Излишното политизиране на проекта "Северен поток 2" застрашава енергийната сигурност на Европа

Актуално
Typography

Както е известно, компанията Nord Stream 2, чиито учредител и единствен акционер е Газпром (но в която, като инвеститори, участват германските Wintershall Holding GmbH и Uniper, австрийската ОМV, френската Engie и британско-холандската Royal Dutch Shell) възнамерява да приключи изграждането на "Северен поток 2" до края на 2019.

Газопроводът трябва да свърже руското пристанище на Балтийско море Уст Луга с немския балтийски порт Грайфсвалд. Дължината на трабопровода, чиито капацитет е 55 млрд. куб. м годишно, е 1220 км. Той ще бъде положен по дъното на Балтийско море в териториалните води на Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия. Срещу проекта се обявяват балтийските постсъветски републики, Полша и Украйна, а мнението на Европейската комисия за него продължава да е противоречиво.

Преди няколко дни датският премиер Ларс Расмусен призна, че страната му няма юридически обосновани възможности да попречи на реализацията на проекта за газопровода "Северен поток 2", а може единствено да я забави, ако не даде разрешение за полагане на тръбата край остров Борнхолм, т.е. в своите териториални води.  Расмусен обаче посочи, че дори това да се случи, газопроводът ще премине през международни води, за което вече няма да е необходимо разрешението на Копенхаген и в тази връзка препоръча преговорите с Москва за изграждането на газопровода да се водят от Европейската комисия, а не от отделни страни членки на ЕС.

От своя страна, както посочи преди време в анализа си за датския вестник Berlingske Симон Крузе: "Русия призовава европейските държави, включително Дания, да не измислят "политически предлози" и да не пречат на проекта. В тази връзка, той цитира специалния пратеник на руския президент по въпросите на транспорта и екологията Сергей Иванов, който на миналогодишния Арктически форум в Архангелск, апелира към Копенхаген да не политизира излишно проекта: "Що се отнася до "Северен поток" вече стотици пъти сме казвали, че той по никакъв начин не е свързан с политика, а става дума само за бизнес. Нека оставим настрана изкуствените политически предлози и си припомним, колко дълго функционира газопроводът "Северен поток 1", който минава почти по същия марщрут и дали през това време са се появили някакви негативни последици? Както знаем, такива просто няма". Крузе акцентира също върху обещанието на Иванов, че бъдещият тазопоровод ще съответства на всички екологични стандарти, както и, че руската страна е готова "да изгради и трета и дори четвърта тряба" на газопровода, стига това да е икономически целесъобразно и, ако има интерес от страна на европейските енергийни компании".

Що се отнася до стремежа на Дания и Швеция да обвържат решението си относно проекта с обща позиция на целия ЕС, Крузе напомня, че през миналата 2017 в писмо до техните енергийни министри, Европейската комисия подчертава, че "липсват правни основания да бъде спряно изграждането на газопровода, тъй като офшорните тръбопроводи не попадат в обсега на Третия енергиен пакет" (2).

Тук е мястото да напомня, че на 12 април Министерството на икономиката и заетостта на Финландия окончателно разреши изграждането на газопровода "Северен поток 2" в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на страната, както и, че в края на март Германия също даде всички необходими разрешения за реализацията на проекта и сега остава това да направят Дания и Швеция.

През финландската ИИЗ трябва да премине участък от тръбопровода с дължина 347 км (от всичко 1220 км). Все пак, Хелзинки обвързва решението си с изискването той да бъде положен така, че да не пречи на реализацията на други проекти в ИИЗ на Финландия. Междувременно на 12 април 2018 компанията Nord Stream 2 AG, която изгражда газопровода, получи от Хелзинки и второто разрешение за съответствие на проекта на финландското законодателство.

Успешното прокарване на проекта "Северен поток 2" през съответните европейски инстанции до голяма степен е резултат от нарастващия обем на руските газови доставки за Европа, на фона на все по-очевидната невъзможност да бъде предложена ефективна алтернатива. Така, през първото тримесечие на 2018 доставките на руски природен газ, осъществявани от Газпром на европейския пазар, са нараснали с 6,6%, в сравнение с тези през същия период на 2017. По данни на руския енергиен гигант, от началото на 2018 той е доставил в държавите извън постсъветското пространство общо 54,4 млрд. куб м газ, което е с 3,3 млрд. куб. м повече, отколкото през същия период на 2017. Най-голям е ръстът на доставките за Германия (+ 1,76 млрд. куб. м), Австрия (+ 1,58 млрд. куб. м) и Холандия (+1,32 млрд. куб. м).

При това, през март 2018 Газпром осъществи рекорден обем доставки от 19,6 млрд. куб. м. газ. Предишният рекорд от 19,1 млрд. куб. м беше постигнат през януари 2017. През миналата година руският концерн е доставил в Европа (включително Турция) общо 194,4 млрд. куб. м природен газ, което е втория най-голям обем за цялата история на доставките за Стария континент (през 2016 на европейския пазар са доставени 179,3 млрд. куб. м руски газ). Както можеше да се очаква, през февруари 2018, т.е. в края на зимата, държавите от ЕС значително увеличиха газовата консумация от собствените си газохранилища, което пък доведе до ръст на обемите на купувания от тях руски газ. За това съдейства комплекс от фактори - от студената зима в Европа (в края на февруари средните температури в западната част на континента бяха с няколко градуса по-ниски от средните за последните 30 години) до намалелите доставки от другите газови доставчици (с изключение на Норвегия).

По данни на компанията Gas Infrastructure Europe, към 31 март газовите запаси в подземните хранилища на територията на ЕС са намалели до 18,2 млрд. куб. м, което означава, че са били с 8 млрд. куб. м по-малко, отколкото запасите им на същата дата преди една година. Всъщност, това е най-ниската цифра за последните десет години.

Неслучайно, през март 2018 дневните доставки на Газпром на европейския пазар надминаха всички досегашни рекорди, достигайки върха си на 2 март 2018 с износ от 713, 4 млн. куб. м. Както посочи в тази връзка, шефът на компанията Алексей Милер: "тези убедителни резултати свидетелстват за гигантските и уникални възможности на Газпром, а това означава че подобни възможности се разкриват и за нашите клиенти в Европа", подчертавайки, че компанията реагира оперативно на рязко нарасналото търсене, осигурявайки на потребителите необходимите обеми природен газ.

В края на 2017 Газпром пласираше на европейския пазар 35% от доставяния от него газ (53,1% са предназначени за вътрешния пазар, а 6,9% - за държавите от постсъветското пространство). Според текущите разчети на корпорацията, това положение ще се запази и през следващите години. Както прогнозира ръководителят на аналитичния отдел на Газпром Кирил Полоус: "Макар че от няколко години насам ни плашат, че ще загубим значителна част от пазарните си позиции в Европа, през 2017 поставихме поредния рекорд по износ на газ, а 2018 започна с доставката на руски втечнен газ в САЩ. През 2030 делът на доставяния от Газпром газ на европейския пазар може да достигне 35-38%, а до 2035 да нарасне до 38-41%". На свой ред, заместникът на Милер Александър Медведев подчерта, че добивът на природен газ в континентална Европа продължава да намалява и поради това: "увеличаващото се търсене на този енергоносител на европейския пазар се покрива изцяло от внос. При това, въпреки очакванията, този внос далеч не се изчерпва само с LNG (т.е. с втечнен природен газ). През миналата 2017 например, Норвегия увеличи газовите си доставки на европейския пазар с 6%, а износът на Газпром нарасна още по-бързо. В същото време, европейските терминали за регазификация далеч не са натоварени максимално. Което пък означава, че възможностите на Газпром да увеличи дела си на пазара на ЕС съвсем не са изчерпани".

Всъщност, прогнозите за увеличаване на доставките на руски газ за ЕС не се базират само на динамиката на търсенето на европейския пазар, но и на ръста на добивите на Газпром. През миналата 2017 добитият от компанията природен газ беше 471 млрд. куб. м. През ноември 2017 Газпром публикува прогнозните си разчети, според които до 2025 тази цифра ще варира между 495 и 520 млрд. куб м газ годишно. Още през февруари 2018 обаче прогнозата беше коригирана и сега се говори за годишни добиви от 520-560 млрд. куб. м.

Показателен в тази връзка е и тонът на публикациите във водещите европейски медии. Германският Handelsblatt например, изразява надежда, че проектът "Северен поток 2" "ще съдейства за помирението между Русия и Запада". Според анализатора на вестника Ханс-Петер Зибенхаар: "Северен поток 2 свързва Изтока и Запада. Украинският президент Петро Порошенко е най-големия критик на този проект, но неговите мотиви за това са прозрачни. Същото се отнася и за агресивния газов износител САЩ, които отчаяно се стремят да продават своя втечнен шистов газ на Европа. В действителност, този газопровод е проект за задълбочаване на отношенията между Русия и ЕС. Ето защо, не бива да се отказваме от него. ЕС следва бързо преодолее собствената си истерия, провокирата от отравянето на "двойния агент" Скрипал и прибързаните дипломатически последици от него. Традиционните антируски настроения в Полша или в прибалтийските постсъветски държави не бива да засенчват общата картина". Зибенхаар смята, че "политическата стабилност в Европа е възможна само с Русия, а не против Русия, следователно изграждането на "Северен поток 2" е проект на целия континент, от който на трябва да се отказваме" (1).

Както неколкократно подчерта шефът на Газпром Алексей Милер, след влизането в експлоатация на газопроводите "Турски поток" и "Северен поток 2", транзитът на руски газ през територията на Украйна ще продължи да се осъществява, но обемът му ще падне до 10-15 млрд. куб. м годишно (през миналата 2017 той достигна рекордната за последните осем години цифра от 93,5 млрд. куб. м). В тази връзка ще напомня, че преди това германският канцлер Ангела Меркел заяви, че реализацията на проекта "Северен поток 2" може да се сблъска с проблеми, ако не бъде уточнена бъдещата роля и обемите на газовия транзит през Украйна, доколкото този въпрос има и политически измерения. Тя, в частност, спомена за това по време на телефонния си разговор с украинския президент Порошенко, който напоследък полага огромни усилия, опитвайки се да докаже, че изграждането на новия газопровод е "нецелесъобразно" и опитвайки се да убеди ЕС да блокира руско-европейския проект и да инвестира в модернизацията на украинската газопреносна система, което обаче ще изисква гигантски средства.

Междувременно, на провелата се през април 2018 международна енергийна конференция в Брюксел, еврокомисарят по енергетиката и климатичните промени Мигар Ариас Канете заяви, че предвид краткосрочната геополитическа и енергийна ситуация е ясно, че Русия ще остане основен енергиен доставчик на Европейския съюз, както и, че дори в дългосрочна перспектива, нито един друг газов доставчик не е в състояние да замени Газпром на европейския пазар (3). Към същата позиция се придържа "локомотивът" на ЕС Германия, коато и преди това е заявявала, че "Северен поток 2" ще намали разходите до доставката на газ в европейските държави и, следователно, ще направи европейския енергиен пазар по-конкурентоспособен, тъй като цените на газа ще бъдат по-ниски, отколкото ако Европа се преориентира към по-скъпия втечнен природен газ (LNG). В тази връзка, навремето Берлин заяви на ЕК, че е против внасянето на поправки в Газовата директива на ЕС, насочени конкретно против "Северен поток 2", тъй като ги смята за безмислени и безполезнви. В частност, в заключението, представено на ЕК в началото на 2018, се посочва, че Комисията не е представила "никакви обяснения или заслужаващи внимание аргументи", които да доказват, как предложените промени могат да съдействат за постигане целите на Енергийния съюз. Според Германия, действието на европейските закони и без това засяга в достатъчна степен компаниите и инфраструктурата, към която на територията на Европа се включват морските газопроводи. Което пък напълно обезмисля идеята на ЕК да раздели доставчика и транзитьора или пък "да налага участието на трета страна в проекта". Впрочем, въпросът за поправките беше основната тема и на дискусиите по време на провелото се на 13 април 2018 в Брюксел заседание на Работната група по енергетика към Съвета на ЕС.

Тук е мястото да напомня, че три корпорации, участващи като инвеститори в "Северен поток 2" (Wintershall, OMV и Uniper) също призоваха Европейската комисия да даде правна подкрепа за проекта. Според тях, дискусията във връзка с изграждането на газопровода е придобила прекалено емоционален характер, докато нуждите от природен газ реално се увеличават.

Заключение

На фона на всичко казано дотук, би следвало да се замислим, какво би станало, ако ЕК все пак реши да се противопостови на проекта "Северен поток 2" или ако пък някоя друга институция като споменатата по-горе Работна група по енергетика към Съвета на ЕС например, създаде допълнителни трудности пред практическатта му реализация (както и пред проекта за евентуалното продължаване на газопровода "Турски поток" към Европа). При положение, че изграждането на тези два газопровода се забави, както и, че т.нар. Южен газов коридор все още не може да гарантира планираните газови доставки (заради проблемите с азербайджанското газово находище Шах Дениз 2), а Газпром вече стартира юридическата процедура за прекратяване на договорите с Украйна за транзит на газ към Европа, би следвало да се запитаме, дали Европейският съюз разполага някаква с реална възможност да компенсира руския природен газ, който би могъл да постъпва на пазара на континента по "Северен поток 2", с някакъв друг източник на този стратегически енергоносител? Например, отново с руски газ от втората тръба на "Турски поток", макар че Брюксел вероятно не би искал да изпадне в енергийна зависимост от Анкара, след като вече се оказа в унизителна зависимост от нея по отношение на мигрантския проблем. Или пък, като започне да купува в големи количества втечнен шистов газ от САЩ, което освен че би било прекалено скъпо, едва ли ще е възможно да се осъществи в необходимите обеми. Тук и ние, в България, които сме тотално зависими от руския природен газ, би трябвало да се запитаме, дали прословутият хъб "Балкан" ще бъде реализиран навреме за да улесни поне малко решаването на този проблем? Макар че най-лесният начин той да бъде напълно преодолян е да бъдат оставени Газпром и неговите германски, австрийски, френски и холандски партньори спокойно да завършат вече стартиралото практическо изграждане на "Северен поток 2".

 

Бележки:

  1. http://www.handelsblatt.com/my/meinung/kommentare/nach-der-skripal-affaere-nord-stream-2-kann-zur-politischen-entspannung-zwischen-russland-und-der-eu-beitragen/21138086.html
  2. https://www.b.dk/globalt/rusland-aabner-for-endnu-flere-gasledninger-i-oestersoeen
  3. https://www.investor.bg/evropa/334/a/migel-kanete-v-kratkosrochen-plan-rusiia-ostava-osnoven-energien-dostavchik-v-es-259199/

 

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера