Възможна ли е нова голяма война в Близкия Изток

Актуално
Typography

Както е известно, в интервюто си за "Ню Йорк Таймс" от 23 ноември 2017 саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман си позволи да нарече върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей "новия Хитлер" на Близкия Изток.

Скандалното изявление на 32-годишния принц, който е фактическия владетел на Саудитска Арабия (баща му крал Салман е вече над 80-годишен) продължава да е обект на коментари в регионалните и западните медии.

В интервюто си, принц Мохамед, който по съвместителство е и министър на отбраната на Кралството, акцентира върху необходимостта от съвместно сдържане на "иранската експанзия " в региона, осъществявана под егидата на аятолах Хаменей. Според него: "Европейският опит сочи, че омиротворяването на агресора не работи. Не искаме нов Хитлер в Иран за да не се повтори и в Близкия Изток това, което навремето се случи в Европа".

В интервюто принцът коментира и събитията в самата Саудитска Арабия, чиито власти стартираха в началото на ноември "безпощадна борба с корупцията". Според него, извършените в Кралството арести и задържане на десетки принцове, действащи и бивши министри и бизнесмени, са били належаща мярка. Както е известно, в редица западни медии, включително в "Ню Йорк Таймс", се появиха съобщения за жестокото третиране на задържаните "корумпирани политици", включително че те са подложени на изтезания, което навежда на мисълта, че действията на кръга около престолонаследника едва ли могат да се обяснят само с "борбата срещу корупцията". Според мнозина анализатори, стремителният възход на 32-годишния син на крал Салман не е бил приета никак добре от повечето саудитски принцове, принадлежащи към други кланове на управляващата фамилия (както е известно кралят и престолонаследникът са представители на клана Судейри). Неслучайно сред арестуваните и подложени впоследствие на жестоки мъчения беше и синът на предишния крал Абдула - принц Митеб (представител на клана Шаммар и един от основните претенденти за трона в близкото минало).

Според "Ню Йорк Таймс", част от нелоялните принцове и други влиятелни личности са задържани и подложени на мъчения в луксозния хотел Ritz Carlton в столицат Рияд. Според американските коментатори, на някои от обвинените в корупция е било предложено да се откажат от по-голямата част от собствеността и влоговете си, като в някои случаи размерът на "откупа" достига до 70% от личното благосъстояние на обвинения в корупция.

Вътрешната антикорупционна кампания, превърнала се в разчистване на сметките с неугодните на управляващия клан представители на Саудитската фамилия, се вихри на фона на непрекъснато нарастващата антииранска истерия в Рияд. Очевидно е, че тези два процеса до голяма степен са свързани. Във всеки случай, от синхронизацията им е заинтересован лично принц Мохамед бин Салман, който залага на тясното сътрудничество със САЩ и Израел.

Очевидно е също, че крал Салман е дал карт бланш на сина си да ликвидира всяка потенциална заплаха за бъдещето му управление. На свой ред, престолонаследникът координира много от действията си във външнополитическата сфера с усилията за потискане на вътрешната съпротива. Така, началото на "непримиримата борба срещу корупцията" в Кралството съвпадна с деня, когато саудитската противовъздушна отбрана свали изстреляна от йеменските бунтовници "хути" ракета "Вулкан 2", насочена към летището на Рияд. Естествено, саудитските власти (както впрочем и Вашингтон) моментално обвиниха за ракетната атака Техеран, за който се твърди, че снабдява йеменските бунтовници с балистични ракети. Лично принц Мохамед коментира, че са налице всички признаци за "военен акт" от страна на Иран.

Само няколко часа след ракетната атака на "хутите" срещу Рияд, в столицата на Саудитска Арабия започна да функционира Комисията за борба с корупцията. Както и можеше да се очаква, тя бе оглавена лично от престолонаследника принц Мохамед бин Салман. Комисията има право да осъществява собствени разследвания и арести, както и да забранява на заподозрените да пътуват в чужбина, да блокира банковите им сметки и да осъществява редица други мерки за борба с "корупционните схеми и участниците в тях". Естествено, този списък не включва изтезаването на задържаните принцове, министри и бизнесмени, но изглежда ясно, че една от целите му е именно разчистването на сметките с нелоялните кланове и техните лидери.

В същото време, безпредецентната - дори в рамките на традиционната конфронтация между Саудитска Арабия и Иран - дързост на престолонаследника, който обяви върховния лидер на Ислямската република за "новия Хитлер", навежда на твърде тревожни изводи. Налице са достатъчно признаци, че Рияд е взел решение да доведе противопоставянето си с Техеран до край, което пък означава, че на някакъв етап от ескалирането на конфронтацията можем да стане свидетели и на пряк военен сблъсък. Тоест, става дума за открито предизвикателство, което при това цели да ангажира САЩ и Израел в още по-остра конфронтация с Иран. Според някои, откритото сравняване на Хаменей с Хитлер почти неизбежно ще провокира голяма война в Близкия Изток. Иранците със сигурност ще отговорят на това предизвикателство и сега предстои да видим, дали това ще стане с дипломатически средства или режимът на аятоласите ше предприеме по-твърди мерки.

Външнополитическите планове на Рияд

Няколко дни след скандалното интервю на саудитския престолонаследник в "Ню Йорк Таймс", на 26 ноември, в Рияд се проведе първата, след създаването на т.нар. Ислямска военна антитерористична коалиция, среща на военните министри на участващите в нея 41 сунитски държави. Тук е мястото да напомня, че в тази коалиция не бяха поканени такива ключови държави от региона като Иран, Сирия и Ирак. И така, какво точно цели Рияд?

Както изглежда обявените от Саудитска Арабия външнополитически цели, които бяха окончателно формулирани по време на посещението на Тръмп в Рияд през май 2017, остават актуални. Както е известно, САЩ се стремят да съхранят съюзническите си връзки със Саудитска Арабия, като ключова държава в арабския свят, както и да съдействат за нормализацията на отношенията и с Израел. Що се отнася до Кралството, с помощта на коалицията то разчита да укрепи позициите си по отношение на Иран и регионалните му съюзници (Сирия, Ирак и Хизбула, към които през последните месеци, макар и много предпазливо, се присъединяват Катар и Турция), както и да смекчи негативната реакция на арабските си съюзници към подготвяната съвместно с Вашингтон нормализация на отношенията с Израел.

Очевидно е, че постигането на последната цел ще се сблъска с много сериозни проблеми, особено предвид факта, че Израел продължава да заема твърда позиция по отношение на претенциите на палестинците. Наскоро например, израелски представители лансираха идеята, че палестинците следва да бъдат преселени в Сектора Газа и там да се създаде тяхна държава. Подобна алтернатива едва ли ще бъде приета спокойно от арабския свят, включително от партньорите на Рияд в Ислямската антитерористична коалиция. В същото време, мнозина експерти смятат, че не съществуват реални предпоставки за промяна на сегашната позиция на Израел по палестинския въпрос. Саудитският престолонаследник може и да не е наясно с това, но то е добре известно на палестинския президент Махмуд Абас например. Освен това ще напомня, че нито т.нар. "международен квартет" (включващ САЩ, Русия, ЕС и ООН), нито предишният американски президент Барак Обама, успяха да намерят общ език с израелския премиер Нетаняху по този въпрос.

Що се отнася до твърденията, че след Сирия, Саудитска Арабия планира да дестабилизира Йемен, Ливан или дори Иран, както и появилите се информации, че Рияд и Тел Авив планират съвместни действия против Техеран и Хизбула, подобно развитие освен много опасно, не изглежда и особено перспективно. На първо място, защото няма как Израел и Саудитска Арабия да влязат в сблъсък само с Хизбула, без това моментално да доведе до намесата и на Иран, и на Сирия, а вероятно и на Ирак. Впрочем, ливанската армия едва ли ще остане безучастна. След като ливанският премиер Саид Харири не се справи с поставената му от Саудитите задача да притисне Хизбула, той бе принуден от тях да подаде оставка, след което го пуснаха да замине за Франция.

Тоест, ако бъде разпалена нова война в Южен Ливан, иранският ракетен арсенал вероятно ще влезе в действие, което едва ли е целта на Израел (ще припомня само, че иранските ракети вече могат да достигнат всяка точка от територията на страната). Всичко това ще има много сериозни последици, включително евентуалното избухване на голяма, война, която ще засегне целия Близък Изток. САЩ обаче също не са готови за такъв сценарий.

Що се отнася до Йемен, там нещата изглеждат ясни. Световното общност прекалено дълго наблюдава задълбочаващата се хуманитарна катастрофа в тази държава и търпението и започва да се изчерпва. Така че, за Саудитска Арабия би било по-добре да приключи военната си интервенция там, а не да разпалва конфликта, надявайки се да постигне военна победа в него.

Икономическата криза, като генератор но нова регионална война

Междувременно, в края на ноември Рияд започна да освобождава част от задържаните в петзвездния столичен хотел Ritz-Carlton представители на елита. Срещу много сериозен откуп, разбира се. Така, сред първите пуснати на свобода (на 29 ноември) беше 65-годишният син на предишния крал принц Митеб бин Абдула. Твърди си, че това му е струвало "само" един милиард долара, но повечето от останалите арестувани вероятно ще платят доста повече. Властите планират да конфискуват в полза на държавната хазна общо около 800 млрд. долара, като според престолонаследника принц Мохамед бин Салман, задържаните му роднини вече са склонили да дадат 100 млрд.

Както е известно, историята с арестите на десетки членове на кралското семейство, висши чиновници и "обикновени" саудитски милиардери започна с помощта на американските специални служби, предоставили на крал Салман сведения за уж организиран срещу него заговор. Впрочем, според някои западни анализатори, заговорниците (ако действително са били такива) са били директно предадени от самите американци, които по този начин помогнаха на сегашния крал да реши едновременно два много сериозни проблема. На първо място, той получи отличен повод да се избави от конкурентите на сина си за престола, а на второ - с помощта на очаквания "откуп" от 800 млрд. долара ще може да отсрочи за известно време фалита на най-голямата петролна монархия в света, който съвсем доскоро се смяташе за абсолютно невъзможен.

Възможният фалит на Саудитското кралство

Днес обаче, мнозина икономисти смятат, че Саудитска Арабия е на ръба на финансовата пропаст. И макар че свличането и в нея едва ли ще се случи още днес и дори не утре, но истината е, че изграденият през последните десетилетия икономически модел неминуемо води Кралството именно натам. През последните години бюджетният дефицит на страната, чиито жители бяха свикнали да харчат като за последно (освен това сред тях е налице невероятен демографски ръст) достигна 100 млрд. долара. Сумата се равнява на 20% от саудитския БВП, което е немислим показател за която и да било световна икономика. А основните причини да се стигне до тук са три.

Първата и най-важната сред тях е сривът в цените на петрола, който е най-голямото богатство на Кралството. В момента 90% от валутните му приходи идват от търговията с петгрол и петролни продукти, затова резкият спад на цените през 2014 моментално доведе до срив на приходите в хазната. В резултат от това, дупката в бюджета започна бързо да се увеличава, придобивайки напоследък катастрофални размери.

Втората причина е войната в Йемен, която струва на Рияд десетки милиарди долари годишно. На Саудитска Арабия се налага не само да купува големи количества военна техника и боеприпаси, но и физически да издържа със собствени средства и подкрепяния от нея йеменски режим, и неговата армия от наемници.

Третата причина е политиката на правителството за изкуствено поддържане на високото жизнено равнише на населението и неговото главоломно нарастване (ръстът на населението е 4% годишно). Истината е, че Саудитска Арабия представлява своеобразно "одеяло с безброй кръпки", създадено преди малко повече от 80 години с огън и меч от основателя на държавата Абдул Азиз ал-Сауд. Недоволните в нея са много и с всяка изминала година стават все повече. А за да не се бунтуват трябва да получават все повече средства от държавата, осигуряването на които става все по-трудно за режима в Рияд.

Първоначално, саудитските принцове разчитаха, че периодът на ниски петролни цени няма да трае дълго и златните им резерви, натрупани през годините на просперитет, ще се окажат достатъчни за да преживеят трудните времена. Само че времето си тече, бюджетният дефицит продължава да нараства, а светлина в тунела все още не се вижда. Всяка изминала година златните запаси на Кралството се стопяват с 11% и в момента вече са много под 500 млрд. долара.

Рияд много разчиташе, че т.нар. "План ОПЕК+" и рязкото съкрашаване на разходите, ще помогнат за стабилизирането на бюджетния дефицит, но поне засега скоростта с която се топят резервите не намалява, което силно изненада саудитското ръководство. Паралелно с това, саудитските суверенни фондове масово продават акциите си и изтеглят своите инвестиции от западните (и най-вече американските) пазари. Всички тези средстви отиват за намаляване на бюджетния дефицит и финансирането на свръхамбициозната програма за трансформиране на националната икономика, стартирана от престолонаследника принц Мохамед през 2015. Целта и е до края на 2020 брутната продукция на непетролния сектор да нарасне трикратно. Само че вече сме почти 2018, а подобна тенденция не се очертава. За двете години реално действие на този програма не се забелязва забележим растеж в тези сектори, което се оказа втория голям провал на сегашния режим.

Междувременно се провали и планът за подобряване финансовото положение на Кралството чрез продажбата на част от акциите на основното национално достояние  - петролната компания Saudi Aramco. Преди няколко години Рияд обяви, че възнамерява да продаде 5% от акциите и. При положение, че активите на компанията се оценяват от режима на 2 трлн. долара, това би му гарантирало приход от 100 млрд. Само че никой не бе склонен да инвестира подобни средства без осъществяването на предварителен международен одит, а Кралството непрекъснато отлагаше провеждането му, докато накрая въобще се отказа от него. Проблемът е, че основната ценност на компанията са остатъчните запаси от саудитски петрол. А е много съмнително, че количеството им съответства на огромните цифри, за които говори Рияд от доста години насам. Отказът от осъществяването на одит само увеличи недоверието в твърденията на правителството, затова и анализаторите от The Sanford C. Bernstein & Co оцениха през март 2017 стойността на Saudi Aramco само на 1 трлн. долара, а пък колегите им от Wood Mackenzie обявиха в началото на 2017, че реалната стойност на компанията не надхвърля 400 млрд. долара. Ако 5% от акциите и бъдат продадени на тази база, саудитският бюджет би получил едва 20 млрд. долара, които въобще на могат да спасят петролната монархия от очертаващия се фалит. Тоест, като цяло, планът за попълване на държавния бюджет чрез частичната приватизация на основната "дойна крава" на Кралството се провали. И тъкмо това вероятно е наложило екстреният старт на новия план на управлянващите, под кодовото название "Експроприация".

Някои изводи

И така, резервите на Саудитска Арабия стремително се изчерпват. И ако не настъпят някакви сериозни промени (например, ако цените на петрола не скочат до поне 70 долара за барел), златно-валутните резерви на страната ще и стигнат само за още пет-шест години. Горе долу толкова ще могат да се удържат и нейните суверенни фондове, при това те ще трябва да си върнат парите, инвестирани в американски ценни книжа. В момента те продават най-ликвидните си активи, за които купувачи винаги се намират. Трудностите обаче тепърва предстоят, защото останалите ще трябва да бъдат продадени или с голяма отстъпка, или саудитските златно-валутни резерви ще започнат да се топят още по-бързо и крахът на саудитската икономика ще настъпи по-рано от очакваното.

Както вече посочих, дори и продажбата на част от акциите на Saudi Aramco не е в състояние да реши проблемите. Вече никой не иска да даде сериозни средства за тях, а пък Рияд не е склонен да се разделя с основния си актив за "никакви пари".

За да се опита да отсрочи очертаващия се крах, Саудитска Арабия би следвало максимално бързо да прекрати войната в Йемен. Само че Иран, който на практика, също участва в нея, е съвсем наясно с трудностите на Рияд и не изглежда склонен на компромис. Под голям въпрос е и, дали Русия би се съгласила да изиграе ролята на посредник в този конфликт. Днес Москва вече се е справила с повечето си проблеми, породени от срива в петролните цени (който - колкото и да е парадоксално - беше провокиран именно от Саудитска Арабия под натиска на САЩ с цел да бъде срутена руската икономика) и гледа на бъдещето с нарастващ оптимизъм, затова пък основният съюзник на САЩ в региона изглежда фатално засегнат от него, а шансовете му да го преживее са минимални. Ето защо в пристъп на отчаяние Рияд прибягна до последното си средство - конфискуване имуществото на саудитската принцове. Но, ако и този план се провали, нещата могат да станат изключително сериозни за Кралството, тъй като под въпрос ще бъде поставено самото му съществуване. В същото време, опасността всичко това да накара Рияд да се забърка в нова голяма война в Близкия Изток, в отчаян опит по този начин да разсече "гордиевия възел" на многобройните си проблеми, никак не е за подценяване.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите