"Турски поток" и Балканите

Актуално
Typography

Русия всестранно анализира възможностите за включване на балканските държави към инфраструктурата на газопровода "Турски поток".

Един от възможните варианти за продължаването на втората (експортна) тръба на газопровода може да стане газовата магистрала, която ще започва от точката на доставка на руския газ на българо-турската граница и след това ще преминава през територията на България, Сърбия, Унгария и Австрия, достигайки до ключовия централноевропейски газоразпределителен хъб в австрийския град Баумгартен.

По задание на Газпром, техническите и икономически параметри на този маршрут се разработват в момента от компанията "НИИгазэкономика". Същата компания проучва и сегашното състояние на газопреносните мрежи на изброените по-горе държави за да се изясни, доколко е възможно да се използва съществуващата инфраструктура за нуждите на експортното продължение на "Турски поток". Вариантите с включването на балканските страни към проекти вече придобиват осезаеми очертания. Както е известно, швейцарската компания Allseas продължава полагането на тръбите на газопровода по дъното на Черно море според одобрения график, а междувременно Газпром взе решение, в рамките на разширяването на своята инвестиционно програма, да увеличи капиталовите разходи за изграждането на газопровода през 2017 с още един милиард долара (общата стойност на проекта е 7 млрд. долара).

Освен това, разходите за реализацията на проекта "Турски поток" са сред ключовите пунктове на безпрецедентната по мащабите си инвестиционна програма на Газпром за 2018, чиято обща стойност е над 1,2 трилиона рубли (20 млрд. долара). За сравнение, инвестиционната програма на руския газов гигант за 2017 е 1,13 трлн. рубли.

"С осъществяването на проекта за газопровода "Турски поток", Русия ще стане стратегически важен играч, който ще гарантира както енергийната сигурност на Турция, така и на държавите от ЕС. Затова продължаващото взаимодействие между Москва и Анкара в сферите на търговията и енергетиката е важен етап от гледна точка на формирането на нови съюзи, политически образувания и нови икономически баланси в региона" - посочва турското издание Yeni Safak.

Оценявайки перспективите пред изграждането на "Турски поток" и неговите експортни възможности, следва да отчитаме постъпателното нарастване на износа, осъществяван от Газпром. "През тази година със сигурност ще поставим исторически рекорд за доставки на газ в Европа, като общият им обем вероятно ще надхвърли 190 млрд. куб. метра" - посочва шефът на Газпром Алексей Милер. В периода от 1 януари до 15 ноември 2017 на всички пазари, към които е ориентиран "Турски поток", е налице ръст на търсенето на руски природен газ. В Турция например, ръстът на газовите доставки е достигнал 21,7%, (4,4 млрд. куб. м), в сравнение със същия период на 2016. В Гърция този ръст е 12,1%, в България - 7,1%, в Унгария - 24,4%, а в Сърбия - 26,7%. Между другото, през този период в Сърбия е доставен толкова руски газ, колкото през цялата 2016 - 1,75 млрд. куб. м. Паралелно с това, Газпром е увеличил и собствения си добив. През първите 9 месеца на 2017 той е нараснал с 19,1%, в сравнение със същия период на 2016.

Друг важен момент е позицията на европейските държави в противодействието на новите антируски санкции, обявени от Вашингтон през август 2017. По признание на американския Държавен департамент, ЕС е организирал няколко срещи между представители на Брюксел и Вашингтон, в резултат от които Държавният департамент издаде специално "публично ръководство за прилагане на санкциите", в което се посочва, че "във фокуса на реализацията" на санкциите ще бъдат поставени проектите, стартирали след 2 август 2017. Според експерта на Атлантическия съвет и бивш старши съветник на Управлението за контрол на чуждестранните активи към Департамента по финансите Браян О'Тул: "Ако анализираме този параграф от закона, приет от Конгреса, а именно включването в него на ясна инструкция за консултации с американските съюзници, установяването на модалност на разрешаването, но не и задължително въвеждане на санкции, както и разясненията на Държавния департамент които на практика показват, че вече реализиращите се проекти не попадат под ударите на новите санкции, можем да предположим, че тези санкции няма да се използват против стартиралите преди 2 август руски проекти".

В тази връзка, следва да се отбележи, че санкционният натиск от страна на САЩ и ЕС обективно работи за укрепване на взаимодействието между Русия и Турция, особено в енергийната сфера. Както посочва турското издание Hurriyet, взетите във Вашингтон решения не би трябвало да се отразят негативно не само на по-нататъшната реализация на проектите "Турски поток" и "Северен поток 2", но и на ангажиментите, свързани с обслужването на вече действащите газопроводи "Северен поток" и "Син поток".

В същото време, идеята за продължаване на експортната тръба на газопровода "Турски поток" през Балканите в меридионално направление, т.е. към хъба в Баумгартен, има сериозен конкурент в лицето на проекта ITGI Poseidon, който предвижда изграждането на газопровод от гръцко-турската граница, през Гърция и Адриатическо море, до Италия. В полза на този вариант е и натрупаният положителен опит във взаимодействието в енергийната сфера между Русия, Гърция и (особено) Италия. Както е известно, тези две държави традиционно подкрепят сътрудничеството с Москва. А това означава, че Сърбия, България и другите балкански държави би трябвало да побързат с формулирането на своята енергийна стратегия, иначе рискуват да бъдат заобиколени от руския газ.

 

* Институт по славянознание на Руската академия на науките