Саудитите се готвят да воюват с Иран до последния американец

Актуално
Typography

Според мнозина анализатори, престолонаследникът на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман се опитва да забърка САЩ във война срещу Иран и Хизбула.

Това обаче е само половината истина. Ако анализираме по-внимателно последните събития, се очертава далеч по-зловеща картина, а именно планът на Саудитите да вкарат Америка в капана на перманентното противопоставяне с Техерен.

Макар че по-голямата част от световната общественост беше смаяна от радикалните мерки на престолонаследника Мохамед бин Салман, предприети в началото на ноември 2017 (става дума за арестите на редица високопоставени представители на Саудитската кралска фамилия, които мнозина експерти квалифицираха като "държавен преврат" - б.р.), поведението му изглежда необяснимо, само ако го разглеждаме от погрешния ъгъл, интерпретирайки го например като израз на религиозните разногласия между сунити и шиити или дори, което изглежда още по-абсурдно, представяйки този конфликт като част от по-мащабната борба срещу тероризма. В края на краищата, както признават и редица членове на американското правителство, именно Саудитска Арабия осигури пърноначалното финансиране на Ал Кайда и открито финансираше и въоръжаваше нейния филиал в Сирия (Джабхат ан-Нусра).

Ако обаче разгледаме случващото се в геополитическия контекст, невероятният на пръв поглед алианс между Израел и Саудитите, тяхното противодействие срещу ядрената сделка с Иран и координираните им усилия за увеличаване на напрежението в региона неочаквано придобиват определена логика. Очевидно не става дума за някакви етнически или религиозни мотиви - крайната цел на Саудитска Арабия е отново да вкара САЩ в Близкия Изток, така че Вашингтон да възстанови своята военна доминация в региона и отново да промени баланса в него в полза на Тел Авив и Рияд. За целта обаче, не е достатъчно разпалването на нава война в Ливан, а провокирането на перманентен конфликт между Съединените щати и Иран.

Израел и Саудитска Арабия смятат, че е необходимо връщане към модела, съществувал в региона преди интервенцията на САЩ в Ирак. Както е известно, политиката на "двойно сдържане", провеждана от администрацията на Клинтън с очевидната цел да бъдат изолирани и "сдържани" както Иран, така и Ирак, наложи в региона такъв силов баланс, в чиито център се оказаха Израел, Саудитска Арабия и Египет. Техеран яростно се съпротивляваше на този модел и се стремеше да го разруши с всички възможни средства, включително ерозирайки израелско-палестинския мирен процес. Но въпреки положените от него значителни усилия, Иран не можа да постигне краха на модела, доминиран от САЩ. Вместо това, самите Съединени щати - при управлението на Джордж Буш-младши - разрушиха поддържания от Америка силов баланс, допускайки катастрофална грешка с решението си да атакуват Ирак. Впечатляващият провал на тази операция дестабилизира целия регион и отслаби САЩ до такава степен, че те вече не са в състояние нито да възстановят стария, нито пък да наложат нов ред в Близкия Изток.

Оттогава насам в региона, на практика, няма никакъв ред - тук няма единствена доминираща държава или комбинация от държави, способни да наложат и поддържат нов баланс на силите. Именно поради това Близкият Изток страда от задълбочаваща се нестабилност и вихрещо се насилие: липсата на ясен ред води до изостряне на конкуренцията между всички големи сили за налагането на нов силов баланс. И тъкмо затова Израел и Саудитска Арабия откриха точката, в която интересите им съвпадат - и двете държави са против Иран и това ги кара да тласкат САЩ да се ангажират във военен сблъсък с Техеран.

Израел и Саудитска Арабия загубиха най-много в резултат от войната в Ирак и краха на Pax Americana. Предишният модел им гарантираше максимална сигурност и възможност за маневриране, а техните регионални съперници бяха поставени под контрол и "сдържани", с любезната помощ на американския Департамент по финансите и кръвта, проливана от американските военни. Ето защо техен приоритет през последното десетилетие бе да принудят САЩ отново да влязат в този регион и да възстановят силовия баланс, съществувал в него преди 2003, или поне отново да се нагърбят с ролята на хегемон в Близкия Изток.

И макар преди двайсет години Съединените щати да смятаха, че близкоизточната хегемония е полезна за тях, оттогава насам американските, израелските и саудитските интереси започнаха драстично да се разминават. Освен че САЩ вече не разполагат с необходимите ресурси за възстановяването на предишния баланс, но и все по-често ползите от него за националната сигурност на Америка биват поставяни под въпрос. В началото на президентския си мандат Барак Обама нареди да бъде направена глобална ревизия на ресурсите, ангажиментите, проблемите и възможностите на САЩ. Изводът от нея беше еднозначен: през ХХІ век стратегически най-важна зона за Вашингтон ще бъде Източна Азия. Въпреки това, Америка продължи да изразходва основната част от ресурсите си в Близкия Изток, водейки там безкрайни войни, чието стратегическо значение за нея непрекъснато намаляваше. САЩ очевидно се нуждаеха от корекция на курса, която да сложи край на прекалената им обсебеност от Близкия Изток за сметка на очевидно недостатъчната ангажираност в Източна Азия, т.е. от "обръщане към Азия".

И Тел Авив, и Рияд наблюдаваха с нарастваща тревога преориентацията на Вашингтон към Азия. Те се опасяваха, че това ще отслаби ангажиментите на САЩ за гарантиране на тяхната сигурност и в същото време може да направи Америка по-склонна за постигане на споразумение с Иран. Тези опасения още повече нараснаха, когато Обама отказа да се поддаде на саудитския и израелски натиск и внушенията да бъде бомбардиран Иран, предпочитайки вместо това да заложи на дипломацията. В очите на Саудитите, Обама застана на страната на Техеран. Детайлите на ядрената сделка с иранците въобще не устройваха Рияд: проблем за Саудитска Арабия беше самият факт, че САЩ са постигнали споразумение с Иран, което, по дефиниция, ще стане сигнал за прекратяване на американската политика за създаване на мощен регионален балансьор на Ислямската република и оставя Саудитите сами срещу техния персийски противник, без да могат да разчитат на безусловната американска подкрепа.

Днес, единствената възможност на Саудитска Арабия да създаде противовес на Иран е същата, както и преди десет години: да ангажира отново САЩ в региона с помощта на поредната война. Тоест след като ядрената програма на Техеран или неговата роля в Ирак не можаха да накарат Вашингтон да бомбардира Иран, Саудитите трябваше да провокират криза, която да принуди американците отново да се намесят в раздорите в Близкия Изток. Ливан може да бъде използван за тази цел, тъкмо защото тук са налице сериозни фактори, каквито липсват и в Ирак, и в Йемен - а именно израелският ракурс и американската политическа мощ. От друга страна, обществеността в САЩ би трябвало да е наясно, че за Рияд е важен не Ливан, сам по себе си, а постоянната конфронтация между Съединените щати и Иран и безкрайната война между тях, която е в интерес най-вече на Саудитска Арабия.

Както отбеляза през 2010 тогаващният държавен секретар по отбраната на САЩ Робърт Гейтс, Саудитите "искат да воюват с иранците до последния американец. Ясно е, защо това е толкова необходимо на Рияд. Логична изглежда и подкрепата на Нетаняху за подобно развитие. Въпросът е, защо президентът на САЩ би се съгласил да направи нещо, което влиза в толкова сериозен разрез с американските нацинални интереси. Тоест, не бива да смятаме, че саудитският престолонаследник действа ирационално, всъщност това прави именно президентът на САЩ.

 

* Авторът е основател и председател на Националния иранско-американски съвет, анализатор на National Interest