Политиката на „украинизация”, провеждана от Киев, е на път окончателно да погребе европейските шансове на страната

Актуално
Typography

Защо България все още не се е присъединила към обединените усилия на Будапеща и Букурещ да бъдат защитени правата на етническите малцинства в Украйна?

Както е известно, приемането на новия закон за образованието (№3491-д) от Върховната Рада на Украйна, което стана на 5 септември 2017, провокира остро недоволство сред управляващите и обществеността в съседните Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Молдова (впрочем, срещу него се обяви дори Гърция). Още на следващия ден, т.е. на 6 септември 2017, унгарското правителство декларира "решителния си протест" против новия закон. Това бе обявено от държавния секретар по националната политика Арпад Янош Потапи. Ден по-късно тревога от онези параграфи в закона, които касаят обучението на езиците на малцинствата, изрази и Външното министерство в Букурещ. На свой ред, на 8 септември, полското Министерство на външните работи предупреди, че ще следи много внимателно, как се прилага новия украинския закон и ще предприеме всички необходими стъпки за да гарантира образованието на полски език на живеещите в страната етнически поляци.

Според унгарския външен министър Петер Сиярто, новият украински закон за образованието "създава по-лоша среда за унгарците и другите национална малцинства, отколкото бившата съветска система". Той посочва, че премахвайки правото да се изучава майчиния език и забранявайки националните училища, Украйна нарушава всички съществуващи международни норми. Между другото, унгарците в тази страна са към 160 хиляди души, т.е. много по-малко отколкото българите например, а да не забравяме, че в Украйна живеят и десетки хиляди поляци, румънци, молдовци, словаци  и гърци, да не говорим за огромното руско малцинство (почти девет милиона души, т.е. около 18% от населението на страната, според последното преброяване от 2001).

Най-много протести поражда чл.7 на закона, който ограничава обучението на езиците на "коренните народи" (т.е. кримските татари) и на националните малцинства, като в бъдеще то ще се осъществява само в детските градини и началното училище. В средните и висшите учебни заведения ще се преподава само на украински. Както е известно, режимът в Киев разглежда въпроса за образованието на националните езици като политически, а не като чисто методологически и образователен проблем. Естествено, основната мишена на новия закон е образованието на руски. В същото време обаче, в момента в Украйна функционират почти 120 румънски, 100 унгарски и 6 полски учебни заведения, както и едно татарско училище в Херсон. Български език пък се преподава в 70 училища. Приемането на новия закон означава, че всички тези учебни заведения трябва или да бъдат затворени или трансформирани така, че в средните и висши учебни заведение да се преподава само на украински.

Едно от унгарските национални училища в Украйна

На неформалната среща на министрите на външните работи и отбраната от ЕС, провела се в Талин от 6 до 8 септември 2017, унгарският външен министър Петер Сиярто квалифицира решението на Върховната Рада в Киев като удар в гърба, нанесен от Украйна на страната му. Според него, "това е срам и позор, противоречи на европейските ценности и е неприемливо, особено след като през последните години Унгария подкрепи падането на европейските визи за украинците и ратифицирата Споразумението за асоциация на Украйна с ЕС". Сиярто посочи, че новият образователен закон "застрашава нормалното функциониране на повечето училища” в т.нар. Задкарпатска Украйна, където е концентрирано унгарското малцинство. Той напомни, че Будапеща неколкократно е разяснявала на Киев, че приемането му "силно ще засегне унгарските интереси", но Украйна е игнорирала това. На 9 септември, в интервю за унгарската телевизиа М1, Сиярто обяви, че страната му вече не подкрепя важните за украинците инициативи. Той съобщи, че е наредил унгарските дипломати да не подкрепят нито една украинска инициатива, както и да се опитат да блокират най-важните на Украйна решения във всички международни организации - ООН, ОССЕ, както и на всички форуми на ЕС.

Макар и по-мека, в сравнение с унгарската, румънската реакция също беше достатъчно категорична. Все пак, в Букурещ още се надяват, че ще могат да променят нещата по пътя на преговорите. Така, румънският външен министър Теодор Мелешкану поиска от украинския си колега Павло Климкин спешно да организира среща между министрите на образованието на двете страни, на която да бъде постигнато решение на всички спорни моменти. На свой ред министърът за румънците в чужбина се срещна с украинския посланик в Букурещ и му предаде категоричното искане на страната си етническите румънци в Украйна да запазят правото и възможността да учат на своя роден език.

Истината обаче е, че спецификата на украинското законодателство не позволяват подобна възможност и нито един украински министър вече не е в състояние да наложи исканото от румънците решение, тъй като абсурдните норми, за които става дума, са част от законодателството на Украйна, а не от ведомствените нормативно-правни актове.

Ясно е, че новият закон за образованието е абсолютно дискриминационен. Най-малкото, защото по данни на американската комппания Gallup едва 20% от жителите на Украйна говорят на украински с членовете на семействата си, т.е. на битово ниво. На свой ред, украинската агенция Research & Branding Group изнася данни, че на битово ниво "украиноезични" са само 47% от жителите на страната. В самия Киев обаче никой не се притеснява от абсурдния характер на новия закон за образованието. На практика, управляващия режим възнамерява да лиши от родния им език над 20 милиона души. Разбира, този провокационен закон изначално беше насочен не против етническите българи, унгарци, румънци или поляци, а против руснаците в Украйна. Ето какво пише по този повод в принадлежащото на депутат от "Блока по Порошенко" издание "Деловая Столица" украинският анализатор Владислав Гирман: "Самият закон засяга на първо място най-голямото малцинство както в Украйна, но и в цяла Европа - руското. Наред с въведения биометричен контрол на границата, той цели максималното разграничаване на Украйна от Русия. Причината е проста: стремежите на украинските радикали да изградят съвършено нова държава "от нулата" няма как да се реализират ако се допусне да израсне ново поколение адепти на "руския свят". А тъкмо това ще стане ако Украйна не скъса драстично с руското езиково пространство". Много показателна в тази връзка е декларираната от американското посолство в Киев подкрепа за новия закон за образованието.

Будапеща и Букурещ обаче, изглежда са решени да координират действията си по отношение на новия украински образователен закон. Това обяви на 26 октомври унгарският външен министър Петер Сиярто, след срещата си със своя румънски колега Теодор Мелешкану. Според него, съвместните действия ще дадат "ясен сигнал на правителството и парламента на Украйна", който може да повлияе върху практическото прилагане на закона.

Задълбочаващата се изолация на Киев

Междувременно ръководителят на парламентарната група на управляващата в Унгария партия Фидес Гергей Гуляш обяви, че ако се наложи Будапеща ще поеме обучението на унгарската общност в Задкарпатска Украйна, създавайки мрежа от частни училища и университети. В отговор украинският проправителствен политик Вадим Колесническо квалифицира тази идея като "безперспективна", тъй като подобни учебни заведение следва да бъдат лицензирани и стриктно да спазват програмите на Министерството на образованието на Украйна, затова максималното, за което, според него, може да претендира Будапеща, е създаването на нови "неделни училища".

В същото време обаче, повечето експерти смятат, че загубата на подкрепата на Унгария и Румъния ще се окаже поредния тежък удар по надеждите на Киев да се сближи с Брюксел, предвид факта, че за Украйна това са основните гранични държави с ЕС от югозапад. Освен това, те действително са в състояние да инициират редица ограничителни мерки по отношение на украинския режим. На теория, всяка страна член на Съюза може да повдигне въпроса за прекратяване на Споразумението за асоциация с Украйна. Както е известно, през декември 2016 28-те страни членки на ЕС взеха единодушно решение, че Съюзът може светкавично да предприеме подобна мярка, ако става дума за нарушаване на човешките права или тези на националните малцинства. Тоест, ако Унгария, Румъния и (защо не!) България решат да повдигнат въпроса за активирането на това решение, не е изключено то да бъде подкрепено и от водещите държави в ЕС.

Същността на декларацията за евентуално ограничаване на действието на  Споразумението между ЕС и Украйна, която беше приета на срещата на върха на Съюза в края на 2016 по инициатива на Холандия, се свежда до това, че асоциацията не гарантира на Украйна бъдещо членство в ЕС и получаване на нова финансова помощ, нито пък дава някакви европейски гаранции за нейната сигурност и предоставянето на пряка военна подкрепа. Освен това, украинските граждани нямат право да живеят постоянно и да работят в държавите от Съюза без да имат съответните разрешения. Този документ има задължителен характер за всички членове на ЕС.

Ето защо, в крайна сметка, Киев действително може да се окаже без друг полезен ход, освен да преразгледа закона за образованието. Шумът, който европейските и съседи (за съжаление България все още не е между тях) вече вдигнаха в различните международни институции, както и изводите на Венецианската комисия, могат да го накарат да даде заден ход по въпроса за дискриминацията на националните малцинства, чиито "държави-майки" са членове на ЕС.

Впрочем, самият украински президент Порошенко също вече не изключва възможността да бъдат внесени промени в закона за образованието, посочвайки, че те трябва да "докажат на нашите съседи и, в частност, на европейските структури, че прословутият чл.7, касаещ езика, отговаря напълно на европейските практики". Не е ясно обаче, как Порошенко възнамерява да докаже, че страната му действително спазва международните си ангажименти, касаещи езиковата политика, след като законът за образованието по начало влиза в остро противоречие с Европейската харта за регионалните езици например, която задължава подписалите я държави да развиват активно използването на тези езици във всички сфери на обществения живот: съдебната система, държавното управление, икономиката, трансграничното сътрудничество, образованието, медиите и културата. Що се отнася, в частност, до руския език, чл.10 на украинската Конституция изрично изисква от украинската държава „да подкрепя развитието му”. Впрочем, същото прави и законът за "Основите на езиковата политика на Украйна", който и досега не е отменен. Тоест, новият закон за образованието влиза в противоречие както с действащия закон за "основите на езиковата политика", така и с международните ангажименти на Украйна.

В крайна сметка, само времето ще покаже, дали плановете на режима в Киев да "украинизира" образованието ще сложат кръст на перспективите за евроинтеграция на Украйна. Най-малкото, защото не е ясно, дали до 2020, когато всички ученици в страната ще трябва да се обучават само на украински, Украйна няма да промени за пореден път външнополитическия си курс. През март 2019 там трябва да се проведат избори за президент, в резултат от които страната може да бъде оглавена от политик, чиито възгледи се различават драматично от тези на сегашните управляващи.

Българската реакция

Както е известно, според официалната статистика от 2001, българската общност в Украйна наброява 205 хиляди души, т.е. тя е по-многобройна от унгарската и румънската. Впрочем, през 2003 проф. Божидар Димитров заяви, че в Украйна живеят около един милион души с български корени.

Българските анклави в Украйна

 

Според промените в Закона за образованието български език вече ще се учи само в детските градини и до 4-ти клас включително. В момента бесарабските българи в Украйна изучават майчиния си език до 11 клас, както и българска литература и история. По този повод депутатът в украинския парламент и председател на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе изпрати до президента на страната Петро Порошенко позиция, с която настоява за вето върху закона. Според него, той създава сериозен проблем за българската общност в Украйна: „Най-главният проблем е, че родният български език ще се изучава само в детски градини и от първи до четвърти клас. След пети клас ще се учи украински език. Българите, които ме срещат, ми казват: "България ни забрави. Няма позиция. Нито сме я чули, нито сме я видели. България мълчи“.
Председателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев каза, че ще настоява Външно министерство да излезе с позиция и също да поиска вето върху закона: „Нека да припомним, че украинската държава е подписала и ратифицирала рамката за националните малцинства. В тази европейска директива е предвидено, че се гарантира правото на малцинствата да получават образование на своя майчин език. Категорично апелирам и ще настоявам пред българското правителство да се обърнем със становище към президента на Украйна, който да наложи вето на този закон“, посочи Харалампиев.
Както е известно, когато украинския парламент прие спорния закон за езика, реакциите на българските партии и институции бяха доста различни и общо взето вяли. Президентът Радев например, се задоволи с разговора със своя украински колега Порошенко в Ню Йорк и обещанията му, че българите няма да се сблъскват с никакви ограничения за изучаване на майчиния си език, и оттогава насам не е направил нищо по въпроса.

За разлика от него, вицепрезидентът Йотова заяви, че страната ни следва да реагира остро на всички нива, подчертавайки, че всяка година в ЕС се разглеждат доклади за напредъка на Украйна по пътя на евроинтеграцията, а една от основните глави в тях е именно положението на малцинствата. Освен това, тя посочи, че законът ще има сериозно въздействие върху потока студенти от Украйна към България:„Ще се случи това, че децата, които искат да учат в българските висши учебни заведения, няма да бъдат равнопоставени, защото няма да говорят добре български и естествено, че когато не знаеш добре един език, не е толкова силно желанието да учиш във висши учебни заведения на този език“

Впрочем, при посещението си в Украйна през септември, председателят на НС Димитър Главчев призна, че българите в страната са притеснени от новия закон. За разлика от него обаче, посланикът ни в Киев Красимир Минчев (бивш военен аташе в Украйна, а след това депутат от ГЕРБ) заяви през октомври, че законът дава нови възможности на българчетата да владеят добре както българския, така и украинския език. На 11 октомври в посолството се проведе Кръгла маса посветена на закона с участието на посланик Минчев, след която агенция Укринформ заяви, че участниците в нея са подкрепили новия закон, което, ако е вярно, звучи скандално.

Сходна позиция изрази и външния министър Захариева, която на 14 октомври, в интерю за БТВ, заяви, че "новият закон в Украйна не ограничава българското малцинство, а по-скоро ще доприсене за изучаването на родния език".

Между другото, точно същия ден пред украинското посолство се събраха хора от различни партии и организации, за да заявят заедно, че са готови да защитят българите в Украйна и не са съгласни с новия закон за образованието в страната, който ограничава правото на българите да учат на майчиния си език. Те изразиха и възмущението си от липсата на адекватно разследване във връзка с нападенията над българи (особено скандален бе случаят с пребитния от украински националисти бесарабски българин и общински съветник в Белгород Василий Кащи) и оскверняването на български паметници и подчертаха, че в Украйна всъщност няма правосъдие. Украинското посолство обаче, квалифицира протеста им като провокация.

Горчивата истина е, че единствените, които упорито се ангажират с каузата на украинските българи във връзка с новия закон за образованието са вицепрезидентът Йотова, а в рамките на управляващото мнозинство – представителите на Коалиция „Обединени патриоти” и най-тези от ВМРО-БНД.

Именно председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, в качеството си на вицепремиер и министър на отбраната, предложи на заседанието на правителството на 13 септември,  да бъде обсъден въпросът за приетия от украинския парламент закон за образованието. В изказването си, Каракачанов очерта проблемите, които поражда законът за българското малцинство в Украйна, акцентирайки върху това, че с приемането му образованието на малцинствените езици се ограничава само до детските градини и началното образование, което на практика нарушава правата на българската общност в страната. Той подчерта, че действията на Киев са в разрез с политиката на подкрепа към тази държава от българска страна, и в тази връзка призова да бъдат защитени правата на нашите сънародници в Украйна, защото случващото се там не отговаря нито на европейски стандарти, нито на партньорски ни отношения с нея.

Депутатът Милен Михов сред украински българки

На свой ред, по време на посещението на българската парламентарна делегация в Украйна на 23 и 24 септември, народният представител от Великотърновска област на Обединените патриоти доц. Милен Михов, който е и председател на парламентарната група за приятелство с Украйна, изрази загриженост по отношение на новия закон за образованието в Украйна. Според Михов, "Нашите опасения са, че той може да засегне правата на над 200-хилядното българско национално малцинство, ако промените за по-широко изучаване на украинские език бъдат осъществени за сметка на изучаването на майчин език". Впрочем, по време на въпросното посещение, на водената от председателя на НС Димитър Главчев парламентарна делегация бе връчено обръщение на таврийските българи към Народното събрание на България. То е подписано от десет организации на българи в Запорожието и съдържа седем конкретни искания, като първото и най-важно от тях е подписване на специална спогодба с Украйна за гарантиране изучаването на български език в Приморския край.

На 6 октомври 2017 в Народното събрание, по покана на заместник-председателя на ВМРО и народен представител от ПГ „Обединени патриоти“ доц. Милен Михов се проведе среща между народни представители от 44-ото НС и украинския посланик в София Микола Балтажи. Основна тема на събитието беше новият Закон за образованието в Украйна, който предизвика напрежение в българската общност там. Депутатите доц. Милен Михов и Искрен Веселинов (председател на парламентарната комисия за регионално развитие)  поставиха наболелия въпрос за регламентите, залегнали в подзаконовите документи, свързани с изучаването на майчин език в украинските училища. Това е тема, която притеснява българското малцинство там, което е второто по големина след руското. За съжаление, макар че самият посланик Балтажи е от български произход, той предпочете еднозначно да застане зад позицията на режима в Киев, заявявайки, че правата на българите няма да бъдат ощетени. Според него, укрепването на украинския като държавен език по никакъв начин не застрашава запазването или развитието на езиците на националните малцинства, включително и на българското, а законът изцяло отговаря на конституцията на страната и на ратифицираната от Украйна Европейска харта за регионалните или малцинствените езици.

Междувременно, евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки също настоя за спешна реакция в писмо до външния министър Захариева, посочвайки, че част от новоприетия закон накърнява правата на малцинствата,  нагнетява етническо напрежение и протиречи на ангажимента наУкрайна към ЕС който е част от Споразумението за асоциация и е в разрез с европейските норми. Както е известно, Киев е подписал Конвенцията за правата на малцинствата, но от гледна точка на конвенцията новия закон драстично нарушава предоставените на малцинствата права. По-късно българските представители в Европейския парламент подписаха писмото на 50 евродепутати до Порошенко с искане да наложи вето на закона. Това обаче не се случи и президентът подписа закона на 28 септември, с което той влезе в сила. В отговор, през октомври ПАСЕ одобри резолюция във връзка със закона, в която се казва, че той не създава необходимия баланс между официалния език и майчиния език на малцинствата. Според първия зам. председател на Върховната Рада Ирина Герашченко обаче, резолюцията има само препоръчителен характер и Украйна няма да се съорази с нея.

Въпросът е, защо управляващата коалиция и основните политически сили у нас не излязат с единна позиция по проблема, дали въобще ще формулират някога такава позиция и дали се осъществява някакъв мониторинг на ситуацията в българската общност в Украйна, след влизането на закона в сила? А също, защо страната ни още не се е присъединила към Унгария и Румъния в техните усилия да бъде отменен скандалният закон за езика, приет от режима в Киев?

 

* Център за мониторинг на демократичните процеси