Западните съседи на Украйна все по-остро критикуват политиката на Киев

Актуално
Typography

След осъщественото на 4 февруари 2018 нападание срещу централата на Дружеството за унгарска култура в Задкарпатието в украинския град Ужгород, унгарското правителство обяви, че смята за необходимо в тази част на Украйна да бъде изпратена мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

В заявлението по този повод на унгарското Външно министерство се настоява "украинските власти да открият колкото се може по-бързо нападателите и да изяснят техните мотиви", както и, че "властите следва да гарантират сигурността на унгарското малцинство в Задкарпатска Украйна". Подчертава се също, че този скандален случай потвърждава правилността на инициативата на Будапеща за изпращане на наблюдатели на ОССЕ не само в контролираните от бунтовниците части на Източна Украйна, но и в западната част на страната.

Според повечето анализатори, независимо, дали ОССЕ действително ще вземе решение за изпращането на подобна мисия (тъй като такова решение трябва да бъде подкрепено от всички членове на организацията, включително от Украйна), Будапеша ще продължи да втвърдява тона си към режима в Киев. Те обаче посочват, че тъй като не разполага с правов механизъм за решаване на проблема с властите в Задкарпатска Украйна, изглежда много вероятно, че рано или късно Унгария ще стимулира сънародниците си там да създадат някакви собствени организационни структури. Що се отнася до последиците за режима в Киев от новото изостряне на отношенията с Будапеща, поне на първо време те няма да са кой знае какви. Както е известно, Украйна няма никакви реални шансове за присъединяване към ЕС и НАТО, а връзките с Унгария не са от голямо значение за украинската икономика. По-лошото за Киев, че новото изостряне на отношенията с Будапеша окончателно превръща Украйна в своеобразна "държава-парий" в региона, тъй като (дори ако оставим Русия настрана), всичките и западни съседи (които, с изключение на Молдова, са членове на ЕС и НАТО) се отнасят все по-негативно към нея.

В тази връзка ще напомня, че на 7 февруари 2018 полският президент Анджей Дуда подписа приетите от Сейма поправки към Закона за Института за национална памет, които предвиждат затвор до три години за онези, които съзнателно се опитват да приписват на Полша престъпленията на нацистка Германия или не признават престъпленията на съюзните на нацистите украински националисти срещу поляците по време на Втората световна война. Въпросният Закон за Института за национална памет беше приет от полския Сейм на 26 януари 2018 и утвърден от Сената на 1 февруари ("за" гласуваха 57 сенатори, 23-ма бяха против", а двама се въздържаха). Според полското законодателство, след като президентът е подписал закона, той следва да бъде одобрен и от Конституционния съд.

Както можеше да се очаква, действията на Варшава провокираха истинска истерия в Украйна, чието Външно министерство декларира, че налагайки законова забрана за пропагандата на т.нар. "бандеровска идеология", Полша се опитва да представи украинците като "престъпни националисти" и "колаборационисти на Третия Райх". Още по-показателна впрочем, беше реакцията на лидера на украинската националистическа партия „Свобода“ Олег Тягнибок (обявен от центъра "Симон Визентал" за един от десетимата най-големи съвременни антисемити в света), според когото новият полски Закон за Института за национална памет, предвиждащ наказателна отговорност за пропагандата на "бандеровска идеология", фактически говори за териториални претенции на Варшава към Киев.

Ще напомня също, че още през септември 2017 словашкото Външно министерство предупреди Украйна, че ще следи за стриктното спазване на правата на националните малцинства, живеещи на украинска територия и, в частност, за правото им да получават образованието си на своя роден език. Както е известно, на 25 септември 2017 украинският президент Порошенко подписа новия Закон за образованието, според който от 2018 представителите на националните малцинства в Украйна ще могат да получават образование на своя майчин език само в началните училища. Остър протест срещу този закон тогава изразиха Русия, Унгария, Словакия, Румъния и Молдова. Обезпокоителното в случая е, че макар българското малцинство в Украйна да е по-многобройно, отколкото унгарското, румънското или молдовското (всъщност, то е най-голямото след руското), реакцията на София на новия закон, както и на проектозакона за украинското гражданство (който, ако бъде приет ще забрани на представителите на малцинствата да имат друго гражданско, освен украинското), беше най-мека, да не кажем беззъба.

Но, докато българското правителство предпочита да не се занимава с този въпрос, натискът на всички западни съседи на Украйна върху Брюксел във връзка с нарушаването на правата на националните малцинства от режима в Киев, става все по-последователен. Създава се дори впечатление, че действията на Полша, Унгария и Румъния в тази посока са координирани. Впрочем, източноевропейските членове на ЕС се разминават с Брюксел не само по "украинския въпрос". И тъй като в момента проблемът за разпределянето на мигрантите изглежда по-важен за брюкселските "еврократи", отколкото отношенията на Полша, Унгария и Румъния с Украйна, опитвайки се да постигнат съгласие по общата миграционна политика на ЕС, те могат да склонят на някакъв пазарлък с Варшава и Будапеща по отношение на техните претенции към Киев, включително и по въпроса за евентуалното изпращане на наблюдатели на ОССЕ в Западна Украйна.

Тук е мястото да напомня, че ОССЕ си поставя достатъчно ясни цели: контрол на въоръженията, защита на човешките права, медийната свобода и честните избори. В този смисъл, случващото се в Задкарпатска Украйна е свързано с една от тези цели, а именно защитата на човешките права. Проблемът обаче е, че по правило ОССЕ изпраща свои мисии само при наличието на регионален конфликт (междудържавен или граждански). Тоест, ако подобна мисия бъде изпратена в Задкарпатска Украйна, това автоматично би означавало, че ОССЕ признава, че там се води гражданска война, като тази в Донбас.

Естествено, Киев в никакъв случай не би приел подобно решение, тъй като това би означавало частична загуба на суверенитета му в Задкарпатска Украйна. Защото, след като се признава за наличието на граждански конфликт там и се изпраша мисия на ОССЕ, следва да бъде осъществено и разделяне на участващите в него страни, т.е. териториите, компактно население с унгарци, да бъдат отделени от онези, контролирани от правителството. За последното това е крайно неизгодно по две основни причини. На първо място, загубата на още един регион би го лишило от възможността да продължи да получава заеми от МВФ и други международни институции, тъй като държава с неясен териториален статут не е подходяща за кредитиране. На второ място, именно през Задкарпатския регион преминава основният товаропоток между Украйна и Европа, включително и контрабандният. Което е от изключително значение за режима на Порошенко.

Етнолингвистична карта на Украйна

Етнолингвистична карта на Украйна

 

Унгарската общност не само е една от най-големите в Украйна, но е и много компактна, т.е. територията, населена предимно с унгарци лесно би могла да се обособи. Полската и румънската общности са сравнително малки, затова по-трудно могат да бъдат използвани като аргумент за целта. Което разбира не означава, че това не се прави от Варшава и Букурещ. На този фон, отново възниква въпросът, защо ние, т.е. София, не го използваме?

Между другото, по официални данни, през последните години е налице процес на постепенно бягство на етническите унгарци от района на Задкарпатска Украйна. Според украинския външен министър Павел Климкин, те вече не са над 150 хиляди (както беше според последното преброяване от 2001) а са паднали под сто хиляди. Тоест, толерирайки съзнателно репресивните действия на крайните украински националисти, режимът в Киев вероятно си прави сметка, че така ще реши и въпроса за правата на националните малцинства на територията на страната, просто принуждавайки ги да я напуснат.

Истината е, че сегашното украинско правителство само даде карт бланш на крайния национализъм в страната, а колкото по-силно звучат националистическите лозунги в Киев, толкова по-остра ще бъде реакцията във Варшава, Будапеща или Букурещ. Нещо повече, те могат да провокират крайно националистически настроения и в западните съседи на Украйна, където не са забравили, че в миналото Задкарпатието, Буковина или пък Галиция са били част, съответно, от Унгария, Румъния и Полша.

На този фон изглежда най-малкото странно, че Брюксел не предприема реални действия в защита на националните малцинства в Украйна, за което настояват редица страни членки на ЕС от Източна Европа. Впрочем, причината за това е ясна - в името на голямата цел, която са си поставили Вашингтон и Брюксел, а именно, превръщането на Украйна в антируски плацдарм, те очевидно са склонни да жертват интересите на източноевроейските си членове и съюзници.

В тази връзка, по-важен от въпроса за евентуалните последици за Киев от сегашното усложняване на отношенията му с Варшава, Будапеща и (в по-малка степен) Букурещ, е този за последиците от това усложняване за ЕС, като цяло. Защото, след като не получават необходимата подкрепа от Брюксел, източноевропейските членове на Съюза рано или късно ще започнат да провеждат собствена политика по отношение на Украйна и да я съгласуват помежду си. Вероятно, Унгария и Полша дори вече го правят. Само че това би било поредната стъпка към вътрешно разцепления в ЕС.

 

* Център за анализ и превенция на конфликтите

                                   Етнолингвистична карта на Украйна