Трябва ли да имаме позиция по спора за името на Македония?

Актуално
Typography

Според повечето политически наблюдатели, спорът между Скопие и Атина за официалното име на Македония, от чиито изход до голяма степен зависи бъдещето развитие на нашата югозападна съседка, е навлязъл в своя решаващ етап.

Както е известно, Гърция не признава конституционното име на Македония, тъй като се опасява, че в бъдеще Скопие може да предяви претенции за нейната историческа област, която носи същото име. Без да бъде разрешен този проточил се над четвърт век спор, Македония не може да претендира за членство в ЕС и НАТО. В тази връзка ще припомня, че в наскоро приетата стратегия на Европейската комисия относно Западните Балкани изрично се подчертава, че ЕС няма да "импортира" нерешените конфликти, съшествуващи между държавите от региона, претендиращи за членство в Съюза.

Както заяви преди няколко седмици македонският премиер Зоран Заев, двете страни са се доближили до постигането на компромис, като дори изрази надежда, че въпросът ще бъде решен до срещата на върха на НАТО през юли 2018, на която страната му очаква да получи покана за членство. Македонският премиер е убеден, че не се налага промяна на конституцията на страната му във връзката със смяната на името, за което настоява (като гаранция за постигнатите договорености) гръцката страна. В тази връзка, Заев посочи, че конституцията няма правна сила извън границите на страната, освен това евентуалната и промяна също не би дала окончателни гаранции на Гърция, тъй като всяко бъдещо македонско правителство може отново да я промени, този път в обратна посока. Освен това, той не е убеден и, че ще получи подкрепата на парламентарната опозиция за ратификацията на евентуален договор с Гърция, предвиждащ конституционни промени, тъй като "и в двете страни съществуват силни националистически настроения и могат да се чуят остри критики от хора и групи, които са против подобен договор".

Коментирайки вариантите за бъдещето име на Македония, които се обсъждат от Скопие и Атина с посредничеството на представителя на ООН Матю Нимиц, Заев заяви, че за него вариантът "Нова Македония" е неприемлив, тъй като не съдържа географска дефиниция, докато вариантите "Република Македония (Скопие)", "Северна Македония", "Горна Македония" или "Вардарска Македония" са приемливи за обсъждане. В тази връзка той зададе въпроса: "Трябва ли да караме германския канцлер Ангела Меркел или президента на САЩ Доналд Тръмп да ни наричат Северна Македония например? Подобен прецедент няма никъде по света" (всъщност македонският президент не е съвсем прав, тъй като съществува международно призната Република Южен Судан например).

Освен това, в интервю за "Шпигел" от края на февруари 2018, Заев, заяви, че едно от гръцките предложения - новото име на страната да се използва само на македонски език, също е неприемливо за Скопие.

Междувременно, още в края на януари 2018, позовавайки се на местни медии, Greek Reporter съобщи, че предпочитаното от Атина име е Република Горна Македония. Тук е мястото да напомня, че за Атина Горна Македония е слята дума (ГорнаМакедония) и със славянско произношение, което не звучи като гръцката област Македония.

Според същия източник, от Скопие първоначално са поискали името да бъде Република Нова Македония, докато Гърция е настоявала за името Република Вардарска Македония. Така се е стигнало до третият избор на Нимиц - Република Горна Македония, който уж е бил одобрен от двете страни.

Тези дни гръцки медии съобщиха, че при посешението си Македония на 23 март 2018 външният министър на страната Никос Кодзиас ще представи проектоспоразумение, изготвено от Външното министерство в Атина и обсъдено подробно с премиера Алексис Ципрас. Твърди се, че става дума за документ от 20 страници, съдържащ 55 параграфа, като в пакета са предложени пет имена, включително Нова Македония и Горна Македония, изписани на славянски език. Твърди се, че гръцкото правителство предпочита "Горна Македония", както и, че ако бъде подкрепено и от Скопие, въпросното проектоспоразумение вероятно ще бъде представено пред парламента в Атина в началото на май 2018. Споменава се и, че промяната на македонската конституция е сред условията за решаването на спора според изготвеното от гръцкото Външно министерство проектоспоразумение. Възможно е на 30 март във Виена да се проведе нова среща на македонския и гръцкия външни министри с посредника от ООН Матьо Нимиц.

Малко след като гръцкият проект беше изпратен в Скопие, стана ясно, че Македония на свой ред е изпратила собствен проект за споразумение в Атина, като целта е двата документа да бъдат разгледани по време на престоящото посещение на гръцкия външен министър Кодзиас в македонската столица. Както посочи на 21 март македонският му колега Никола Димитров, "Днес в Атина представител на нашето Външно министерство предаде на гръцката страна проект за споразумение, който интензивно подготвяхме пред последните дни. Бих искал да потвърдя също, че през последните дни получихме и гръцкия проект за споразумение. Така, комуникацията между нас, която досега се провеждаше предимно под формата на устен диалог, навлиза в етап на писмени документи. Убедени сме, че ако целта е да се намери устойчиво и достойно решение между нашата държавна Македония и Македония в Гърция, тогава всичко е възможно".

На свой ред македонският премиер Заев уточни, че: "Нашият проект за договор съдържа повече международни формулировки на такива международни споразумения, защото формулировките в частта за името, употребата, широчината, идентичността и т.н. все още са на масата за преговори. Така че те са поставени в различни форми, тъй като са поставени от гръцката страна. Вярвам обаче, че крайна сметка ООН е онази, която има най-сериозен опит в такива договори, затова очакваме и окончателното решение да дойде оттам".

Очевидно преговорите за името на Македония навлизат в критичната си фаза, но поне ако се съди по публикациите на гръцките медии, не са налице основания за особено оптимизъм за постигането на окончателно споразумение между Скопие и Атина (между другото, според последните социологически анкети в южната си съседка, почти 57% от гърците са против това името Македония да присъства в названието на бившата югорепублика). Според гръцкия вестник "Ефимерида" (наследниик на популярния "Елефтеротипия", фалирал през 2011) решението на този въпрос по-скоро се отдалечава във времето. В тази връзка дори се твърди, че ЕС и най-вече НАТО, са подготвили два резервни вариант, ако спорът за името не бъде решен в скоро време. Според първия, НАТО и Македония ще установят специални отношения, а според втория тя ще бъде приета в пакта с международно признатото си име Бивша югославска република Македония (БЮРМ), което би могло да се промени по-късно, след като все пак бъде постигнато някакво споразумение с Атина.

Междувременно, в началото на февруари 2018, еврокомисарят по въпросите на разширяването и политиката за съседство Йоханес Хан съобщи, че още през следващите седмици ЕК възнамерява да препоръча на държавите от ЕС да започнат преговори с Албания и Македония за присъединяването им към Съюза, като според него Брюксел ще направи подобна препоръка "още преди началото на лятото". Препоръката на ЕК е необходимо условие за начало на преговорите за членство. Както е известно, Македония получи статут на официален кандидат за присъединяване към ЕС през 2005, а Албания . през 2014. Смята се обаче, че Сърбия и Черна гора, преговорите с които се водят, съответно, от 2014 и 2012, имат далеч по-сериозни шансове в това отношение.

Българската позиция

Както е известно, България беше първата държава в света, която призна Македония под конституционното й име и когато се очерта развръзка на спора между Скопие и Атина, София напомни, че макар да не е страна по спора, решението не й е безразлично.
Така, в изявления пред македонски медии, в началото на август 2017  българският външен министър Екатерина Захариева даде да се разбере, че страната ни не би приела наименования като "Северна" или "Горна" република Македония, защото подобни географски определения предполагат претенции към югозападната част от територията на България, известна като Пиринска Македония. Както вече споменах, Македония също отхвърля идеята за географско определение в бъдещото й наименование. Това породи негативна реакция в Гърция, което вероятно е причината оттогава насам българското правителство и Външното ни министерство да пазят стриктно мълчание по въпроса, макар че това едва ли е в наш интерес.

На свой ред, след срещата си със своя македонски колега Георги Иванов през февруари 2018, българският президент Румен Радев заяви, че името, договорено с Атина, не трябва да включва "географско определение, свързано с части от територията на България", което отново провокира негативната реакция на гръцките медии.

Въпреки това, президентът несъмнено е прав да поставя този въпрос, при това именно сега. Странно е обаче, защо представителите на управляващата коалиция и най-вече на ГЕРБ, които преди разсъждаваха по същия начин, сега твърдят, че "не искат да се намесват" в спора между Скопие и Атина. Не бива да забравяме, че е напълно възможно в крайна сметка да се стигне до име, което да не е приемливо за страната ни (т.е. да е политически или исторически некоректно от гледната точна на София). Затова следва да се замислим, дали България не би могла дискретно да предложи някакво решение, използвайки сериозно подобрените си през последната една година отношения с Македония.

Както е известно, параграф 1 на член 11 от Споразумението за приятелство и сътрудничество със Скопие (в който се посочва, че "нито една от Договарящите се страни няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата страна, които имат неприятелски характер") ни дава възможност да предотвратяваме "действия с неприятелски характер", включително за да накараме Гърция и Македония да потърсят друго и приемливо и за България решение. И сега следва да решим, дали пък не е дошло времето да го направим.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите