Истинската война за Сирия се води в небето

Актуално
Typography

Истинската битка за Сирия, която много рядко може да се види в телевизионните репортажи, се води вече дълги години между Израел и коалицията, включваща правителството в Дамаск, Иран и ливанските милиции Хизбула.

На свой ред, Русия много внимателно наблюдава този процес, без да се намесва пряко в него, но това всеки момент може да се промени. Наградата в тази битка е контролът над сирийската територия, а бойното поле в нея е въздушното пространство на Сирия.

По данни на ООН, само през четиримесечния период до октомври миналата година, израелските военни са нарушили над 750 пъти въздушното пространство на Сирия, като бойните им самолети и дронове са прекарали в небето над страната общо около 3200 часа. Средно през този период, в сирийското въздушно пространство всеки ден са влизали повече от шест израелски самолети.

Мощните ракетни удари срещу два града в Сирия, които бяха нанесени на 29 април 2018, най-вероятно също са били осъществени от Израел. Впрочем, те бяха последвани от нови атаки на 9 и 10 май, за които самите израелци признаха, че са осъществени от тях. И тъй като войната в Сирия започна преди повече от седем години, смята се, че оттогава насам израелската военна авиация е провела стотици настъпателни мисии.

Израел е убеден, че залогът в Сирия е изключително висок. Той би искал тя да си остане силно отслабена държава, което би гарантирало невъзможността правителството на Асад отново да се превърне в регионален противник на Израел. В същото време, еврейската държава не бива да допусне други влиятелни и враждебно настроени към нея играчи да запълнят създалият се вакуум.

Израел вече постигна една от ключовите си цели: западните държави настояха сирийското правителство да се откаже от големия си арсенал от химическо оръжие, което беше единственото му "сдържащо средство" против израелската ядрена заплаха. След това израелците прехвърлиха вниманието си към Иран, блокирайки амбициите му на различните фронтове: подкрепата за Асад, установяването на военно присъствие в близост до северната граница на Израел и използването на Сирия като предлог за въоръжаването на Хизбула.

Целта на Иран пък е въстановяването на "баланса на терора" между двете страни и прекратяването на дипломатическата изолация на режима на аятоласите. За да не допусне подобно развитие, Израел е длъжен да си гарантира военно превъзходство и доминация във въздушното пространство на целия Близък Изток.

Освен това Израел търси възможност да се възползва от колапса на Сирия за да затвърди правото си да контролира Голанските възвишения, които отне от сирийците в хода на войната от 1967 и след това анексира, нарушавайки международното право. Едва ли е случайно съвпадение, че последната голяма ракетна атака срещу Сирия беше осъществена непосредствено след като новият американски държавен секретар и известен "ястреб" Майк Помпео посети Йерусалим, а израелският премиер Бенямин Нетаняху разговаря по телефона с президента на САЩ Доналд Тръмп. Както се твърди, най-малко една от целите на удара в Сирия е била иранска военна база.

Изглежда, че именно Иран е бил в центъра на преговорите, водени от Нетаняху, включително в хода на дискусиите относно ядрената сделка от 2015 с Техеран и евентуалното и удължаване. Израел разчиташе, че САЩ ще излязат от споразумението с иранците, което ще позволи втвърдяването на санкциите и ще принуди Иран да концентрира вниманието си върху дипломатическите провали и протестите вътре в страната, вместо върху усилването на своето влияние в Сирия. Както е известно, в крайна сметка Тръмп наистина извади Съединените щати от "иранската сделка", а сега убеждава и западноевропейските си съюзници да сторят същото.

Междувременно напрежението в Сирия се усилва. Малко неочаквано, в началото на април 2018, Израел призна, че именно той е осъществил удара срещу иранската база в Сирия, при която загинаха седем ирански военни. По данни на Wall Street Journal, Израел е искал да уникожи изграждащата се там противовъздушна батарея, с чиято помощ иранците са разчитали да ограничат свободата на действие на израелските самолети в сирийското въздушно пространство.

Ударът беше осъществен непосредствено след като Израел прихвана един дрон над северната част на страната, който вероятно е бил изпратен от иранците да събира разузнавателни данни за израелските военни бази (по същия начин, по който израелците събират данни за иранските бази в Сирия). Според високопоставен израелски военен представител, преходът от косвени към преки сблъсъци е поставил "началото на нов период на враждебност". На свой ред, министърът на отбраната на Израел Авигдор Либерман предупреди, че страната му е готова да попречи на укрепването на иранските позиции в Сирия "независимо от цената".

Съвсем в същия дух, на 3 май 2018 държавният секретар по отбраната на САЩ Джеймс Матис предупреди, че сблъсъкът между Израел и Иран е "много вероятен" тъй като нито един от тях не е склонен да отстъпи. Само че израелските планове не само увеличават риска от опасна ескалация на конфликта с Иран, но и могат сериозно да ангажират в него Сирия и Русия.

През миналата седмица, руски официални лица дадоха да се разбере, че има планове на сирийската армия да бъдат доставени модерни руски противоракетни системи С-300, което за първи път би изправило израелските самолети пред опасността да бъдат свалени при поредното нарушаване на сирийското въздушно пространство. Засега Израел е изгубил само един самолет Ф-16, който беше свален през февруари 2018 от сирийската армия, но тогава израелските власти обясниха, че става дума за "пилотска грешка".

Впрочем, съвсем скоро самият Израел може да се окаже изправен пред плашещата дилема: или да рискува самолетите му да бъдат прихванати от сирийците, или да ги изложи на ударите на руската противовъздушна система.

Според съобщения в медиите, руски официални лица са предупредили, че ако Израел го направи, "последиците ще бъдат катастрофални". Изглежда, това не е впечатлило особено Либерман, който в отговор заяви, че "ако някой свали наши самолети, ще го унищожим".

Реалността обаче е, че руското предупреждение, ако наистина бъде реализирано на практика, може да сложи край на безнаказаните действия на израелските ВВС, кръстосващи надлъж и шир въздушното пространство на част от Близкия изток, още от победата във войната през 1967 насам.

Досега израелските и руските власти координираха действията си в съответните сфери в Сирия с цел да избегнат евентуални неприятни инциденти. Напоследък обаче събитията се развиват в такава посока, че става все по-трудно да бъде запазено статуквото.

Русия намекна, че доставките на С-300 на Сирия са ответна мярка срещу САЩ, т.е. наказание за въздушния удар срещу тази страна, осъществен в началото на април. Целта е да бъде оказан натиск върху президента Тръмп да изпълни обещанието си и да изтегли американските войски от Сирия. Това се прави най-вече чрез нанасянето на определен ущърб на основния съюзник на САЩ в региона - Израел. Русия се готви да създаде ефективни "капани" на цялата територия на Сириа и Израел ще бъде застрашен от постоянна опасност да попадне в някой от тях. Досега общо взето успешният план на Израел се базираше на това да играе и за двете страни в сирийската война - т.е. да помага на своя покровител САЩ да "сдържа" Иран и, паралелно с това, да сътрудничи с руските военни, стремящи се към стабилизирането на сирийската държава. Сега този подход спира да работи, тъй като САЩ търсят начин да попречат на Москва и Техеран да укрепят позициите на режима на Асад. И колкото по-дълго продължи тази борба, толкова по-вероятно изглежда, че Израел ще превърне в свой враг не само Иран, но и Русия.

 

* Авторът е известен британски журналист, експерт по проблемите на Близкия Изток, автор на три книги