Политическата криза в Молдова и съдбата на българското малцинство

Актуално
Typography

Преди няколко дни, Конституционният съд на Молдова излезе с решение, че ако президентът на страната Игор Додон откаже да назначи двукратно предложен от премиера кандидат за министър или пък да подпише приет от Парламента закон, това ще може да стори вместо него председателят на законодателния орган или пък самият министър председател.

Решението беше взето след жалба на правителството във връзка с отказа на Додон да назначи протежето на молдовския олигарх Влад Плахотнюк Евгений Стурза за министър на отбраната.

В отговор, президентът квалифицира решението на съда като "опит за узурпация на властта в Молдова" и декларира, че независимо от него няма да подпише декрета за назначаването на Стурза. Според Игор Додон: "Конституционният съд е в правото си да интерпретира Конституцията, но не може да налага нови конституционни норми, а в момента той се опитва да прави точно това. Няма да отстъпя и няма да подпиша нито един декрет, с който не съм съгласен. Ако председателят на Парламента Игор Канду или премиерът Павел Филип решат да подпишат назначенията, ще трябва да поемат и оттоворността за това. Аз обаче, няма да призная Стурза за министър и няма да го включа в състава на Висшия съвет за сигурност на Молдова".

Както е известно, в края на миналата 2016 президентът Додон уволни тогавашния министър на отбраната Анатолий Шалару (твърд привърженик на "интеграцията" с Румъния и влизането на Молдова в НАТО). Оттогава насам функциите на военния министър се изпълняваха от зам. министъра Георгий Галбура. През септември 2017 обаче, Додон поиска и неговата оставка заради несакционираното участие на молдовски военни в украинско-американските военни учения Rapid Trident-2017. В отговор, правителството предложи за нов министър на отбраната Стурза, но президентът отхвърли кандидатурата му, предлагайки постът да бъде зает от о.р. бригаден генерал Виктор Гайчук, който вече е бил министър на отбраната през 2001-2004 и който се смята за убеден привърженик на неутралния статут на Молдова.

Впрочем, и преди това Додон неколкократно влизаше в конфликт с правителството и парламента, отказвайки за подпише предлаганите от тях закони и конкретни назначения. Освен това, по време на последната си среща с руския си колега Путин, той го увери, че няма да допусне влизането в сила на решението на Парламента за забрана на "руската пропаганда", преименуването на Празника на победата 9 май и т.н.

Сега обаче, конфликтът между президента и управляващото мнозинство очевидно навлиза в качествено нова фаза. След решението на Конституционния съд, говорителят на държавния глава обяви, че предстоят "серия от републикански акции" в подкрепа на лансираната от него инициатива за превръщането на Молдова в президентска република, тъй като, според него, "това е единствения шанс за добро бъдеще на страната", без обаче да уточни, за какви точно акции става дума.

Додон многократно е заявявал, че политическите му противници от правителството "правят всичко възможно за да ерозират пълномощията на държавния глава", оценявайки тези действия като "опит за узурпация на властта в страната". В обръщението си към гражданите на Молдова той посочи, че "управляващите направиха всичко за да ограничат правата на президента, въпреки че, след възстановяването на преките избори за държавен глава, неговите пълномощия очевидно следва да бъдат разширени". Президентът напомни, че всички внесени от него в Парламента законодателни инициативи, "касаещи социалната защита на населението, както и сферите на образованието, здравеопазването и икономическото развитие, бяха блокирани от парламентарното мнозинство начело с Демократическата партия (чиито лидер е смятаният за "силния човек в Молдова" милиардер Влад Плахотнюк). Ето защо, според него: "Президентската форма на управление се оказва единствения шанс за добро бъдеще на Молдова и ние всички следва да се възползваме от него. Затова обявявам началото на действия в рамките на цялата страна с цел осигуряване на необходимата подкрепа за въвеждане на президентски форма на управление".

Както е известно, основната "ябълка на раздора" в Молдова си остава нейната външна политика. Така, докато президентът настоява за подобряване на отношенията и сближаване с Русия, посочвайки че това би помогнало и за разрешаването на болния въпрос с т.нар. Приднестровие, т.е. за възстановяването на териториалната цялост на страната, правителството е прозападно настроено и подкрепя членството в НАТО, както и евентуалното обединяване с Румъния (т.е. поглъщането на Молдова от далеч по-силната и западна съседка). В хода на този сблъсък Додон блокира законодателните инициативи на правителството, а пък Парламентът последователно отхвърля всички президентски инициативи.

Правителство без подкрепа

Тук е мястото да отбележа, че участниците в този сблъсък се ползват с драстично различаваща се обществена подкрепа. Редица анализатори посочват, че в това отношение Молдова е уникален случай, тъй като властта в страната се упражнява от политици и партии с нищожни рейтинги. Както премиерът Павел Филип, така и председателят на Парламента Адриан Канду, както впрочем и олигархът Влад Плахотнюк, който ръководи доминиращата в управляващата коалиция Демократическа партия на Молдова, се ползват с подкрепата на под 1% от молдовците (впрочем, сондажите сочат, че ако днес в страната се проведат парламентарни избори за Демократическата партия биха гласували около 3% от избирателите), но въпреки това не само че не възнамеряват да излязат от политиката, но и непрекъснато намират нови начини да останат на власт (или, по-скоро, да я узурпират).

За разлика от тях, опозиционната Социалистическа партия на Молдова (чиито лидер до 2016 беше Игор Додон) може да разчита на 26% от гласовете на избирателите. Тоест, на практика, властта на парламентарното мнозинство и, съответно, на излъченото от него правителство на страната е тотално дискредитирана в очите на нацията. 80,2% от гражданите на Молдова смятат, че курсът на управляващите е погрешен. В същото време, държавният глава се ползва с доверието на 33% от съгражданите си. Управляващите обаче не са склонни да отстъпят властта и правят всичко възможно за да не допуснат отдавна назрялата смяна на вектора на молдовската (гео)политика. Именно това обяснява и инициативите им, насочени към конфронтация с откъсналото се през 1992 т.нар. Приднестровие и техният категоричен отказ да бъде проведен конституционен референдум за разширяване пълномощията на президента (тъй като отлично знаят, че резултатът от него ще бъде в полза на Додон).

Данните от проведените през септември 2017 социологически анкети сочат, че повечето граждани на Молдова (42,4%) определят като основен стратегически партньор на страната си Русия, докато ориентацията към ЕС се подкрепя от 35,7% , а "интеграцията" с Румъния - от 26,9%. Тоест, т.нар. "проевропейски" партии и политици, както и привържениците на поглъщането на Молдова от Румъния, сериозно отстъпват на "про-неутралистката" Социалистическа партия на Молдова (СПМ). Единственият политик с по-сериозен рейтинг, извън СПМ, е лидерът на Партията на действието и солидарността (PAS) Мая Санду (нейният личен рейтинг е 8,5%, а този на PAS - 12,2%), докато останалите - както вече споменах - не могат да разчитат на повече от 3% подкрепа от избирателите, при положение, че за влизане в Парламента са необходими поне 6%.

На този фон е напълно закономерно, че широко рекламираните протести на извънпарламентарната опозиция (PAS и някои други по-малки формации) се провалиха напълно, като вместо планираните десетки хиляди, на улиците на Кишинеу излязоха само няколкостотин души (при това голяма част от тях бяха докарани от провинцията). Тоест, стана ясно, че и Мая Санду вече не е в състояние да мобилизира привържениците си.

Междувременно, олигархът Плахотнюк се опитва да реши проблемите на управляващите с извънредни мерки, включително предлагайки да бъде променена молдовската конституция, като в нея бъде включена задължителната ориентация на страната към интеграция в ЕС (т.е. сливането с Румъния). Президентът Додон коментира тази идея по следния начин: "Ако Демократичната партия прокарва подобни идеи, можем да очакваме, че скоро ще поиска да промени Конституцията така, че тя да гарантира вечното управление на партията и нейния лидер Плахотнюк в Молдова. Гражданите обаче няма да позволят това".

Според президента: "осемте години на т.нар. "европейска интеграция" в рамките на управлението на няколко коалиции в Кишинеу, които спекулираха със стандартите на качеството на живот в ЕС, ни оставиха тежко наследство". Впрочем, самите молдовци са наясно, че Плахотнюк просто използва лозунгите за "евроинтеграцията на Молдова" за да спечели благоразположението на Запада и с негова подкрепа да се удържи на власт. Истината обаче е, че Брюксел и Вашингтон искат нещо повече от предлаганата от него промяна на молдовската конституция, освен това, самият олигарх се приема от определени кръгове на Запад като "одиозна фигура, свързана със сенчестия бизнес". В началото на 2017 Европейският център Карнеги характеризира сегашната система на политическо управление на Молдова по следния начин: "Властта в тази страна беше овладяна от Влад Плахотнюк, който не е нито демократ, нито реформатор и който, прикривайки се зад фалшивата проевропейска реторика, само задълбочава слабостта на държавата".

Впрочем, в отчаяните си опити да се хареса на Запада, "псевдореформаторът" Плахотнюк реши да използва и "приднестровския проблем", прокарвайки в Парламента провокационна декларация, в която се призовава за изтегляне на руския миротворчески контингент от т.нар. Приднестровска молдовска република. Вместо него, молдовският олигарх предложи (при посещението си в централата на ООН в Ню Йорк) в областта да бъде изпратена "международна гражданска миротворческа мисия". Това не му осигури по-голяма подкрепа сред молдовския електорат, но Плахотнюк очевидно е готов дори да стартира "малка победоносна война" срещу отцепниците от Приднестровието, която да му помогне да запази властта си. В това отношение, той очевидно разчита на подкрепата на режима в Киев (включително и военна). Впрочем, украинската "цветна раволюция" и кариерата на сегашния президент на страната Петро Порошенко отдавна изкушават Плахотнюк да организира нещо подобно и в Молдова.

Опитите за военно решение на проблема с Приднестровието с помощта на Киев

Както е известно, още преди повече от две години, по време на посещението си в Румъния, украинският президент Порошенко лансира идеята Киев и Букурещ да предприемат общи действия за "реинтеграцията" на Приднестровието в Молдова, изразявайки готовност, съвместно с румънските си партньори, да "помогне на суверенна и независима Молдова да възстанови териториалната си цялост, като реинтегрира този регион".

Очевидно, намерението на стоящите зад Порошенко американски стратези беше, с помощта на Киев, Букурещ и Кишинеу, Русия да бъде забъркана във военен конфликт, в резултат от което да бъде променен форматът на руската миротворческа мисия в Приднестровието. Паралелно с това, трябваше да бъде решен и въпросът за "мирното обединяване" на Молдова и Румъния. И макар че оттогава минаха повече от две години, през които не се случи нищо подобно, последните събития показват, че планът за "насилствената реинтеграция на Приднестровието" отново може да бъде актуализиран. Така, на 5 октомври 2017 правителствата на Украйна и Молдова подписаха споразумение за съвместен контрол на гранично-пропускателните пунктове по границата между двете държави. По този повод украинският премиер Владимир Гройсман заяви, че Киев е заинтересован от "запазването на курса на Кишинеу към европейска интеграция" (т.е. на прозападната ориентация на Молдова) и "успешната реализация на общия ни цивилизационен избор". Тоест, Украйна възнамерява да помогне на лишеното на каквато и да било обществена подкрепа парламентарно мнозинство в Кишинеу и на излъченото от него правителство, да блокират Приднестровието в името на "общия цивилизационен избор", който обаче не се споделя нито от жителите на самото Приднестровие, нито от мнозинството от населението на Молдова.

И така, контролираното от олигарха Влад Плахотнюк правителство в Кишинеу възнамерява да се опре на Порошенко за решаването на т.нар. "приднестровски проблем", разчитайки, че ескалацията на напрежението ще му позволи да не допусне Социалистическата партия да спечели парламентарните избори през 2018 и да поеме властта в страната. Защото подобно развитие би означавало Молдова окончателно да се откаже от "юнионизма" (т.е. от сливането с Румъния) и да се включи в реализираните под егидата на Москва проекти, като Евразийския икономически съюз например, което би улеснило и мирното разрешаване на приднестровския проблем в средносрочна перспектива. И тъй като (както вече споменах) прозападно и прорумънски ориентираните партии, които формират сегашната управляваща коалиции в Кишинеу, нямат никакви практически шансове да спечелят следващите избори, изходът за тях и техния фактически кукловод Плахотнюк е съзнателното дестабилизиране на ситуацията в Молдова, включително провокирайки въоръжен конфликт с Приднестровието, с помощта на друг виден източноевропейски олигарх - украинският президент Порошенко. Последният, по ред причини, също изглежда склонен да се включи в тази опасна игра. На първо място, той очевидно не може да стартира нова пълномащабна война с отцепилите се източноукраински провинции заради Споразуменията от Минск. На второ място, в Приднестровието има руски военни (Оперативна група на руската армия), така че призивите на крайните радикали в Киев за "война с руснаците" могат да бъдат реализирани на практика именно там, а на трето - подобно развитие би позволило на украинския президент да поиска от своите западни партньори нови средства за отбрана, както и гаранции за личната си власт в страната.

В тази връзка ще напомня, че през септември 2017 зам. министърът на вътрешните работи на Украйна Сергей Яровой съобщи, че Националната гвардия е поела контрола по границата на страната с Приднестровието, "с цел да гарантира правовия ред в граничните региони". Както е извостно, въпросната "гвардия" представлява своеобразна паралелна армия, подчиняваща се на вътрешния министър Арсен Аваков и включваща т.нар. "доброволчески батальони", включително полка "Азов".

Естествено, молдовският президент Игор Додон квалифицира украинските маневри по границата с Молдова като "провокация на Киев, насочена против Приднестровието, която увеличава риска от избухването на въоръжен конфликт". Както посчва в тази връзка украинският политически анализатор Константин Бондаренко (ръководител на Фондация "Украинска политика"), "президентът в Кишинеу гледа към Москва, а парламентът и правителството - към Вашингтон, т.е. нормално е Порошенко да играе на страната на последните, усилвайки позициите на противниците на Додон". На практика, включването на украинския президент в играта на Плахотнюк и неговите политически протежета означава, че Украйна е решила да напусне преговорния формат 5+2 (включващ Приднестровието, Молдова, ОССЕ, Русия, Украйна, САЩ и ЕС), макар че Киев още не го е заявил официално.

В резултат от украинските действия, от средата на лятото насам руските миротворци в Приднестровието на практика се намират в обсада, организирана от правителството на Молдова, съвместно с Украйна, която още от 2014 спря да пропуска през територията си както стоки, предназначени за руската миротворческа мисия в Приднестровието, така и самите миротворци. Всъщност, истината е, че през цялата 2017 молдовските власти, с изключение на президента и въпреки него, се опитват да разпалят нов конфликт в Приднестровието. Така, парламентът в Кишинеу прие декларация, в която се настоява за изтегляне на руските части от Приднестровието, а Конституционният съд обяви присъствието им там за незаконно. От Кишинеу бяха изгонени неколцина руски дипломати, специалният пратеник на руския президент Дмитрий Рогозин беше обявен за "персона нон грата", освен това правителството поиска от Генералната асамблея на ООН да включи в дневния си ред въпроса за изтеглянето на руските миротворци от Приднестровието. Тоест, в момента последното се оказва притиснато от две страни и се превръща в заложник на лишените от всякаква обществена подкрепа управляващи в Кишинеу, разчитащи да "циментират" прозападната ориентация на Молдова и курса към интеграцията и с Румъния с помощта на евентуална "малка победоносна война" в Приднестровието.

Между другото, едно от последните инициативи на парламента в Кишинея също е свързана с бъдещото поглъщане на Молдова от нейната западна съседка. Така, 34 депутати подкрепиха инициативата на Либералнодемократическата партия, официалният език в държавата да се промени от молдовски на румънски. Сред подписалите документа са депутати от Демократическата партия на Плахотнюк, както и от Европейската народна партия на Юрий Лянке. Последните социологически проучвания сочат, че рейтингът на Либералнодемократическата партия е около 1%, а нейният бивш лидер и бивш премиер Влад Филат беше осъден на 9 години затвор за присвояване на средства от молдовски банки.

Очевидно, пълната липса на обществена подкрепа не пречи на либералдемократите да се стремят отново да влязат в Парламента и правителството през 2018, залагайки за целта на привържениците на "юнионизма" (т.е. присъединяването на Молдова към Румъния) и тъкмо в тази връзка поставят въпроса за официалния език. На свой ред, основната "юнионистка" формация в Молдова - Партията за национално единство, основана от бившия румънски президент Траян Басеску (който е и неин почетен председател) и ръководена от доскорошния молдовски министър на отбраната Анатолий Шалару, вече стартира кампанията си за изборите през 2018. Басеску, който междувременно се сдоби и с молдовско гражданство (опитът на Додон да го лиши от него се оказа неуспешен), обикаля страната, опитвайки се убеди молдовците, че единственото спасение на Молдова е да бъде погълната от Румъния. Според него, увеличаването на населението и площта на новата "Велика Румъния" ще доведе до ръст на дотациите от ЕС. "Ще направим така, че унията (т..е. сливането на Румъния и Молдова) от уличен лозунг, ще се превърне в цел на новото парламентарно мнозинство. За това обаче ни е нужна подкрепата на 50% от населението" - обещава бившият румънски президент. На свой ред, депутатът в румънския парламент Константин Кодряну заяви, че подготовката за присъединяването на Молдова към Румъния следва да приключи до пролетта на 2018, призовавайки да се бърза, тъй като парламентарните избори догодина могат да бъдат спечелени от социалистите и "тогава Молдова ще се обърне към Русия".

Макар анализите да сочат, че на следващите избори партията на Басеску ще може да разчита най-много на няколко депутати в Парламента, те също са важни за Плахотнюк. Коментирайки мисията на Басеску, известният молдовски историк и съветник на бившия молдовски президент Воронин Марк Ткачук посочва, че: "Юнионисткото, прорумънско крило, което традиционно разчиташе на 10% от гласовете на избирателите, в момента се намира в плачевно положение. В тази ситуация, идеята да бъде поканен етнически румъниц, при това бивш президент на Румъния, да изиграе ролята на "главния румънец в цяла Молдова" е блестяща идея на режисьора на тази сапунена политическа опера".

На фона на ниската подкрепа за прозападните и прорумънски партии в Молдова, шансовете на основната опозиционна сила - Социалистическата партия, изглеждат много добри. Не бива да се забравя обаче, че макар и с почти нулеви политически рейтинги, техните противници са твърдо решени да останат на власт и за целта няма да се поколебаят да използват всички възможни средства.

Първата сериозна проверка на настроенията на избирателите в Молдова предстои на 19 ноември 2017, когато ще се проведе референдумът за отстраняване на кмета на Кишинеу (и яростен юнинист) Дорин Киртоаке, арестуван през май 2017 от Националния отдел за борба с корупцията. В тази връзка президентът Игор Додон призова: "На 19 ноември Кишинеу следва да бъде освободен от десетгодишния управленски произвол, хаос, некомпетентност и безразличие. Сигурен съм, че жителите на столицата ще изберат развитието. След референдума, през пролетта на 2018, ще се проведат избори за нов кмет. Призовавам да загърбите амбициите и идеологическите разногласия, защото Кишинеу трябва да бъде спасен". Според повечето експерти, битката за столицата вероятно ще бъде оспорвана. На президентските избори през 2016 най-много гласове в столицата получи Мая Санду (61,36%, срещу 38,64% за Игор Додон), при това там бе демонстрирана най-високата избирателна активност. Днес обаче, социалистите имат всички шансове за развият успеха си в Кишинеу, независимо от трескавата активност на Басеску и Плахотнюк.

Позицията на българската общност в Молдова

На фона на всичко казано дотук, най-голям интерес за нас, българите несъмнено представлява позицията на българската национална общност в Молдова по отношение на политическата криза и стремежа на управляващите да форсират, включително и със сила, "унията" с Румъния. Както е известно, българската общност в страната официално наброява около 80 хиляди души (впрочем, по други данни, тя достига 300 хиляди души, като в това число се включват и т.нар. "гагаузи", определяни в Енциклопедията на световните култури като "турско говорящи българи"). 14-15 хиляди от тях живеят в Приднестровието, а в Тараклийския район българите са мнозинство (между 66 и 72% от населението). Когато преди две години правителството в Кишинеу лансира т.нар- Стратегия за децентрализацията на Молдова, кметът на Тараклия Сергей Филипов се обяви категорично против тези планове, тъй като те предвиждаха обединяването на Тараклийския със съседния Кахулски район, което би превърнало местните българи в малцинство. В тази връзка Филипов дори заплаши, че ако парламентът в Кишинеу не предостави специален статут на Тараклийския район, жителите му ще поискат да се присъединят към автономно-териториалното образувание Гагаузия. Това искане бе свързано именно с възможността за бъдещо обединяване на Молдова и Румъния. Както поясни в тази връзка Филипов пред "Журнал де Кишинеу": "Специалният статут означава, че ако Република Молдова се обедини с Румъния, Тараклия и Гагаузия ще имат правото да напуснат Молдова". Инициативата беше лансирана след като на референдум през февруари 2014 жителите на Гагаузия масово гласуваха за присъединяването на Молдова към инициирания от Русия Митнически съюз и за евентуално обявяване на независимост на Гагаузката автономия, ако Кишинеу се ориентира към сливане с Румъния.

Причините за категоричното нежелание на българската общност в Молдова, страната да бъде погълната от съседна Румъния бяха обяснени преди няколко седмици от председателя на Фондация "Бъдеще 2008" Ивайло Ангелов според който: "Правата на българите в Молдова не се защитават напълно, а евентуалното обединяване на Молдова и Румъния ще направи борбата за правата на българската общност още по-трудно". Защото, макар че в Румъния правата им, в общи да линии, се спазват, там се работи целенасочено българите в страната да бъдат по-малко. Българите

в Румъния са изключително потиснати в икономически и социален аспект, те

още се страхуват да признаят българския си произход и да го развият... Не е

спрял процесът на асимилиране чрез икономически и други средства.

Именно затова изглежда по-логично да се направи повече за българите в Молдова именно сега (включително и с усилията на българските власти), отколкото след евентуалното обединяване с Румъния. Включително, да се разширят правата на местните власти, в районите с компактни маси българско население и дори до бъде създадена българска автономия, по подобие на гагаузката.

При всички случаи обаче, най-добрият вариант за българската общност в Молдова (чиито представители масово гласуваха на последните президентски избори за Игор Додон) е на предстоящите парламентарни избори през 2018 да победят силите, обявяващи за съхраняване статута на Молдова като независима и неутрална държава.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите