Eлитите на държавите от НАТО са цивилизационно неграмотни

Актуално
Typography

На 17 януари 2018 чешкият генерал Петeр Павел, който е председател на Военния комитет на НАТО, се срещна с колегите си от Украйна и Грузия за да обсъди с тях въпроси, касаещи стабилността на региона.

Истината е, че макар сътрудничеството на НАТО с държави, които исторически са свързани с Русия, може да доведе до редица потенциални последици, "стабилността" изглежда най-малко вероятната измежду тях. Подобно на много други аспекти на активността на Северноатлантическия алианс, истинската цел на тези срещи е поредното разширяване на НАТО на Изток.

Тук обаче възниква въпросът, откъде накъде американците трябва да участват в алианс, в който един генерал, представляваш нищожна военна сила, изразходваща за отбраната си само 1% от своя БВП, си позволява да провежда среща, способна по-скоро да провокира катастрофална американско-руска война, отколкото да я предотврати? Както обясни наскоро Тед Галън Карпентър, подобни опасни сметки са продиктувани от взаимната зависимост между САЩ и много държави от НАТО, включително онези, за които Москва смята, че са част от собствената и сфера на влияние.

Впрочем, позволете да озвуча още една причина за скептичното ми отношение към долгосрочното бъдещо членство на САЩ в западния алианс: Западът умира.

Историческото и културно наследство, вдъхнало живот на западната цивилизация, атрофира. Това касае най-вече Западна Европа, чиито елит не открива нищо ценно в собственото си културно наследство, което пък го прави все по-малко надежден партньор за Съединените щати. Как бихме могли да съхраним западния алианс на фона на непрекъснато намаляващите обши и наистина западни ценности и идеи?

В края на студената война покойният историк Самюел Хънтингтън стигна до извода, че светът се трансформира по модела на различните цивилизации, а алиансите от студената война се заменят от културни общности. Западноевропейските държави подписаха Договора от Мастрихт, Русия възстанови православните си катедрали, ислямът преживя историческо пробуждане, а Китай преоткри Конфуций. В тази връзка Хънтингтън препоръча на НАТО да се превърна в "организация за сигурност на западната цивилизация".

Според него, западното наследство се корени в "гръцката философия и рационализма", римското право, латинския и християнството", общата култура с нейната склонност към разделение между "духовната и временната, т.е. светската, власт", върховенството на правото, представителната демокрация и гражданските свободи. В света след студената война Хънтингът съветваше Запада да вдъхне нов живот в своите традиционни принципи и да избягва намесата в работите на другите цивилизации, които наново откриваха собствените си традиции и пак започваха да се гордеят с тях.

Но тъй като западните елити, т.е. "хората на Давос", не почитат и дори не изпитват възхищение към уникалното западно културно наследство - и, в частност, към християнството - те не разглеждата цивилизиционните критерии като основа за формиране на алианси след края на студената война. Така, ние на практика направихме точно обратното на това, което препоръчваше Хънтингтън: нахлувахме, често агресивно, в пространството на другите цивилизации и в същото време все по-силно отхвърляхме своето собствено наследство, заменяйки го със своеобразна смес от културно многообразие, универсализъм, глобализъм и антихристиянство. Само че, паралелно с нашата глобална намеса и угасващата ни любов към гражданските свободи, се появи чудовището на националната сигурност, отслабвайки привързаността ни към свободата, правото на личен живот и върховенството на закона. Скорошният скандал с FISA (т.е. приетият в края на 70-те години на миналия век Закон за следене на чуждите разузнавания - б.р.) за пореден път ни напомни за наследството, което сме на път да изгубим.

Тъй като западните елити вече не признават и не уважават характерните особености на собствената си цивилизация - да не говорим за тези на "конкурентните" цивилизации - външната политика на Запада се оказа несъстоятелна. Така например, когато на преден план в бившата Югославия излязоха етническите и религиозни цели, НАТО първо се опита да съдейства за съхраняването на тази изкуствена федерация, а след като се провали, се обедини с босненските мюсюлмани, финансирани и подкрепяни от Иран, Саудитска Арабия, Пакистан и Ал Кайда. Предприехме мащабна военна интервенция в Ирак, в самото сърце на ислямската цивилизация, разтърсвайки по този начин целият мюсюлмански свят. Спонсорирахме антируския преврат в Украйна - една държава, която е толкова тясно свързана с православната цивилизация, че столицата и се смята за историческата "майка на всички руски градове".

Цивилизационната неграмотност обуслови и безхаберното отношение на Запада към Северноатлантическия алианс. Ако през 1990 западните елити бяха осъзнали, че НАТО е престанала да бъде антисъветски блок и следва да се превърне в "съюз за сигурност на западната цивилизация", в края на студената война и след нея щяха да настъпят колосални промени. Днес все по-авторитарната Турция, която жадува за водеща роля в мюсюлманския квят, спонсорира тероризма и демонстрира открита враждебност към Съединените щати. Затова, въпреки стратегическото и положение и нейната многобройна армия, тя просто няма място в НАТО. Македония, която е една корумпирана и нестабилна страна с православно мнозинство и мюсюлманско малцинство, също не би следвало да се разглежда като потенциален член на алианса. И, накрая, западните лидери никога не трябва да настояват за приемането в НАТО на Грузия и Украйна, а днес не бива да се заиграват с военните в тези страни. Всеки държавник, притежаващ ясно цивилизационно съзнаие, би признал и проявил уважение към исторически вкоренените интереси и прерогативи на лидера на великата православна цивилизация Русия.

Нищо обаче не илюстрира по-добре цивилизационната неграмотност на западните елити, като преднамереното съдействие за масовата миграция на мюсюлманите в Европа. Защитавайки мюсюлманите по чисто икономически и "мултикултурни" съображения, Ангела Меркел демонстрира пълно невежество за това, което е направило западната цивилизация самобитна и успешна, както и за онова, което я застрашава в момента.

Рано или късно тлеещите въглеси на нашето наследство ще се възпламенят отново в такива държави като Германия например, чиято вътрешна политика ще започне да се характеризира с определена двойнственост по отношение на НАТО. Демографският профил с все по-голямо количество избиратели мюсюлмани ще промени геополитическата визия на политическата класа в редица западни държави (политическите последици за Европа от миграцията на мюсюлманите са прогнозирани в спорния роман на Мишел Уелбек "Подчинение"). Изглежда очевидно, че някои западни държави ще престанат да подкрепят западния алианс, защото самите те ще престанат да бъдат част от Запада. Можем дори да си представим, че някои източноевропейски страни, които продължават и днес да ценят собственото си наследство, ще се окажат единствените надеждни партньори на алианса. И НАТО, която е известна със способностите си за "сценарийно планиране", би следвало да мисли именно за това, а не да гледа със завист към съседите на Владимир Путин, опитвайки да ги привлече към собствената си орбита.

 

* Авторът е научен сътрудник и ръководител на Центъра за изследване на държавното управление в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Анализатор на American Conservative