Тезата за "руската заплаха" може да провокира разцепление в НАТО

Актуално
Typography

Въпреки мантрите за сплотеността и монолитността на НАТО, в редовете на алианса единството отдавна отсъства: безусловна подкрепа на антируската позиция, възприета под натиска на Вашингтон, демонстрират само прибалтийските постсъветски държави, както и отделни страни от Източна Европа, като Полша например.

Някои членове на НАТО се обявяват за възстановяване на диалога с Русия, а пък Турция активно си взаимодейства с нея на сирийския театър на военни действия, развива военно-техническото сътрудничество с Москва и дори подписа с руснаците договор за доставката на зенитно-ракетни комплекси С-400. Самото ръководство на блока, в лицето на неговия Генерален секретар, публично изразява заинтересованост от преки контакти с началника на руския Генерален щаб и разширяване на практиката на взаимните брифинги. И, ако се съди по интонацията и настроението на Столтенберг, не става дума само за "срещи на чаша чай".

В рязък дисонанс с всичко това звучат гръмогласните декларации на Вашингтон за "принципната невъзможност" за нормализиране на диалога са Русия, преди разрешаването на "украинския въпрос". В рамките на НАТО напоследък се очертава една ясна тенденция: основната част от антируската реторика идва почти изключително от САЩ. Нещо повече, някои изказвания на отделни знакови фигури на американската военно-политическа сцена говорят за тяхната лична заинтересованост от задълбочаването на противопоставянето с Москва и дори за ескалиране на ситуацията до достигането на определена критична точка. Чрез своя държавен секретар Рекс Тилърсън, САЩ предупреждават съюзниците си от НАТО за опасността от каквото и да било "несанкционирано" от Вашингтон сближаване с Руската Федерация, заплашвайки, че ако не се вслушат в американските внушения те могат дори да бъдат "отлъчени" от блока.

Възможно ли е, въз основа на казаното по-горе, да се твърди за наличието на разцепление вътре в Северноатлантическия алианс? Лично аз смятам, че е още рано за това, но събитията се развиват именно в тази посока. Ако САЩ съвсем скоро не променят тактиката си в общуването със своите европейски партньори, кризата изглежда неизбежна.

Нещата опират до това, че Европа се умори да се подчинява на твърдия диктат на САЩ. Държавите от т.нар. "стара" Европа искат по-голяма самостоятелност и отдавна се замислят за създаването на собствени - европейски - въоръжени сили, които да са в състояние пълноценно да заменят НАТО. Нещо повече, редица влиятелни европейски политици допускат дори създаването на общи отбранителни системи между Европа и Русия, акцентирайки върху обстоятелството, че Русия и Европа не са геополитически противници и са изправени пред общи заплахи.

В същото време, следва да сме наясно, че в обозрима перспектива промените в отношенията между НАТО и Руската Федерация са невъзможни. Същността на НАТО е именно да противодейства на Русия. Всички останало е без значение. Като военен алианс, НАТО е заинтересована от изострянето на кризата в отношенията с Русия, тъй като днес тази криза е единственият аргумент, подкрепящ необходимостта и ползата от съществуването на Северноатлантическия алианс за западния свят. За да може да съществува този военен блок, той се нуждае от враг и именно в такъв враг НАТО е превърнала днес Русия.

Тъкмо поради това Съединените щати толкова ентусиазирано измислят все нови и нови заплахи, от които Европа уж може да бъде защитена само от Северноатлантическия алианс, като "руската заплаха" е на първо място в този списък. По този начин Вашингтон определя общото направление на антируския вектор на НАТО.

 

* Американски външнополитически анализатор