Въпросите, които президентът Радев би могъл да разисква при посещението си в Москва

Актуално
Typography

В навечерието на 24 май - празника на българската просвета и култура и на славянската писменост, президентът Румен Радев ще посети Руската Федерация, където ще участва в мероприятията, провеждани във връзка с Деня на нашата култура в Москва.

Посещението ще се състои на 21-22 май, като в неговите рамки Радев планира да се срещне и разговаря с руския си колега Владимир Путин, който на 7 май официално ще стартира четвъртия си (и втори пореден) президентски мандат.

Според администрацията на нашия държавен глава, в момента тече процес на съгласуване на датите за евентуална ответна визита на Путин в България, която би трябвало да се осъществи до края на 2018.

Както е известно, на свикания по този повод кратък брифинг президентът Радев подчерта, че „българският културен, световен и цивилизационен принос не може да бъде заложник на политическото противопоставяне“. В тази връзка, той изтъкна убеждението си, че „именно във времена на конфронтация ние трябва да поддържаме диалог. Трябва да търсим общи интереси в борбата с тероризма и да търсим възможности за намаляване на това напрежение“. Ще припомня също, че той неведнъж (включително и съвсем наскоро) е определял отношенията между България и Русия като "стратегически важни".

И тъй като това ще е първата среща между държавните глави на двете страни от девет години насам, си струва да се замислим за въпросите, които двамата биха могли да разискват в Москва в края на май. Макар да е добре известно, че българският президент не разполага с кой знае какви пълномощия, не бива да забравяме, че повечето от тях са именно в сферата на външната политика, както и на отбраната и сигурността (доколкото държавният глава е и Върховен главнокомандващ на българските въоръжени сили).

В качеството си на президент на страната, която в момента председателства Съвета на ЕС, Румен Радев би могъл например да обсъди с руския си колега Путин въпроса за наложените на Руската Федерация санкции и условията, при които те биха могли да отпаднат. Още повече, че нашият държавен глава има достатъчно ясна позиция по този проблем. Както е известно, при посещението си във Варшава през октомври 2017 във връзка със срещата на върха на участниците в Инициативата "Три морета", Радев заяви на съвместна пресконференция с полския президент Анджей Дуда, че въведените от ЕС санкции против Русия трябва да бъдат отменени. Според него: "В икономически смисъл тези санкции са вредни. Ако говорим за българския бизнес, гледаме негативно на това”, добавяйки, че "санкциите не могат да продължават безкрайно” и, че бизнесът не бива да страда заради политически решения.

В същото време, в предстоящите разговори със своя руски колега в Москва, българският държавен глава би могъл да подготви почвата за последващо обсъждане от страна на двете правителство на някои важни за България енергийни проекти и, в частност, на възможността природният газ, който ще се доставя по втората тръба на газопровода "Турски поток", да се насочи към бъдещият газов хъб "Балкан" (който премиерът Борисов разчита да създаде в района на Варна), вместо да заобиколи страната ни, насочвайки се през Гърция към Южна Италия, Македония и Сърбия. Защото, както посочва и експертът по Балканите Крум Каишев, независимо от конюнктурното сближаване между Москва и Анкара, което наблюдаваме напоследък и което едва ли ще се окаже особено трайно, "в схемата на руско-турските отношения, България все още притежава потенциала да измести Турция като икономически и енергиен партньор на Русия" (1), особено, ако действо в синхрон с Гърция и Сърбия. Между другото, на споменатия по-горе брифинг президентът Радев подчерта и, че основната цел на България е да постигне диверсификация на газовите и енергийни доставки: „По отношение на това, ние трябва да направим всичко възможно, за да получим колкото е възможно повече точки за доставка и маршрути. Това ще означава по-голяма сигурност, по-големи възможности и по-ниски цени“. В тази връзка, насочването на природния газ от втората тръба на "Турски поток" към бъдещия газов хъб "Балкан" е приоритет за страната ни.

От друга страна, в качеството си на Върховен главнокомандващ на армията на една държава член на НАТО, президентът Радев би могъл да предложи и да обсъди с руския си колега мерки за намаляване на напрежението в Черноморския регион. Защото, ако това напрежение продължи да се нагнетява (включително чрез продължаващите доставки на въоръжение и специализирана техника от САЩ за Украйна, или в резултат от ново изостряне на ситуацията в източната част на тази страна), съществува риск България да бъде вкарана във война с Русия в името на нечии чужди интереси. Тук е мястото да посоча, че реално погледнато Москва не представлява пряка военна заплаха за страната ни, или пък за Европа, като цяло, въпреки, че в редакцията на руската военна доктрина от 2014 Северноатлантическият алианс се посочва като "основен геополитически противник на Русия". Това обаче не означава, че ако НАТО или САЩ извършат действия, които руското ръководство възприеме като акт на агресия, разположените на българска територия американски военни части и бойна техника (а това означава и страната ни, като цяло) няма да се превърнат в мишена на ответните военни действия на Москва. Предвид географското си положение, България е длъжна да провежда разумна политика, насочена към предотвратяване на подобен сблъсък и понижаване на напрежението в района на Черно море поне до някаква що годе поносима степен. В крайна сметка, европейските държави, включително и нашата, са в състояние сами да регулират отношенията си с Русия и не се нуждаят от "посредничеството" на НАТО за целта, още повече, че пактът очевидно се опитва да превърне украинската криза в поредното оправдание за да продължи съществуването си. Истината е, че Русия не представлява екзистенциална заплаха за Европа, каквато е радикалният ислямизъм или турският неоосманизъм например.

Някой вероятно би възразил, че споменатите по-горе проблеми, едва ли следва да се обсъждат на двустранна среща между нашия и руския президент, но истината е, че независимо от позицията по тях на Брюксел или Вашингтон, въпросите за санкциите, кризата в Украйна, енергетиката и отношенията на Русия с ЕС и НАТО бяха поставяни при всички, осъществени в последно време посещения на европейски президенти и премиери в Москва, включително от турския президент Реджеп Ердоган (през април 2018), президента на Молдова Игор Додон (декември 2017), премиера на Хърватия Колинда Грабар-Китарович (през октомври 2017) и австрийския канцлер Себастиян Курц (през февруари 2018). Тоест, няма никаква сериозна причина те да не бъдат повдигнати и от президента Румен Радев, още повече, че решаването им е от жизненоважно значение за България

 

Бележки:

 

1. Виж: https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/167-2018/broy-1-2018/2774-strategicheskata-viziya-na-balgariya-v-otnosheniyata-s-turtsiya

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите