Геополитическите аспекти на неуспешната „цветна революция” в Иран

Актуално
Typography

След като ръководствата на Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР) и Министерството на информацията (т.е. разузнаването) на Иран обявиха, че бунтовете от последните седмици са окончателно потушени, а в десетки ирански градове бяха проведени многохилядни митинги в подкрепа на върховния лидер аятолах Хаменей и правителството, е време да си зададем въпроса, какво всъщност се случи в тази страна? А, също, какво бъдеще я очаква, тъй като режимът на аятоласите е свикнал винаги да се „реваншира” на противниците си.

На 7 януари 2018 зам. началникът на иранската полиция генерал Саид Монтазер ал-Махди съобщи, че повечето „заблудени бунтовници”, арестувани по време на скорошните безредици, са били осводобени под гаранция, но основните виновници за случилото се остават в ареста. Според него, полицията е успяла максимално бързо да „разграничии хората, поставящи основателни искания към властите, от организаторите на безредиците, след което арестува последните, което доведе и до края на бунта”. Сред задържаните са и онези, които са поругали иранското знаме, както и виновните за убийството на двайсет човека, включително полицаи и гвардейци. Ден по-късно зам. ръководителят на съдебната система Хамид Шахриари обяви, че всички вдъхновители и лидери на безредиците в Иран са арестувани и ще бъдат съдени, добавяйки, че те „ще бъдат сурово наказани”.

Действително, ходът на развитието на събитията показва, че повишаването на цените на яйцата е било само повод за активизиране на откровено проамерикански нелегални групировки, действащи вътре в страната. Неслучайно, сред лозунгите, издигнати по инициатива на тези „спящи клетки”, бяха: „Смърт на Хаменей”, „Смърт на диктатора”, „Долу аятоласите” и дори „Смърт на Русия”.

Въпросът, защо се случи това, и защо стана точно в края на декември е от ключово значение за изясняването на ситуацията в Иран. Както е известно, редица експерти лансираха тезата, че иранците са се разбунтували заради повишените цени на някои хранителни продукти, както и заради „огромните разходи на страната, свързани с участието и в сирийския конфликт и подкрепата за бунтовниците „хуси” в Йемен и за шиитските милиции в Сектора Газа”.

Разбира се, социалният аспект на вътрешноиранските проблеми не бива да се подценява. В тази смисъл, не бива да се гледа сериозно и на твърденията на някои руски експерти, че става дума за „опит на част от западните държави да запазята модела, наложен преди повече от сто години в Близкия Изток със споразумението Сайкс-Пико”. Просто, защото крайъгълният камък на този модел са Ливан и Сирия, които западните държави отдавна се опитват да дестабилизиат и „разпаднат” (в Ливан например, това се прави още от 70-те години на миналия век насам), а не Иран.

И така, първоначално протестиращите в иранските градове издигаха само икономически искания, обявявайки се „против високите цени”. Макар че Иран постепенно се освобождава от бремето на санкциите, икономиката му излезе от рецесията, а инфлацията намаля, местният бизнес продължава да страда от недостиг на инвестиции, а официално обявеното ниво на безработицата нарасна до 12,4%  (сред младежите тя е цели 25%). Освен това, Техеран следва политика на монетизация на социалните субсидии, което предполага отказ от държавното регулиране на цените. Именно това обяснява и 40%-ният ръст на цените на яйцата, който се смята за основния повод за протестите (макар че сегашната цена на десет яйца в Иран е само 16 цента, при минимална заплата в страната от 261 долара).

В хода на протестите обаче, много бързо се появиха и чисто политически лозунги. При това, както посочват мнозина наблюдатели, тези лозунги бяха издигани от малки мобилни групи от т.нар. „клакьори”. Иранските власти реагираха моментално, изключвайки редица „социални мрежи”, което означава, че са очаквали подобни провокации. САЩ също действаха светкавично и поискаха възстановяването на мрежите. Естествено, Техеран игнорира тези призиви и в резултат от това се появиха лозунгите от типа „Смърт на Хаменей”, „Оставете Сирия и си спомнете за нас” или „Не Газа, нито Ливан – животът ми е в Иран”. Това развитие на събитията бе посрещнато с почти нескрито одобрение в САЩ, Саудитска Арабия и Израел. Последва оскверняването на иранския национален флаг, както и нападението срещу щаба на едно от регионалните поделения на проправителстените милиции „Басидж”, довело до жертви.

Първоначално властите, включително върховният духовен лидер, не реагираха на тези събития. След поредното убийство на един от членовете на „Басидж” обаче се намеси ръководството на КСИР, което заплаши, че ще смаже метежниците с „железен юмрук”. Както и стана.

Ако се вярва на данните на иранското Вътрешно министерство, през целия период на протестите, в тях са участвали не повече от 42-45 хиляди души, което е десетки пъти по-малко в сравнение с предишния опит за „цветна революция” в страната през 2009 (т.е. по време на т.нар. „зелена вълна”). В тази връзка, някои анализатори посочват, че ако в протестите действително е имало и външна намеса, тя само е помогнала на иранските служби да разкрият „спящите клетки” на съпротивата срещу режима, активирани по сигнал отвън. Нека си припомним обаче, какво се случи в Близкия Изток непосредствено преди началото на вълненията в Иран и, как това ускори опита иранският режим да бъде „взривен отвътре”.

Както е известно, решението на президента Тръмп за прехвърлянето на посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим беше обявено на 6 декември 2017, което едва ли е било случайно, тъй като на този ден е роден мюсюлманският пророк Мохамед. На пръв поглед, освен възобновяването на палестинската „интифада”, това решение не породи някаква друга реална реакция. Затова пък Иран и проиранските сили в региона направиха няколко знакови изявления. На 18 декември секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Али Шамхани заяви, че никой не може да повлияе върху решимостта на Техеран да „продължи да консултира сирийското правителсто до окончателното ликвидиране на всички терористични групировки”, без оглед на неоснователните претенции на външните сили, които не могат да променят твърдото решение на режима да „реализира националните интереси и да гарантира регионалната сигурност”. Същия ден главният съветник на върховния лидер на Иран аятолах Хаменей и бивш външен министър Али Акбар Велаяти декларира, че „защитата на Сирия, Ливан и Ирак означава да бъдат защитени Ислямът и Иран”. Тоест, Техеран даде да се разбере, че аятолах Хаменей лично е одобрил оставането на иранците в Сирия.

Сега нека се върнем към „социалните” лозунги на политически теми, издигнати от иранските демонстранти: „Оставете Сирия, спомнете си за нас”, „Не Газа, нито Ливан, животът ми е Иран” и т.н. Ако ги сравним с предупреждението на Али Шамхани, че никой, включително САЩ, Израел и Саудитска Арабия, могат да повлияят върху решимостта на иранците да останат в Сирия, става ясно, кои външни играчи биха могли да извлекат интерес от „яйчената революция” в Иран.

Към това следва да добавим, че на 26 декември бившият командващ на КСИР и секретар на Съвета по целесъобразност (съвещателен орган към Върховния лидер, който посредничи между Парламента и т.нар. Съвет на настойниците, играещ ролята на своеобразен Конституционен съд – б.р.) генерал Мохсен Резайи съобщи, че предстои да бъдат публикуввани документи, свързани с дейността на Ислямска държава, с които разполага иранското разузнаване и които разкриаат точно кои външни сили са подкрепяли и финансирали терористите. Същият ден иранският Парламент (Меджлисът) гласува спешно закон, който признава Йерусалим за постоянна столица на Палестинската държава.

Освен това, според генерал Резайи: „движенията на ливанската и палестинската съпротива Хизбула и ХАМАС ще създадат съвместен орган, за да се противопоставят на спорното решение на президента на САЩ Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на израелската държава”. Според източник от ливанските служби за сигурност, цитиран от вестник The Daily Star, този съвместна „координационен орган” ще действа на политическо и военно равнище, както и в сферата на сигурността. Той ще включва представители на Хизбула и Хамас, както и на иракските шиитски милиции „Ал-Хашд аш-Шааби” (Народни мобилизационни сили на Ирак - PMU) и други групи от съпротивата, действащи в Сектора Газа и на Западния бряг на река Йордан. Източникът на The Daily Star твърди, че „скоро можем да станем свидетели на официалното създаване на обединен фронт срещу САЩ и Израел”.

На този фон става ясно, че повишаването на цените на яйцата едва ли е било единствената причина за неуспешния опит за „цветна революция” в Иран, или пък за искането аятолах Хаменей и правителството да прекратят иранската намеса в Сирия, Ливан и Палестина. Вероятно, именно реакцията на Техеран на решението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел и предприетите от него мерки, които директно застрашават сигурността на израелската държава, са били сред основните причини за „стимулирането отвън” на поредния бунт срещу режима на аятоласите. Както видяхме обаче, в крайна сметка той се провали.

Междувременно, през януари 2018 се провали и опитът на САЩ да поставят въпроса за „революцията в Иран” пред Съвета за сигурност на ООН. Истински шамар за Вашинггон се оказа решението на Франция и Великобритания, които на практика подкрепиха позицията на Русия и Китай срещу намесата на Световната организация във вътрешните работи на Иран. Тук е мястото да напомня и, че турският президент Реджеп Ердоган също декларира пълната си подкрепа за режима в Техеран. На този фон, заплахите на шефа на ЦРУ Майкъл Помпео, който обвини Иран че „спонсорира тероризма”, заяви, че очаква „иранците да продължат да се бунтуват срещу властта” и прогнозира че „протестните действия още не са приключили”, на практика увиснаха във въздуха.

Самият Помпео обаче, очевидно не е склонен да признае, как още по времето на президента Обама САЩ подпомагаха с пари и оръжие т.нар. „умерена сирийски опозиция”, част от която беше сирийският филиал на Ал Кайда. Впрочем, кой точно създаде и финансира самата Ал Кайда също е добре известно. Междувременно управляващата в Катар династия призна и, кой е финансирал Ислямска държава. Както е известно, Иран не фигурира сред спонсорите на тези терористични структури. Затова пък САЩ, Западът, като цяло, Турция, Израел и Саудитска Арабия са толкова дълбоко забъркани в тази история, че ако – както заплаши на 26 декември иранският генерал Мохсен Резайи „бъдат публикувани откритите от разузнаването документи, свързани с Ислямска държава”, скандалът може да се окаже грандиозен.

Във всеки случай Помпео ясно даде да се разбере, че САЩ ще продължат да търсят уязвимите точки и слабите места в системата на отбраната и националната сигурност на Иран, която започва именно със „защитата на Сирия, Ливан и Ирак”. Съединените щати и Израел обаче са силно притеснени от създаването на „координационен съвет” между Хизбула и ХАМАС, което означава, че палестинците все пак са решили да приемат иранските условия за оказване на помощ на Палестина. А участието в този „съвет” на Народните мобилизационни сили на Ирак (PMU) – „Ал Хашд аш Шааби” (които изиграха ключовата роля в прочистването на Ирак от бойците на Ислямска държава, както и за поражението на клана Барзани в Иракски Кюрдистан) говори за това, че въпросът за организирането на реална съпротива в Палестина, под егидата на Техеран, е много по-близък до своето решение, отколкото вероятно са смятали доскоро специалните служби на САЩ и Израел.

Тук е мястото да напомня, че през последните три години военните отряди на Хизбула и милиците „Ал Хашд аш Шааби” натрупаха такъв огромен практически опит в борбата както срещу ислямските терористи, така и с чуждестранните наемници и „военни експерти” в Сирия и Ирак, че Иран вече спокойно може да си позволи да гледа на случващото се в Палестина отстрани, пък макар и в качеството си на пряко заинтересован играч. Както изглежда, именно ескалацията на антиамериканските и антиизраелски декларации и действия от страна на Иран и неговите регионални съюзници е провокирало Съединените щати, Израел и Саудитска Арабия да предприемат изключително рискована стъпка, опитвайки се да трансформират ограничените икономически протести срещу режима в Техеран в пълномащабна „цветна революция”, която да доведе до неговото сваляне. Виждаме обаче, че този риск не се оправда и сега някой ще трябва да понесе последиците от това.

 

*Авторът е арменски експерт по проблемите на Големия Близък Изток