ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ

Актуално
Typography

Д Е К Л А Р А Ц И Я

ЗА

СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ И ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЪЛГОСРОЧНА УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Преди 130 години българските политици сложиха началото, определиха важността на железниците за държавното устройство и за европейската интеграция на страната ни, проявиха мъдрост и отговорност, поставяйки железниците в политическите си приоритети.

„Съвсем друго е, когато железните пътища се строят със средства на държавата и се експлоатират от нея. Държавата се удовлетворява вече, когато линията не принася ущърб и даже се примирява с незначителните ежегодни загуби, стига само пътят да способства за местното развитие  на страната и да доставя на населението удобства, от които се нуждае една цивилизована държава“.

Петко Каравелов, министър – председател, 1886

Тази година ще бъдат отбелязани 130 години от създаването на Българските държавни железници. Днес историческата роля на железниците като гръбнак на националната транспортна система е поставена пред трудни изпитания. Железопътната услуга е в криза, в риск и вместо да се развива възходящо, се очертава да продължи със затихващи функции. Спадът в търсенето на железопътната услуга доведе до много нисък обем превози и до значителен спад в собствените приходи. Железниците губят авторитета си сред бизнеса и гражданското общество.

Железопътната инфраструктура и подвижният състав (локомотиви и вагони) на държавния жп превозвач са в много лошо техническо състояние. Безопасното пътуване става проблем. Финансовата стабилност на железниците е в риск. Обслужването на пътниците и икономиката е застрашено. Пътниците и товарите преминават към автомобилните превозвачи. Приоритетът на железниците се свежда основно до усвояване на парите за инфраструктура, а не до реформи в железопътната услуга. Ролята на железниците се обезличава, кризата се задълбочава. Регулаторът на транспортния пазар само наблюдава, държавата продължава да не приема дългосрочна програма за железниците.

Държавните институции разглеждат Националният железопътен превозвач по-скоро като бреме за бюджета, като консуматор, който не възпроизвежда желаната услуга и не се възползва от предимствата си спрямо другите видове транспорт. Години наред говорим за необходимост от отговорна държавна политика за устойчиво развитие на железниците, за трайно решаване на проблемите. Години наред говорим, че железниците са приоритет, че ги оздравяваме, реформираме, преструктурираме, как е гарантирана финансовата им стабилност след 2020 и какви геополитически проекти  ще решат проблемите на транспортната свързаност у нас и в региона.

Отвреме навреме се запушват някои дупки във финансовата сфера проблеми, като дълговете на БДЖ например, но не търсим трайна и дългосрочна политика за развитие.

Липсва краткосрочна, последователна и дългосрочна политика за посоката на развитие.

Състоянието на българските железници не отговаря на новите изисквания на икономическата среда и гражданското общество. Необходима е трансформация в подхода на железниците за могат да подобрят своята конкурентоспособност.

В противен случай те ще бъдат изместени от транспортния пазар със затихваща роля на железопътните превози за сметка на многократното увеличение на автомобилния трафик. През следващите години това се очаква да бъде рисково за безопасността по пътищата.

Не може да има финансово стабилни железници с ограничен обем превози и собствени приходи. След поредния пожар в пътнически влак отново се говори само за намаляването на дълговете, за доставка на нови влакове. Но не се казва и дума за растеж на превозите, за инвестиции в модернизация на съществуващите влакове и локомотиви, за нови транспортни технологии.

Европейският път на развитие изисква да определим няколко стратегически за железниците политики, с които държавата и железниците да се ангажират. Необходими са ясни цели – за модернизация на инфраструктурата, транспортните технологии, управлението на железниците, да се осигури стабилна финансова рамка за растеж на превозите и собствените приходи.  

                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Проф. д–р инж. Йордан МИРЧЕВ