От Барселона до Милано и Венеция: приликите и разликите между референдумите в Каталуния и Северна Италия

Актуално
Typography

На 22 октомври в италианските региони Ломбардия и Венето се проведе консултативен референдум относно възможността те да получат по-голяма автономия от централното правителство в Рим.

Провеждането на подобни референдуми се разрешава от Конституцията на Италия, чиито член 3 (параграф 116) допуска регионите със стандартен статут да получат диференцирани условия на автономия. По официални данни, за автономен статут на областта Венето са гласували над 98% от участниците в референдума, а за разширяване на пълномощията на съседна Ломбардия - над 95%.

Какво наложи провеждането на референдума? В Ломбардия и Венеция не са доволни от това, че Рим присвоява огромната част от събираните в тях данъци, предоставяйки на развитите региони от италианския Север едва 20%. Тази позиция се споделя не само от политическите елити на регионите, но и от мнозинството (както показа референдумът - огромното мнозинство) от техните граждани. С други думи, Ломбардия и Венето претендират за финансова автономия, тъй като по-голямата част от техните данъци се преразпределя към други региони, които са много по-слабо производителни.

Въпреки географската и културна близост, целите и формите на провеждането на референдумите в двете съседни области все пак се различават.

Така, целта на рефендума в Ломбардия беше "да се поискат от държавата допълнителни форми и специални условия на автономия, със съответните ресурси, по смисъла и целите, споменати в чл.3, параграф 116 на Конституцията". Което означава да се преговаря с правителството местните власти да получат далеч по-широки правомощия, включително да разпределят средствата от данъците, събирани в областта.

На референдума във Венето беше поставен един доста по-прост въпрос: "Искате ли на региона да бъдат предоставени допълнителни форми и специални условия на автономия?".

Разбира се, след успешното провеждане на двата референдума нищо няма да се промени веднага: двата региона ще стартират продължителни преговори с централното правителство на Италия, т.е. те няма автоматично да станат автономни области със специален статут (каквито в момента са 5 от общо 20-те италиански региона).

За да си изясним истинската причина за тези референдуми се налага преди това да разгледаме статута на италианските региони. Онези от тях с обичаен статут (каквито са и Ломбардия и Венето) разполагат с изключителни законодателни пълномощия по всички въпроси, които не се уреждат директно от италианското законодателство. Тяхната финансова автономия обаче е доста ограничена: те просто удържат 20% от всички събрани в съответните области данъци, като ги използват най-вече за да финансират регионалните здравни системи.

 

На свой ред, петте автономни региона, притежаващи специален статут (Сардиния, Сицилия, Вал д'Аоста, Трентино-Алто-Адидже/Южен Тирол и Фриули-Венеция-Джулия) разполагат с определени пълномощия и в сферите на законодателството, администрацията и финансите. Автономният им статут е свързан с тяхната културна специфика и необходимостта да бъдат защитени правата на езиковите малцинства. Освен това, правителството разчиташе по тази начин да предотврати евентуалното им отделяне след Втората световна война.

Подготвяйки настоящата статия, зададох няколко уточняващи въпроса на бившия депутат от италианския парламент и бивш съветник в регион Ломбардия и кметството на Милано Франческа Валенти. Според нея: "Референдумът в Ломбардия настоява за осъществяването на редица институционални инициативи, необходими за да се поиска от държавата да разшири автономията на региона. Всичко това обаче е стриктно в рамките на закона и съдържанието на раздел V на италианската Конституция. Сферите, в които се иска разширяване на автономията, варират от сигурността до технологичните иновации, защитата на околната среда и рекултивацията. Както е известно, Ломбардия осигурява 20% от целия БВП на Италия. Тоест, практическата цел на референдума е да върне обратно в региона около 24 млрд. евро от онези 56 млрд., които всяка година "отлитат" за Рим".

Франческа Валенти акцентира върху факта, че референдумът "беше организиран от Северната лига, но бе подкрепен, в рамките на свободното гласуване, и от двете партии в регионалното правителство - "Форца Италия" и Демократическата партия. Оттук нататък формалните стъпки ще включват предоставяне на мандат на управляващите в региона да започнат преговори с централното правителство за осъществяването на тези мерки (т.е. за разширяването на финансово-бюджетните пълномощия на регионите). Всичко това обаче ще се реализира изключително в рамките на раздел V на италианската Конституция, т.е. не бива да се търси някакъв паралел със случващото се в Каталуния например".

Ще напомня, че преди десет години Ломбардия формулира пакет от 12 конкретни предложения за да се оснободи от "прекалената опека" на централното правителство. Тогава обаче, преговорите с Рим бяха "замразени" заради падането на кабинета на Романо Проди. Преди три години, кметовете на някои градове в Ломбардия настояваха правителството да сключи нов договор с регионите, като им прехвърли редица нови пълномощия. В отговор централните власти се опитаха да стартират диалог с властите в Ломбардия и Венеция, стремейки се да избегнат провеждането на референдум, но се сблъскаха с твърдата съпротива на регионалните елити. Както посочи в тази връзка губернаторът на Ломбардия Умберто Марони: "Готов съм да сътруднича с правителството, ако съм сигурен, че това ще ни гарантира по-голяма автономия и повече ресурси, така че референдумът да се окаже безполезен. Но, ако нямам подобна гаранция, ще проведем референдума". Тоест, според местните власти, диалогът с правителството е възможен само при техните условия. Със или без референдум (т.е. в резултат от решение на централното правителство) регионите от Северна Италия последователно работят за разширяването на своите пълномощия във финансовата сфера.

Впрочем, за Ломбардия и Венето темата за автономията въобще не е нова, тъй като регионалните политици от "Северната лига" винаги са разглеждали автономия като една от основните си цели. Още от самата си поява през 1989 Лигата се смята за "партия на независимостта", т.е. регионалистка и "ненационална" формация, защитаваща интересите на т.нар. Падания (т.е. онази част на Северна Италия, която е разположена на север от река По). Тази позиция, която в крайна сметка доведе да появата на т.нар. "северен въпрос", с течение на времето еволюира от простото искане за повече автономия (т.е. политически и бюджетен федерализъм и прехвърляне към регионите на някои функции на държавата) до призиви за пълно отделяне от Италия.

Както вече споменах, регионите Ломбардия и Венето например, плащат повече данъци на централното италиански правителство, отколкото другите региони, като в същото време получават по-малко средства от Рим. За разлика от тях, данъците, събирани в южните региони на страната, си остават там. Както посочва основателят на "Северната лига" Умберто Боси: "Нашият народ (т.е. населениеот на Падания - С.М.) е готов за атака. Казват, че страната ни не е само Севера, но лично аз признавам само една страна и това е Падания. Италия въобще не ме интересува".

За разлика от Боси, сегашният лидер на партията Матео Салвини се опитва да превърне "Северната лига" в общонационална радикална дясна партия. Въпреки това, той никога не се е отказвал напълно от нейната основна цел, т.е. от обявяването на независима Падания (както се твърди в чл.1 от партийния устав). Напротив, Салвини нееднократно е изказвал подкрепата си за независимостта на Венето и Ломбардия, т.е. на регионите, управлявани от партията му. Едва през настоящата 2017 той ясно дефинира сегашната политическа линия на "Северната лига" като "федералистка и национална", отказвайки се тихомълком от идеята за независимост и от сепаратизма и заменяйки досегашния партиен слоган "Първо Севера", с нов - "Първо италианците". Между другото, тази промяна на приоритетите вече носи определени дивиденти. Така, преди Салвини да поеме ръководството и, "Северната лига" беше популярна само в северната част на страната, докато в момента печели популярност и завоюва позиции и в централните и дори в южните райони на Италия.

 

* Анализатор на L'Opinione Pubblica