори Великобритания, да не говорим за властите в ЕС. Всички заявиха, че ще продължат да се придържат към СВПД. Едва ли е нужно да казвам, че при това положение всеки американски проект за резолюция на Съвета за сигурност на ООН за отмяна на СВПД няма шансове за успех.

Подобно единодушно отхвърляне на американските действия поставя въпроса за ефективността на бъдещите санкции на Вашингтон. Действително Департаметът по финансите може да започне да вкарва в "наказателните" списъци едни или други компании. Всяко подобно действие обаче ще провокира сериозни политически търкания с държавите, където са техните централи. Едно е да бъдат наложени санкции на френска банка при наличието на съответни резолюции на Съвета за сигурност на ООН и реална загриженост от страна на ЕС относно иранската ядрена програма (както беше преди началото на преговорите през 2013) и съвсем друго е да се налагат глоби на европейците, китайците или руснаците при положение, че те изцяло подкрепят СВПД. Ако една или друга компания се окаже обект на санкции, нейните адвокати и отделите и за връзка със съответните национални правителства, ще могат успешно да решат нейните проблеми, тъй като държавите със сигурност ще защитят своя бизнес. В политическо отношение е важно, че американците няма да успеят да формират нова "санкционна коалиция". А именно коалиционните действия са залог за успеха на санкциите. САЩ сами едва ли могат да постигнат някакви сериозни резултати, въпреки цялата си мощ. С други думи, Иран и партньорите му ще могат да заобикалят санкциите.

Оттук нататък много ще зависи от самия Иран. Ако Техеран прояви издръжливост и търпение, има големи шансове да представи Вашингтон като нарушител на международните споразумения и да привлече на своята страна международната общност. От друга страна, всяка рязка радикализация на иранската позиция (включително под въздействие на чисто вътрешни фактори) ще укрепва позицията на амриканците и ще създава основи за нова антииранска коалиция. Последните декларации на Техеран говорят за това, че иранците се опитват да следват първия сценарий.

Така оформящата се ситуация очертава дипломатическо поражение на САЩ, които се оказват в изолация. Тя обаче е лична победа за Доналд Тръмп, който с действията си демонстрира своята принципност и твърдост. В случай на поредно усложняване на иранския въпрос (което не може да се изключва), президентът си осигурява пълна гаранция за сигурността на собствените си позиции. А както е известно Тръмп разглежда политика като вечно печеливша инвестиция.

 

* Програмен директор на Международния дискусионен клуб "Валдай"