Ще успее ли Украйна да оцелее още една година?

Актуално
Typography

Трудно е да повярваме, но ако се съди по ключовите и икономически и социални показатели, в момента Украйна се намира на едно и също равнище с държавите от Африка. Декларациите на управляващите относно реформите в страната си остават празни думи или водят само до имитация на активност.

И това не започва от вчера, т.е. не възникна след т.нар. "Майдан", а преди цели 27 години. В резултат от този процес, днес виждаме прогресиращ хаос и деморализация, които се оказват непреодолима пречка за сближаването на Украйна с НАТО и ЕС.

Болният член на европейското семейство

Т.нар. "революция на достойнството" през 2014 показа, че украинците са дорасли да имат независима държава, но и, че не заслужават съдбата, която са им предопределили управляващите ги елити. Съвършено очевидно е, че Украйна се оказа в своеобразна "цивилизационна задънена улица" изключително поради факта, че в течение на дълги години се управлява от една престъпна олигархична класа, ограбваща собствения си народ. Симптомите на този феномен са хаосът, деморализацията и, на първо място, корупцията.

Олигархичната власт е ключът към отговора на въпросите, които всеки наблюдател на политическата сцена и обществената и икономическа ситуация в Украйна неизменно си задава. Как стана така, че Украйна, която в зората на своята независимост се намираше на по-добра изходна позиция от Полша, сега изостава от нея в почти всички сфери? Какво се случи с огромния и "начален капитал"? Зашото през 1991 това беше държава с развито приборостроене, космическа и авиационна индустрия. Тя разполагаше с четвъртата по численост армия в света, с огромен брой отлично образовани специалисти, с ядрена индустрия и природни богатства. В същото време, днес икономиката и отстъпва на полската по своя потенциал и притежава ясно изразен суровинен профил, а основната и износна стока стана евтината (т.е.неквалифицираната) работна ръка.

Ще го кажа по-ясно: непрестанното свличане надолу в цивилизационната пропаст въздейства най-вече на самите украинци, които са ужасени от деградацията на собствената си държава. Както образно описва проблема местният седмичник "Зеркало недели", за 27 години независимо съществуване Украйна се свлече от епохата на ХХІ век, чиито символ са космическите ракети, към началото на миналия век и нямото кино.

Въпросът, който си задават днес мнозина украински анализатори, е следният: ще съумее ли Украйна да оцелее поне още една година, тъй като ситуацията в страната изглежда по-лоша, отколкото преди революцията от 2014. От това какъв (положителен или отрицателен) ще бъде отговорът на този въпрос, зависи не само бъдещето на украинската държава, но и стабилността на Европа, а вероятно, и на целия свят. Дори и само по този причина си струва да анализираме процеса на "африканизация" на нашия стратегически партньор.

Африка, като ориентир на Украйна

Днес Украйна не може дори да мечтае за равнището на БНП, което беше постигнала през 1990. При това регресът и е толкова сериозен, че по сегашните си показатели тя се намира на едно и също равнище с редица африкански държави. По своето икономическо развитие например, Украйна съвсем малко изпреварва такива страни като Габон, Ботсуана, Намибия или Алжир, Тунис и Египет. Впрочем, тя заема почти същото място и по индекс на социално развитие и развитие на човешкия потенциал.

Оценявайки икономическите постижения в периода на независимост, а икономическа катастрофа на планетата на границата между ХХ и ХХсписание "Зеркало недели" предлага за тях да се използва формулировката "най-голяматІ век". Основният показател е спадът на украинския БНП с цели 35%. По данни на Световната банка, подобно нещо не се е случвало в нито една друга страна. Сред държавите, публикували своите показатели, има само пет подобни примера през периода 1991-1995: като след Украйна в тази негативна класация са Молдова (-29%), Грузия (-14%), Зимбабве (-2,3%) и ЮАР (-0,94%). Отчитайки динамиката на развитие, можем да констатираме, че през същия период украинската икономика е преживяла три път по-голям спад, отколкото икономиката на средностатистическата африканска държава.

Още по-красноречиво изглежда сравнението между сегашните показатели на Полша и Украйна. През 2016 полският БНП, по паритет на покупателната способност", е бил 27 690 долара. През 2017 полският БНП на глава от населението пък е бил 12 721, като от 1991 е нараснал цели 7,1 пъти. Същите показатели за Украйна са, съответно, 8 320 и 2 300 долара. Така или иначе, но по БВП на глава от населението Украйна се намира някъде между Мароко (2 900 долара) и Хондурас (2 200 долара). На всеки пет година от страната са емигрирали между 2 и 2,5 милиона души, което означава, че в момента 10-12 милиона украинци се подвизават като "гастарбайтери" в чужбина. Ако този темп се запази, през 2050 населението на Украйна ще намалее до 32 млн. души. Дори и само този показател свидетелства за мащабите на украинската национална катастрофа.

Всичко това е пряка последица от свиването на икономиката, която не може да осигури работа и заплата на всички трудоспособни граждани. През последните 27 години, украинската икономика се лиши от редица ключови отрасли: космическата, електронната или оптико-механичната индустрия. Понятия като "робототехника" или "автоматизация на технологичния процес" вече са само далечен спомен в Украйна.

Твърдението, че украинците живеят трудно, звучи банално, а сравненията с африканските реалности вече са нещо обикновено в лексикона на медиите и политиците. Зад тези думи обаче се крият страшни факти, свързани със системата на властта в Украйна. Както правилно посочва френският вестник "Фигаро", "революцията на достойнството" на киевския Майдан доведе до смяна на режима, но не промени същността на властта. Тясна прослойка от елита си е присвоила националните богатства за да може, използвайки икономическата си мощ, да създава такива управленски институции, които да и позволят да увеличава още повече финансовия си потенциал. Само че това е един смъртно опасен за държавата и обществото порочен кръг, чието съществуване стопира всяка възможност за осъществяването на дълбоки реформи. Олигархичната класа не позволява санирането на държавата за да не бъде лишена от сегашната си привилегирована роля.

Украинските медии, които получиха известна свобода благодарение на Майдана, подчертават, че в страната се е наложил клептократичен режим, т.е. че тя се управлява от крадци, които ограбват обществото. Елитите, дошли на власт след свалянето на Янукович, не станаха изключение. Движещата сила на украинската революция бяха три групи за влияние: либералите и демократите, мечтаещи за европейска Украйна, която да влезе в НАТО и ЕС; националистите, стремящи се да създадат еднонационална държава, и олигарсите, които се чувстваха застрашени от алчността на предишния режим. Днес страната се управлява от алианса между последните две групи.

Националистите, които се опират на силовите структури, включително на многобройните доброволчески отряди, монополизираха историята и идеологията на държавата. Техен основен източник на финансиране пък са олигархичните кланове. Революцията трябваше да ги отстрани от икономическия и политически живот, но тъкмо те в крайна сметка, спечелиха най-много от нея. Либералите и демократите бързо бяха изтласкани на заден план, а гражданското общество и свободните медии, постепенно се превърнаха в обект на репресии. В тази ситуация, прокламираните преди три години реформи се превърнаха във фарс. В разултат от умели манипулации, държавният апарат беше лишен от истински професионални кадри, а мястото на честните чиновници беше заето от корумпирани кариеристи. Съдебната система, която активно саботираше реформите, днес се подчинява на президента Петро Порошенко по същия начин, както преди се подчиняваше на предшественика му. И макар че се появиха някакви антикорупционни структури, те работят само, когато Западът реши да притисне по-силно Киев. В страната процъфтяват кражбите и цари пълен хаос. Както и преди, Парламентът е мястото, където олигарсите сключват сделките си, а също и арена на схватки между клановете, които се пренасят и в другите държавни институции и в бизнес средите. Президентът само се прави, че работи за "оздравяването" на Украйна, а всъщност е все по-ангажиран с укрепването на своята собствена власт и увеличаването на богатството си.

В украинското общество нарастват евроскептичните настроения, като този процес се развива паралелно с увеличаването на социалното бреме на кризата. Дали всичко това няма да приключи с появата на някой достатъчно решителен политик, способен да разкъса този олигархичен порочен кръг "отгоре"? За съжаление, по-вероятен изглежда един нов "Майдан", за което предупреждават и все повече украински медии. Само че този път, той много бързо ще приключи с кърваво клане.

 

* Авторът е бивш офицер от полската Агенция за външно разузнаване. Експерт на Фондация "Казимеж Пулански" и анализатор на списание Polska Niepodległa