Президентът Игор ДОДОН: „Няма да допусна да бъде застрашена независимостта на Молдова”

Актуално
Typography

Държавният глава на Република Молдова коментира за френския телевизионен канал TV Libertés геополитическата роля на страната и нейното икономическо и демографско развитие

- Г-н Президент, преди всичко бихме искали да Ви благодарим, че ни приехте в Кишинеу и отделихте време за да отговорите на въпросите на TV Libertés.

- Аз също ви благодаря за възможността да говоря пред вашата телевизия. По време на следването си в нашия Държавен аграрен университет, в продължение на пет години учих френски език, но дълго време не съм имал възможност да го практикувам и малко съм го забравил, затова предлагам да говорим на молдовски.

- Разбира се. Моля да ме извините, но като французин, който вече доста време живее в Румъния, не мога да не отбележа, че там съм чувал безброй истории за Република Молдова, за „нашите поробени братя”, и за уж „недотам гарантирания статут на румънския език в Молдова”. И ето че в момента говоря именно на румънски, а не на руски, с президента на страната, когото всички западни медии представят като „проруски”. Как бихте обяснили този парадокс на един чужденец, който не познава добре историята и социологияна на Молдова?

- Какво имате предвид? Че съм „проруски” или „прорумънски” настроен? Или, че си говорим на официалния език в страната?

- Става дума за това, че в чужбина смятат, че в Република Молдова румънският език е застрашен от изчезване.

- Струва ми се, че трябва да изясним пред вашата аудитория, как точно стоят нещата. Република Молдова е независима държава. Държавен език в нея е молдовският и това е закрепено в Конституцията. Не мисля, че точно сега си струва да се занимаваме с исторически подробности, например да спорим, дали румънкият или молдовският език е по-стар? Ние поддържаме много добри отношения с нашите братя отвъд река Прут (по която минава молдовско-румънската граница – б.р.), тъй като дълго време сме живели заедно, но следва да подчертая, че сме две независими държави. Уважаваме държавността, независимостта и териториалната цялост на нашите съседи в Румъния, и много се надяваме, че и Румъния се отнася по същия начин към Република Молдова. Като цяло, нямаме проблеми с Румъния и добре работим заедно във всички сфери  - например в икономическата и социалната. Единственият ни проблем е, че има хора, които биха искали да изчезнем като държава и да станем част от Румъния.

Що се отнася до опасенията, за които споменахте, те се зародиха на Запад: след като през 2016 гражданите на Република Молдова, за първи път от двайсет години насам, най-сетне си върнаха правото да избират пряко своя президент и откакто ме избраха за държавен глава, западните медии се опитват да ме представят като „проруски”. Би било добре обаче нашите западни партньори да разберат, че съм на първо място „промолдавски” настроен. Привърженик съм на балансираните отношения – както с Руската Федерация, така и с Европейския съюз. Република Молдова не може да бъде нито „проевропейска” и „антируска”, нито „проруска” и „антиевропейска”. Ние сме съседи на ЕС, но традиционно 50-60% от нашите граждани държат да поддържамме добри отношения с Руската Федерация.

Една трета от населението на Република Молдова са рускоговорящи – такива са над милион наши граждани и това е реалността. Затова всички опити да бъдем разединени с помощта на лозунги като „Да вървим към Европа” или „Да вървим някъде другаде” могат да доведат до изчезването на Република Молдова. Оттук и твърдата ми позиция, че Молдова може да оцелее като независима и силна държава само при условие, е запази добри отношения както с Изтока, така и със Запада. И, ако вместо това, се опита да заеме едностранна позиция, Република Молдова рискува да изчезне като държава.

-През 2012, когато още бяхте депутат, заедно с другите народни представители от левицата, гласувахте за кандидат, който се обявяваше за присъединяването на Молдова към ЕС. Впоследствие публично съжалихте, че сте го направили, а в последно време призовавате за денонсиране на споразумението за асоциация на Молдова и ЕС. Какви са причините за промяната на отношението Ви към европейския проект?

На първо място, не става дума за промяна на отношението ми. През 2012, на фона на сериозната политическа криза в Молдова, гласувахме за кандидат, който не бе част от парламенталното мнозинство. Той беше човек от университетските среди, от юридическата сфера, и се надявахме, че ще може да осигури определен баланс в страната. За съжаление обаче, въпросният президент избра да тръгне по друг път.

Що се отнася до нас, през предшестващия период (откакто оглавих Партията на социалистите) постоянно следвахме евразийския вектор. Защо? Защото, като икономист, виждам изгодните възможности, които Евразийският съюз би могъл да осигури на Република Молдова. Затова се обявявам за балансиран подход във външната ни политика. Истината е, че няма да станем членове на Европейския съюз. В Брюксел ясно ни дадоха да го разберем, включително по време на последната среща на върха на участниците в програмата „Източно партньорство” в края на 2017. В същото време, не бива да очакваме, че в близка перспектива можем да станем членове на Евразийския съюз – по редица причини, основната от които е, че не можем да си позволим да имаме споразумения за асоциация както с едната, така и с другата страна. Имаме споразумение за асоциация с ЕС, което подложих на критика, защото смятам, че в него трябваше да бъдат направени редица промени, но имаме и подписания от мен меморандум с Евразийския съюз (инициативата за него беше изцяло моя) от 3 април 2017 и мисля, че това беше важна стъпка напред. Получихме статут на наблюдател в Евразийския съюз. Такава е съдбата на малките държави като Молдова: те следва да поддържат добри отношения и с Европейския, и с Евразийския съюз, но винаги трябва да поставят националните си интереси на първо място.

- Според едно публикувано наскоро проучване, до 2050 Молдова може да загуби почти 45% от населението си (същата прогноза сочи, че дотогава населението на България ще намалее с над 21% - б.р.). Това е проблем, който става все по-остър и засяга целия европейски континент. Що се отнася до възможните решения, западноевропейските държави фактически се обявяват за етническа подмяна на населението, в частност, посредством политиката на лидери като Ангела Меркал, която открито поощрява нелегалната имиграция в Германия. В същото време, редица държави от Централна и Източна Европа, като Полша например, предпочитат да залагат на политиката за повишаване на раждаемостта, макар че резултатите невинаги съответстват на високите предварителни очаквания. Според Вас, съвместим ли е съвременният либерално-капиталистически модел с високите показатели на раждамостта? И какви мерки бихте предложили за Молдова?

Мисля че концепцията за либералния капитализъм пречи на ръста на раждаемостта, защото на този модел са присъщи други ценности и тъкмо на това сме свидетели в момента. Това са проблеми, с които се сблъсква по-голямата част от либерално-капиталистическите държави. Да си припомним, какво се случва в момента в САЩ, където се опитаха да решат проблема именно за сметка на имиграцията! Европейците също се опитват да го решат по този начин, което обаче само поражда още повече проблеми. Виждаме, какво става с ислямистите, с тези, които идват на континента от Азия, Северна Африка и т.н. Затова мисля, че тези два подхода си противоречат.

Какво би могло да е решението за Молдова? На практика, вече загубихме една трета от населението си. През 1991, когато обявихме независимост, жителите на страната бяха 4,5 милиона, а днес са не повече от 3 милиона. Тоест, за малко повече от 25 години сме загубили 1,5 милиона жители: една трета от населението напусна Молдова. Затова цифрите, които споменахте, вероятно ще бъдат достигнати много преди 2050.

Единственото решение е да спрем това преселение. Но, как? Трябва да създаваме работни места в Молдова. Гарантирането на заетостта в страната зависи от няколко фактора, някои от които са фундаментални. Освен създаването на среда, благоприятстваща инвестициите, има и по-важен проблем: какво възнамеряваме да произвеждаме и на кого ще го продаваме? И тук се очертават два подхода: вътрешният пазар, който следва да бъде защитен, и външният пазар, т.е. износът.

Да анализираме трезво сегашната ситуация: на пазарите на ЕС никой не се нуждае от нашата продукция. Като цяло, обемите, които можем да произведем, не могат да бъдат пласирани в страните членки на ЕС, защото става дума за продукти, конкуриращи техните собствени. Единственият пазар, който може да поеме подобен обем молдовска продукция, е този на Евразийския съюз. Всяка година произвеждаме по 400 000 тона ябълки. През последната година обаче, въпреки споразумението за свободна търговия, сме изнесле в ЕС само 400 тона, докато износът ни за Русия достигна 200 000 тона. Тоест, в Евразийския съюз има търсене на нашата продукция.

Следователно, когато говорим за създаването на работни место, освен защитата на вътрешния пазар (т.е. онова, което наричаме „икономически протекционизъм”, в добрия смисъл на думата), е важна и интеграцията ни в Евразийския съюз, т.е. това, с което се занимавах през цялата първа година от президентския си мандат. И успях да направя немалко: през тази година увеличихме четири пъти износа на плодове за руския пазар, а износът на алкохол нарасна с 50%, да не говорим за много други стоки, чиито експортни показатели също нараснаха на фона преговорите ми с президента на Руската Федерация г-н Путин, с когото само през 2017 се срещнахме шест пъти (официални и работни срещи).

- Бяхте избран за президент като кандидат на Партията на социалистите на Молдова, но в същото време, през 2016, участвахте в Световния конгрес на семействата в Тбилиси, където се поддържа такова схващане за семейството, което съвременните западни „леви”, смятат за „дясно”. На практика, вие сте симетрично противоположно отражение на западните „леви”, които пожертваха с лека ръка идеалите за социална справедливост в името на неолиберализма, заменяйки ги със своеобразна необолшевишка програма за радикална морална и сексуална трансформация на човечеството. В този контекст, според Вас, има ли все още реален смисъл в шаблонните дефиниции за „десните” и „левите”, използвани от големите западни медии?

Всъщност, ситуацията в Молдова е точно обратната: десните партии гласуваха за легализацията на сексуалните малцинства и техните права. „Левите” се обявиха против подобни промени в законодателството, които – обърнете внимание – бяха приети още през 2012. Бях председател на Партията на социалистите на Молдова докато не ме избраха за президент (тъй като законът не позволява на президента на страната да бъде партиен член). И така, според последните социологически проучвания, Партията на социалистите, която ме подкрепя, се ползва с подкрепата на над 50% от избирателите. Затова открито говоря за необходимостта да защитим нашите традиционни ценности и Православната Църка. Действително, през 2016, участвах в Световния конгрес на семействата в Тбилиси, а по мое предложение, през настояшата 2018 (от 14 до 16 септември), конгресът ще се проведе в Кишинеу. Поканих руския патриарх Кирил също да участва в него. На същата тема разговарях и в края на 2017 с Папата, който вероятно също ще изпрати високопоставен представител на Католическата Църква на конгреса. Тоест, в тази сфера позицията ми си остава твърда и нямам никакво намерение да отстъпвам от нея.