Реална ли е руската заплаха?

Актуално
Typography

Както е известно, почти всички от обкръжението на Доналд Тръмп са поддържали някакви връзки с Русия преди избирането му за президент.

И сега яростната кампания, предприета срещу тях по този повод, формира атмосферата, облекчаваща налагането на нови санкции срещу Москва. На всичкото отгоре Америка се стреми да привлече Европа към своя кръстоносен поход, макар че това въобще не отговаря на интересите на Брюксел.

Американските специолни служби и техните марионетки постоянно тръбят за уж съществуваща заплаха от руска агресия срещу Прибалтика и Полша. Но нима това наистина е така?

Разпадането на СССР

За начало, нека си припомним, какво загуби Русия в резултат от разпадането на СССР. Почти нищо? Само с изключение на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, Армения, Азербайджан, Грузия, Украйна, Молдова, Беларус, Латвия, Литва и Естония, разбира се, ако не броим съветските сателити от Източна Европа. Ще припомня само, че Казахстан, Туркменистан и Азербайджан разполагат с едни от най-големите петролно-газови запаси в света.

Повечето от тези страни не очакваха, че ще станат независими. За руското ръководство едва ли щеше да е трудно да ги удържи в своята орбита. Това обаче не се случи. Истината е, че Русия сама се отказа от своята империя. За сравнение, нека си представим, че САЩ решат да върнат на Мексико завоюваните от тях в средата на ХІХ век щати Аризона, Колорадо, Невада, Юта, Калифорния и Ню Мексико, или пък да ги признаят за независими.

Вината на Запада

А какво направиха Съединените щати и Европа по време на разпадането на СССР през 1991? Придложиха на обезкръвената Русия нов План Маршал? Не, разбира се. Вместо това, те моментално се заеха с интегрирането в НАТО на всички източноевропейски държави, създавайки военни бази в близост до руските граници и подкрепяйки антируските движения, на първо място в Украйна и в Грузия.

Вероятно ще възразите, посочвайки, че през 2008 Москва нападна Тбилиси. Всъщност, конфликтът беше разпален от въобразилия си, че е голям стратег тогавашен грузински президент Саакашвили. Днес този човек, който за кратко беше станал губернатор на украинското черноморско пристанище Одеса, се е превърнал в "парий" дори в новата си "родина".

Кримският въпрос

Що се отнася до Южна и Източна Украйна, нека си припомним, че украинецът Хрушчов, който ръководи СССР през 1956-1964, преначертава картата на региона, предавайки на Киев обширни рускоезични територии. За всеки, който познава Крим, няма никакво съмнение относно исконно руския характер на такива градове като Симферопол и Севастопол например. Освен това, да не забравяме, че именно в Ялта, през февруари 1945, са подписани едноименните споразумения между Сталин, Чърчил и Рузвелт, определили облика на следвоенния свят. Между другото, това е повод да си припомним, че СССР дава 23 милиона жертни за да отрази нападението на нацистка Германия. Всеки, който познава историята на полуострова, знае, че известно време той е част от Турската империя, но никога не е бил украински. Впрочем, в момента част от украинското население поддържа партия, която доста напомня нацистката. На този фон едва ли следва да се изненадваме от руската намеса в Украйна и подкрепата за бунтовниците в източната част на страната.

Полша не е застрашена

Но да се върнем към Полша. Разбира се, тази страна може да има определени исторически опасения, свързани с Русия, която навремето я лишава от част от територията и. Само че днес, тя вече няма обща граница с Русия, ако не броим Калининградска област. Въпреки това, в момента Варшава усилено купува американски, а не европейски самолети и активно участва в действията на НАТО в близост до руските граници. Приказките за уж надвиснала над нея руска заплаха са пълни измислици. Освен това, защо Русия би искала да нахлуе в Прибалтика, която се намира под защитата на НАТО и редовно приема мащабни военни учения на западните сили?

Трябва да се тревожим от Ердоган, а не от Путин

Разбира се, СССР и комунизмът представляваха колосална заплаха. Руският народ и значителна част от света преминаха през стращни страдания в течение на десетилетията комунистическо управление. Но нека най-сетне си отворим очите и осъзнаем, че времената вече са други. Владимир Путин не е ангел с чисти ръце. Той е автократ, който управлява страната си с желязна ръка. В стремежа си да не позволи на местните олигарси да продължат да изнасят от страната стотици милиарди, той беше принуден да стартира твърда политика, която му позволи да изправи Русия на крака. Не е сериозно обаче да му приписваме стремеж към завоевания. Всичко това се използва единствено за продължаването на бойкота и икономическите санкции срещу Русия, които противоречат на интересите на Европа, като цяло, и на Швейцария, в частност.

Ако чак толкова ни е нужно да намерим някой наистина проблемен политик в региона, по-добре би било да обърнем повече внимание на Реджеп Тайип Ердоган - полуграмотния турски диктатор, който взема възмутителни от всяка гледна точка решения, което обаче въобще не се отразява на нашите търговски и туристически връзки с Турция.

* Авторът е известен швейцарски вънщнополитически анализатор, основател и собственик на издателство Éditions Favre. Статията е публикувана в Le Temps.