Кой може да спре очертаващия се турско-гръцки военен сблъсък?

Актуално
Typography

В началото на февруари 2018, когато Анкара с пълна сила осъществяваше военната си операция в района на сирийския град Африн, гръцкото Министерство на отбраната беше принудено да констатира, че само за един ден турски военни самолети цели 138 пъти са нарушили въздушното пространство на страната.

Само десетина дни по-късно турски патрулен кораб осъществи таран срещу кораб на гръцката брегова охрана край бреговете на един от островите на архипелага Имиа, който турците наричат Кардак. Впрочем, още по време на Световния икономически форум в Давос през януари премиерът на Гърция Алексис Ципрас, който е съвсем наясно с напрегнатата оперативна обстановка, беше принуден публично да признае, че страната му не е имала късмет със своя турски съсед, заради изключителната му „агресивност”.

И сякаш за да потвърди думите на Ципрас, коментирайки изпращането на турските части в Африн, президентът Реджеп Ердоган наговори неща, които накараха не само гърците да се хванат за глава. Без въобще да се опитва да си подбира думите, той заяви: „Предупреждаваме онези, които ще се обявят против нас в Егейско море и в Кипър, че решимостта им ще се изпари веднага след като видят нашата армия, флота и военната ни авиация.  Нека не си въобразяват, че проучванията за природен газ в шелфа на Кипър и опортюнизмът в Егейско море ще останат незабелязани от нас. Също както в момента осъщестяваме операции в Сирия, няма да оствивим без внимание и тези територии. Онези, които си въобразяват, че сме откъснали от сърцата си земите, които бяхма принудени да напуснем със сълзи на очи преди сто години, бъркат. Сирия, Ирак и другите части са неотделими от картата на нашата родина. И ние се сражаваме за това да няма чужди флагове там, където ходжата призовава правоверните за молитва”.

Сега, нека се опитаме да изясним, за какво всъщност призовава толкова патетично Ердоган.

Газът не е за вас

Да започнем с Кипър – островна държава, населена предимно с гърци, 40% от която са окупирани от Турция, която създаде там марионетна, непризната от никого, освен от Анкара и от Абхазия, турска република. Разбираемо е, че Турция има собствени планове за острова и неговите териториални води в Средиземно море, но именно в началото на 2018 турците започнаха да ги демонстрират с преднамерена агресивност. Така, на 9 февруари турските военни кораби блокираха сондажните платформи в кипърския шелф, които бяха наети от Никозия (т.е. от международно признатото правителство на гръцката част на острова, който е член на ЕС) от италианската компания Eni, която проучва мащабните газови находища в неговите води.

В отговор на закономерното възмущение, изразено от Кипър, Гърция и Италия, зетът на президента Ердоган и турски министър на енергетиката Берат Албайрак заяви на консултативния съвет на Южния газов коридор в Баку, че ако искат да получават природен газ, европейските компании следва да използват преминаващите през територията на Турция тръбопроводи, за което е необходимо просто да спечелят съответните търгове и „да не усилват напрежението”. Според него, природните богатства на Кипър принадлежат не само на кипърските гърци, но и на кипърските турци, чиито интереси Анкара не може да се позволи да игнорира.

Много бързо обаче, на турските държавни чиновници се наложи леко да ограничат апетитите си, което стана веднага след като в Турция спешно пристигна държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън, който, както е известно, е бивш изпълнителен директор на Exxon Mobil. А тази американска компания, наред с катарската Qatar Petroleum, контролира значителна част от кипърските териториални води, влизащи в т.нар Изключителна икономическа зона. В крайна сметка, след тричасови преговори, турската блокада на сондажните платформи беше прекратена.

Островите на раздора

Но, ако „кипърският въпрос” беше временно решен съобразно американските икономически интереси, напрежението във връзка със ситуацията в Егейско море се запазва и днес. Парадоксалното е, че става дума за два мънички острова, които, както вече споменах, гърците нариат Имиа, а турците – Кардак, но страстите, които те провокират въобще не са малки, още повече че там загиват и хора. Истината е, че Анкара силно се дразни от факта, че според Лозанския договор повечето острови, разположени край турското крайбрежие, принадлежат на Гърция – става дума за Додеканезкия архипелаг, както и за островите Лесбос, Хиос и Самос. Това не позволява на Турция да увеличава пълноценно присъствието си в Егейско море. В същото време, турците разполагат с предвидената от международното прави 12-милна зона в своите териториални води, докато гърците са принудени да се задоволят със само 6-милна зона. И в момента, когато Атина декларира претенциите си за собствена 12-милна зона, скандалът започна.

През 1996 едва не се стигна до пълномащабен военен конфликт между двете държави след като в края на януари ту гръцката, ту турската страна последователно издигаха своите национални знамена над островите и, съответно, сваляха тези на проивната страна. В крайна сметка това доведе от открит сблъсък между турски специални части и хеликоптер с гръцки военни, в който загинаха трима гръцки войници. Тогава в региона отново спешно се появи представител на САЩ, който съумя да убеди турците да се оттеглят, което те направиха, след като без въобще да се притесняват, признаха, че са свалили гръцкия хеликоптер, докато гръцките власти официално твърдяха, че става въпрос за катастрофа.

Най-интересното е, че в края на януари 2018 гръцкият военен министър Панос Каменос с опита да стигне до островите за да отбележи там годишнината от гибелта на гръцките военни, но два турски бойни кораба му попречиха да го стори. В крайна сметка, турските медии съобщиха, че Каменос не е бил допуснат на острова, а пък гръцките – че все пак е поставил венец на мястото, където е паднал хеликоптерът. Последва нова серия от взаимни нападки, като следва да признаем, че по-активна в случая беше именно турската страна.

Размяната на заплахи

„Ще счупим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, министър или дори на премиера им, ако се осмелят да стъпят на Кардак – директно заяви пред турската държавна телевизия съветникът на турския президент Игит Булут – Атина ще усети гнева на Турция и той ще бъде по-силен от онзи, който усещат в момента кюрдите в гръцката столица”. На свой ред, лидерът на опозиционната Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу обеща на избирателите, че ако победи на изборите през 2019 ще „нахлуе и ще отвоюва” повече от 18 гръцки острова в Егейско море, по същия начин, по който през 1974 тогавашният премиер Еджевит „нахлу и отвоюва” турската част на Кипър

На тези заплаха реагира лично президентът на Гърция Прокопис Павлопулос, който по време на честванията по повод 105-годишнината от освобождаването на Янина от турска власт, като един нов Ленин, се качи на нов натовски танк и обяви, че: „Гръцкият народ е нация на мира е демокрацията. Той знае как да се защитава и може да се надигне, когато се наложи, в защита на своите граници, териториална цялост и суверенитет”. На свой ред, бившия вицепремиер и външен министър Теодорос Пангалос беше много по-политически некоректен, заявявайси следното по една гръцка радиостанция: „Единственият добър турчин е мъртвият турчин. Знам, какво казвам, защото никога в живота си не съм срещал добър турчин. За съжаление, представителите на този народ нямат представа за справедливост”.

Само че, докато гръцките политици се задоволяват да хвърлят подобни силни думи на вятъра, турците усилено се подготвят са евентуален въоръжен конфликт. За целта, по данни на турските медии, в района на Дидим Айдън и край Бодрум, се изграждат брегови укрепления с ширина 300 метра и дълбочина 70 метра. При това те следва да са готови още през март.

Създава се впечатление,че Анкара е „захапала стръвта” и е склонна да реши окончателно „гръцкия проблем” по сирийския сценария. В тази връзка възниква въпросът, а какво цели Вашинггон? Дали за пореден път се стреми да разреши конфликта между вечно конфликтуващите съседи, както успя да го направи през 1996 или буквално преди няколко дни в Кипър? Или пък по време на тричасовите разговори между Тилърсън и Ердоган пазарлъкът между двамата е бил не чак толкова едностранен, а по-наситен с допълнителни ангажименти?

През последните десетилетия Вашингтон и Брюксел бяха единствените гаранти за това, че техните „заклети съюзници” Анкара и Атина няма да започнат поредната схватка помежду си. Сега обаче западноевропейците не се вълнуват особено от случващото се по турското крайбрежие. Отвъдокеанският партньор изглежда все така силен, но все пак... Времената се менят, променя се и конюнктурата, а на света остава само да следи развитието на събитията в този взривоопасен регион.

 

*Анализатор на Eurasia Daily