Бразилия е на ръба на институционална криза

Актуално
Typography

Дилма Вана Русев е родена през 1947 в Белу Оризонти, в семейството на български политически емигрант. През 1967 се присъединява към младежката организация на Социалистическата партия и участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура.

Като ръководител на групата “Палмарес” е арестувана през 1970 и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972. През 1977 завършва икономика във Федералния университет на Рио Гранде до Сул. В края на 80-те работи в кметството на Порту Алегри, а през 90-те оглавява неправителствения Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. През 2003-2005 Русев е министър на мините и енергетиката на Бразилия, а от 2005 е началник на канцеларията на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва;

През октомври 2010 печели на втория тур изборите за държавен глава и става първата жена-президент на Бразилия. Пет години по-късно повтаря успеха си.

По време на втория си президентски мандат е обвинена във финансови машинации и нарушаване на финансовото законодателство, което става повод за свалянето и от поста през 2016.

Интервюто с експрезидента на Бразилия публикуваме с любезното съдействие на Ханес Алпен и Сабине Дьорфлер от IPG.

 

- Г-жо Русев, доскоро нещата в Бразилия се развиваха добре и страната ви играеше важна роля на международната сцена. В момента обаче се усеща нарастващо недоволство и дори озлобление сред населението, което, както изглежда, вече е загубила и последните остатъци от доверието си в политиката и политиците. Какво би трябвало да се случи за да се промени тази ситуация?

- Бразилия се намира на прага на криза на представителната власт, тъй като в страната беше осъществен държавен преврат, чиито извършители станаха Парламентът и съдебната власт и който не само доведе до отстраняването ми от власт, но и даде възможност да бъде реализирана правителствената програма, което освен, че е нелегитимно, но и само задълбочава неравенството в страната. Мнението на 54 милиона бразилски избиратели бива игнорирано, ето защо населението има всички основания да бъде недоволно.

При положение, че волята на избирателите и потребностите на населението биват пренебрегвани толкова явно, а постигнатите в миналото успехи системно се рушат, народът неизбежно се отдръпва от политиката.

Това, което се случва в момента, е типично за Бразилия, но истината е, че целият свят също се намира на прага на криза на парламентарната демокрация. Навсякъде доминира финансовата икономика, всички богатства са концентрирани в нейни ръце, а това води до задълбочаващо се неравенство. Но подобно неравенство представлява заплаха за демокрацията, защото под въпрос се оказва равенството на всички граждани пред закона, т.е. самата основа на нашите демократични принципи.

- Нима на сегашните управляващи им е все едно, какво мислят хората за тях? Нали през октомври 2018 в Бразилия ще се проведат президентски избори и те би трябвало да се стремят да провеждат максимално популярна в очите на избирателите политика.

- Това равнодушие на управляващата върхушка по отношение на избирателите се обяснява с факта, че тя и без това не може да разчита на сериозен брой гласове. Истината е, че без т.нар. "импийчмънт" тези хора никога нямаше да дойдат на власт. По всеобщо признание, в конкретния случай, си имаме работа с една от най-корумпираните политически групировки в бразилската история. Тук е мястото да напомня, че у нас олигархията има стари традиции, като корените и могат да бъдат открити още в епохата на робството, отменено едва през 1888.

В дългосрочна перспектива, "импийчмънтът" няма да има успех. За начало обаче, той помогна на въпросната група да се избави от мен, без да съществуват каквито и да било реални доказателства за злоупотреби от моя страна, като президент на Бразилия. Освен това тя съумя на наложи своите собствени правила, да ограничи правата на населението, да приеме едно почти престъпно трудово законодателство, което съзнателно беше направено максимално гъвкаво, а това неизбежно ще доведе до ръст на сивата икономика и понижаване на работните заплати. Всички ограничения, недопускащи трудовите отношения да се превърнат в своеобразно съвременно робство, бяха отменени. Със специална поправка към Конституцията, през следващите двайсет години се замразяват всички разходи за здравеопазване, образование и социални нужди. В същото време, разходите за наука, нови технологии и осигуряване на жизнено необходимите санитарни потребности, градската мобилност, и т.н. могат дори да бъдат намалени.

Подобно развитие е свързано с опасността внезапно да се появят едни или други "спасители на Отечеството", които да се опитат да се възползват от тази ситуация в свой интерес.

- Какво имате предвид?

- Пряка последица от сегашния ход на събитията беше възходът на десните националисти в Бразилия. Фактът, че техният основен представител Жаир Болсонару е бивш военен (в момента социологически анкети го поставят на второ място, след левия кандидат Луис Инасио Лула да Силва, който обаче е с потвърдена присъда за корупция - б.р.), не означава, че неговото движение се подкрепя от армията. Убедена съм, че въоръжените сили на Блазилия днес са продемократично настроени. Не, възходът на неговото движение (Болсонаро е член на консервативната Социалхристиянска партия - б.р.) е следствие на импийчмънта, проведен в атмосфера на нетърпимост и лов на вещици. В резултат днес сме свидетели на появата на първото дясно масово движение в Бразилия.

В момента, в консервативния лагер има две алтернативни кандидатури. Първата е на бизнесмена Жоао Дория, който е своеобразно копие на Тръмп и смята, че държавата може да се управлява като частна бизнес компания, а втората е на телевизионния водещ Лучано Хък.

- А как стоят нещата във вашата собствена Партия на трудещите се?

- С помощта ни импийчмънта беше направен опит за ликвидирането на партията, но той се провали. Всички анкети сочат, че ще получим мнозинството от гласовете на предстоящите избори. И тъкмо затова сме свидетели на опитите да се попречи на бившия президент Лула да Силва отново да участва в изборите. Както е известно, през януари 2018 бразилският Апелативен съд потвърди присъдата му за корупция и увеличи неговото наказание до 12 години, което бе сериозен удар по надеждите му да се кандидатира за изборите през октомври.

Убедена съм, че една толкова сложна страна като Бразилия, ще може да реши проблемите си само при наличието на един наистина демократичен процес. Не твърдя, че Партията на трудещите се е единственото решение. Очевидно се нуждаем от коалиция, но в нейната основа следва да бъде заложено реалното решаване на проблемите на страната, а не действия, целящи единствено постигането на тясно партийни или лични интереси.

- Твърдите, че сегашното правителство обезкръвява социално Бразилия. На този фон вашата партия би трябвало да спечели лесно следващите избари. В същото време обаче, тя очевидно се сблъсква с определени проблеми. Как трябва да се действа, според вас?

- Убедена съм, че засега сме направили твърде малко от гледна точна на това, от което се нуждае страната. Трябва да осъществим неимоверно много неща, и то въпреки, че по време на управлението си, съумяхме да спасим от бедността 36 милиона бразилци. Направихме много в сферата на техническото образование, не на последно място и благодарение на сътрудничеството си с Германия, която е сред водещите държави в тази сфера. Осъществихме една от най-мащабните поземлени реформи в Латинска Америка и стартирахме програма за изграждане на жилища за бедните. Разбира се, не е достатъчно само да дадеш земя на хората, необходимо е да създадеш и по-добри условия за производство, оказвайки им техническа помощ.

Опитахме се да подобрим положението на пенсионерите и да подкрепим образователната система. Но страната ни се нуждае от социална и транспортна инфраструктура. В Бразилия например, има региони, в които 25% от населението нямат достъп до питейна вода. В това отношение успяхме да промени много неща.

Предвид изключителните предизвикателства, пред които е изправена Бразилия, ще ни се наложи и занапред да осигуряваме достатъчно финансиране на тези потребности. Затова, когато говорят за това, че сме прахосвали държавни средства и сме докарали страната до фалит, бих искала да попитам тези хора, "какво точно имате предвид"? Фалират онези, които не могат да плащат дълговете си, но това не се отнася за Бразилия. Валутните ни резерви са 380 милиарда долара. Ние сме кредитори на Международния валутен фонд. Произвеждаме, петрол, хранителни продукти и всевъзможни суровини. Впрочем, Бразилия произвежда и самолети, т.е. имаме добре развита индустрия.

Истината е, че ще съумеем да се справим със сегашните предизвикателства само, ако изразходваме сериозни средства за социални нужди. Бразилия не може да бъде управлявана в интерес на само 35% от населението и. По този начин няма как да постигнем социална стабилност. В тази връзка е много показателно, че сегашното съкращаване на разходите за социални нужди се съпровожда с ръст на престъпността и нестабилността. Нещо, с което ние съумяхме да се справим по време на управлението си. Ако ситуацията продължи да се развива по този начин, неизбежно ще нарасне броят на хората, които отново се оказват под чертата на бедността и последните данни на ООН го доказват. В момента, разходите за инфраструктура, логистика и социални нужди се съкращават от почти 60 милиарда реала, през 2015, до едва два милиарда (около 515 млн. евро), през 2018.

В заключение бих искала да кажа само едно: очевидно невинаги действахме правилно, допускахме и грешки. Само че аз бях остранена от президентския пост не заради погрешните си действия, а тъкмо заради предприетото от мен в правилната посока.